План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране



страница15/30
Дата05.11.2017
Размер2.25 Mb.
#33925
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   30

4.4. Земеделие


Анализът на състоянието на аграрния сектор в ЮИРП се основава на изследване на тенденциите на групи показатели, характеризиращи мястото на сектора в икономиката, състоянието на земеделския фонд, състоянието на растениевъдството и животновъдството в района.

4.4.1. Място на сектора в икономиката на района


Селското стопанство заема важно място в икономиката на ЮИРП и формира от 17 до 20 % от БДС (18.8% през 2003г. при 11.4% средно за страната). Позицията на аграрния сектор в БДС на ЮИРП, както и на отделните области, следва тенденция на намаляване. Отрасълът формира над 25% от БДС на областите Ямбол и Сливен (като при добри в климатично отношение години стойността надвишава 30%).
През 2003 г. около 6% от наетите лица в ЮИРП работят в сектор “Селско, горско стопанство и риболов” (при 3.6% за страната). Най-голям е процентът на заети в аграрния сектор в област Ямбол – 8,6%. За периода 1999-2003 данните от НСИ показват, че броят на заетите в аграрния сектор намалява, като за 2003г. това намаление е с 10.9% за ЮИРП, с 16.5% за област Бургас, с 1.6% за област Сливен и с 4,9% за област Ямбол (при намаление с 4,6% за страната).

О
бщините с най-много заети в сектор селско стопанство22 са Тунджа (55.2%), Камено (40.2%), Стралджа (28.8%), Сунгурларе (28,2%). В тези общини процентът на обработваемата земя е най-висок. Най-слаба заетост в сектора се отчита в общините Бургас (2.9%), Сливен (3.2%), Ямбол (4.3%), Несебър и Царево (5.1%). Това са общини с преобладаващи сектори индустрия и услуги.

За периода 2001-2003 г. броят на регистрираните в ЮИРП земеделски производители и тютюнопроизводители представлява средно 10% от общия за страната. По данни на областните дирекции на МЗГ, все още твърде малка част от земеделските производители са регистрирани (и това затруднява използването на субсидии по ДФ “Земеделие” и програма САПАРД). Най-голямо е изоставането в региона на Странджа – Сакар, където едва 5% от 31 170 земеделски стопанства в района са регистрирани по съответния ред за регистрация на земеделските производители23.
Основен проблем, който стои пред аграрния сектор в региона е високата себестойност на произвежданата продукция. Средната изкупна цена при повечето селскостопански стоки се движи в граници много близки до производствените разходи.

По данни на НСИ за ЮИРП оперативната рентабилност в сектор “Селско и горско стопанство, лов и риболов” е (–3.99%), при средна рентабилност за страната (-1.66 %). Много ниска е и рентабилността от продажбите в сектора, като за региона е (-4.77%) при средна за страната (–2.44%).

Данните на показателя “разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в сектор селско стопанство” показват нарастване след 2000 г. Със средства от Фонд “Земеделие” и програма САПАРД започна обновяване и модернизиране на техниката в сектора. Въпреки това експертната оценка е, че преобладаващата част от земеделските производители в района не са технически осигурени. Липсва напоителна техника и машини за растителна защита.

4.4.2. Състояние на земеделския фонд


Площта със селскостопанско предназначение24 в ЮИРП през 2004 г. е 714 675 хектара, което е 12.53% от общата ПССП за България. Наблюдава се намаляване на ПССП в ЮИРП през периода 1999 –2003г. Тревожен е фактът, че това намаление се дължи на намаляване на използваната земеделска земя, като в същото време се увеличава необработваната земя. Данните на областно ниво показват, че 62.2% от територията на област Ямбол са обработваеми земи. Значително по-нисък е процентът им в област Бургас(40.6%) и в област Сливен(41.97%).
Процентът на необработените земи от общите площи със селскостопанско предназначение за ЮИРП е 8.94% (стойност с 1.1 пункта по-висока от средната за страната). Най-голям процент необработени площи има в област Ямбол (10,8%), а най-нисък в област Сливен (5.2%). Сериозно е различието в стойността на този показател на общинско ниво. В общините Елхово, Болярово, Малко Търново (от Странджа-Сакар) процентът на необработената земя е над 50% от ПССП.

През последните години се регистрира интерес от страна на земеделските производители към прилагане на методите на биологично земеделие на продължително необработваните земи в екологично чисти райони. Този процес се очаква да бъде подкрепен със специализирани мерки по Програма САПАРД, Оперативна програма “Земеделие”, както и в рамките на разработващия се в момента Национален план за развитие на биологичното земеделие и Програма за развитие на земеделието и селските райони на Странджа – Сакар.


Използваната земеделска площ24– в ЮИРП през 2004 г е 659 856 хектара, което е с 1 641 хектара по-малко от предходната година. Над 45% от използваната земеделска земя в района се намира в област Бургас. В област Ямбол използваната земя възлиза на 31 %, а в област Сливен на 24%. Обработваемата земя25 в района е 45.89% от общата територия.
В ЮИРП на жител се пада 8.16 дка обработваема земя, при 6.08 дка /ч. средно за страната. Най-висока е стойността на показателя за област Ямбол (13.4 дка/ч.). За област Бургас стойността е 7.43 дка/ч., а за област Сливен 6,85 дка/ч. Общините с най-голяма стойност на показателя са Болярово (58,2дка/ч.), Средец (30.9дка./ч.), Стралджа (29.0дка/ч.). С най-ниски стойности на показателя са общините Бургас(1.2 дка/ч.), Сливен (4,3дка/ч.) и Ямбол (1.3дка/ч.).
В ЮИРП поливните площи възлизат на 795 879 дка, което е 11.84% от обработваемата площ на района. За страната тази стойност е 14.98% от обработваемата площ26. Най-висок е процентът на поливните площи в област Сливен (23%), докато за област Бургас тази стойност е едва 6.3%, а за област Ямбол 10%. В района има няколко общини без поливни площи (Айтос, Малко Търново, Созопол, Средец). Най-голям процент поливни площи има в общините Сливен, Нова Загора, Ямбол, Стралджа, Несебър, Поморие, Камено. През последните две години се наблюдава значително намаление на актуваните водни маси.
Сериозен проблем за развитието на модерно и ефективно земеделие е силната разпокъсаност на земята, създала се след приключване процеса по възстановяването на собствеността й. Очаква се посредством законодателни мерки (проект на закон за “Национална компания “Земя”) да се създадат и поддържат уедрени земеделски имоти чрез пазарни механизми.
Пазарът на земята в района е слабо развит. Процесите на уедряването на земята на този етап са забавени. Има пример за комасация на земята – по пилотен проект в с. Ботево, община Тунджа се извършва уедряване, което се приема добре (засега). Цената на земята се движи в широк диапазон– от 400лв/ха във вътрешността до 8 000 лв/ха в крайморските райони. Има интерес към търговията със земеделски земи по отношение на високопродуктивните земи и на тези, които се отчуждават за неселскостопански цели.

4.4.3. Развитие на селското стопанство по сектори

4.4.3.1. Растениевъдство


Преобладаващ процент от ПССП в ЮИПР се използват за отглеждане на зърнени култури (37.9%), както и за постоянно затревени площи, ливади и овощни градини (30.4%). Най-нисък процент от земеделската площ се използва за отглеждане на зеленчуци и цветя (2.9%), ливади и едногодишни фуражи (без царевица) 0,65%.

Основните зърнени култури, отглеждани в ЮИРП, са пшеница и ечемик. В периода 1999-2002 се наблюдава нарастване на засетите площи, съответно и на производството на тези култури. За 2003, обаче, се отчита рязко намаляване на площите и съответно спад в производството, което е резултат от неблагоприятните климатични условия, както и от по-ниските изкупни цени на продукцията през 2002г.


