План за управление



страница13/19
Дата02.09.2016
Размер1.45 Mb.
#8056
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19

2.2. ОГРАНИЧЕНИЯ

2.2.1. Тенденции от естествен характер на територията на резервата и буферната зона


Навлизане на наземни хищници по дигите във всички части на резервата;

Относително бърза сукцесия на сладководното блато в североизточната част и в обиколния канал, поради което се налага неговото често почистване от растителността.


2.2.2. Тенденции от естествен характер вън от резервата и буферната зона


Поява на чакала и енотовидното куче в резултат от разширяването на ареала им на Балканския полуостров.

2.2.3. Тенденции от антропогенен характер на територията на резервата и буферната зона

2.2.3.1. Използване на земята и икономически тенденции


Земята в резервата е малко. Състои се от отделни разпръснати и малки участъци с тревна растителност, които не се използват . В буферната зона западно от резервата има земеделски площи, които са в процес на приватизация. Северно от него са разположени пасища и люцерни на земеделска кооперация в мс Черно море. Източно от него има общинска земя, на която до 90- те години е съществувало незаконно вилно селище и многобройни свинарници. Понастоящем земята там не се използва.

2.2.3.2. Използване на водите


A) Използване на води с различна соленост

Големи количества солени води от Бургаския залив постъпват ежегодно в резервата по гравитачен път за нуждите на солодобива. Сегашното производството на морска сол от Атанасовското езеро е съвместимо с опазването на богатото биологично разнообразие в него и с другите цели на Плана за управление, но съществуват три конфликтни точки между нуждите на солодобива и опазването на биологичното разнообразие:

Доказано е, че гнездещите птици предпочитат малки, ниски и тесни диги, направени от чамови дъски и недостъпни за наземни хищници. За нуждите на солодобива обаче се изграждат големи, високи и широки диги от почвен материал, които са лесно достъпни за наземни хищници и хора;

Внезапното покачване на водното ниво в някои басейни в началото на лятото и изпразването им през есента не винаги е съобразено с нуждите на гнездещите и хранещите се птици. Това би могло да се избегне чрез изготвянето на съгласувана програма за тези дейности;

Проектиране на запасен басейн в едни от най-ценните водоеми в северната част на резервата. Евентуалното реализиране на този проект ще доведе до съществено накърняване на местообитанията на редица видове растения и животни.

В) Използване на сладки води

Сладки води постъпват в обиколния канал от водосборния басейн. Те се събират и в сладководното блато и бившите кариери за глина в североизточната част на резервата.

Тези води се използват за напояване от земеделска кооперация “Хр. Ботев” – Бургас и земеделска кооперация в мс Черно море.

За индустриални цели се използват сладки води от Керамичния завод, разположен източно от резервата. Това се осъществява чрез помпена станция, която черпи вода от бившата кариера за глина.

Напоследък се забелязва и ползване на сладки води от обиколния канал западно от резервата, където вече се появяват малки частни земеделски стопанства. Собствениците на тези стопанства използват водите на канала без какъвто и да било регламент, поради което през 2001 г. отсечка от около 600 m беше изцяло пресъхнала.

Досега не са издавани разрешителни за ползването на сладки води от района на резервата и не са събирани такси. При липсата на регламент и ограничения прекомерното изпомпване на сладки води може да се превърне в значително ограничение.

Ограничение е и заустването на отпадни води от автосервиз “Ситроен” в обиколния канал.


2.2.3.3. Влияние на пътя Варна - Бургас върху Атанасовското езеро


Тази магистрала разделя Атанасовското езеро на две части и безспорно оказва влияние върху резервата и буферната му зона в две насоки:

А. Като екологична преграда (бариера). През 1 km пътя има отвори, през които протичат водите в обиколния канал. През тях може да се извършва и преминаване на ларви на водни насекоми, риби, земноводни и влечуги от резервата в буферната зона. Няма данни, които да показват значимо негативно влияние върху земноводните, влечугите и птиците в резервата и буферната зона, поради което в бъдеще се налага проследяване дали има такова влияние и в какви размери е то. При наличие на средства и възможности в бъдеще този път следва да бъде премахнат.

Б. Като източник на замърсяване на въздуха и водите. Резултатите от направените анализи та замърсяването на въздуха и на шумовото замърсяване засега показват относително ниски стойности на проучените замърсители и тяхното слабо влияние върху резервата. С увеличаването на трафика това влияние ще расте все повече. Изграденият пътен възел южно от резервата по наше предложения има съоръжения за отвеждане и събиране на водите от пътната настилка в специални басейни, с което се избягва замърсяването на обиколния канал.

2.2.3.4. Влияние на далекопроводите в района на резервата (вкл. далекопровода между северната и южна половина на Атанасовското езеро)


В района на резервата има няколко далекопровода от 20 kv (Прил. 2, карта 4), както и няколко изоставени стълба от стари далекопроводни линии. Те се използват от някои видове птици за почивка и дори гнездене. По време на миграции (особено през есента) те стават причина за загиването на редица мигранти, особено бели щъркели. Няма данни, които да показват значимо негативно влияние върху птиците в резервата и буферната зона, поради което в бъдеще се налага проследяване в какви размери е то. Относително гъстата мрежа от далекопроводи влияе негативно и върху ландшафтните и естетически качества на района около резервата. За смекчаване на негативното влияние на далекопроводите, те следва да бъдат съоръжени със средства за защита от птици.

Най-силно изразено негативно влияние има далекопроводът между северната и южна половина на Атанасовското езеро. Той е разположен напречно на посоката на миграцията, поради което през пролетта и особено през есента в него се удрят и загиват десетки птици от различни видове. .При наличие на средства и възможности в бъдеще този далекопровод следва да бъде премахнат.


2.2.4. Тенденции от антропогенен характер вън от територията на резервата


Използване на земята: земята около резервата се използва предимно за земеделски цели. Употребяваните изкуствени торове най-вече в земите, западно от резервата замърсяват водите в обиколния канал и сладководните водоеми. В резултат се наблюдават процеси на еутрофикация.

Влияние на летище Бургас: разположено в непосредствена близост източно от резервата, то оказва отрицателно влияние върху екосистемите, съобществата и популациите на различните видове растения и животни в две насоки:



  • Замърсяване на водите в източната част на обиколния канал с химически вещества, употребявани за отстраняване обледеняването на самолетите и пистата за излитане. Точни данни не са на разположение, но явно е, че замърсяването най-вече рано напролет е значително.

  • Шумово замърсяване особено през лятото и есента, когато трафика е голям. Няма данни за степента на влияние на това замърсяване върху биологичното разнообразие и популациите на птиците.

Икономически тенденции: намаляване на промишленото производство и минното дело; възможно закриване на мина “Черно море” и ж. п. гара Сарафово, разположена в непосредствена близост до резервата.

Технологични промени през последните години:

Построяване на нова далекопроводна линия, която пресича североизточната част на резервата

Удвояване на пътя Варна – Бургас с надлез “тромпетен” тип.

Ограничения в планирането: В Генералния план за развитието на град Бургас териториите източно от резервата са определени за така наречената “Промишлена зона Север” Тя се състои от керамичен завод, складове, свинарници и др., които нямат канализационна система и замърсяват от години обиколния канал и оттам резервата.

2.2.5. Ограничения от административно – финансов характер


Важно ограничение е липсата на достатъчен персонал, който да поеме изцяло стопанисването и охраната му, да бъде в течение на неговите проблеми и да следи отблизо хода на тяхното решаване.

Съществено влияние върху цялостното състояние на резервата оказва и липсата на средства за неговото стопанисване и поддържане от МОСВ. Възможности за обезпечаването им се създават с публикуването на “Правилник за възлагане на дейности в защитени територии изключителна държавна собственост” през 1999 г., чийто възможности следва да бъдат използвани в по-голяма степен.

Отрицателното въздействие на главните фактори е дадено на следващата таблица:


ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ

ВЪНШНИ ФАКТОРИ

Промени в методите на солодобив

Използване на изкуствени торове

Строеж и ремонт на диги

Замърсяване на водоемите

Черпене на големи количества сладки води за индустриални цели

Влияние на летище Бургас

Незаконени лов, фотографиране, улавяне и опръстеняване на птици; маркиране на яйца

Липса на канализация на промишлена зона “Север”и мс Черно море; замърсяване на обиколния канал




Замърсяване на Бургаския залив




Каталог: files -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie
Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001
Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус
Nature -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона
Nature -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
Nature -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”
Planove za upravlenie -> План за управление на защитена територия "данов хълм " пловдив
Planove za upravlenie -> Екология и околна среда
Planove za upravlenie -> Министерство на околната среда и водите защитена местност “злато поле” план за управление


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница