14-ти април ПРИРОДАТА Е НАШИЯТ УЧЕБНИК Йоан 1:4 Преди години аз и моят съпруг се разхождахме с лодка из езерото Гогуак в
Мичигън. Докато гребяхме, съзряхме една красива лилия. Помолих мъжа си да ми я откъсне с колкото може по-дълго стебло. Той изпълни молбата ми, а аз започнах да разглеждам цветето. В
стеблото имаше мъничък канал, по който протичаха хра- нителните вещества, най-подходящи за развитието на лилията. Този чуден цвят се хранеше без да взема нещо от мръсотията, с която бе заобиколен, защото бе свър- зан с пясъка дълбоко под повърхността и от там черпеше живителна сила за своя растеж и красота.
Исус казва:
“Разгледайте полските кремове как растат: не се трудят, ни-то предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава се е обличал ка-то един от тях” (Мат 6:28,29). Няма художник, способен да възпроизведе
прек- расните нюанси и тонове, които Бог дава на цветята.
“Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много по-вече да облича вас маловерци?” (стих 30).
Природата е нашият учебник. Христос си служеше с нейната нагледност, за да отпечата по-ясно истината в умовете на слушателите Си.
“И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?... понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери” (стихове 31-34).
Нека направим всичко според силите си, за да покажем на децата си, че наша цел е спечелването на небето и избягване на ада. Нека ги учим да се борят за веч- ния живот... Възпитавайте децата си в съветите на Господа и ще ги направите
спо- собни за работа в църква, в мисионските полета, ще ги направите годни да светят в дворовете Господни.
Родители, не се опитвайте да следвате вечно променящите се течения на наша- та покварена епоха. Това просто не си струва, защото в последния ден Бог ще ви запита:
“Какво направихте с Моето стадо, Моето хубаво стадо?” Как ще Му отговорите, ако не сте оправдали доверието? Умолявам ви в Христа: ПАЗЕТЕ
ДЕЦАТА СИ. Не бъдете навъсени и гневливи. Дайте им възможност да размишля- ват за щастливи, радостни неща...
Стремете се с всички дадени ви от Бога сили да придобиете венеца на вечния живот, за да го положите в нозете на Изкупителя и докосвайки златните арфи, да изпълните небето с богатството на музиката.
(Ръкопис No 31 от 14.04.1901 г. - “Християнският живот”.) 
