Горският фонд на територията на ЮИР се стопанисва от две Регионални управления по горите (РУГ Бургас и РУГ Сливен) и съответните им поделения - държавни лесничейства (ДЛ) и държавни дивечовъдни станции (ДДС). РУГ Бургас стопанисва горския фонд на територията на Бургаска област, РУГ Сливен – горския фонд в Сливенска и Ямболска област. Горско-стопанската подялба (ДЛ и ДДС) не съвпада с териториално-административното райониране (общини) на страната (вж.Приложения). Представените данни и направените анализи са по горско-стопанско деление на територията на ниво РУГ.
Анализът на данните за разпределението на горската площ показва:
Увеличаване на общата площ на горския фонд на територията на ЮИР;
Увеличаване на залесената площ и в двата РУГ;
Преобладаване на широколистните гори от бук, зимен дъб, цер;
Увеличаване на териториите, залесени с широколистни гори.
Към края на 2003 г. реституцията в горския фонд все още не е приключила, но данните показват, че над 70% от горските територии са държавен горски фонд, общинските гори заемат около 20% в области Бургас и Сливен и само в област Ямбол горите, собственост на физически лица, надвишават 10%. Горите собственост на други юридически лица никъде не надвишават 1%.
Обща за ЮИР и по РУГ е тенденцията към увеличаване на опожарените площи за периода 2000-2002 г., като се отчита максимум през 2001 г. – 3514 ха.
През периода се наблюдава слабо, но постоянно увеличаване на залесяваните площи в РУГ Бургас, докато в РУГ Сливен няма някаква ясна тенденция. Общо за територията на ЮИР залесяваните площи по години са много по-малки от пострадалите по различни причини гори, като най-малки по площ залесявания са проведени през 2001 г. – 459.3 ха.
Данните за площите, на които се извеждат сечи (в хектари), и за добитата дървесина (в плътни кубически метри) по години показват нарастване на ползването от горския фонд.
Негативни процеси, наблюдавани в горския фонд след 2000 г.:
-
Съхнат и се “изтеглят” в по-високите и влажни части на планините влаголюбиви дървесни видове като горун и източен бук и се заместват от благун, цер и габър;
-
Съхнат влаголюбиви реликтни храсти като странджанска зеленика, кавказка боровинка, колхидски джел и др.;
-
Съхнене, пожари и снеголоми в изкуствени култури, предимно от иглолистни видове в долния планински пояс;
-
Съхнене в дъбовите гори – предимно зимен дъб, цер и благун;
-
Неконтролирана паша в близост до населените места и прекомерно голям брой на козите;
-
Горски пожари;
Няма информация за запасите и за реализираните странични ползвания в горски фонд – добив на билки, горски плодове, гъби и други, но по данни от ЛУП на ДЛ и ДДС и парковите дирекции на ПП”Сините камъни” и “Странджа” ЮИР разполага със значим ресурс от лечебни растения, растения източник на горски плодове и гъби.
По-важни представители на фауната, които имат пряко или косвено значение за развитието на ловното стопанство в ЮИР са: благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, заек, чакал, дива котка, лисица, колхидски фазан, яребица, тракийски кеклик, гривяк, гургулица, гугутка, зеленоглава патица, зимно бърне и лятно бърне. Данните от таксацията на дивеча през последните 12 години показват тенденция на траен спад в числеността на основните видове дивеч (благороден елен, сърна, елен лопатар, дребен дивеч) след 1994 г. Основните причини за това състояние са:
-
Бракониерство;
-
Високата численост на хищниците - вълк, чакал и скитащи кучета;
-
Неправилно отношение към ловностопанската дейност – занижени грижи, неправилно ползване и недостатъчно опазване;
-
Неадекватно финансиране.
Това води до влошаване на финансовите резултати от ловностопанската дейност. По линията на организирания ловен туризъм размерът на ползването варира от 5 до 20% при различните видове от разрешеното общо годишно ползване на дивеча.
