План за устойчива градска мобилност на община пловдив 2022 – 2032 Г



Pdf просмотр
страница62/129
Дата11.03.2024
Размер7.13 Mb.
#120615
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   129
pugm-plovdiv
октомври 2021 г.
31
дни в месеца
септември 2022 г.
30
дни в месеца

направление
ср. дневна ср. дневна
от/към
вход
изход
общо
интензивност
вход
изход
общо
интензивност
[МПС/ден]
[МПС/ден]
1 Карлово
313 619 362 510 676 129
21 811
397 779 424 563 822 342
27 411
2 Войводиново
244 730 185 523 430 253
13 879
47 046 112 269 159 315
5 311
3 Радиново
236 305 302 153 538 458
17 370
200 859 366 716 567 575
18 919
4 Рогош
145 433 139 452 284 885
9 190
154 116 148 459 302 575
10 086
5 Пазарджик
285 613 250 129 535 742
17 282
324 304 182 865 507 169
16 906
6 Поповица
375 678 379 756 755 434
24 369
353 343 328 580 681 923
22 731
7 Кадиево
282 085 232 064 514 149
16 585
217 714 225 663 443 377
14 779
8 Коматево
251 062 234 961 486 023
15 678
246 855 246 273 493 128
16 438
9 Асеновград
353 937 270 186 624 123
20 133
418 452 340 426 758 878
25 296
10 Белащица/ Брестник
303 840 202 408 506 248
16 331
261 437 230 196 491 633
16 388
11 Марково
282 212 241 513 523 725
16 894
273 887 205 332 479 219
15 974
общо
3 074 514 2 800 655 5 875 169
189 522
2 895 792 2 811 342 5 707 134
190 238
общо средно дневно
102 484 93 355 96 526 93 711
север - юг
64%
122 095
66%
125 736
изток - запад
36%
67 426
34%
64 501
преминали МПС [бр.]
преминали МПС [бр.]




План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 72
Аналогична констатация е направена и в КПРО 2015, според който интензивността на транспортните потоци по ПУМ е нараснала с 12.6% за
10 години или 1,2% годишно.
Обобщено часовата неравномерност при върховите транспортни натоварвания за изследваните през 2016 г. 48 кръстовища е показана на следващата фигура.
фигура 33. Часова неравномерност по кръстовища, Пловдив 2016 г.
Сутрешният 15-минутен „пик“ е концентриран в един интервал, докато следобедният, вечерен пик е разпределен сравнително еднакво в 3 интервала, което дава сумарно представата за изразен „час пик“. Тъй- като преброяванията са правени в делнични, работни дни, може да се твърди, че това явление е свързано с иманентното проявление на кореспонденциите
„местоживеене - месторабота“ свързано с работното време на жителите на гр. Пловдив, както и тази част от тях, които работят извън града или на тези, които идват в града за да работят.
В ОУП е направено изследване и на нарастването на броя на преминалите автомобили по най-натоварените кръстовища в периода 2015-2018 г. като тук за 3 години средното нарастване е 8,3% или 2,8 % годишно. Този ръст отново не би трябвало да възприема като нещо значително, още повече, че при светлинно регулираните кръстовища (каквито са и най-натоварените в
Пловдив) интензивността на движението в значителна степен зависи от самото светлинно регулиране – продължителност на цикли, фази и т.н.
Увеличаването на интензивността на движението е нормално явление, отразяващо развитието на бизнеса, градската среда и жизнения стандарт на населението, което налага да се търсят механизми за неговото по- добро организиране или ограничаване, там където това е необходимо, с оглед осигуряването на достатъчно добро ниво на обслужване на всички жители на града – моторизирани и немоторизирани.
Съгласно КПРО 2105 пиковото натоварване на ПУМ-Пловдив се е увеличило значително и е затвърден пиковия интервал 17:00-18:00 часа, но докато през 2005 г. разликата между сутрешния пик 8:00–9:00 часа и следобедния пик 17:00-18:00 часа е 6%, то през 2015 г. разликата е около
14%.




План за устойчива градска мобилност на Община Пловдив 2022 – 2032 г. 73
Основните изводи в ОУП на Пловдив по отношение на интензивността на движението са следните:
 транспортното натоварване в рамките на делничен ден е с високи стойности, и е относително постоянно, с изразен върхов период в повечето случаи следобеден, в интервала 16:30 - 17:45 часа;
 максималното часово натоварване в повечето случаи представлява
12.5 % от общото дневно натоварване.
Градският трафик е в пряка зависимост от прилаганите подходи на градоустройствено планиране и проектиране, доколкото развитието на уличната и пътната мрежа и прилежащото застрояване са свързани и не би трябвало да се разглежда отделно. Установената практика в България дава приоритет на застрояването, а след това се търси подходяща улична мрежа и възможности за паркиране, което в много случаи се оказва невъзможно и респективно води до по ниско ниво на обществено обслужване.
Особено влияние по отношение на трафика оказва застрояването с разгъната застроена площ (РЗП) над 20 000 м
2
, без значение дали е високо, ниско и с каква функция е. Влиянието е значително, както по отношение на пътуванията, така и по отношение на паркирането – повишава търсенето, като схематично процесът на неговото определяне е показан на следващата фигура.


Сподели с приятели:
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   ...   129




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница