Оспорване на административните актове пред ВАС

1. Подсъдност: дава информация за подсъдността (актове на ръководители на ведомства, на областни управители, на централни органи на обществени организации). За да бъдем прецизни, трябва да се обърнем към ЗВАС - АПК се занимава с индивидуални административни актове, докато ЗВАС разширява приложното поле на дейността на съда като първа инстанция (включват се и нормативни административни актове, тук се отнася и категорията на общите актове).

1.1. По-конкретно подсъдността се изразява в чл. 5 ЗВАС: 1) актове на Министерски съвет (появяват се за първи път, не е определено, че става въпрос за индивидуални административни актове, а законът използва общото понятие административни актове - изводът е, че могат да се атакуват и нормативни административни актове), актове на министри и ръководители на други ведомства, на областни управители, други актове (възможност за разширяване); 2) решения на Висшия съдебен съвет; 3) актове на БНБ.

Точка 4 определя касационната функция на ВАС. ВАС работи и като извънредна контролна инстанция - не става дума за конкретни административни актове (установява се обща клауза).

1.2. Чл. 7 посочва и изключенията: 1) актове, с които се упражнява законодателна инициатива (визират се решенията на Министерски съвет, с които той внася законопроекти); 2) актове по осъществяване на външната политика, отбраната, сигурността (решения, а и нормативни актове) , но там изискването е да са непосредствено свързани, при ВАС не се търси непосредствена връзка; 3) вътрешнослужебни актове.

Субсидиарно се прилагат АПК и ГПК () - по-общи закони.

2. Основания за атакуване на административен акт: Достатъчно е да не бъде спазено едно от условията за законосъобразност. Потвърждава тези 5 условия - (основанията за отмяна са несъобразяване с условията за законосъобразност). Достатъчно е едно от основанията да е налице.

3. Субекти, които могат да образуват производството пред ВАС 1) заинтересовани лица (имат личен, пряк интерес от оспорването - административният акт засяга техните интереси пряко) - лигитимират се като субекти, които могат да оспорват; 2) прокуратура - в дадения случай протестът може да бъде подаден само от главния прокурор и заместника му при ВАС. Общински съвети (органи на местно самоуправление) и кметове на общини (органи на изпълнителната власт) могат да подават жалби срещу актове на централни органи на изпълнителната власт или на областния управител (органите по чл. 5, т. 1), които засягат интересите на общината. Кръгът на субектите, които могат да образуват производство за отмяна, е стеснен.

4. Срок:

1) Установява се 14-дневен срок от съобщението за индивидуалните административни актове, за общите - 14 дни от разгласяването по съответния начин.

2) Атакуването на нормативни административни актове не е обвързано със срок

Във връзка с разграничението има и други последици: Жалбата срещу индивидуален административен акт има суспензивен ефект (съдът с изрично определение може да блокира такъв ефект); ако е допуснато предварително изпълнение, подадената жалба не може да го спре (трябва да се подаде специална молба до съда за спиране) - 2. За нормативните и общите административни актове жалбата или протестът не могат да спрат изпълнението, освен ако съдът постанови друго - чл.. Срокът, който се установява, е преклузивен.

5. Жалбата се оформя писмено. съдържа изискванията (български език): 1) данни за оспорващото лице (за обратна връзка); 2) посочване на обжалвания акт; 3) посочване на порока и доказателствата; 4) подпис. Прикрепват се: 1) пълномощно; 2) писмени доказателства; 3) препис от жалбата или протеста и приложеното за органа и заинтересованите лица; 4) документи за платени държавни такси.

1) Ако се допуснат недостатъци, жалбата остава без движение (липса на доказателства - лицето се информира; не е посочен адрес) - за определен период. Съдът уведомява подателя да отстрани нередностите в 7-дневен срок

2) Жалбата може да се остави без разглеждане - сериозен недостатък от процесуална гледна точка): неподсъдност, пропуснат срок (приема се, че няма сезиране), няма интерес, писмено заявление за оттегляне на жалбата или протеста, посочени в закон други основания. Допустимостта на жалбата се решава от определени субекти (председател, заместник-председател, съдебен състав) в закрито заседание . Определението може да се обжалва с частна жалба пред 5-членен състав на ВАС . Ако определението е неправилно, той предвижва въпроса (насрочване на делото) -. Определението на 5-членния състав е окончателно.

6. Разглеждане:

1) Жалбата или протеста се подават чрез издалия акта орган, който в 3-дневен срок изпраща преписката във ВАС и уведомява подателя). Няма срок за насрочване на делото. Съобщението за образуване на делото се изпраща на други непосочени в жалбата или протеста органи и лица, които могат да встъпят в производството в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Когато се разглежда делото, вече има 1-месечен срок за произнасяне на решение

2) Начин на разглеждане - различни състави в зависимост от характера на акта. Индивидуалните административни актове (министри, ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерски съвет; областни управители и посочени в закон актове) се разглеждат от 3-членен състав, нормативните (Министерски съвет, ръководители на ведомства) - от 5-членен състав. Заседанията са публични.

