По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който
Изтегляне 5.57 Mb.
|
| - За баните тръгнах, на Карлово отидох. Току излазях от дома, срещнах на
улицата човек, който ти носеше телеграмата от Брезовица... - Как! Вий я получихте веднага? - извика Найден. - Навреме я получих и навреме отговорих, за тебе... Самичък я занесох на Карловската станция. Нали ти казвам? Утре си депутатин от Брезовицката колегия! Сигурно. Наш Кирков пипа здраво.
прегърне чича си за тая деятелност... и преданост. Но веселостта стана голяма, когато разбраха, че конникът, който уплаши бежанците по карловския друм, беше сам хаджи Евтим. - Как да си толкова прост да помислиш, че господин Шамуров ще подозре тебе сега за Невянка. Той те знай, че си потънал в грижи за избора... В такъв час никой не мисли да граба моми.
разумяха, че хаджи Гъчо не е в Бяла черква. Дружината последва дяда попа и влезна в черква. Свещите заляха с бледа, треплива светлина лицата и поп Димо забърбора венчалните молитви. .......................................... .......................................... В Марковото дворче тая нощ се люшна и едно малко хорце, предвождано от кумата. И цигуларят Фанко Фтичката приглашаше на цигулката си скокливата песен: Пустите клисурци станали московци, а панагюрци донски казаци!... Топчето пукн, Русия скокна. Найденчо рипна, булка си грабна... Хорцето тропна. Поет беше тоя Фанко Фтичката! -------------------------- 1. Експромт (лат.) - импровизация.горе 2. "Хош гелдин, сефа гелдин" (тур.) - добре дошъл, щастлив дошъл.горе I. Автономията Четири години и половина бяха се изминали от описаното събитие. Стремски и Невянка прекарваха в столицата на Източна Румелия честит живот. Дръзкото грабване Невенкино беше отдавна въдворило мир между двете враждебни семейства. Хаджи Евтим и Марковица с по-малките деца оставаха в Бяла черква, в новосъградената къща, и всяка година дваж или триж идеха на гости в Пловдив да се по-радват на младите съпрузи и да цалуват внучето Александърча, галения първенец на младото семейство. Навестяваше ги и Невенкина майка, която си оставаше в Карлово. Хаджи Гъчо почти две години се беше сърдил и не бе искал ни да види, ни да ги чуе - дъщеря си и зетя си. Ни молбите, ни покорството на Невянка, ни постъпките за помирение, правени от Найдена и от всички ближни, ни бащинският глас, който викаше в сърцето му: "прошка!" не бяха смекчили неговото упорство, което времето сякаш затвърдяваше вместо да отслаби. Само нежният гласец на внука можа да пробуди за милост тая непреклонима душа, отхранена в стихията на дългогодишни омрази. Хаджи Гъчо се затече в Пловдив, за да помилува пеленачето, което измоли в една минута прошка за майка си и баща си. С това окончателно помирение и радостта, и щастието станаха пълни в младата челяд. Година нещо след предобряването хаджи Гъчо се помина от напрасна смърт. Стремски още от първото си встъпване в Пловдив се предаде на политическа деятелност. Природа жива, пъргава - борбата на политиката и трескавите й вълнувания отговаряха на темперамента му; неговият ораторски дар, мощно и искрено слово, глас звучен го туриха веднага в реда на първите трибуни в оградата на Областното събрание, а умът му, благородството, силата на характера му, неподкупната честност, достойнство в отношенията му спечелиха всеобщото уважение, което се наложи и на враговете му. А той ги имаше. Защото политическото поприще не беше насеяно за него само с рози. Те най-малко растат на неговата почва, отъпкана от боричканията на всички користолюбиви жажди, болнави честолюбия и партийни страсти. Той изпита много горчивини, тежки разочарования в хората и в нещата разколебаха душата му. Но въпреки тлетворното влияние на