Административнонаказателна отговорност

Административнонаказателна отговорност

1) Административнонаказателната отговорност е един от видовете юридическа отговорност. Административното право регулира отношенията, свързани с нейното реализиране.

2) Административното наказание следва да бъде окачествено като вид административна принуда, но има тази специфика, че се реализира само в случаите, когато става дума за административно нарушение. Принудителните административни мерки могат да се реализират и при извършени административни нарушения, и при опасност от извършването им.

3) Административното наказание на трето място представлява и една самостоятелна мярка - няма зависимост от принудителните административни мерки (административното наказание и принудителните административни мерки могат да се реализират независимо едно от друго: незаконно строителство - възможност за наказание, възможност за принудителни административни мерки).

2. Особености:

1) Характерно за административнонаказателната отговорност е, че това е отговорност пред държавата. Нарушава се установен ред - съответни административноправни режими, които спомагат да се реализират задачите на държавното управление. Когато се нарушават тези административноправни режими, всъщност се пречи на държавното управление, поради което нарушителят отговаря пред държавата.

2) Друго характерно е, че тази отговорност, съпоставена с углавната, не е така тежка - няма лишаване от свобода. Характерът на деянията обуславя тази особеност - административните нарушения са с по-ниска степен на опасност. При налагането на този вид отговорност може да се стигне до тежки парични глоби, лишаване от право да се упражнява професия за известен период от време.

3) Третата характеристика на административнонаказателната отговорност е, че се реализира по административен ред - това е принцип, но и съдът може да реализира административнонаказателна отговорност (изключение).

3. Нормативна основа на административнонаказателната отговорност: Административните нарушения представляват правонарушения (специфични). Административните наказания са правни санкции, но особена група. За определяне на нарушенията и за определяне на наказанията и тяхното налагане съществуват правила (специални), които представляват нормативната основа на административното наказване. Тя се характеризира с: 1) изобилие от наказателни текстове (почти във всеки закон); 2) многобройност на съставите на административните нарушения (във всеки закон). За извършените административни нарушения се предвиждат различни видове административни наказания (класификация). Нормативната основа на административното наказване до голяма степен е съсредоточена в ЗАНН - нещо като кодификационна материя (материалноправни и процесуалноправни норми). Той създава не само обща, но и единствена процесуална уредба. Субсидиарно се прилагат разпоредби от НК, НПК, но ЗАНН запазва своето основно значение. В ЗАНН липсва особена част - съставите на административните нарушения се намират в различните специални закони.

4. Съдържание: Законът изяснява самото понятие административно нарушение - дава законово определение, дотогава има само доктринално понятие. Той определя общите правила за административните нарушения и административните наказания.

1) В процесуалната си част се занимава с уреждането на процедурата по установяване на административните нарушения, по налагане на административните наказания, по изпълнение на наложените наказания, съдържа и гаранции за правата и интересите на гражданите (добре уредено контролно производство).

2) Материалноправни проблеми: Административните нарушения се определят и следва да се определят със закон (чл. 2, ал. 1; указите са заварено положение). Има изключение от това правило - дава се такова правомощие на Министерски съвет (овластени само със специален закон за това - ал. 2). Такова правомощие е предвидено и за органите на местно самоуправление (общински съвети) - наредби съгласно ЗМСМА. Що се отнася до наказанията, те могат да се определят само със закон. Съществува ред за определяне на административни нарушения. Съществува и допълнителен ред (чл. 30-32) - ако в специалния закон няма формулирани състави, а съществуват задължения (чл. 30). Когато има законно разпореждане на орган на власт, неизпълнението ще бъде наказано на основата на чл. 31 (касае се за законна разпоредба). Когато се наруши постановление или друг акт на Министерски съвет и в съответния акт е казано, че лицата се наказват по чл. 32, той влиза в действие (при липса на препращане не може да се приложи).

5. Чл. 11 ЗАНН насочва към субсидиарно прилагане на разпоредби от НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго (вина - стои по еднакъв начин). Чл. 84 обосновава връзката на процесуалната част и НПК (призоваване и връчване на призовки, извършване на опис, производство пред съда). В НК има и два специални текста във връзка с административното наказване: чл. 88 (освобождаване от наказателна отговорност и заменяне с административнонаказателна отговорност); 218б (декриминализиране на някои деяния - разглеждат се като административни нарушения).

