План за развитие на югоизточен район за планиране регионален план за развитие на югоизточен район за планиране
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1 Транспортна инфраструктура
- 5.1.2. Железопътна мрежа
- 5.1.3. Летища и пристанища
- 5.2 Съобщителна инфраструктура
- 5.2.2 Телефонни централи
- 5.2.3 Мобилни комуникации
- 5.2.4 Интернет комуникации
5. Техническа инфраструктураВ тази част се разглеждат следните елементи на техническата инфраструктура на ЮИ район за планиране:
Данните за тези елементи на транспортната инфраструктура подкрепят анализа и изводите за тези компоненти. 5.1 Транспортна инфраструктура5.1.1 Пътна мрежаОбщата дължина на пътната мрежа в района към края на 2002г. е 4 412kм., което представлява около 12% от пътната мрежа в страната. Тя е съставена от 479км. - първокласни, 485км. – второкласни, 1 281км. – третокласни и 2 167км. – общински пътища. През територията на ЮИР минават европейският транспортен коридор No.8 (Дуръс – Скопие – София – Бургас - Варна) и следните първокласни пътища с международно значение:
91% от пътищата в района са с асфалтова настилка, а 7% са без настилка. Пътищата без настилка са общински и са разпределени, както следва: в област Бургас - 97км, в Сливен - 59км и в Ямбол -132км. Дължината на пътната мрежа по класове пътища се запазва постоянна за разглеждания период, както и съотношението на пътищата с и без настилка. В ЮИРП най-голям е делът на третокласните и общински пътища. Те са зле поддържани и по-голямата част от тях се нуждаят от ремонт. Югоизточният район е на последно място в България по плътност на републиканската пътна мрежа, която е 153.3 км на 1000км2 при средна стойност за страната 173.7 км на 1000км2. Основна причина за това е слабо развитата пътна мрежа в планинските райони Странджа и Сакар. В момента се изгражда автомагистрала Тракия, която ще преминава през трите области и през общините Нова Загора, Сливен, Тунджа, Стралджа, Карнобат, Камено и Бургас. Това ще подобри транспортните връзки и ще предостави допълнителни възможности за развитие на района. Завършването на автомагистрала Тракия и интензивното строителство в общините Несебър и Поморие ще наложи разширяването на първокласен път Бургас-Варна в участъка от кв. Сарафово до к.к. Слънчев Бряг. Гранично-контролни пропускателни пунктове (ГКПП) има в Бургас, Царево и Малко Търново и предстои отварянето на нови в Лесово и Брезово. Съществуващите ГКПП се нуждаят от реконструкция и модернизация. Подробно разпределение на пътищата по класове, области и вид настилка за периода 1998-2002г. е представено в Приложение 5.1. 5.1.2. Железопътна мрежаЖелезопътната мрежа покрива с гари и спирки 14 общини, от които 8 в Бургаска област, 3 в Сливенска и 3 в Ямболска. Общините без гари и спирки са Малко Търново, Несебър, Приморско, Созопол, Царево, Котел, Тунджа и Болярово. Общата дължина на текущия път е 418км., от които 315км. са електрифицирани. Плътността на текущия път е 28.54км на 1 000км2 и е значително по-ниска от средната за страната, която е 38.9км на 1 000км2 територия. Като цяло железопътната мрежа в ЮИРП е слабо развита, като единствено в област Сливен плътността е над средната за страната (41.42). Подробна информация за елементите на ж.п. инфраструктурата по общини е представена в Приложение 5.2. 5.1.3. Летища и пристанищаНа територията на района има 2 граждански летища - Бършен в област Сливен и Бургас ЕАД в област Бургас, както и 2 военни летища - Сарафово в Бургаска област и Безмер в Ямболска област. Летище Бургас обслужва международни линии, то е най-голямото в страната по капацитет за обслужване и второ по интензитет на полетите. Морският транспорт се обслужва от 8 пристанища за обществен транспорт (Бургас, Ахтопол, Царево, Созопол, Поморие, Несебър, Росенец, Рибно пристанище) и от 3 със специално предназначение (Кораборемонтен завод, Трансстрой, Бургаски корабостроителници), всички разположени на територията на Бургаска област. Търговското пристанище в Бургас е с най-голям оборот в страната. Характерът на пристанищната дейност и голямата капиталоемкост на новото строителство дават основание да се предполага, че до края на 2006 г. броят на пристанищата няма да се промени. Евентуални промени, обаче, може да се очакват в товарооборота, но те зависят от общото състояние на българската икономика, както и от осъществяването на проектите за нефтопроводи “Бургас - Александруполис” и “Бургас - Вльора”, а също така и от завършване на реконструкцията и модернизацията на Пристанище Бургас, които ще му позволят да обслужва кораби с капацитет 150 000т. Транспортната инфраструктура на ЮИРП като цяло е задоволително развита, като голям дял от нея – железопътна инфраструктура, летища и пристанища са концентрирани в област Бургас. Наблюдават се диспропорции в транспортната инфраструктура на територията на отделните области. Пътната и железопътна инфраструктура на територията на общините Странджа и Сакар е слабо развита. Липсват обходни пътища на големите градове, които да изведат транзитното движение. Карто-схема на транспортната инфраструктура в района е дадена в Приложение 5.3. 5.2 Съобщителна инфраструктура5.2.1. Пощенски станцииМрежата от телеграфни и пощенски станции е добре изградена. Разпределението по области е представено в следващата таблица. Таблица 4.2.1
Източник: Статистически годишник 2003г. 5.2.2 Телефонни централиОтносително добре е развита и транзитната телекомуникационна мрежа. Относителният дял на цифровите телефонни постове е 21.4% и е по-висок от средния за страната (19.7%), като най-нисък е този процент в област Сливен (3.4%). Капацитетът на телефонните централи не е използван напълно - броят на телефонните постове в района е 350 533 срещу заети 281 856, което прави 80. 4%. Общата гъстота на телефонната мрежа е 349 телефонни поста на 1000 души. По този показател районът е под средното за страната равнище, което е 385 телефонни поста на 1000 души. Таблица 4.2.2
Източник: Статистически годишник 2003г. 5.2.3 Мобилни комуникацииСредното покритие от мрежи на мобилни оператори за района е 90%, като и за трите области Бургас, Сливен и Ямбол то е 90%. Тенденциите са за пълно покритие на територията на района с мобилни мрежи. 5.2.4 Интернет комуникацииНа територията на района има множество зали за обществен достъп до Интернет, като в част от тях входящият канал е пренасочен през сателит, което осигурява високоскоростна връзка. Освен комутируем достъп до Интернет, клиентите на БТК могат да ползват още и достъп до Интернет чрез наети линии или други мрежи за данни и информационни услуги. Общо в района оперират 35 Интернет доставчици, от които 15 в област Бургас, 13 в област Ямбол и 7 в област Сливен. Телекомуникационната мрежа покрива всички населени места, но е с ниска плътност в района на Странджа - Сакар. Тенденциите са за пълно покритие на района с мобилни мрежи и за разширяване на достъпа до интернет. Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|