Личните лекари излизат на протест

Личните лекари излизат на протест

Личните лекари започват ефективен протест от понеделник. Това съобщи председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров по Нова телевизия.

"Искам да поднеса извинение на нашите пациенти заради временно неудобство, но те трябва да знаят, че сме се погрижили навсякъде, където ще стачкуваме, да има кабинети, които да поемат пациенти с остро възникнали заболявания", съобщи д-р Киров.

Той обясни, че днес протестни действия ще има в Кюстендил, Велико Търново, Разград, Ямбол, а всеки ден ще се обявяват областите, които ще се включват на следващия.

"Принудени сме да се превърнем в бездушни чиновници, които изпълняват безсмислени наредби, които са във вреда на пациента", коментира от своя страна д-р Гергана Николова, която работи като общопрактикуващ лекар.

Още в петък БЛС обяви, че ще обжалва в съда проекта за решение на НЗОК, с който ще се допълни сегашният Национален рамков договор. Съсловната организация заяви, че снема доверието си от здравното министерство и от НЗОК.

Два дни преди това общопрактикуващите лекари обявиха в писмо до премиера Борисов, че готвят протест. Повод за стачните си действия на медиците е пренебрегването на проблемите в първичната извънболнична медицинска помощ.

Лекарите настояват да не влиза в сила проектът за решение на НЗОК за "служебен" Национален рамков договор, а да остане в сила действащият в момента договор.

Обсъждането на всички теми, свързани с общопрактикуващите лекари, да стане на високо експертно ниво между ръководствата на здравното министерство и на сдружението, под контрола на премиера, поискаха още те в писмото до Борисов.

В образованието има най-голям недостиг на висшисти

Сферата на образованието ще изпитва най-голям глад за висшисти у нас в следващите 12 години. Това показва анализ за връзката на висшето образование с родния трудов пазар, направен на базата на данните от рейтинговата система на университетите. Докладът е изготвен от Фондация на бизнеса за образоването, публикуван на сайта rsvu.mon.bg.

Пет сектора са откроени с очакван най-голям брой работни места за висшисти до 2028 г. Най-силен глад за хора с висше образование ще има в сферата на самото образование - близо 170 хил. работни места. Следва държавното управление, което ще има нужда от почти 145 хил. кадри. Над 93 хиляди висшисти ще се търсят в преработващата промишленост, 68 хиляди - в търговията и над 61 хиляди - в сферата на здравеопазването. Тенденциите до 2018 г. са подобни, но в краткосрочна перспектива ще се търсят и кадри с диплома по финанси и застраховане - над 49 хиляди места.

Анализът констатира познатите дисбаланси на пазара на труда - разминаване между търсени и предлагани професионални направления, различия в реализацията по отделните специалности в едно направление, както и в реализацията на завършилите едно и също направление в отделните висши училища. 50% от завършилите висше образование последните 5 г. например работят на длъжност, изискваща по-ниска квалификация. Очакванията са до 2028 г. близо 225 хиляди висшисти да заемат позиции, за които не се изисква диплома за висше образование. Над 49 хил. души ще работят на по-ниска длъжност в областта на хотелиерството и ресторантьорството, над 46 хил. души - в държавното управление, над 40 хил. души - в образованието и над 27 хил. човека - в строителството.

Най-голям ръст в търсенето на кадри пък ще има в областта на комуникационната и компютърна техника, електротехниката, здравните грижи, информационните науки, машинното инженерство, химичните технологии, енергетиката, медицината. Въпреки това хората, които се обучават у нас в т.нар. STEM специалности (Science, Technology, Engineering and Mathematics, т.е наука, технологии, инженерство, математика), са твърде малко, сочи анализът. В това отношение България е сред най-застрашените нации, тъй като в подобни специалности се обучават едва 20% от родните студенти и 40% от нашите ученици. В световен мащаб прогнозите са, че през 2025 г. в ЕС ще има 7.7 млн. STEM работни места.

СТРУПВАНЕ

45% от студентите у нас се обучават само в една област на висшето образование - "социални, стопански и правни науки", която обхваща право, икономика, администрация и управление и др., показват данните от рейтинга. Най-много са кандидат-висшистите по икономика - 22% (59 608 души), следвани от тези по администрация и управление - 10% (27 328 души) и по право - 4% (11 149 души). Втората област на висшето образование с най-много студенти е технически науки, в които се обучават 1/4 от студентите (около 55 хиляди души). Едва 9% се обучават в сферата за здравеопазването и спорта, 7% - педагогически науки.

Ще летят момчетата - с особено внимание, точка, беге

***