раздел 3. Зона “С” (Специална зона)

раздел 3. Зона “С” (Специална зона)

Чл. 18. Функционалното предназначение на тази зона е да обезпечи спокойствието и да гарантира запазването на гнездилищата на колониално мътещите саблеклюни, кокилобегачи, малки, речни, гривести и дебелоклюни рибарки и др. Гнездилищата на някои от тях са относително постоянни, на други се преместват през една или няколко години.

Чл. 19. Ежегодно в началото на размножителния период отговорникът на резервата отбелязва промените в разположението и големината на гнездовите колонии в зона “С”, които се отразяват в специална заповед на началника на РИОСВ-Бургас.

Чл. 20. В зона “С” се забранява извършването на всякакви дейности, без посочените по-долу.

Чл. 21. В зона “С” по време на размножителния период (април-юли) се разрешава влизането: (1) С научна цел (събиране на проби, провеждане на мониторинг и опръстеняване на малки в гнездовите колонии по реда на чл. 28 и чл. 17 (3) от ЗЗТ) 1-2 пъти на сезон, с максимален престой до 1 час в слънчево обедно време. Опръстеняването се провежда само под ръководство на орнитолог-професионалист със стаж над 10 г. Видът и броят на събраните научни материали и данните за опръстенените птици се отразяват в Дневник за влизане в зона “А” и “С".

(2) След природни бедствия и стихии, силни застудявания, масови отравяния, нарушения на режима в зоната, спешни ремонтни и възстановителни дейности за нуждите на солодобива и др. инцидентни случаи. Извършените дейности и наблюдения се отразяват в Дневник за влизане в зона “А” и “С".

(3) В зона “С” се разрешават следните поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки извън размножителния период (април –юли):

1. Поставяне на изкуствени гнездови платформи с оглед предпазването на гнездилищата от наводнения и за увеличаване на гнездовата площ.

2. Ограждане на гнездилищата при заплаха от наземни хищници.

3. Провеждане на мониторинг на видовия състав, числеността и гнездовия успех 1-2 пъти на сезон, с максимален престой до 1 час в слънчево обедно време.

4. Монтиране на апаратура за дистанционно предаване на картина и звук.

5. Ремонтни дейности за нуждите на солодобива.

С влизането в сила на настоящия План за управление се прекратява действието на заповед № РД 392 от 15.10.1999 г. на МОСВ (публикувана в ДВ, 99/1999 г.) в частта й за определяне временни режими и норми в резервата.

3.2. Зониране, РЕЖИМИ И НОРМИ за буферната зона

ЧАСТ 4. ОПЕРАТИВНИ ЗАДАЧИ И ПРЕДПИСАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ

4.1. СТРАТЕГИИ ЗА СТОПАНИСВАНЕТО НА АТАНАСОВСКОТО ЕЗЕРО

4.1.1. Управление на видовете

Резерватът “Атанасовско езеро” притежава изключително биологично разнообразие през всички сезони на годината. За неговото съхраняване са необходими както данни за процесите и връзките в сложните водни екосистеми, така и добре обоснована и ясна стратегия. Тя трябва да следва и основните принципи на консервационната биология и резерватното дело.

Стратегията за управление на видовете в резервата “Атанасовско езеро” включва:

4.1.1.1. Привличане към гнездене

Да се разработят отделни проекти за привличане към гнездене на следните видове птици:

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) Малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Гривеста чапла (Ardeola ralloides) Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Блестящ ибис (Plegadis falcinellus) Лопатарка (Platalea leucorodia)

Малка черноглава чайка (Larus melanocephala)

4.1.1.2. Увеличаване на гнездещи популации

Да се разработят отделни проекти за увеличаване на гнездовата численост на следните видове птици

Червена чапла (Ardea purpurea) Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Бял ангъч (Tadorna tadorna) Забулена сова (Tyto alba)

Саблеклюн (Recurvirostra avosettа) Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)

Кокилобегач (Himantopus himantopus) Морски дъждосвирец (Ch. alexandrinus)

Дебелоклюна рибарка (Gelochelidon nilotica) Белочела рибарка (Sterna albifrons)

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis) Торбогнезден синигер (Remiz pendulinus)

Мустакат синигер (Panurus biarmicus)

4.1.1.3. Увеличаване на популациите на бозайници и риби

Да се разработят отделни проекти за опазването и евентуално увеличаване числеността на следните видове риби и бозайници

Деветигла бодливка (Pungitius platigaster) Видра (Lutra lutra)

4.1.1.4. Контрол или намаляване размера на популациите

Извън размножителния период да се извършва регулиране на следните видове бозайници:

Чакал (Canis aureus) Лисица (Vulpes vulpes)

Енотовидно куче (Nyctereutes procionoides) Дива свиня (Sus scrofa)

Скитащи кучета и котки

Допълнително следва да бъде разработена стратегия по отделно за всеки посочен вид.

4.1.2. Използване от обществеността

Новопостроеното укритие за наблюдения на птици и бъдещият Административно -информационният център да се превърнат в места за природозащитно и екологично възпитание и образование. За другите части на буферната зона се предвижда ограничена, по-слаба посещаемост.

4.1.3. Научно-изследователска дейност

• 
  Да продължи научно-изследователската работа в резервата по проучване миграцията на птиците, динамиката на числеността им, тяхната гнездова биология и екология.
  
• 
  Да се извършва само регламентирано улавяне и опръстеняване на птици вън от резервата на място, одобрено от Министерството на околната среда и водите. Желателно е процедурата по опръстеняването да бъде използвана за целите на образованието и природозащитното възпитание. Поради това мястото за улавяне и опръстеняване на птици би следвало да се намира в близост до бъдещия Административно-информационен център.
  

4.1.4. Улеснения за посещения

В резервата може да се влезе от 3 места, основното от които се намира при администрацията на “Солници- север”. За посетителите на резервата се предвиждат няколко подхода в зависимост от разположението на бъдещия Административно-информационен център. Понастоящем за посетителите се препоръчва вход откъм автосервиз “Ситроен” и изход през шлюза при Седма помпена станция (и двата следва да бъдат заключвани от охраната на резервата).

4.1.5. Стопанисване на сгради

Почти всички сгради в буферната зона се стопанисват от Черноморски солници АД. Централната лаборатория по обща екология ползва една малка постройка и част от друга, като и двете се намират в буферната зона източно от резервата. В едната се помещава Екологичната станция при ЦЛОЕ, а другата се ползва съвместно с проекта “Бургаски влажни зони”.

Новопостроеното укритие за наблюдение на птици в западната част на буферната зона се стопанисва от МОСВ.

Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie
Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001
Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус
Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона
Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”
Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив
Planove za upravlenie -> Екология и околна среда
Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление

Изтегляне 1.45 Mb.

Сподели с приятели: