вешкия представител да се отдаде от все сърце в служба на Бога и да се пита на всяка крачка: “Това ли е Господният път?”...
В ума на онези, които не са се помазали с небесния колурий, се чете измам-но притворство, но тези хора не могат да видят нещата в светлината на Божието слово. Волята се заробва и обвързва с преследване на цел, която словото не може да одобри. Волята на човека не трябва да се предава във владение на някой друг човек, защото когато е слята с желанията и
волята на други човеци, тя започва да се заблуждава...
Ако човекът приеме, Бог може, и наистина ще отъждестви Своята воля с наши- те мисли и цели, ще съчетае умовете и сърцата ни в съгласие със словото Си,
така щото, когато се покоряваме на волята Му, ние само ще следваме импулсите на на- шето съзнание. Такива хора не могат да таят в себе си неосветено, себелюбиво разположение, като са готови да вършат само онова, което е по собствената им при- щявка и воля. Не, те ще
носят в сърцата си искрен, ревностен, неугасим плам, с който горят от желание да прославят Бога. Те няма да искат да вършат нищо, раз- читайки единствено на собствената си сила, и най-строго ще се пазят от опастност- та да изтъкват себе си. Всички, които биха искали да усъвършенстват
християнския си характер, трябва да поемат игото на Исус. Ако наистина искат да обитават заед- но с Него в небесните дворове, трябва да се научат от примера Му още тук, на земята. Човешкото естество се нуждае от дисциплиниране. Трябва да станем съоб- разни с естеството на Исус, за да може Той да извърши доброто, което е предвидил за всички готови да се
покорят и да бъдат оформени, като оставят своята природа в
Неговите могъщи ръце. Великият учител ще се съвпрегне с всяка душа, която е го- това да носи Неговото иго.
(Писмо No 22 от 22.06.1886 г. до служител от църковната администрация в Австралия.) Сподели с приятели: 