19.АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ-ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ

Административно наказание - специфична правна санкция, която се налага за извършеното административно нарушение. Основното предназначение на всяко наказание е да се превъзпита нарушителят (съществена превъзпитателна функция). Административното наказание е израз на държавната репресия (репресивна функция), но притежава и превантивна функция (предупреждение, че при извършването на тези действия следва наказание). Превенцията е два вида: 1) лична (индивидуална) - отнася се само за нарушителя; 2) обща (генерална) - към всички останали членове на обществото (държавна функция).

Административните наказания са 3 вида (класификация в ЗАНН), но съществува още един вид, който се изяснява в Указа за борба с дребното хулиганство. Чл. 13 ЗАНН изяснява възможните видове административни наказания: 1) обществено порицание - израз на държавна репресия, различава се от порицанието, предвидено в други нормативни, но не правнонормативни актове; 2) глоба - типично административно наказание; 3) временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност - временно лишаване от право (в съответствие с целите на наказанието - превъзпитание), за професия или дейност (професионална или друга дейност). Глобата няма лимит в ЗАНН - парично наказание, чийто размер се определя от специалния закон. Временното лишаване от права не може да се наложи за по-малко от 1 м., максимумът е 2 г.; само по отношение на някои видове нарушения (пътно-транспортни) стига до 5 г.; като изключение е безсрочно. В УБДХ се предвижда глоба или задържане в поделение на МВР до 15 денонощия.

Лицата, които могат да носят административнонаказателна отговорност са тези, които могат да бъдат субекти на административни нарушения: 1) навършили 18 г., ако са действали в състояние на вменяемост; 2) навършили 16 г. - подхожда се конкретно (преценява се за всеки отделен случай). За нарушения на лица под 16 г. действа чл. 26, ал. 3 - получава се особен състав на нарушение.

Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените от нея обезщетения се осъществява при условията и по реда предвидени в кодекса на труда, в закона за държавния служител или в друг закон или заварен от новата конституция нормативен указ.

1.1. На базата на тази уредба е изградено едно общо схващане за административния процес - съвкупност от административнопроцесуални норми, регулиращи дейността на участниците в административния процес по постановяване на административните актове и реализация на правните им последици (правата и задълженията). С други думи, възприема се едно широко схващане за административния процес, което накратко означава, че това е регулиране на изпълнителната дейност. Административният процес дава картината на реда, по който се осъществява изпълнителната дейност. Съществува и по-ограничено схващане (тясно понятие) - за административния процес се приема само административното правораздаване (правораздаване, свързано с решаване на административните спорове). Реалността показва друго: административнопроцесуалните норми имат много по-широк обхват - включват и този момент, но заедно с това уреждат и типичната управленска дейност (вземане на управленско решение - издаване на административен акт).

1.2. В този смисъл процесът се използва като много по-широко понятие от производство. Процесът включва в себе си отделните видове производства - по издаване на административен акт, по обжалване на наказателно постановление. съдържа едно специфично производство по издаването на индивидуалните административни актове; урежда административния контрол върху издаваните административни актове;) друга процедура с относителна самостоятелност е съдебният контрол върху издаваните административни актове (урежда се и със ЗВАС - съдебен контрол върху административните актове, специфично производство); производство по изпълнението на административните актове; урежда от гледна точка на процеса: 1) производство по установяване на административните нарушения; 2) производство по налагане на административните наказания; 3) обжалване на административните наказания; 4) изпълнение на наложените наказания; 5) някои други производства.има производства с правораздавателен характер; производството по налагане на административно наказание също е с правораздавателен характер - решава се един правен спор (налагане на административните наказания - типична изпълнителна дейност); функционира в типичната управленска дейност, кореспондира с ГПК - привеждат се норми от ГПК при нужда; търсим връзка с НПК (и в двата случая наказваща дейност). Така се обясняват доста явления, неуредени в административния процес, придава му се завършеност като цяло.

3. Административният процес представлява една единна система, обхващаща цялостно реда за осъществяване на изпълнителната дейност. Той е реален факт от нашето действащо право, независимо дали е регулиран от един или няколко нормативни акта.

1) Той има свой предмет - специфични обществени отношения в сферата на изпълнителната дейност.

2) Организиран е и функционира на основата на единни принципи (отнасят се към всички производства).

3) Използва единен метод на правно регулиране - властнически метод.