3) Съдът има правната възможност да събере нови доказателства) - изясняване на обективната истина. Страните по делото също имат право да представят такива отделно от приложените 7. Има значение дали актът е унищожаем или нищожен: Когато става дума за унищожаемост на индивидуални административни актове (и за общи), важи чл. 42 ЗАП (чл. 28). При нормативните административни актове има отмяна - последицата ще бъде, че той вече не се прилага. При случаите на нищожност съдът само обявява нищожността на акта). Когато става дума за нормативен административен акт, решението на ВАС се обнародва в Държавен вестник, определението за спиране на действието също се обнародва) - влизат в сила от деня на обнародването. Производството е производство на отмяна независимо от характера на акта, решения по същество се постановяват по изключение.

27. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО –УРЕДЕНО В ГЛАВА 12 АПК-ЧЛ.208 ДО ЧЛ.228
ВАС се произнася, но това е вече второ обжалване. До ЗВАС липсваше такава възможност, търсеше се само извънреден контрол, пътят на редовния спираше до тук.

1. Обектът при касационното производство вече е съдебен акт, не административен. Предвижда се възможността - не става дума за влязло в сила съдебно решение (то не може да се атакува по този редовен способ). Обект на разглеждане е качеството на съдебното решение.

2. Образуване на производството:

2.1. Субекти: 1) засегнати от съдебния акт лица; 2) главен прокурор на републиката и заместник-главен прокурор при ВАС (служебно).

2.2. Правно-техническите средства са същите, но с определението “касационни” - касационна жалба, касационен протест.

2.3. Отново е обвързано със срок: 1) 14 дни от датата на съобщението, че решението е изготвено за засегнатите лица (съдът има процесуалното задължение да уведоми); 2) за другите субекти срокът е 6 м. (могат да получат информация по различни канали).

2.4. Оформяне на жалбата (протеста) - (подобни изисквания): данни за подателя, посочване на съдебното решение, искане, касационни основания (определени по закон - спорът е ограничен; трябва да се използват тези основания, извън тях не може да се извърши сезиране), подпис. Приложения (чл. 36): пълномощно, преписи за участвалите в производството, документи за платени държавни такси. За да бъде жалбата годно правно-техническо средство, трябва да има тези елементи. Жалбата остава без разглеждане, когато: 1) е подадена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване; 2) срокът е изпуснат (14 дни/6 м.); 3) лицето я оттегли.

3. Производство:

3.1. Доказателства - само писмени; съдът не е натоварен с функция по събиране на доказателства.

3.2. Състав: 1) 3-членен за решения на ОС; 2) 5-членен за решение на ВАС. Участва прокурор.

3.3. Съдът се произнася само по посочените касационни основания - посочени са в ГПК (субсидиарно прилагане според чл. 11 ЗВАС). Чл. 218 ГПК:

1) Когато постановеното съдебно решение е нищожно (поставено от орган извън съдебната власт или от административен орган в съдебната власт - липсва годен субект на съдебната власт; различия в състава - вместо три един, вместо три пет; не всички подписват решението) - касацията унищожава съдебния акт.

2) Когато съдебното решение е недопустимо (срокът е изтекъл, липсва жалба, жалбата е оттеглена с писмено заявление).

3) Решението е в нарушение на материалния и процесуалния закон - нарушение на материалния закон (неправилно тълкуване на норма: неправилно взето решение по същество; отменен нормативен акт), нарушение на процесуалния закон (съществено - не е призован жалбоподателят, не са допуснати писмените доказателства). Ако съдебната инстанция е правилно сезирана, съставът разглежда жалбата.

4. Правомощия на съда: 1) може да отхвърли жалбата/протеста; 2) при уважаване съдебното решение и решава по същество. Установено е изключение в: при съществени нарушения на процесуалните правила връща за разглеждане в друг състав. При ново обжалване(последващо връщане) - решение по същество. След като се произнесе касационната инстанция, вече може да се говори за влизане в сила - няма възможност за ново редовно обжалване. При дефекти ще се търси извънреден път за контрол.

28. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ
Касационното производство е евентуално: 1) може да не се допусне; 2) може лицето да не се възползва. Касационната фаза е възможна, защото съдебното решение не е влязло в сила, след нея влиза в сила. Контролът върху влязло в сила съдебно решение е извънреден.

1. Съдебното решение влиза в сила, ако: 1) не подлежи на обжалване; 2) не е обжалвано в срок или лицето е оттеглило жалбата си (пропуснат срок за касационно обжалване); 3) жалбата (протестът) е отхвърлена. Това означава res iudicata (сила на пресъдено нещо) - съдебният акт влиза в материална и формална сила.