В ЮИР работещите на трудов договор в сектора горско стопанство през 2002 и 2003 г. са съответно 908 и 909 души.
Изводи:
-
Горското стопанство няма решаваща роля при формирането на БДС за Югоизточния район за планиране, но за населението в някои общини е съществен източник на доходи (Малко Търново, Приморско, Царево, Твърдица, Котел, Руен).
-
Над 70% от горите в ЮИР са държавен горски фонд.
-
Ползването от горите продължава да е главно добив на дървесина.
-
Не се дооценяват възможностите за реализиране на приходи от странични ползвания в горски фонд – ловно стопанство, добив на билки, горски плодове и гъби, производство на етерични масла, фуражи, балсамова смола, растителни дъбилни материали, дървени въглища и др.
-
Не се отчитат средообразуващите и естетични функции на горските екосистеми.
-
Най-съществена заплаха за горите в ЮИР са съхненето и пожарите.
4.6. Транспорт 4.6.1 Междуселищен обществен транспорт
Автобусен транспорт
Автобусните връзки на територията на района се осъществяват чрез 111 (11 в област Бургас, 46 в област Сливен и 54 в област Ямбол) автобусни линии от републиканската, областните и общинските транспортни схеми.
В сравнение с другите видове транспорт, автобусният транспорт е добре развит и най-използван в района. Все още има населени места в община Стралджа, които нямат директна автобусна връзка с общинския център.
Железопътен транспорт
Железопътната мрежа обхваща 14 общини от района, като железен път не преминава през общините Малко Търново, Несебър, Царево, Приморско, Созопол, Котел, Болярово и Тунджа.
В района се намират гара Карнобат, която е един от най-големите ж. п. възли в страната със значителен пътнико и товарооборот и обслужващи функции с национално значение, както и гара Бургас, която е начало на 8-ми трансевропейски коридор, което я определя, като товароразпределителна точка с национално и международно значение.
Забелязва се тенденция на намаляване на пътникопотока и вагонооборота. Основната причина за намаления трафик на пътници е увеличаването на автобусните линии, които се считат за по-удобни от пътуващите, в сравнение с ж.п. транспорта. Другата причина е ниската мобилност и платежоспособност на пътуващите, които са намалили пътуванията си до минимум.
Независимо от по-ниската себестойност, обемът на превозваните товари с ж.п. транспорт също е намалял поради възможността за транспортиране "от врата - до врата", предоставяна от автомобилния транспорт.
Морски транспорт
Морският транспорт в района се обуславя от географското разположение на Бургаска област. На територията на района е разположено пристанище Бургас, което има най-голям търговски стокообмен от всички черноморски пристанища. Около три четвърти от стоките за внос и износ преминават през Пристанище-Бургас.
Пристанищата в Поморие, Созопол и Несебър се използват предимно за туристически цели. В бъдеще се очаква тяхното модернизиране, за което вече има одобрени чуждестранни инвестиции.
Въздушен транспорт
В ЮИ район се намира едно от десетте граждански летища в България, което е и едно от четирите летища с международен статут. Международният терминал е с капацитет за заминаващи от 900 пътници на час.
Населението от области Сливен и Ямбол няма директен достъп до въздушен транспорт, като разстоянието до най-близкото гражданско летище (това в Бургас) е 114км. за Сливен и 94км. за Ямбол.
В заключение може да се каже, че достъпът до различни видове транспорт в района е на добро ниво, с наличие на летища, пристанища и ж.п. терминали, като при подобряване на транспортните връзки между тях е възможно да бъде развит интермодален транспорт по въздух, море и суша. Тази възможност е свързана най-вече с летище Бургас и намиращите се на около 10-15 км пристанище Бургас, разгърнат ж.п. възел, международен път Е 87 и свободна безмитна зона.
Сподели с приятели: |