4) Представлява една гаранция за законността в държавното управление.

1.1. Два са подходите (методите) на тяхното формулиране: изрично (чл. 4 от Конституцията - законност; рефлектира и в административния процес) или могат да се извеждат от процесуалните норми. Принципите служат както за изграждането (организацията) на административния процес, така и за неговото функциониране - изгражда се и функционира на тяхна основа.

1.2. Относно някои принципи всички автори са единодушни: законност, равенство на страните в процеса, служебно начало, обективна истина, компетентност и самостоятелност, публичност, бързина и процесуална икономия. Те имат общовалидно значение за целия административен процес.

1.3. Съществуват и други принципи, характерни за някоя фаза: в производството по изпълнение на административните актове - предупреждение, преди да се пристъпи към принудително изпълнение; в производството по налагане на административното наказание - невиновност на нарушителя (принцип в наказателния процес, установен и в Конституцията).

2. Принципи:

1) Принцип на законността: Валиден е при всички видове производства; с особено значение за налагането на административните наказания, за налагането на принудителните административни мерки. Означава също, че издаваните управленски решения трябва да са в пълно съответствие със закона: 1) както с материалния закон, така и с процеса; 2) както със закона, така и с подзаконовите нормативни актове при отчитане на йерархията.

2) Принцип за равенство на страните в процеса: Това е последица от допускането на участие на страните в процеса. Дава се възможност за активно участие, за да може да въздействат върху крайния продукт - решението, което ще се появи. Ето защо тази възможност трябва да бъде еднаква за страните. Възможността трябва да е правно обезпечена. Равенството в процеса означава еднакви процесуални правила, за да могат страните да защитят материалните си права (представяне на доказателства, възражения, даване на обяснения в процеса).

3) Принцип на служебното начало: Във връзка е с принципа на равенството, който освен юридически, трябва да бъде и фактически осигурен. В този смисъл водещият процеса орган трябва да оказва съдействие, той е компетентен - да насочва, изисква. Трябва да се изяснят всички обстоятелства - административният орган е длъжен да прояви активност, той е отговорен (чл. 41, ал. 3: съдът трябва изцяло да провери законността, не е ограничен от претенцията - трябва да провери всички условия за законосъобразност).

4) Принцип на обективната истина: Чрез активни свои действия водещият процеса орган трябва да стигне до обективната истина относно случая като използва не само фактическия и доказателствен материал, предоставен от страните, но и този, който сам е издирил. Дава се възможност в някои случаи сам да събира доказателствен материал, ако сметне за нужно. Води се от идеята за достигане до истина. В тази връзка са и възможностите за осъществяване на контрол - съществува съмнение за истината; способстват за това актът да отговаря на истината. Тук стои и въпросът за безпристрастност на решаването (чл. 9 ЗАП, чл. 51 ЗАНН). Третират се и други проблеми, свързани с доказването - свидетелски показания (органът трябва да бъде убеден, че данните са верни). В тази връзка е съставът на лъжесвидетелстването - обезпечава обективната истина. Извънредни възможности за контрол върху издаваните решения и актове - независимо от установените процедури може да се получи дефект.

5) Компетентност и самостоятелност (чл. 6 ЗАП - 13): Административният акт трябва да се издаде от компетентен орган. Компетентната инстанция носи отговорност за решенията, трябва самостоятелно да води процеса.

6) Публичност (гласност): Свързва се с възможността за обществен контрол върху процеса. Идеята е въпросите, които решава администрацията, да бъдат под “контрола” на обществеността. Трябва да има достъп до материалите. Административните дела са публични; публично се гледат дела, свързани с наказателна репресия.

7) Бързина и процесуална икономия: Илюстрация на бързината в административния процес са кратките срокове, които се установяват (дни, месеци). В известен смисъл можем да включим и фигурата на мълчаливия отказ - приема се, че е налице, дава възможност за развитие на процеса (атакуване). Органите носят отговорност за неспазване на срока. Най-значителната изява на процесуалната икономия е в административното обжалване на административните актове. Атакува се пред висшестоящата инстанция, но чрез органа, издал акта - дава се шанс да се преразгледа въпросът; ако вземе решение, искано от жалбоподателя, слага се точка на процеса. Ако въпросът се реши в администрацията, отново има процесуална икономия.