По отношение на площи и производство на пшеница и ечемик най-голям дял заема Бургаска област, следвана от Ямболска и на последно място– Сливенска област. ЮИРП е на първо място по производство на ечемик в страната, като добивът достига 26% от общия за страната. ЮИРП е на последно място в страната по производство на царевица за зърно, но през 2003 се наблюдава тенденция към увеличаване на засетите с царевица площи.
Застъпени технически култури в района са слънчоглед, памук и тютюн. ЮИРП е на трето място в страната по размер на площите и по добив на слънчоглед. През периода 1999 – 2002 площите със слънчоглед намаляват от 86 392 ха. на 52 532 ха, а през 2003 се увеличават с 35% в сравнение с предходната, вследствие на което производството се увеличава с 20%.
Размерът на площите, предназначени за отглеждане на памук, през последните години намалява, което се дължи на ниските изкупни цени на суровината и на конкуренцията на внесения дълговлакнест памук. През 1999 г. в ЮИРП памук се отглежда на 1 000 ха, като от тях са добити 710т., а през 2002 са засети само 409 ха. с добив от 449 т. На областно ниво най-голям дял в производството на памук има област Ямбол /43%/ и област Сливен /36%/.
През последните години се наблюдава тенденция на увеличение на площите, засети с ръж и кориандър. Забелязва се интерес към атрактивни и нетипични за района култури като маслодайна репица, мента, лавандула, захарно цвекло и др.

Данните на Фонд “Тютюн” сочат, че в ЮИРП се наблюдава тенденция на увеличаване на площите и производството на тютюн в периода 1999 –2003г. Най-много площи с тютюн има в общините Руен, Сунгурларе, Айтос, Елхово, Болярово и Котел.



Отглежданите в района зеленчуци са основно домати, пипер, краставици, лук, зеле и картофи. За периода 1999-2003 г. с тези зеленчуци са заети средно 13 821 хектара, което представлява 12% от общата за страната площ предназначена за зеленчукопроизводство. За периода 1999-2003г. в ЮИРП производството на зеленчуци варира в границите от 127 до 169 хил. тона, като за 2000 г. е най-високо. Най-голям дял от зеленчукопроизводството заемат картофите, доматите и краставиците.
Почвено-климатичните условия в ЮИРП са много благоприятни за отглеждане на овощни насаждения. През 2003г. районът е на пето място по производство на плодове (11.9% от продукцията в страната). Общо площите представляват около 15% от общата за страната площ, а добивът на плодове формира средно 18% за страната. Най-голям дял заемат площите с праскови (53%), череши (20%) и ябълки (18%). Над 90% от прасковите масиви са разположени в област Сливен. Черешовите масиви са разположени основно в областите Сливен и Бургас.
В периода от 1999 до 2003 г. в района се наблюдава тенденция на прогресивен спад на площите засети с овощни насаждения, респективно и в производството на плодове. Голяма част от плододаващите насаждения са предложени за бракуване поради лошото им състояние или изтекъл амортизационен срок.
С помощта на програма САПАРД и ДФ “Земеделие” започна възстановяване на масивите с овощни насаждения в района, възстановяване на старите и създаване на нови маточни бази. В област Сливен усилията са насочени към създаване на праскови масиви и възстановяване на нивото на производство на праскови от началото на 90-те години. В тази връзка е създаден Съюз на производители на праскови, който работи с Опитното поле по прасковите и Общинския разсадник. В област Ямбол са създадени нови масиви от сливови насаждения за производство на кисел. В област Бургас са създадени два крупни овощни разсадника в община Айтос, а в РЦНПО-Поморие се създаде маточна база за праскови, сливи, череши и бадеми.
Лозарството е силно развито в ЮИРП. В рамките на периода 1999-2003 г. се наблюдава увеличаване на размера на лозовите насаждения и в трите области, като от 113 995 хектара за 1999 година достигат 131 069 хектара за 2003 година. В Югоизточен район основните лозови масиви са съсредоточени в общините Стралджа, Тунджа, Нова Загора, Сливен, Сунгурларе, Руен, Айтос, Поморие, Несебър. Въпреки че площите с лозови насаждения нарастват прогресивно, добивите от грозде не бележат същия ръст, т.к. младите насаждения към 2003г. не са влезли в период на плододаване.
Традициите в отрасъла, възможностите за финансиране от ДФ “Земеделие” и програма САПАРД на създаването и възстановяване на трайни насаждения, както и наличието на добре развито винопроизводство в региона, са предпоставка за ускорено развитие на лозарството и налагането му като приоритетен за района.
Анализът на състоянието на растениевъдството в ЮИРП показва, че въпреки благоприятните почвено-климатични условия, се наблюдава спад на производството, дължащ се на неспазване на агротехническите мероприятия, неизползване на качествени семена и амортизация на насажденията, липса на координация между производители – преработватели, слаба връзка между производители и научни звена, слаби или несъществуващи сдружения на призводителите.