политическата атмосфера, неговата силна природа остана здрава и непокътната, той не изгуби вярата си в доброто и в честта, а само спечели жизнената опитност и верен поглед въз нещата... На тия именно качества Стремски дължеше значението си в обществото. Защото Стремски беше само това, което е: той не беше носител-байрактар на някоя особена идея, нито издигаше някое социално светоломно знаме, нито беше апостол на гръмливи обществени и политически преврати в една епоха на жива работа, на трезв и обновителен труд, на градене новия живот въз пепелището на миналото, на лекуване раните от робството и на всеобщ напън на народните сили към мирна ползотворна деятелност под лучите на младата свобода. Нито беше Стремски идеален образ, въплъщение на всички доблести и съвършенства. Такъв, той би бил бляскав герой на една поема, плод на благородна и високолетяща фантазия, но не на това повествование - картина на една действителна епоха и на едно поколение още живо. Найден Стремски принадлежи на тая епоха и на това поколение, той е чедо на своето време, той е образ, откъртен от живота; но той събира в себе си светлите проявления на тоя живот, в него живеят добрите чувства и високите пориви на човека, които не изключват съвсем и слабостите, и увлеченията, свойствени на природата му. Той е просто честен, даровит и енергичен младеж и обществен деец, надарен със сърце, с характер и нравствена мощ... Тия са неговите скромни титли, за да бъде герой наш. Ако да беше повече от това, той щеше да е несравнено по-симпатичен като личност, но не истинен като българин. А в едно младо общество като нашето тогава, неопитно, новак, излязло из миналото с всичкия богат запас на уродливи задатки - семена и плодове на дълго робство,- влезнало в политическия живот неподготвено за граждански доблести, невъзпитано от опита на едно дълготрайно самостоятелно съществувание, изложено на всичките измами, изкусявано от всичките стръвове, в опасност да изгуби всред вихъра на новите съблазни, жажди и блъсъци своите първоначални добродетели, склад скромен и безцен, остал непокътнат от заразата на миналото - понятията: честност, характер, нравствено мъжество са велики добродетели, бихме казали: героизми, от каквито и на тоя ден нашия явен живот е оскуден...
Отцепена насилствено от тялото на България, младата област, въпреки несгодните политически условия, в които бе поставена, нито задряма, нито заболя: тя зацъфтя с всичката сила на един млад, пълен с жизнени сокове и жар организъм. Преди няколко години, преобърната на гробище и пожарище, Южна България при първата грейна луча на свободата прояви богатата мощ, останала небутната в гърдите на нейните бодри чеда, един общ порив към деятелност и напредък из всички области на народния живот подигна измъчената страна до едно завидно благосъстояние. В първите вече години на полунезависимото й политическо съществуване Източна Румелия - прекоросана така от Берлинския договор, за да подчертае нейния не чисто български характер - блесна не само като най-българска страна, но и като културен фактор между държавите на Балканския полуостров. Европейските пътешественици, приятели на България, й се любуваха и те бяха единодушни в похвалите, които извикваха редът, мирът, свободата и напредъка на областта и правилното развитие на силите й - явление още по-силно биюще в очи при борбите и крамолите в княжеството, спънали моралното му съществувание още в началото.
на Европа, Южна България затаи за време в гърдите си ламтежа за съединението и сякаш сбра всичките си сили и енергия за вътрешното си развитие, за да заздрави раните си и да се изправи на здрава нога, та да бъде в състояние при първия сгоден случай да осъществи своя идеал.
възпитан в гръцка среда, остарял под феса на султанова служба, незнающ ни дума българска, беше останал добър българин в сърцето и в душата. В неговата ористократена кръв бликаше същата струя от любов към България, каквато облагородяваше и баща му, котленеца княз Стефаники Богориди. Истинско щастие за него и за страната беше, дето имаше за главен секретар човек като Гаврила Кръстевича, надарен с енергия и държавни способности, който при горещия патриотизъм съединяваше и дълбока опитност. Княз Алеко беше старец висок, величествен - той имаше нещо от гордостта на балканските букове, дето са живели предките му - с бели като сняг косми и брада - оставена по турски, с благородно, хубаво, кротко лице, малко скръбно, което се втълпяваше в паметта. С душа добра и с обноски приветливи, с ум без блясък, но просветен и логичен, малосведущ в господарствените дела, с характер мек, нерешителен, изменчив, крайно самолюбив и чувствителен във въпроси на лично достойнство, княз Алеко беше в началото обичен на всички в страната, прегърнал мъдрото правило да князува, а да не управлява. Той изпита горчивината на положението си по-после, когато изгуби равновесието си при развитието на събитията и се подаде на влияния, които експлоатираха добрите и слабите страни на тая честна душа - Сцили и Харибди, които не избягна и неговия съсед през Балкана - княз Александър. II. Борис Шамуров Но онова, което беше чисто от всякаква примес на горчивини или ядове за Стремски, то беше домашното огнище. Те живееха в наета къща, отдето се отваряше прекрасен вид на Родопите. Невянка го обичаше дълбоко, с пламенна преданост; той я любеше страстно. Тяхното съществувание, обезпечено от големия дял наследство, получен по смъртта на Невенкиния баща, течеше тихо и благодарно, озарявано от топлите лучи на взаимна любов и на взаимно уважение. Александърчо, мил плод на тая любов, телесно крехък и слабичък, но безподобно мил, радваше като едно утренно слънце живота им. Семейството се увеличаваше още от Еленка, сестра й, която след бащината й смърт бяха довели да се учи в тукашната девическа гимназия, и брат й Борис, гимназист от шестия клас, юноша буен, волнодумец, непокорлив. На тая минута намираше се у тях на гости и хаджи Евтим, кмет сега в Бяла черква, който периодически идеше тука да разбере политиката и да им се порадва.
градината, с Александърча на колене, гълчеше с Невянка, облечена в бледожълта рокля, с лице драголибно и щастливо, оживлено сега от разговора, както и черният й хубав и дълбок поглед. Приказваха именно за Бориса, който вчера беше земал главно участие в ученическия бунт против учителите в гимназията и беше изключен. Невянка се ядосваше от това поведение на брата си, който беше непоправим. Бунтът беше станал, защото учителският съвет поискал да тури надзор на ученическата библиотека и Борис беше главния начинател. Хаджият също се гневеше и чакаше да види Бориса да го хока.
хаджият, отдавна недоволен от Бориса за неговото вироглавство и палав нрав. На вратнята се подаде една млада госпожа, тя носеше на гърди едно дете и четири други водеше. - Госпожа Дъбинова! - каза Невянка и се затече да посрещне гостенката. Госпожа Анка Дъбинова, чийто мъж беше домашен лекар на Стремски, беше една мила, добродушна коприщянка, румена, пълнолика, приказлива и сърдечна приятелка Невенкина. Хаджи Евтим стана също да я приеме - той се знаеше вече с ней. Невянка се цалува с нея, цалува и децата! - Честит гост, честит гост... Добря дошле!... И гостенката, права, без да седне на стола, окръжена с роякът деца, увеличен и от Александърча, продължаваше да гълчи весело, да се смее щастлива и жизнерадостна, щото хаджият не можа да се стърпи да й не каже:
няма.
Доде е мома, човек само светува. Като се ожени - беше. "Младо радо до венчило, а охоло - до вречило!" - нали казват? Я ги виж тия песоглавци! Грижи ли нямам с тях?
бунтове! Той ли се да безумствува, да се не покорява и да намира лоши учителите си! И старецът се лютеше.
Евтима.
- Ние запазваме правата си. - Какви права? Вие имате право само да се учите и да се покорявате само на вашите наставници и на по-старите - забележи хаджи Евтим, като стана. - Но когато ни натискат, ние протестуваме. Ние сме свободни граждани - каза Борис със светнали от искрено убеждение очи. - Какви са тия книги, за които ми казва кака ти, че не ви ги позволяват? Безбожни? - Да - отговори дръзко гимназистът. - Набожните книги нека ги четат поповете. Чувството на стареца се възмути. - А ти безбожник ли си? - Аз нямам богове! - А кой е твоя бог ? - Богът на разумът! Старецът го изгледа втрещено. - Сега разбрах, че са те изпъдили! Отгде го измисли тоя господ? - Той е господът, в който вярва просветеното човечество и притеснените. Ние не искаме да бъдем робове. Хаджи Евтимовото недоумение растеше. - Какви робове брътвиш? Като те слуша човек, ще помисли, че тука цар Александър и Русия не е дохождала да ни освобождава, ами още ядем камшика на турците! Робове?
