По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който

върна на горния край, дето завари пак двамата, на същото място, в същото

положение, че приказваха. Тя им се извини, че се забавила, но те я погледнаха

учудени и опуйчени.

с обаждане безпокойната вест по избора му.

IX. Неприятел

черкова, се отнесе враждебно към кандидатурата на Стремски, щом узна, че е

поставена. Той каза на ония, които му съобщиха, че Найден ще се избере: "Ако е

писано, да се отпише"; на поп Дима, най-ревностния агитатор Стремскев, каза

гневно: "Попе, стой си мирен, да ти не острижат брадата!" От тая минута

кандидатурата се намери в опасност.

продължи гоненията си и въз семейството му. Причините на тая традиционна

ненавист, която ни години, ни политически преврати, ни обоюдните ужасни

нещастия не можаха да загасят, трябва да се дири в самата биография на този

человек. Преди двайсетина години, голак и слуга при Марка Иванов, хаджи Гъчо -

тогава само Гъчо - измами доверието му и злоупотреби значителна сума пари,

получена от проданта на Маркова стока. Хванат, като бягал през Балкана, той

биде върнат и запрян в тукашния затвор. Смелият вагабонтин една нощ пробива

покрива и избягва. Осем години никой не чу за него нищо. Ненадейно той се

завърна в Бяла черкова с голямо богатство. Първата му работа беше да повърне

парите Марку и да вземе разписка за тях, без да възстанови уважението му към

себе си. Общата мълва приписваше с голямо основание това непонятно обогатяване

Гъчово на едно злодеяние, остало тайнствено. Гъчо ходи в Ерусалим и стана

хаджия. По завръщането си той се впусна в широки и рисковани търговски

предприятия, главно, да напакости на Марковите интереси! Купе една къща,

съседна на Марковата, и поради един зид поведе с него съдби, които траяха десет

години и отровиха живота на Марка. Той си отмъщаваше по тоя начин за

презрението, което вдъхваше на Марка и което заедно с омразата мина като

наследство и у Марковата челяд, омраза, която хаджи Гъчо съживяваше и сега с

новите си гонения, неспособен ни да забрави, ни да се смили...

направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум,

ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Той стана първенец в

градеца и един от предните му богаташи. Гибелта на Бяла черква го разсипа

съвсем. В няколко месеца, доде трая плевенската обсада, хаджи Гъчо успя с ред

смели и щастливи спекулации да дойде на прежното си положение и да се върне и

засели в Карлово, обладател на голямо богатство. В скоро време чрез лихварство

той заплете в мрежите си земледелческото население в околните села и

търговската класа в Карлово и Бяла черква, които се озоваха във финансиална

зависимост от предприемчивия и съобразителен заможник. Неговата дума минуваше

сега в Стремска долина и влиянието му беше голямо.
Инак прост, малограмотен, този странен человек, надарен с големи способности,

на които възпитанието липсваше, за да ги направи благотворни за обществото,

обладаваше още упорство непреклонно и варварско презрение към новият дух и

новите понятия.

природа на Невянка и който сега се изпречваше с всичката си омраза и страшна

мощ на пътя на Стремски.
Едно случайно обстоятелство на сутрешния ден, което у всеки друг човек би

извикало движение в полза на Стремски, у хаджи Гъчо усили злобата и окончателно

го опълчи против Найденовата кандидатура.
На сутрешний ден той опозна случайно дяда Гъча овчарят.
Дядо Гъчо му дойде на гости, както оня ден се канеше. Когато хаджи Гъчо узна,

че пред него стои спасителят на дъщеря му, той го прие много любезно. Но от

думите на стареца той разбра, че в отърваването Невенкино е замешано и трете

лице.
- Как, Гъчо, ти не я ли изведе из гората?

момъка и щерка ви, и те там преспаха.

бягането тъй беше, кой с кого намереше, с него бягаше.

му си баща.

книжле за наш Митко - досети се овчарят и бръкна в пазвата си, та извади

визитната карта на Стремски.
Хаджи Гъчо презеленя, като прочете името: Найден Стремски.
- Защо тая поразеница не ми обади? - избъбра със зъбите си и тръгна бързешком

към дома.

вървяла напред в изтеклите три дена. Страшното влияние хаджи Гъчово надтегна в

капъната, успехът Несторов всеки час ставаше по-сигурен. Стремски беше слисан,

хаджи Евтим в отчаяние! Зданието, изградено с толкова усилия и доверие в

сполуката, се люшкаше обезпокоително. Обичта към Стремски, уважението към чича

му бяха слаби пред волята на всемогущий хаджи Гъча: половината Бяла черкова - в

тая половина влизаха най-добрите и влиятелни познайници хаджи Евтимови, - която

свързваха интереси с хаджи Гъча, послуша гласа на благоразумието и врече своя

за Несторова, досега чужд и ней, и на самия му случаен покровител. Така и по

селата, които се отметнаха, щом хаджият ги обиколи. Борбата на Стремски ставаше

непосилна, той скоро се убеди, че става безнадеждна, но от гордост не щя да се

дръпне от мегдана. В навечерието най-верните му поддържатели в Бяла черкова с

огорчение признаха, че той е осъден утре да присъствува иа поражението си.

Подир кратко съвещание с хаджи Евтима Найден реши да тръгне същата вечер за

Пловдив, за да избегне зрелището на това кораблекрушение на неговите

политически надежди.

да допълни мисълта си, каза: - Да плюя на змията в устата, ще я отровя!

изпитваше, и намери естествено решението му.

признателност на чича си, комуто докараха кон, и тръгна пеше само с куфарче за

Карлово, за да си хване там кола за Пловдив.

X. Под кестена

мъгляв. Отляво Стара планина дигаше своята висока стена, а в подножието й

светеха гроздоберските огньове. Назад Бяла черкова се познаваше само по тъмните

петна, що правеха дърволяците й.

беше чиновникът, който носеше от Карлово за Бяла черква писма и телеграми. Но

Найден, удълбочен в мислите си, нито го изгледа и отмина.
Между двата града има едвам половина час. Когато Стремски съгледа отдалеко още

тънките минарета на Карлово с осветлени викала поради рамазана, сърцето му се

завълнува. Там живееше Невянка. Откак се видяха в лозето на хаджи Смиона, втори

път не се бяха срещнали - той погълнат от залисите по избора си, но пълен с

нея, тя остала вече в Карлово. Той пазеше до сърцето си само едно нейно писмо,

на което не смя да прати отговор от предпазливост да не падне не в нейни ръце.

Той мислеше сега как може да я види, да й се обади. Градът беше още буден и

улиците шумни по причина на гроздобера. Стремски си улови пайтон в един хан и

бързо се запъти към хаджи Гъчовата къща. Спрял до една бакалничка срещу портата

й, той хвана търпеливо да чака - та дано му помогне случая. Два от прозорците

към двора бяха осветени. Те бяха Невенкините. Той нямаше да се реши да тръгне,

преди да види Невянка. Ако беше нужно, през зида щеше да се хвърли. Случаят, на

който разчиташе, му помогна. Внезапно вратнята се отвори и няколко жени

излязоха, погълчаха с друга, завита с шал, която ги изпрати няколко разкрача

навън. Найден позна Невянка. В един миг, като че случаен минувач, той я

пресрещна до вратнята, току тя влазяше там. Тя се сепна, па го позна изведнаж.

спрете при първата вратничка... Минете по-скоро оттука - прибави тя и си влезна

и хлопна портата.
Стремски последва съвета й и намери вратничката. Тя гледаше към тъмна и глуха

улица. Из двора се издигаха кестеневи дървета и надвисваха своите гъсти клони

над пътя. След десетина минути вратничката се полуотвори и Стремски влезе. Той

се озова в тъмна градина с големи клонести кестени, плувнала в овошки и

шумолак, през които следваше мълчаливо девойката Месечината тук-там проникваше

само под гъстия заслон на листата, които тихо шушнеха. Дойдоха при един дънер

на кестен. Там имаше проста дъсчена беседка, пред която ръмолеше бара. Седнаха.

Невянка стискаше ръката му.

въздъхна.

отнасям в душата си твоя образ и сладката надежда скоро да бъдеш моя, вечно

моя!
- Аз искам да ти говоря нещо.
- Слушам.
Тя му улови ръката и му разправи скръбните часове, които преживява... Дядовата

Гъчова среща с баща й имала тежки сетнини и за двамата. Баща й, след узнаването

истината по тяхното другаруване из Балкана, се явил пред нея с настръхнали

мустаци, изпулени от ярост очи и когато тя очаквала неговия страшен гняв да

избухне в укори и ругателства, даже в удари, привикнал да ги сипе над децата си

някога, тя чула из устата му само тия сухи думи;

със сладки целувки под тъмните клони на кестена...

XI. Нощен бяг

връхната си дреха и с шапката, и те излязоха на глухата улица...

час! Без да се обърне назад вече, тя вървеше бързо нататък из улицата с другаря

си, решили да излязат накрай града все през такива тъмни и малолюдни, за да

избягнат всякакви опасни срещи. По тая причина и не се отбиха на хана, за да се

качат в колата, а рекоха да вървят пеше и не из друма, а през къра. Тъй

по-лесно биха могли да избягнат преследване. Невянка беше излязла от тях, като

каза на майка си, да я потърсят у съседка й, дето имаше приятелка връстница;

баща й в стаята си беседуваше с неколцина граждани по утрешния избор. Те нямаха

основание да мислят, че тя е избягала, а още по-малко, че е избягала за Бяла

черква. Когато излязоха на полето, месечината грееше хубаво и природата спеше

дълбоко. Додето им гледаха очите, никой пътник се не мяркаше. Само двамата

бежанци се движеха из опустелия кър и нарушаваха гробния му покой. Минаха моста

на реката и пак тръгнаха напреки. Полето тук се повдигаше и те погледнаха пак

назад. Тоя път видяха, че се задаваше из друма един конник. Те се спогледаха.

Стремски се взираше да разбере какъв ще е тоз нощен пътник, но по причина на

бледата месечна светлина той виждаше само черна фигура и не разпознаваше нищо

особено. На Невянка само се стори, че позна, че коня е бял. И Стремски се увери

в това, когато при едно завиване месечината огря задницата на коня.

- каза Стремски.

все на еднакво разстояние от себе си задния пътник. Но безпокойствието вече

ядеше душите им. Тоя нощен пътник, който идеше по дирята им и отиваше за Бяла

черква също, ги стряскаше и извръщаше погледа им на всяка минута към себе си.

Стремски ободряваше другарката си, но и той вътрешно мислеше, че това е хаджи

Гъчо, а не други. Ако те виждат него, тогава и той тях вижда по това открито

поле. И той, хванал за ръка Невянка, бързаше, защото конникът очевидно взимаше

преднина. Когато се спуснаха и затулиха в широкия суходол, през който минува

полупресъхналата белочерковска река, те хванаха да припкат с всичката си сила,

за да се изкачат по-скоро на отсрещния бряг. Но едвам дойдоха до върха му,

конникът навали и той към долът. Само двеста-триста разкрача ги деляха! Те

забързаха пак по поляната, за да отбягнат по-далеко, додето конникът минуваше

долът. Като тичаха, Стремски мислеше какво да направи в тоя случай. Планът му

по-рано беше да иде у тях най-напред, да събуди майка си и да я помоли да

благослови бъдещата си снаха, а оттам да по-вика поп Дима и да вземе двама

съседи или приятели верни и да иде в черква с булката си за венчаване. Той

скърбеше, че няма сега чича му, който му би бил много полезен. Сега - той не

можеше да следва този план: у дома си не смееше да иде, защото хаджи Гъчо

естествено там най-напред щеше да ги потърси; нито в градската черква можеше да

се венчава, изложени там да бъдат намерени от гонителя си. Тогава първото място

той замени с какината Гинкина къща, а второто с черквата в манастира - и двете

съвсем безопасни. Стигнаха орешака на края на Бяла черква, тоя път не следвани,

а гонени вече от конника. Кърът ехтеше от топота на конските подкови, които

изваждаха искри от камънистия път. Бежанците, изплезили език, вмъкнаха се в

първата улица, па завиха из една друга - бочна, тъмна и крива, в която стигна

до ушите им цапането на коня из уличната бара.

Найден. - Ела по-скоро да идем у какини Гинкини.

кои са.
- Како Гинке! Водя ви гостенка тая нощ, няма да изпъдите годеницата ми, нали? -

каза Найден, като й представи бежанката.
- Ръкавът! Ръкавът на мене! - извика кака Гинка весело, та поехтя цялата

махала, па прегърна Невянка да я удуши от радост.

XII. Късно!

възторга си, за да не пробуди съседите, а той излезе. Преди всичко отби се у

дома си, за да узнае какво става там.
Баба Пена, слугинята, остана смаяна, като го видя.
- У, добре дошъл! Ами какви са тия връщанета? Боже господи! - извика учудена

бабата.
Стремски видя, че в хаджи Евтимовата стая светеше.

Изпратихме ги и двамата, идат си... Дохождаха одеве - щом ти излезе, и оня, и

другият... Па и оня, дето беше, и другият... какво го викаха?... Па и

тозикана... Всичките де... Питаха за тебе... Зачудиха се... Влез там, при

хаджият... Той ще дойде. Заведе коня у Иванчови.
Стремски влезе в чичовата си стая, любопитен да узнае причината на повръщането

му от път, очаквайки на всеки миг хаджи Гъчо да удари вратнята.

думи:
"Брезовица

приемате, отговорете най-късно до девет часът днес.

бе се бавила в Карлово и донесена тука на осем и половина часът и не го

намерила. Стремски разбра, че срещнатия с торбата пътник е бил носачът й. Той

погледна часовника и видя, че беше дванайсет и половина.

началник в Брезовица и се ползуваше със силно нравствено влияние въз простото

местно население. Нему му хрумна сега да се отплатя Найдену за услугата в

Балкана с един депутатски мандат от Брезовица, която с готовност прие да го

избере. Но от писма той знаеше, че Найден има обещана видна държавна длъжност в

Пловдив, от която може би не би желал да се откаже. Затова искаше съгласието

му, за да бъдат сигурни избирателите; но като се не получи до назначения срок,

то естествено комбинацията се е изменила.

върнал одеве от път чичо му, който, види се, беше отворил депешата. Той

преживяваше велики минути в живота си и присъствието на хаджи Гъча в Бяла

черкова пълнеше със страх сърцето му - за Невянка и за тяхната съдба. Всяка

минута беше съдбоносна и скъпа. Той не дочака чича си, който се забави, и отиде

да потропа на портите на поп Дима, на хаджи Смиона и на дядо Анастаса

Хамамджиолу - той тях двамата избра за свидетели. Кумата естествено щеше да

бъде кака Гинка - кому би отстъпила тя това право?

XIII. Експромтът на Фанка Фтичката

манастира. На двора младоженците, развълнувани от страхът от бащата и радостни

в същото време, гълчаха весело. Найден пръв път разказваше срещата си в Балкана

с Невянка при общото прехласване и при смеховете на кака Гинка, която пускаше

ехидни и двусмислени шеги по тая случка... Хаджи Смион, драговолно приел

поканата, беше в бързината излязъл с нощния си фес без пискюл. Той разправяше

на Анастаса, че в Молдовата едно време той пак видял такава една сватба и че в

Америка благородните хора тъй се женели.

ролята си в тая неприлична и малко чапкънска история, от която се възмущаваше

неговото чувство на сериозен човек. Поп Димо псуваше по руски и по български

магера, който още не успяваше да запали свещите и кандилата пред олтара.

Невянка.
- Вярно е, како Гинке... Ама по-далеко бих тичала - сниши гласът си Невянка

лукаво.
- Ох, нали го викат: "За брата до море, за либе през море." Горяла съм и ази от

този огън - казваше кака Гинка.

черквата, никого да не пущаме. После - който ще - да дохажда: "Хош гелдин, сефа

гелдин!"2 - каза кака Гинка.
Ударите се засилиха.
- Дали не е това хаджи Гъчо? - каза обезпокоен Хамамджиолу.
- Като удря яката, кой знай...
- Този човек може да иде с оръжие - пошушна поп Димо на Стремски.
- Няма да отваряте! Нека разбият портите! Заповяда Найден на двамата

манастирски ратаи.

какво ще стори? Булката си е наша булка вече, той не може да я води назад,

късно. Който вчера умрял, вчера го закопали...
- Хайде, господа, свещите се запалиха. По-скоричко да отвеем тая работа - каза

попът, като тръгна към черквата... - Ще заключим черквата извътре!

разтвори и пусна запъхтений хаджи Евтим. Той викаше:

скришно? Срамота и грехота... Дай, кажете, какво има? Кого водите тука?

която след малко ще бъде ваша снаха - каза Найден, като улови за ръка девойката

и му я представи и му целува ръка.
Невянка взе му ръката и тя я целуна. Хаджи Евтим й хвана главата с двете ръце,

па я целува много пъти по челото и по бузите.

и любов между нас... Обичайте се!... Нека бог да прати любов и в сърцето на

баща ти. Стига гонения с години, стига омрази пусти!...
Поп Димо повтори поканата си да влязат.
Хаджи Евтим се обърна към Найдена:
- Найдене, сега ние ще ти честитим хубава булка, пък утре вечер - депутатство.
- То беше! - изсмя се поп Димо.
- Да му е честито на Несторова; ние взехме най-хубавата и най-чорбаджийската

мома в цялата автономия... Невенке, нали така? - отзова се кака Гинка.