4.4.3.2. Животновъдство


Общият брой на животните в ЮИРП съставлява 11% от отглежданите в страната животни. Доброто зърнено-фуражно производство в района определя развитието на говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. Наличието на пасища и ливади в планинската и полу-планинската част предполага развитието на овцевъдство и месодайно говедовъдство. През 2003 г. в района най-голям дял заема овцевъдството – 38.57%, следвано от свиневъдството – 28,49% и козевъдството – 18,69%.

В периода 1999 - 2002 г. се наблюдава тенденция на спад на броя на отглежданите животни в ЮИРП. През 2003 г. е регистрирано значително увеличение на броя на говедата (с 62.3% , в това число на кравите с 54.1% от предходната година) и на свинете (с 31%). За другите видове животни тенденцията на спад се запазва.

Според експертна оценка общата тенденция на спад в броя на отглежданите животни се дължи на два типа фактори:

- пазарни: висока цена на фуража, ниска изкупна цена на месо и мляко;

-технологични: помещенията, в които се отглеждат животните не отговарят на съвременните изисквания; налице е ниска степен на механизация на процесите; не се извършва профилактика и не се спазват зоохигиенни изисквания.

Влошената породна структура и небалансираното хранене водят до намаляване на продуктивността на животните. Значително е намалял през изследвания период обхватът на селекционно-племенната работа. Фермерите в областите Ямбол и Бургас масово не прилагат изкуствено осеменяване. В област Сливен в резултат на работата на Регионалната дирекция за селекция и репродукция през 2002 г. изкуствено са осеменени голям процент от животните (над 50% от кравите27). Това се отразява и на отчитаната средна млечност: докато в областите Бургас и Ямбол тя намалява, в област Сливен нараства и е по-висока от средната за страната.


Характерно за ЮИРП е преобладаването на дребни животновъдни стопанства. Над 90% от стопанствата са разположени в населените места и са дворен тип. Над 70% от животните се отглеждат именно в такъв тип дребни животновъдни стопанства.
ЮИРП има потенциал за развитие на биологично животновъдство (особено овцевъдство и козевъдство). За целта най-подходящи са екологично-чистите райони на Странджа-Сакар и предпланинската, и планинската част на Източна Стара планина.
ЮИРП е един от районите с най-добре развито птицевъдство в страната. На областно равнище птицевъдството е най-добре развито в областите Бургас и Сливен, а на общинско в общините Камено, Средец, Айтос и Поморие. Птицефермите произвеждат консумативни яйца, еднодневни пилета, бройлерно месо. Наблюдава се тенденция към повишаване производството на пилета в частни ферми и инкубатори с малък капацитет.
ЮИРП се нарежда на четвърто място в страната по брой на пчелните семейства (44 701бр.).На областно равнище пчеларството е добре развито в областите Ямбол и Сливен. През последните две години се наблюдава тенденция на прогресивно увеличаване на пчелните семейства в област Ямбол, като за 2003 г. са се увеличили с 8 309 в сравнение с предходната година.

В ЮИРП са налице фактори, които благоприятстват възстановяването и развитието на животновъдството в следващите години, и те са следните: подходящи климатични условия, наличие на устойчиви традиции; създаване на регионални сдружения на производители (Асоциацията на млекопроизводителите, Регионалните съюзи на свиневъдите и фермерите, и Пчеларския съюз и др.), които подкрепят разширяването на фермите и увеличаването на броя на животните, както и въвеждане на съвременни технологии на отглеждане. Изградена е добра помощна инфраструктура, включваща Областни служби за съвети в земеделието, селекционни станции, пазари за живи животни, Регионални ветеринарно-медицински центрове, както и достатъчен брой квалифицирани ветеринарни специалисти по населени места, които също подпомагат развитието на животновъдството в региона.



4.4.3.3 Рибарство и аквакултури


Рибарството е традиционно добре развито в област Бургас. След приемането на Закона за рибарство и аквакултури (2001г.) беше очертана правната рамка за развитие на сектора. През разглеждания период 2001 – 2003г. секторът се характеризира със засилен интерес към рибностопанските работи, свързани със стопански риболов, сладководно рибовъдство, преработка и търговия с риба и други водни организми.

Над 90% от сектор “Рибарство” се развива в частния сектор. По данни на териториалните звена на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за периода 2001-2003 г., броят на издадените разрешителни за стопански риболов в област Бургас е 2 767бр. , в област Ямбол 90бр.и в област Сливен 77бр.


Морският улов е характерен за ЮИПР и е икономически важен за област Бургас. През 2002 година морският улов за Бургаска област възлиза на 31 186,5 тона, но за 2003 година се наблюдава спад до 9 135,5 тона. По отношение на видовете риба, цацата, сафридът и хамсията формират най-голям количествен дял от улова.
Уловът на сладководна риба за ЮИПР формира около 20% от общия за България28 улов от вътрешни водоеми, като най-големи количества са добити в област Ямбол.


Изводи

  • Неблагоприятна тенденция от последните няколко години е спадането на средните добиви, увеличаване себестойността на селскостопанската продукция и намаляване размера на обработваемата земя.

  • Технологичните разходи са сведени до минимум, което води до малки добиви и ниско качество. Не се спазват технологиите по отглеждане на земеделските култури, закупуваните семена не са качествени, обработката на почвата не е качествена, не се прилагат научнообосновано торене и методи за растителна защита.

  • Сортовата структура не винаги е съобразена с почвено-климатичните условия и продължаващата суша в района. Необходимо е да се изпитват и прилагат нови, устойчиви на променените условия сортове и култури.

  • При животновъдството не се използват подходящи и ефективни породи, прилага се ненормирано и небалансирано хранене на животните, а при някои стопани се наблюдават и лоши условия на отглеждане на животните. Слабата механизацията и високият дял на ръчен труд оскъпяват производството на животинска продукция и го правят нерентабилно. Необходими са спешни интервенции, включително директни помощи за подобряване на качеството, поради високите изисквания на ЕС към селскостопанските производители и зависимостта на района от разглежданата дейност.

  • Пазарът на земята в района е неразвит. Тук се сключват относително по-малко сделки, отколкото в останалата част на страната. Процесите на уедряването на земята на този етап са много забавени.

  • Реализацията на произведената продукция е трудна и изкупните цени не задоволяват производителите. Липсата на надеждни пазари за селскостопанската продукция води до намаляване на мотивацията и отказ сред голям брой земеделски производители за насочване към селскостопанско производство.

  • Голяма част от съществуващите селскостопански пазари не отговарят на изискванията и не разполагат с необходимите щандове, пространства и установени правила за контрол и осъществяване на нормални пазарни взаимоотношения. На много места селскостопанската продукция се предлага нерегламентирано при крайно неблагоприятни хигиенни условия. На тези места не се осъществява почти никакъв ветеринарен и медицински контрол.

  • Билкопроизводството (а в следващите години и биологичното земеделие) в ЮИПР се явява алтернатива за земеделието в изостаналите части на района и е подходящо за малки семейни ферми и отделни стопани. Необходимо е запознаване на потенциално заинтересованите с възможностите, които предлага този вид селскостопанска дейност и провеждането на подходяща политика в тази насока.

Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница