Да живееш в изключената среда

Християнският мироглед разглежда живота през рамката на Свещеното Писание, не през културата или опита. А Писанието ясно учи, че свръхестествените духовни сили действат в естествения свят. Например близо една четвърт от всички изцеления, описани в Евангелието от Марк, всъщност бяха освобождаване от демонична дейност. Жената, която Исус изцели в Лука 13:11, 12, бе жертва на „дух, който й беше причинявал немощи" цели 18 години.

Освен Дий и нейните симптоми много хора, които съм съветвал, са идвали с физически проблеми, които са изчезвали скоро след като сме се справяли с демоничното влияние. Най-честите симптоми, които съм виждал, са били главоболие, световъртеж и болки по цялото тяло. Подобно на опита ми с Дий, К. Фред Дикейсън в книгата си „Обладаването от демони и християнинът" разказва за един пациент със симптоми на дисеминирана склероза в резултат на влияние на демони. Имам също позната, която споделя подобна история за дисеминирана склероза, изчезнала, когато духовният конфликт бил разрешен. Когато симптомите отново се появиха, тя можеше да се справи с тях и да ги отхвърли по същия начин.

Не казвам, че всеки, който е болен или преживява болка, е тероризиран от демон. Това би означавало да излезем зад борда към трансцедентното ниво. Но съм убеден, че много християни се борят с физическите си симптоми безуспешно чрез естествени средства, когато същността на проблема и разрешението е духовно.

Фактът, че Исус ни остави „в света" (Йоан 17:11), за да се борим с „духовните сили на нечестието в небесни места" (Ефесяни 6:12), е настояща действителност. Духовните сили действат на планетата Земя. Ние живеем в естествения свят, но участваме в една духовна война. Изключената среда е изключена само от нашите секуларизирани умове, не в действителност.
Да бъдеш духовен без Бога

През последните три десетилетия хората на запад започнаха да усещат, че в живота има нещо повече от това, което разкрива науката и усещат сетивата и, разбира се, те са прави. На повърхността този нов глад може би звучи насърчително за онези от нас, които имаме изграден християнски мироглед, но на практика същите хора, които остават разочаровани от материалистичния свят, са разочаровани и от установената религия. Вместо да се обърнат към Христос и църквата Му, те запълват духовната празнота със старомоден окултизъм, облечен в модерните дрипи на парапсихологията, холистичното здраве, източния мистицизъм и многобройните култове, които маршируват под знамето на движението Ню Ейдж.

Опитът да се посрещнат духовните нужди извън Бога не е нещо ново.

Христос срещна секуларизирана форма на юдаизъм в своето земно служение, която бе обвързана с традициите, вместо с Бога на Авраам, Исаак и Яков. Религиозните водачи от онези дни не признаха Месията като свой духовен освободител. Те виждаха Рим като свой потисник, не Сатана, бога на този свят. Но Исус свърза двете нива в едно, когато „Словото стана плът" (Йоан 1:14). Той дойде да разруши делата на Сатана (1 Йоан 3:8), не на кесаря.

И сега, както и тогава, в центъра на светския мироглед е азът: Какво ще получа аз от това? Кой ще посрещне моите нужди? Ще върша това, което аз искам. Дори християнинът, който действа в тази сфера, е мотивиран от егоистични амбиции и гордост.

Апостол Петър е крещящ пример за борбата между живота, съсредоточен в Христос, и живота, съсредоточен в аза. Само няколко мига след като Петър изповяда фундаменталната истина, че Исус Христос е Месията, Сина на живия Бог (Матей 16:13-16), той се оказа в съюз със силите на мрака. След като току-що бе благословил Петър за прекрасната изповед, Исус обяви на него и на другите ученици страданията и смъртта, които Го чакаха в Ерусалим: „Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе" (стих 22).

Исус отговори: „Махни се зад Мене, Сатано, ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките" (стих 23).

Известното смъмряне на Исус изглежда безмилостно жестоко. Но фактът, че Той идентифицира Сатана като източник на Петровите думи описва точно и съвсем адекватно характера на съвета, който Петър се опитваше да даде: „Спаси се на всяка цена. Пожертвай дълга за личния си интерес, каузата на Христос за личното удобство." Съветът на Петър бе сатанински по принцип, защото основната цел на Сатана е да издига личния интерес като главна цел за човека. Сатана е князът на този свят, защото личният интерес управлява светския свят. Той е наречен клеветник на братята, защото не вярва, че дори едно Божие дете има по-висш мотив от личния интерес. Почти го чуваш да просъсква: „Всички хора са егоисти в сърцето си и си имат цена. Някои може да устояват по-дълго от други, но в крайна сметка всеки човек ще предпочете собствените си цели пред Божиите цели."

Това е веруюто на Сатана и за нещастие животът на твърде много християни потвърждава тези твърдения. Сатана ги е заблудил да си мислят, че те служат на себе си, макар всъщност да служат на света, плътта и дявола.

Но християнският мироглед има различен център. Исус се изправя срещу нашите хуманистични, егоистични рамки и предлага перспективата от кръста. Само от този център можеш да избягаш от веригите на онзи, чието единствено намерение е да „открадне, да заколи и да погуби" (Йоан 10:10).

Адам бе първият смъртен, който се замисли над идеята да „бъде като Бога" (Битие 3:5), което е същността на егоистичния светски мироглед, подкрепян от Сатана. Безброй други след Адам са били измамени от Сатана да вярват, че са богове на себе си и днес движението Ню Ейдж разпространява тази лъжа в широк и международен мащаб.

Но библейският разказ за сътворението ясно казва, че само Бог Творец е истински Бог. Адам и неговите потомци не са богове, те са създадени същества, които не могат да съществуват без Бога. Адам стана живо същество, когато Бог му вдъхна животворния дъх. Адам бе физически и духовно жив, но не бог. Бог му каза, че ако яде от дървото за познаване на доброто и злото, със сигурност ще умре. Но Сатана му каза, че Бог не е наясно какво говори, че яденето от забранения плод само ще отключи неговия божествен потенциал. Адам яде и умря — не физически отначало, но духовно. Грехът му го раздели от Бога, както драматично е илюстрирано при прогонването му от Едемската градина.

След Адам всеки човек в света се ражда физически жив, но духовно мъртъв (Ефесяни 2:1). Тъй като е отделен от Бога, човек може само да се опитва да открие смисъл и цел в живота чрез своето физическо съществуване. Той става сам на себе си един малък бог и животът му се характеризира с гордост, себеиздигане и независимост от Бога, неговия Творец. „Аз ще определя собствената си цел, ще изградя собствената си идентичност и ще живея, както сметна за добре", утвърждава той уверено. Това е рамката, от която излизаше Петър, когато настояваше Исус да спаси Себе Си. Дяволската идея, че човек е бог сам на себе си, е сърцевината на вдъхновения от Сатана светски мироглед и основната брънка във веригата на духовните окови, приковаващи към царството на тъмнината.

Проблемът с опитите на човека да бъде свой собствен господар е в това, че той изобщо не е пригоден да заема тази роля. Липсват му нужните качества, за да определя собствената си съдба. Дори безгрешният и духовно жив Адам в Едемската градина не бе подготвен да бъде свой собствен бог, още по-малко ние, които се раждаме оттогава насам и които идваме на света духовно мъртви. Противно на това, което ни казва Ню Ейдж, потенциалът да бъдеш бог никога не е бил в теб, нито е, нито ще бъде някога в теб. Да бъде Бог е възможно само за Бога.

Ако желаеш да живееш в свобода от оковите на света, плътта и дявола, трябва да бъде смазана първата брънка във веригата. Секуларистичният, егоистичен мироглед, който Сатана и неговите емисари прокламират навсякъде около теб, трябва да бъде заменен с перспективата, която Исус представи пред Своите ученици след себепредпазващото смъмряне на Петър:

Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отец Си с ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му (Матей 16:24-27).

Следващите шест насоки, извлечени от изявлението на Исус, съставляват възгледа на кръста. Те са основоположни насоки за онези, които желаят да бъдат свободни от оковите на светската система и нейния вдъхновител дявола. Стойте в светлината на победата на кръста и успешно ще намерите пътя си в тъмния свят.

Да се отречеш от себе си не е същото като себеотрицание. Всеки студент, атлет и член на култ упражнява себеотрицание, като се въздържа от храни и дейности, които му пречат да постигне целите си. Но крайната цел на себеотрицанието е себеиздигане: да постигнеш добри оценки, да счупиш рекорда, да постигнеш статут и признание.

Исус говори за отричане от себе си в основната житейска битка: докопването до трона, битката за това кой ще бъде бог. Исус не се бие в тази битка, Той вече е победил в нея. Той заема трона и милостиво ни предлага да го сподели с нас. Но ние искаме сами да бъдем царе в живота си. Докато не се отречем от това, което никога не би могло да бъде наше — ролята на Бога в собствения ни живот — никога няма да имаме мир със себе си и Бога, никога няма да бъдем свободни.

Ние не сме предвидени да функционираме независимо от Бога, нито душата ни е предвидена да функционира като господар. Или ще служиш на Бога и на Неговото царство, или на Сатана и неговото царство. Когато се отречеш от себе си, ти каниш Бога да заеме трона в твоя живот, да заеме това, което по право Му принадлежи, така че да можеш да функционираш като личност, която е духовно жива в Христос. Да се отречеш от себе си е изключително важно за твоята духовна свобода.

Кръста, който трябва да вземаме всеки ден, не е нашият собствен кръст, а Христовият кръст. Ние сме идентифицирани с неговия кръст; но защото сме съразпнати с Христос и вече не живеем ние; Христос живее в нас (Галатяни 2:20). Неговият кръст дава прошка на това, което сме извършили, и освобождение от това, което сме били. Ние сме простени, защото Той умря на наше място, освободени сме, защото умряхме с Него. Ние сме едновременно оправдани и освещавани в резултат на кръста.

Да вдигаш кръста си всеки ден означава да признаваш всеки ден, че принадлежиш на Бога. Ние сме били купени чрез кръвта на Господ Исус Христос (1 Петрово 1:18, 19). Когато вземаме кръста всеки ден, ние признаваме, че самоличността ни не се основава на физическото ни съществуване, а на връзката ни с Бога. Ние се идентифицираме с Бога (1 Йоан 3:1-3) и нашият живот е в Христос, който е нашият живот (Колосяни 2:3, 4).

В резултат на това признаване преставаме да се опитваме да вършим собствените си дела, за да живеем всеки ден, като радваме небесния си Баща. Преставаме да се опитваме да бъдем нещо, което не сме, и си почиваме в завършеното дело на Христос, който ни е направил нещо много специално.

Да се стремиш да победиш себе си чрез собствени усилия е безнадеждна борба. Азът никога няма да отхвърли себе си, защото един независим аз е мотивиран от плътта, която иска да бъде бог. Трябва да следваме Христос, като оставяме Святия Дух да ни води по пътя към смърт за самите нас. Както пише апостол Павел: „Ние, живите, винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът" (2 Коринтяни 4:11).

Това може да звучи като доста мрачна перспектива, но уверявам ви, че не е. Невероятно преживяване е да бъдеш познат от Исус и да го следваш като покорна зависима овца (Йоан 10:27). Фактът, че сме водени от Божия Дух, дори когато резултатът е болезнената опитност на смърт към самите себе си, е нашата увереност, че сме синове (Римляни 8:14). Ние не сме създадени да функционираме независимо от Бога. Само когато сме зависими от Него и внимаваме да следваме Христос, ставаме съвършени и свободни да докажем, че Божията воля е добра, благоугодна и съвършена (Римляни 12:2).
Жертвай по-нисшия живот, за да спечелиш по-висшия живот

Ако искаш да спасиш естествения си живот (т.е. да намериш своята идентичност и лична стойност в положението, титлите, уменията и притежанията си и се стремиш само към светско благополучие), ще го изгубиш. В най-добрия случай можеш да притежаваш тези временни ценности цял живот, само за да изгубиш всичко за вечността. Освен това с пълните си усилия да притежаваш тези земни богатства ще изпуснеш онова, което може да бъде твое в Христос. Прицелвай се в този свят и ще го получиш, докато накрая изгубиш дори това. Но прицели се в следващия свят и Бог ще ти даде този като награда. Апостол Павел направи подобно изявление: „Телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот" (1 Тимотей 4:8).

Какво би приел в замяна за плода на Духа в своя живот? Какви материални притежания, колко пари, какво положение или титла би приел за да се откажеш от любов, радост, мир и търпение, които можеш да имаш в Христос? „Нищо", ще се съгласим вероятно всички. Но как отговаряш на този въпрос във всекидневните си действия? Къде инвестираш по-голяма част от времето, енергията и парите си: във временното или във вечното? Прекалено често основната цел на падналото човечество е желанието да бъдем щастливи като животни, вместо да бъдем благословени като Божии деца.

Исус обсъди точно този конфликт с двама от най-близките си приятели, Мария и Марта (Лука 10:38-42). По време на Исусовото посещение Марта бе хваната в капана на материалното, беше се съсредоточила в приготвянето на храната и служението, докато Мария бе насочила вниманието си към Исус и думите Му. Тенденцията на Марта бе да обича нещата и да използва хората, но Исус посочи, че Мария е избрала по-добрата част. Победата над аза идва, когато се научим да обичаме хората и да използваме нещата, а не да объркваме тези две понятия.
Пожертвай временното, за да спечелиш вечното

Вероятно най-великият белег за духовна зрялост е способността да отложиш получаването на наградите. Евреи 11:24-26 казва: „С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда". Много по-добре е да знаем, че сме деца на Бога, отколкото да получим всичко, което светът нарича ценно. Дори ако следването на Христос означава трудности в този живот, Той ще ни възнагради във вечността.

Най-голямата лъжа на Сатана е, че си способен да бъдеш бог на своя собствен живот, и неговите окови се опитват да те накарат да живееш така, сякаш неговата лъжа е истината. Сатана се стреми да узурпира Божието място в твоя живот. И винаги, когато живееш независимо от Бога, като насочваш вниманието си вместо към кръста към себе си, предпочиташ материалните и временните стойности вместо духовните и вечни стойности, той е успял. Разрешението на света за този конфликт на самоличността е да напомпа егото, като в същото време отрича възможността на Бога да заеме Своето отредено място като Господ. Сатана не би могъл да бъде по-доволен — това е неговият план от самото начало.

3. Имаш пълното право да бъдеш свободен
Лидия бе жена на средна възраст, която от началото на живота си нямала успех. Спомени за ритуално и сексуално насилие от детството я преследвали непрекъснато в живота й като християнка. Когато дойде да ме види, ниското й самочувствие сякаш нямаше шансове да се поправи. Докато ми разказваше историята си, Лидия изразяваше малко емоции, но думите и отразяваха пълното й отчаяние.

— Коя си ти, Лидия? Как гледаш на себе си? — попитах я аз, когато тя завърши.

— Аз съм зла — отговори тя стоически. — За никого нищо не струвам. Хората ми казват, че съм зла и всичко, което върша, създава проблеми.

— Ти не си зла — възразих аз. — Как може едно Божие дете да бъде зло? Така ли гледаш на себе си?

Лидия кимна.

Протегнах се за лист хартия, на който бяха напечатани твърдения, описващи кои сме в Христос според стихове от Библията, и го подадох на Лидия. (Тези твърдения са включени в раздела с помощни материали в края на тази книга.)

— Искам да прочетеш тези твърдения на глас още сега — наредих аз. — Те ще ти напомнят каква е твоята самоличност според Библията.

Лидия взе листа и започна да чете на глас първото изречение, заеквайки:

— Аз съм с-с-солта на зе-зе...

Изведнъж лицето й се промени. Тя погледна нагоре и се изкикоти:

— Как не, мръсно...!

Никога не е приятно да видиш как лукавият проявява грозния си вид чрез жертва като Лидия. Но чрез молитва в името на Исус аз поех контрол над ситуацията и поведох Лидия по стъпките към свободата. Тя успя да погледне от нова страна на това, което бе действително в Христос. Като разбра, че е на първо място продукт на Христовото дело на кръста, а не жертва на миналото си, тя успя да отхвърли веригите на духовните окови и да започне да живее според истинската си самоличност като Божие дете.

По-късно ми каза, че текстът на листа хартия, който й бях дал, се изгубил. Имаше ли нещо магическо в хартията или твърденията, напечатани върху него? Не, това беше само мастило върху хартия. Но беше безкрайно важно Лидия да осъзнае коя е в Христос. Сатана я бе накарал да вярва, че е без стойност и зла, а това бе лъжа. Той бе твърдо решен тя да не прочете и онези истинни твърдения за нейната самоличност като Божие дете. Той знаеше, че Божията истина щеше да обезоръжи лъжата му, също както светлината обезоръжава тъмнината. И нямаше да се предаде без бой.

Нищо не е по-основно за твоята свобода от оковите на Сатана от разбирането и утвърждаването на това, което Бог е сторил за теб в Христос, и това, което си ти като резултат. Всички ние живеем според това какви се виждаме. Всъщност никой не може последователно да действа по начин, който не съответства на представата, която има за себе си. Твоето отношение, действия, отговори и реакции на обстоятелствата в живота се определят от съзнателната и несъзнателната представа, която имаш за себе си. Ако гледаш на себе си като безпомощна жертва на Сатана и неговите заговори, ще живееш като негова жертва, вързан в оковите на неговите лъжи. Но ако виждаш себе си като обичано и прието Божие дете, каквото наистина си, ще живееш като Божие дете.

В тази глава искам да осветя няколко критични аспекта на нашата самоличност в Христос. Много от вас вече са осъзнали библейските истини, обобщени тук, а на други тази част може да се стори малко трудна, заради доктриналното си съдържание. Но ви съветвам да не прескачате този преглед по пътя си към по-практични глави. Тези идеи са основоположни за твоята свобода от духовния конфликт като Божие дете. Въпросът за духовната самоличност и зрялост в Христос е толкова важен, че отново ви препоръчвам да четете „Победа над мрака" заедно с тази книга.
Ти си вечно жив и благословен

Личността ти се състои от най-малко два основни елемента: твоята материална същност и твоята нематериална същност. Отвън имаш физическо тяло, а отвътре душа-дух: способността да мислиш, да чувстваш, да избираш (разумът, емоциите и волята често като цяло се определят като душата) и да общуваш с Бога (дух). Твоето тяло е в съюз с твоята душа-дух и това те прави физически жив.

Когато Бог сътвори Адам, той го направи напълно жив — физически и духовно. Но заради греха на Адам и последвалата духовна смърт, всеки, който се ражда в света, се ражда физически жив, но духовно мъртъв. Тъй като си бил отделен от Бога, липсвало ти е присъствието и мъдростта на Бога в твоя живот, ти си се научил да живееш независим от Бога, насочил интересите си към самия себе си. Тази заучена независимост от Бога се нарича в Писанието плът.

Когато се новороди, твоята душа-дух бе съединена с Бога и ти оживя духовно, както жив бе Адам в градината преди да съгреши. В Посланието до Ефесяните на няколко места се повтаря, че сега си в Христос и Христос е в теб. Тъй като Христос, който е в теб, е вечен, духовният живот, който си получил от Него, е вечен. Не е нужно да чакаш да умреш, за да получиш вечния живот, ти го притежаваш още сега! И за разлика от това, което Сатана би желал да вярваш, той не може по никакъв начин да ти отнеме вечния живот, защото не може да отнеме Исус от теб, който е обещал никога да не те остави или забрави (Евреи 13:5).

Чувал ли си някога християнин да нарича себе си „само грешник, спасен по благодат"? Наричал ли си себе си така? Ако гледаш на себе си като на грешник, ще съгрешаваш, какво друго би могъл да прави един грешник? Твоят християнски живот ще бъде в най-добрия случай посредствен, по нищо няма да се различава от живота на невярващия и следователно ще те преследват мисли за поражение. Сатана ще се възползва от възможността да ти внуши вина и да те убеди, че си обречен на духовно съществуване с възходи и падения. Като победен християнин ще изповядваш греха си и ще се стремиш да вършиш добро, но вътрешно ще признаваш, че си само грешник, спасен по благодат, който просто чака грабването.

Това ли си ти в действителност? В никакъв случай! Библията не нарича вярващите грешници, дори не грешници, спасени по благодат. Вярващите са наречени светии, святи хора, които понякога съгрешават. Ние ставаме светии в момента на спасението (оправдание) и живеем като светии във всекидневния си живот (освещение), като продължаваме да вярваме в това, което Бог е направил, и продължаваме да утвърждаваме кои сме всъщност в Христос. Ако не успееш да видиш себе си като Божие дете, напразно ще се опитваш да живееш като такова, а Сатана без много усилия ще успее да те убеди, че не си много по-различен от онова, което си бил преди да повярваш и че нямаш никаква стойност за Бога или за който и да е друг. Но ако приемеш с вяра радикалната промяна в своята същностна идентичност от грешник в светия, ще имаш мощно положително влияние върху всекидневното си съпротивяване срещу греха и Сатана.

Ти си участник в божественото естество

Ефесяни 2:1-3 описва нашето естество преди да дойдем при Христос: „Бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт... и по естество сме били чада на гнева". Преди да станем християни самата ни природа бе грешна и резултатът на нашия грях бе смърт (отделяне от Бога). Като такива ние  служехме на себе си и на Сатана.

Но при спасението Бог промени самата ни същност; ние станахме „участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление на света" (2 Петрово 1:4). Вече не си в плътта, ти си в Христос. Преди обръщането ти имаше грешно естество, но сега си участник в Христовото божествено естество. Не си нито вечен, нито божествен, но си завинаги свързан с Христовата божественост. Апостол Павел определя това така: „Някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината (Ефесяни 5:8); Затуй ако е някой в Христос, той е ново създание" (2 Коринтяни 5:17). Пред обвиненията на Сатана, че изобщо не сме се променили, трябва да вярваме и да живеем в хармония с факта, че сме завинаги различни в Христос.

Новият Завет говори за личността, която си бил преди да приемеш Христос, като старата същност („стария човек"). При спасението твоята стара същност, която бе мотивирана да живее независимо от Бога и следователно се характеризираше с греха, умря (Римляни 6:6), а оживя новата ти същност, мотивирана от новата ти самоличност в Христос, която се характеризира със зависимост от Бога (Галатяни 2:20).

Твоята стара същност трябваше да умре, за да бъде прекъсната връзката ти с греха, който доминираше в нея. Да бъдеш нов човек не означава да бъдеш безгрешен (1 Йоан 1:8). Но тъй като старата ти същност е разпъната и погребана с Христос, вече не си принуден да съгрешаваш (1 Йоан2:1). Ти съгрешаваш, когато избереш да действаш независимо от Бога.