Можеш да бъдеш победител над плътта и греха

Твоята смърт за греха сложи край на връзката ти с греха като твой господар, но не сложи край на съществуването на греха. Грехът все още е жив, силен и привлекателен, но силата и властта му бяха разчупени (Римляни 8:2). Освен това твоята плът, онази част от теб, която бе обучена да живее в независимост от Бога, преди да срещнеш Христос, също не е умряла. Ти все още имаш спомени, навици, обусловени реакции и мисловни модели, заложени в твоя мозък които те изкушават да се насочиш към собствените си интереси. Вече не си в плътта, както бе старото ти естество, сега си в Христос. Но можеш все още да избереш дали да ходиш по плът (Римляни 8:12, 13) в съюз с онези стари импулси да служиш на себе си вместо на Бога. Ти си отговорен да разпъваш плътта си (Римляни 8:13) всекидневно, като се учиш да ходиш по Духа (Галатяни 5:16) и да моделираш отново старите си мисли, като позволяваш ума ти да се обновява (Римляни 12:2).

Макар да си мъртъв за греха, силното привличане на греха може все още да те кара да се бориш с чувството, че си повече жив за греха, отколкото за Христос. Но Римляни 6:1 - 11 ни учи, че това, което се отнася за Господ Исус Христос, се отнася и за нас по отношение на връзката ни с греха. Бог Отец позволи Синът Му да „стане грях" (т.е. да установи връзка с греха), за да паднат върху Него всички грехове на света — минали, настоящи и бъдещи (2 Коринтяни 5:21). Когато умря на кръста греховете ни бяха на Него. Но когато възкръсна от гроба, върху Него нямаше грях. Когато се възкачи на небето, върху Него нямаше грях. И днес, когато стои отдясно на Отец, върху Него няма грях. Тъй като стоим в небесни места ( Христос, ние също сме умрели за греха.

Когато намерим обещание в Библията, можем да го приемем за себе си. Когато стигнем заповед, подчиняваме й се. Но  като че, й вярваме. Стиховете в Римляни 6:1-11 не са заповеди, за да им се подчиняваме, те са истини, които трябва да вярваме. Христос вече е умрял за греха и тъй като ти си в Него, също си умрял за греха. Не можеш да умреш за греха, защото вече си мъртъв, можеш само да го вярваш. Срещал съм християни, които все още се опитват да умрат за греха и животът им е нещастен и безплоден като резултат, тъй като се опитват да направят нещо, което вече е направено.

Забележете използването на миналото време в Римляни 6:1-11 (курсивът е добавен): „Ние, които сме умрели" (стих 2); „ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му" (стих 3); „ние се погребахме с Него" (стих 4); „нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха" (стих 6); „защото който е умрял, той е оправдан от греха" (стих 7); „ако сме умрели с Христа, вярваме, ще и да живеем с Него" (стих 8). Тъй като тези стихове са в минало време и сочат това, което вече е вярно за нас, можем само да ги вярваме.

Стих 11 обобщава това, което трябва да вярваме относно връзката си с греха заради положението си в Христос: „Така и вие, считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса". Няма значение дали се чувстваш мъртъв или не; трябва да считаш себе си мъртъв, защото е така. Хората неправилно се чудят: „Какво трябва да преживея, за да стане това реалност?" Единствената необходима опитност е Христос на кръста, а това вече е станало. Когато решим да вярваме в това, което е вярно за нас и греха, и да ходим въз основа на това, което вярваме, нашите правилни взаимоотношения с греха ще се проявят в нашата опитност. Но докато поставяме опита си пред вярванията си, никога няма да познаем напълно свободата, която Христос купи за нас на кръста.

На базата на това, което Римляни 6:1-11 ни сочи да вярваме, Римляни 6:12, 13 ни казва как да се отнасяме към греха: „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата." Грехът е суверен господар, който изисква служба от поданиците си. Ти си мъртъв за греха, но все още имаш възможността да му служиш, като поставяш тялото си в услуга на греха. От теб зависи да избереш дали ще позволиш на тялото си да бъде използвано за греха или за правдата. Сатана, който е в корена на всеки грях, ще се възползва от онзи, който се опитва да остане неутрален.

Като илюстрация да предположим, че твоят пастор те помоли да използва колата ти, за да занесе помощи с храна на нуждаещи се хора и крадец пожелае колата ти, за да ограби банка. Това е твоята кола и ти можеш да решиш да я услужиш на този, който избереш, на добрия или на злия. Кое ще избереш? Едва ли ще се замислим!

„Да не позволявам на греха да царува в тялото ми — звучи чудесно, Нийл, но ти не знаеш колко трудна е моята борба с греха", си мислиш сигурно. „Оказва се, че върша това, което не трябва, и не върша това, което трябва. Това е постоянна битка."

Да, зная колко е трудна битката, самият аз съм се изправял пред нея. Както и апостол Павел. Той написа Римляни 7:15-25 със същите чувства на разочарование, които преживяваш ти. В този пасаж откриваме Божията пътека към свободата от силата на греха. Каня ви да послушате, докато аз и Дан навлизаме в този пасаж. Дан действително се бори, за да победи силата на греха в своя живот.

Нийл: Дан, нека разгледаме един пасаж в Свещеното Писание, който сякаш описва точно това, което в момента преживяваш. Римляни 7:15 гласи: „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша". Не мислиш ли, че този стих описва твоето състояние?

Дан: Съвсем точно! Искам да върша това, което Бог обявява за правилно, но понякога се оказва, че върша точно обратното.

Нийл: Вероятно можеш да се идентифицираш и със стих 16: „Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър". Дан, колко личности или участници са споменати в този стих?

Дан: Има само една личност и това явно е „аз".

Нийл: Много обезсърчително е да знаем какво трябва да правим, но по някаква причина да не можем да го направим. Как си се опитвал да разрешиш тази дилема в собствения си ум?

Дан: Понякога се чудя даже дали съм християнин. За другите сякаш дава резултати, но не и за мен. Често си мисля дали християнският живот дори е възможен или дали Бог наистина съществува.

Нийл: Ако ти и Бог бяхте единствените участници в този сценарий, би било логично да обвиниш или Бога, или себе си за затрудненото си положение. Но сега погледни към стих 17: „Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене". Колко участници има сега, Дан?

Дан: Явно двама, но не разбирам.

Нийл: Нека прочетем стих 18 и да видим дали ще схванем логиката: „Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша".

Дан: Много отдавна съм научил този стих. Толкова лесно беше да повярвам, че не ставам за нищо.

Нийл: Той не казва това, Дан. Всъщност той казва точно обратното. Това, което живее в теб, не е теб. Ако имах треска, забита в пръста, тя нямаше да бъде „нищо добро". Но това „нищо добро" не съм аз, а треската. Също така е важно да отбележим, че това „нищо добро" не е дори моята плът, а това, което живее вътре в моята плът. Ако виждаме себе си сами в тази борба, ще бъде безнадеждно да живеем праведно. Тези пасажи много ясно ни казват, че в нашата борба срещу греха участва и втора страна, чиято природа е различна от нашата.

Разбираш ли, Дан, когато ти и аз се родихме, ние се родихме под наказанието на греха. И знаем, че Сатана и пратениците му винаги желаят да ни задържат под това наказание. Когато Бог ни спаси, Сатана изгуби битката, но той не подви опашка, не си изтръгна отровните зъби. Сега той се е посветил на задачата да ни държи под властта на греха. Ние знаем също, че той ще действа чрез плътта, която е останала след спасението.

Нека продължим да четем и да видим можем ли да научим нещо повече за това как се води войната: „Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо" (стихове 19-21).

Дан, можеш ли да откриеш в тези пасажи характера на това „нещо добро", което живее в теб?

Чувствал ли си се някога толкова разочарован, че просто да ти се иска да удариш някого или себе си?

Кой ще ме избави от тялото на тая смърт!" Той не казва „Колко съм зъл"; той казва „Колко съм нещастен". Той е победен, защото не е свободен.

Опитите му да върши това, което е правилно, срещат поражението. Той се чуди:

„Възможна ли е победата?"

Стих 25 дава отговора: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта — на закона на греха."

Дан: Мисля, че започвам да разбирам. Аз обвинявах себе си за неспособността си да живея като християнин. Виждам, че апостол Павел е бил разочарован от неуспеха си, но той не се нахвърля върху себе си. Приема отговорността си, но не обвинява себе си. Нещо още по-важно, той изразява увереност, като се обръща към Бога, защото Господ Исус ще му даде сили да живее над греха.

Нийл: На правия път си. Ако обвиняваш себе си, това няма да ти помогне, защото няма осъждане за онези, които са в Христос Исус (Римляни 8:1, 2).

Трябва да разбереш характера на битката за твоя ум. После ще откриеш в кой момент губиш тази битка в собствения си живот, като позволяваш на греха да царува в тялото ти. Когато го откриеш и се справиш с него, ще намериш свободата в Христос.

Римляни 7:23 и 8:5-7 показват, че в сърцевината на всички духовни окови е умът. Там трябва да се води битката и да се спечели, ако искаш да преживееш свободата в Христос, която е твое наследство. Апостол Павел пише: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа" (2 Коринтяни 10:3-5).

Някои крепости с лоши навици и грешни мисловни модели са се установили, когато си се учил да живееш независимо от Бога. Твоята нехристиянска околна среда те е научила да мислиш и да откликваш на живота по нехристиянски начини и тези модели и реакции са се вкоренили в твоя ум като крепости. Но когато си станал християнин, никой не е натиснал копчето „Триене" в твоя ум. Твоите стари плътски навици и мисли не са били изтрити, те са все още част от твоята плът, с която трябва да се справяш всекидневно. За щастие обаче не сме просто продукт на своето минало, ти си ново създание в Христос (2 Коринтяни 5:17) и сега си на първо място продукт на Христовото дело на кръста. Старите крепости могат да бъдат унищожени, както ще отбележим в част трета на тази книга.

Само защото си християнин сега, не си мисли, че Сатана не е заинтересуван повече да те манипулира за целите си чрез твоя ум. Непрестанна цел на Сатана е да прониква в мислите ти със своите мисли и да прокарва лъжата си пред лицето на Божията истина. Той знае, че ако успее да управлява мислите ти, може да управлява поведението ти.

Но Сатана е умен, той не се втурва като бик в магазин за порцелан, той се плъзга като змия по тревата (2 Коринтяни 11:3). Той може да въведе мислите си, като те изкушава да действаш независимо от Бога, но така, сякаш това са твои собствени мисли или дори Божии мисли. Писанието ясно учи, че Сатана може да влага мисли в умовете ни, както стори с Давид (1 Летописи 21:1), Юда (Йоан 13:2) и Анания (Деяния 5:3).

Един от студентите ми е пример колко заблуждаващи могат да бъдат мислите на

Сатана. Джей дойде в офиса ми един ден и каза:

— Д-р Андерсън, имам проблем.

— Какъв е проблемът, Джей?

— Когато седна да уча, по цялото ми тяло преминават тръпки, ръцете ми неволно се издигат, зрението ми се размазва и не мога да се концентрирам.

— Разкажи ми за ходенето си с Бога — заинтересувах се аз.

— Имам много близко общение с Бога — похвали се Джей.

— Какво имаш предвид?

— Ами когато тръгвам от училище на обяд всеки ден, питам Бога къде иска да обядвам в този ден. Ако чуя мисъл, която казва „Бъргър Кинг", отивам в „Бъргър Кинг". После го питам какво иска да ям. Ако идва мисъл да си поръчам голям сандвич, поръчвам си голям сандвич.

— Какво можеш да кажеш за посещаването на църква? — продължих аз.

— Всяка неделя ходя там, където Бог ми казва да отида. Последните три седмици Бог ми казваше да отида в църквата на мормоните.

Джей искрено искаше да върши това, което Бог желае. Но той се вслушваше в субективните си мисли, сякаш бяха Божия глас, вместо да пленява всяка мисъл да се покорява на Христа (2 Коринтяни 10:5). По този начин той се бе отворил за действието на Сатана в своя живот, като резултатът бе, че богословското му обучение бе саботирано.

Ако не победиш изкушението на Сатана още на прага на своя ум, ще започнеш да прехвърляш в ума си неговата мисъл, да я развиеш като вариант и накрая ще избереш да действаш според нея. Повтарящи се действия изграждат навик и ако упражняваш един грешен навик достатъчно дълго, в ума ти ще се издигне крепост. Когато се издигне крепост, ти вече си изгубил способността си да упражняваш контрол над поведението си в тази област. Много повече ще говорим за изкусителните планове на Сатана и опитите му да управлява ума и поведението ти във втора част.

Как събаряме крепостите?

Моделите на отрицателно мислене и поведение са заучени и можем да се отучим от тях чрез дисциплинирано библейско изучаване и съветване. Някои крепости се коренят в демонично влияние и духовни конфликти от минали и настоящи душевни атаки, които оковават жертвите. Такива хора трябва да бъдат освободени от белезниците на сатанинските лъжи чрез Божията истина. Исус каза: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Част трета посочва стъпките към свободата, основани на истината в Божието Слово.

Когато Тереза дойде да ме види, тя бе млада жена, християнка, в оковите на себеразрушително натрапчиво поведение, след като бе оцеляла след опит за самоубийство. Тереза бе похарчила хиляди долари и бе прекарала много месеци от живота си в клиники за хора с нарушени хранителни навици и психиатрични болници. Аз разговарях с нея в продължение на три часа един ден, като я преведох по стъпките към свободата. Един месец по-късно получих следното писмо:

Скъпи Нийл, просто исках да ти пиша и да ти благодаря за времето, което отдели за мен миналия месец. Когато се молехме, чувствах, че нищо не е станало и че в корена на проблемите ми няма нищо демонично. Бях сбъркала. Не съм имала нито една себеунищожителна мисъл или натрапчив подтик от този ден нататък. Вярвам, че процесът на моето освобождение всъщност е започнал в мен чрез молитвите на други християни през месеците след моя опит за самоубийство. Откакто те срещнах, нещо наистина се промени в моя живот и аз се чувствам свободна днес. Не съм рязала тялото си цял месец и това е истинско чудо!

Тереза, Надявам се осъзнавате факта, че победата действително е възможна за онези, които са в Христос. Бушува битка, но ние сме на страната на победителите, защото сме повече от победители в Христос!

4. Да се изправиш срещу бунтовния княз
Една от първите личности, която дойде при мен заради духовни конфликти и демонично влияние, бе Дейзи, двадесет и шест годишно момиче, хипи от шестдесетте години. Дейзи бе християнка и завършваше университета, но преживяваше сериозни душевни и емоционални проблеми, които се появили, когато бащата се развел с майка и. В продължение на пет години Дейзи получавала диагноза параноична шизофрения. След като около три седмици тя идваше на консултации при мен, Дейзи накрая намери смелост да заговори за змиите в нейния живот.

— Какви змии? — попитах аз.

— Ами те изпълзяват при мен през нощта, когато си легна — призна тя.

— Какво правиш, когато дойдат змиите?

— Тичам при майка си. Но те отново се връщат, когато остана сама.

— Ще ти кажа какво трябва да направиш — продължих аз. — Когато си легнеш и змиите дойдат, кажи високо на глас „В името на Христос ви заповядвам да напуснете".

— Не бих могла — запротестира Дейзи. — Не съм достатъчно израснала, нито достатъчно силна.

— Не става въпрос за израсналост, става въпрос за твоето положение в Христос. Ти имаш пълното право да се съпротивиш на Сатана и да го накараш да си тръгне, колкото и аз.

Дейзи потрепери при тази перспектива.

— Добре, предполагам, че ще мога да го направя.

Тя въздъхна и това прозвуча така, сякаш току-що се е съгласила да пие машинно масло.

Следващата седмица, когато Дейзи влезе при мен, тя каза:

— Змиите си отидоха!

— Страхотно! Защо не ми каза за тях по-рано?

—  Защото се страхувах, че и при теб ще започнат да идват. Сега разбирам, че това просто е било част от лъжата.

След няколко месеца Дейзи бе свободна от демоничното влияние и започна да служи в работата с деца в църквата. Ако проблемът й бе стриктно психологически или причинен от химичен дисбаланс, завземането на контрола над змиите в името на Исус нямаше да даде никакъв резултат. Но в случая на Дейзи проблемът бе духовен и пет години лечение в психиатрии и с лекарствени средства не бе дало резултат.

Преди да обсъдим в подробности реалността и настоящата дейност на Сатана и неговите демони, трябва да разберете позицията си в Христос. Яков пише: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас" (Яков 4:7). Но ако не му се противите, той няма причини да си тръгне. Или ако просто се завивате през глава с одеялото от страх и казвате: „О, Боже, направи нещо за да се махне това демонично влияние", злите духове няма да си тръгнат. Да се противиш на дявола в живота си е твоя отговорност въз основа на авторитета, който имаш в Христос.
С паспорта на Исусовата власт

Забележете как Исус подготви учениците си за служение: „И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните" (Лука 9:1, 2). Исус знаеше, че когато учениците му започнат да проповядват Божието царство и да изцеляват болните, демоничните сили ще вдигнат голяма врява в опозиция. Затова Той конкретно им даде сила и власт над демоните.

По-късно Исус изпрати седемдесет от последователите си на подобна мисия и те се „върнаха с радост и казаха: „Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас" (Лука 10:17). Тези мисионери бяха духовно настроени да знаят, че демоните съществуват и че това бе сила, която трябваше да имат предвид при своето служение. Последователите на Исус бяха свидетели как злите духове се противопоставяха на техния Господар и може би очакваха същото отношение. Вероятно те дори бяха започнали мисията си със страх и съмнения относно срещата си с демоничната съпротива. Но се върнаха изненадани от победата, която преживяваха над злите духове.

Но Исус бързо повдигна въпроса за духовните конфликти пред погледа им: „Давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии; и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата" (Лука 10:19, 20). Исус изпрати седемдесетте да проповядват евангелието и да изцеляват, но когато се върнаха, те говореха само как демоните са тичали пред тях. „Не гледайте само на демоните, отвърна Исус, гледайте на Божието царство, гледайте на служението, гледайте на Бога."

Това е добро предупреждение. Когато се научите да упражнявате власт над царството на тъмнината в своя живот и живота на другите, може да се изкушите да погледнете на себе си като на някакъв духовен освободител. Вие гравитирате около библейски изучавания за сатанизма, окулта и движението Ню Ейдж и започвате да търсите демони под всеки камък. Но истината е тази, която освобождава, а не познаването на грешката. Ти нямаше да имаш никаква власт, ако не беше дете на Бога и ако не беше в Христос. Това кой си трябва винаги да бъде по-важно от това, което правиш.
Правото и способността

Исус даде на учениците Си както властта, така и силата над демоните. Каква е разликата? Властта е правото да управляваш, това е въпрос на положение. Един полицай има правото да спре уличното движение на кръстовище, защото е в положение на власт, която удостоверява със съответните документи. По същия начин Исус даде на учениците Си Своите документи. Те имаха правото да господстват над демоните заради положението си на последователи на Този, на когото е дадена цялата власт на небето и Земята (Матей 28:18).

От друга страна, силата е способността да се управлява. Един полицай може да има властта да спре движението, но да няма физическата способност да го стори. Ако се опита да спре движението със собствени сили, вероятно ще бъде прегазен. Но ако застане на издигнат в средата на кръстовището циментен подиум, то може да няма никаква власт да накара колите да спрат, но със сигурност има способността да го направи!

Никой добър началник не би дал отговорност на подчинените си, без да им даде власт и без да ги подготви със способности, за да се справят с работата. Исус даде на учениците си отговорност да прогласяват Божието царство. Ако не им беше дал власт и сила в духовния свят, демоните щяха само да се присмеят на слабите им опити и да ги подгонят (както стана със седемте сина на Скева в Деяния на апостолите 19).

Може би си мислиш, като Дейзи, че не си достатъчно зрял да се противопоставяш на демоничното влияние в своя живот. Може би по някакъв начин си представяш, че врагът е по-силен от теб. Истината е тази, че макар вътре в себе си да нямаш способността да се противопоставяш на Сатана и демоните му, в Христос можеш. Израилтяните гледаха уплашено към Голиат и казваха: „Не можем да се преборим с него". Но Давид погледна на Голиат и каза: „Кой е този необрязан филистимец, та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?" (1 Царе 17:26) и после замахна към него с прашката си. Армията сравняваше Голиат със себе си и трепереше, Давид сравни Голиат с Бога и триумфира. Когато се срещаш с духовните неприятели на своята душа, помни: ти с Исус е равно на мнозинство.

Хората често приемат, че аз имам някаква степен на успех при противопоставянето на демоничните сили заради образованието си, призванието си или силната си личност. Това изобщо не е вярно. Едно малко дете и една възрастна дама в Христос имат същата власт в духовния свят като мен. Ние „се хвалим с Христа Исуса и не уповаваме на плътта" (Филипяни 3:3).