16-ти април ДА ПРИДОБИЕМ ХРИСТОВ ХАРАКТЕР Кол. 3:12,13 В часовете на нощта, докато другите спят, аз се моля отговорната работа, която ми е поверена да бъде също така
безкористно и верно извършена, щото да получи
Божието одобрение.
Безпокойството ми не е заради това какво може да мислят или вършат другите, а какво самата аз да сторя, за да прославя Бога? И дали моята работа ще издържи изпита на Господа? Дали съм премахнала от себе си всеки високомерен поглед? Дали моето сърце е напълно слято с Христа - сми-реният Човек от Голгота? Аз плача и се моля и работя, като изпитвам своите подбуди и чувства в светлината на вечността. И ако накрая бъда спасена, то ще бъде единствено чрез несравнимата любов на моя Изкупител. Колко велика е тази любов, понесла толкова себеотрицание и саможертва зара- ди мен! Каквото и да направим ще бъде несравнимо малко и затова с право можем да кажем, че сме едни безполезни слуги.
Убедена съм, че колкото се превъзнасяме и търсим високопоставеност, толкова и Бог ще ни смири по един мъчителен за чо- вешкото естество начин...
Съпруже мой, ние трябва да насърчаваме в себе си духа на Христа. Мнозина са изповядващи истината, които се нуждаят от освещаващото влияние на духа в сър- цата им.
Животът може да се характеризира с праведно обхождане и превъзви-шена изява на вярата, но липсата на искрена сърдечност, благородство на душата и миротворческа отстъпчивост ще заличи цялото благо, което те мо-гат да извършат. Критичната, укоряваща, пълна с неодобрения религия няма ни- що общо с примера на вяра, даден от Христос...
Сподели с приятели: 