1.1. За да бъде един правен субект на административния процес, са необходими специални условия: 1) да бъде носител на административнопроцесуални права и задължения; 2) да може да ги упражнява самостоятелно - да може да встъпи в административнопроцесуални отношения, но като основна фигура (участник е едно, а субект - друго).

1.2. Видове субекти на административния процес:

А) Органи на изпълнителната власт:

1) Да имат административна правоспособност и дееспособност (имат я - възниква едновременно, при създаването). В болшинството случаи един административен орган се явява субект на административния процес, когато издава административни актове (първична компетентност). Един административен орган може да се яви в качеството на субект на процеса, когато е адресат на административен акт.

2) Когато административните органи са адресати на жалби, сигнали - отиваме към т. нар. вторична контролна компетентност.

3) Когато тези органи влизат в процесуални отношения с други изпълнителни органи по повод решаване на определен въпрос (мнение, съгласие на друг орган на изпълнителната власт).

Б) В административното право са ангажирани понякога и други държавни органи, няма изключение и в административния процес. Органи на съдебната власт (съд и прокуратура) могат да са субекти на процеса.

1) Съдът е субект на процеса и когато изпълнява типичната си (правораздавателна) функция, и когато по силата на закона осъществява изпълнителна дейност.

- Случаи, когато съдът осъществява типичната си дейност и е субект на административния процес: а) Адресат на жалба срещу административен акт (РС, ОС, ВАС) - решава спор от административноправен характер (административни дела). б) Адресат на жалби срещу наказателни постановления (наказателното постановление е акт с особен характер, не е типичен управленчески акт - наказателното постановление има правораздавателен характер) - решава административноправен спор с наказателен характер (извършено ли е административно нарушение). Това са административнонаказателни дела (не административно дело) - правораздаване в по-особен смисъл. в) Адресат на подадени протести от страна на прокурора, отнасящи се към юридически актове на администрацията в сферата на изпълнителната дейност (протести срещу административни актове, наказателни постановления). Съдът постановява съдебни решения и съдебни постановления (съдебни актове, използвани в изпълнителната дейност).

- При изпълняване на изрично възложена изпълнителна дейност не става дума за решаване на правни спорове, а съдът действа като изпълнителен орган (налагане на принудителни мерки).

2) Прокуратура: а) когато прокурорът подава протест срещу административен акт; б) когато прокурорът подава протест срещу наказателно постановление; в) когато прокурорът си служи с предложение (да се издаде един административен акт - инициативата е на прокурора - основна фигура); г) прави предложение за осъществяване на извънреден съдебен контрол (протестирайки акта, е инициатор на редовен контрол) - по отношение на административни дела, по отношение на административнонаказателни дела.

В) Обществени организации: а) адресати на административни актове; б) издават административни актове.

Г) Граждани: трябва да имат административна правоспособност (всички граждани имат такава) и административна дееспособност (не всички). Това са пълнолетните без поставените под пълно или ограничено запрещение. Непълнолетните от 16 до 18 г. имат административнонаказателна дееспособност - могат сами да извършват всички процесуални действия (преценява се на първо място дали може да му се вмени във вина - само тогава са субекти). Гражданите участват като: а) адресати на административни актове; б) податели на молби, предложения до административните органи (инициатори за издаване на управленчески решения - влизат в процесуални отношения); в) податели на жалби и сигнали до органите на държавно управление (търсене на упражняване на контролна компетентност); г) податели на жалби до съда срещу незаконосъобразни административни актове (задвижват административното правосъдие); д) ангажират с жалби особените юрисдикции (търси се правораздавателно контролно решение); е) адресати на административни наказания (засягат се права и задължения); ж) податели на жалби срещу издадени наказателни постановления (участие в разглеждане на административнонаказателни дела).

2. Страни в административния процес: Страни са носителите на материалните права (лицата, чиито права се засягат от административния акт, наказателните постановления, съдебните решения). В безспорното производство (издаване на административен акт) страна са само адресатите. Административният орган не е страна, а решаващ орган (не може да има сливане между страна и решаващ орган). В спорното производство съдът решава проблема, страни са адресатът на административния акт, органът.

3. Участници: Това е най-широката категория. Участници са всички лица в административния процес - и с основна, и с допълнителна роля. Освен другите лица тук се включват вещи лица, свидетели. Участници е най-широката категория, по-тясна е субекти (решаващи, задействащи), най-ограничената е страни.