на душите и на свободната мисъл! - отговори Борис, като мислеше за своите строги учители, които за него запълняха цялата вселена.
юношата да приказва такива работи. Гимназистът остана замислен. - Сега според вашето ново учение - подзе пак старецът - не се знае кой е умен и кой е глупав, кой е по-стар и кой по-млад. Да те гледа човек с каква дързост приказваш за по-горните, ще каже: цял княз Богориди, а не Борис Шамуров, който не знае още отде пикае кокошка! - Че какво е Богориди? - попита Борис. - Княз! Какво е? - Може да бъде и император: и той е равен с мене. Тук старецът зяпна учуден. - Как, ти си равен с един княз? - попита той, като се вторачи в него. - Аз не гледам на титлата. Княз Богориди е един турски паша и лиже скутовете на султана.
Алека паша, защото не ща Румелията!
двамата словоборци предобри стареца. - Това разбирам - да искаш съединението на Тракия с България, никой няма лоша дума да ти каже; но дето си се бунтувал на школото, там е цяло безумство, както е още по-голямо безумство дивите работи, с които някой ти е напълнил главата.
"някой" са велики хора, но вратнята се отвори и влезе Найден. Тогава Борис, който се чувствуваше виноват, излезе из другата порта.
първите отрицателни доктрини, които някои учители, руски възпитаници, намираха за добре да им шъпнат или явно проповядват от катедрата между уроците, нарочно съкратени. За да се фане по-добре семето, донесоха се и руски книги, печатани в Женева, с пиперливата пища на които се хранеше лакомата юношеска душа, намерила при нея уроците много сухи и трудът много непривлекателен. При моста се откри и книжарница с такъв надслов: "Тук се продават социалистически книги". Това бяха зачатките още мътни, боязливи, колебливи и нови на онова отрицателно, с нихилистическа подкваса течение, което по-после ясно и рязко се оформи в социалистическа партия. Тогава още идеите се фърляха откъслечно, случайно, на шега и поглъщаха безразборно. Борис, с темперамент горещ, с ум жив, неуравновесен, жъден за ново, напоен отрано с предубеждение против науката, която "прави само кариеристи и паразити", намираше в новото учение храна за своята неспокойна мисъл и оправдание на ранения си нехър и отвращение към сериозни занятия, отвращение, въведено пред очите му до висотата на героизъм... Тоя даровит, умен юноша, с великодушни задатки в сърцето се носеше сега от бързея на мътилката и прахосваше в безплодни лутания из царството на громките фрази най-добрите сили на ума в сърцето си. III. Два познайника Стремски се здрависа с чича си и му обади, че сега става митинг за съединението. Хаджият се възрадва. - Ах! Да ида! - извика той и стана да иде в къщи да си земе шапката. В това време се отвори вратата и се появи един селянин. - Добър ви ден, господине - каза селянинът, като приближи свенливо. Той беше човек между двайсет и пет и трийсет години, крайно мършав и почернял, рус, с челоо тясно и издадено, и поглед остър и див.
ръката госта; па се обърна към чича си: - Чичо! Стиснете ръката на този българин!
много любезно го разпита. Рангел просто и късо му разказа живота си от денят, в който избяга от Бучинския хан. Той се скитал доста време из Врачанската планина, па се заселил най-после в Шуменско, дето по едно време имал и служба горски стражар. Но, подушен от властта, той изчезнал и се скитал досега, гладен и под вечен страх да бъде уловен. Той скри само едно нещо: че хайдутува около една година в Родопите.
оставя?
чието хлътнало лице ясно сочеше теглата, които е изтърпял. Той му каза, че сега имаше една отворена служба като за него: пожарникар в Пловдив. По-сетне ща му подири друга. Занапред обаче той ще бъде Ангел, не Рангел. Шопът благодари покъртен и с насълзени дори очи. Невянка беше изпратила гостенката и идеше насам. - Ела сам да те представя на жена си... Невенке! Подай си ръката и стисни тая юнашка десница! Невянка, без да поиска разяснение, усмихна се към мъжа си и се ръкува сърдечно с Рангела. - Щом е юнак негова милост, той има моето уважение. Юнаци могат да бъдат само честни души - каза тя, като гледаше почернялото лице на селянина. Но тя пламна от червенина и изгледа с удивление момъка, когато Найден по френски й каза кой е. - Ти, Ангеле, ела довечера у нас да вечеряме - обърна се Найден към селянина, за да удовлетвори изразената по френски молба на жена си. - Сполай ви - поблагодари Рангел. - Ах, ето иде още един наш приятел!... Ела, Митко! - викна Невянка към един бледен стражар, който влезе из портата с неуверен вид. Дядовът Гъчов син, някогашното овчарче, беше неузнаваем под стражарската шинела и с това увехнало, убито лице. Найден го изгледа с участие. - Какво правиш, Митко? - попита го той. - Да кажем, че сме добре, господин Стремски! - отговори Митко с една тъжна усмивка.
- Здрава е. - Защо я не доведеш някогаж на гости? Митко цъкна с язика си отрицателно. - Че какво е? - Не е Тодора за пред хора, дето го рекли... - и той се усмихна горчиво. Стремски го погледна учудено. - Не сговаряте ли се? - Лошо. - Лошо?-извикаха Стремски и Невянка едновременно, като разбраха от тая бърза и открита изповед, че Митковото сърце ще е преляно от горчила домашни. - Измамих се, господин Стремски, отидох си с тая жена! - въздъхна Митко. - Бедни Митко! - каза нажалено Невянка. - Какво ти прави? - попита също угрижено Стремски. - Прави лоши работи - подзе стражарят и направи знак с ръка, като че искаше да си обърше сълза на окото, - безчестно живее - да прощава госпожата - сиреч, как да ви кажа?... Наложила е дебелите, зачерни ми лицето... Нощем се върна у дома от караул, да си легна, а нея няма, излязла! Заран си дойде, па ако й продумам нещо, ще се фърли като усойница на мене...
Стремски: един поп! Той се префърли през зида. Поп Кън! - Ах, поп Кън? - извика Стремски, - аргосаният! - Налетях, господине! - Откъде е тая вонта? - попита старецът, който пак дойде и слушаше мълком. - Оттука. - В тая гъркомания ли намери? Ти не знаеш ли? "В дяволско село черква не прави!" Що си не зе от Карлово момиче ? - Беше, господине - въздъхна Митко. Рангел се обади: - Момче бе! Митко се обърна към него. - Заколи я! - извика Рангел, комуто космите веднага щръкнаха. Митко го изгледа сепнато.
Стремски. - Но на твоята болка е лесен церът: напусни я тази развратница! - И Найден му обади, че това е лесно. Той сам щеше да помогне да се ускори развода. - Недейте, господин Стремски! - изпъшка умолително стражарят и тоя път си отри окото.
- Защо не се откачиш от нея? - попита той. - Не може, не може - въздъхна Митко. Увещанията на Стремски останаха ялови пред упорствуването Митково. Той разбра, че нещастният е влюбен и вплетен в примките на тая коварна жена. Той пак си спомни какъв здрав и цветущ го видя тука преди четири години и какъв сега го вижда. Столичната кал беше погълнала в дълбините си и тая младост, погубила и тая сила, отнета на хлебородните поля и на благодатния труд. Нему му дойде даже едно гризене на съвестта. - С какво мога да ти помогна тогава, Митко ? - Та и за друго дойдох, господин Стремски: извадиха ме днес от службата, на която вие ме наредихте... Карах се с адвокатина Ладжовича, задето ми срами фамилията... Тоя я подмамя. Той ми се закани и днес ме изчислиха.
има ли по-ужасно съществувание?"- думаше си Стремски, когато изпрати Митка и Рангела с решение още днес да се погрижи за тях. Но той си спомняше тихия и Каталог: res res -> На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка res -> Космически граници res -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий res -> Списък на издадените сертификати за продукти res -> На предложение Дата Съдържание на предложението res -> Побитови операции Изтегляне 5.57 Mb. Сподели с приятели:
|