1) Един съдебен акт се приема, че е влязъл в материална сила, защото обективната истина се смята за изяснена и между същите страни за същото нещо спор не може да се води отново.

2) Формална сила: от гледна точка на закона не се допуска обжалване.

2. Това е извънреден способ за контрол - контрол върху влязло в сила съдебно решение. Съществуваше още един такъв способ - преглед по реда на надзора. Подобно нещо има и при административнонаказателните дела. За да може да се осъществи този способ, е необходимо специални законови условия да са налице. Тук също има субсидиарно прилагане на правила от ГПК - връзката се прави на основата на чл. 41, ал. 1 ЗВАС (основания и срокове по чл. 231 и 232 ГПК).

3. Основания: Чл. 239 АПК съдържа 6 основания - достатъчно е едно да бъде налице, за да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение:

1) Когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната (най-типично и най-често използвано основание) - отнася се до доказателствения материал. Не става дума за новосъздадени, а за съществували, но не са били известни.

2) Когато по надлежния съдебен ред се установи неистинността на показания на свидетели (лъжесвидетелство в наказателното право), на заключенията на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Съставите са различни (неистинност и престъпно деяние), но във всички случаи установено по надлежния съдебен ред - осъждането може да се използва като основание.

3) Когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или е основан на решение на съд или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено (отпада правното основание).

4) Когато между същите страни за същото искане и на същото основание е издадено преди него друго влязло в сила съдебно решение, което му противоречи.

5) Когато страна вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Има два фактически състава: 1) нарушава се принципът на допустимост в процеса; 2) неучастие по лични причини, не по вина на съда (и в двата случая неучастие - процесуални нарушения).

6) Когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧОС.

4. Обект: Може да се анулират само такива съдебни решения, които са постановени по повод на индивидуални административни актове. По отношение на съдебни решения по повод нормативни административни актове отмяна не се допуска

5. Субекти, срокове, правно-технически средства.

5.1. Производството започва по инициатива на заинтересованите лица). Правно-техническото средство е молба. Сроковете са малко по-дълги - може в по-дълъг срок да се открият новите факти и обстоятелства, обществото няма интерес от незаконосъобразното решение. Срокът е 3 м. след узнаването на обстоятелствата или на решението по 5) и 6). Този срок не може да бъде по-дълъг от 1 г. от възникването на отменителното основание. Молбата се подава чрез съда, който е постановил решението Прилага се препис за противната страна, която може да даде отговор по претенцията. Молбата се адресира до ВАС.

5.2. Допуска се служебно образуване от съответни длъжностни лица - главен прокурор, заместник-главен прокурор при ВАС, председател на ВАС. Срокът е 1 г. от възникване на отменителното основание (чл. 41, ал. 2).

6. Разглеждане на молбата ЧЛ.243 апк): Молбата се разглежда в открито заседание. Съставът на съда зависи от автора на решението: 3-членен състав при решение на ОС, 5-членен при решение на ВАС.

7. Правомощия на съда - свеждат се до отмяна и връщане за новоразглеждане в надлежния съд (съдът, постановил решението). ВАС действа като контролно-отменителна инстанция.

29. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 99-106 АПК

2. Съгласно АПК такъв административен акт може да бъде отменен или изменен, ако страда от съответни пороци, от непосредствено по-горестоящия орган. Ако такъв няма - от органа, който го е издал (актове на ръководители на ведомства, областни управители - по принцип МС): отзивен контрол. Тъй като се касае за извънреден контрол, трябва да са налице специални основания (чл. 231 ГПК) - трансферирани условия: където се говори за съд, става дума за административен орган.

1) Когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната (най-типично и най-често използвано основание) - отнася се до доказателствения материал. Не става дума за новосъздадени, а за съществували, но не са били известни.

2) Когато по надлежния съдебен ред се установи неистинността на показания на свидетели (лъжесвидетелство в наказателното право), на заключенията на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Съставите са различни (неистинност и престъпно деяние), но във всички случаи установено по надлежния съдебен ред - осъждането може да се използва като основание.

3) Когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или е основан на решение на съд или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено (отпада правното основание).

4) Когато между същите страни за същото искане и на същото основание е издаден преди него друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи.

5) Когато страна вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Има два фактически състава: 1) нарушава се принципът на допустимост в процеса; 2) неучастие по лични причини, не по вина на съда (и в двата случая неучастие - процесуални нарушения).

6) Когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5, макар да е имала установено местожителство (чл. 16, ал. 5: лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда).

7) Когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧОС.

3. Право да образува такова производство има: 1) засегнатият (подава молба - правно-техническо средство); 2) прокурорът (прави предложение - правно-техническо средство). Страната може да се позове само на специалните условия в ГПК. Прокурорът може да се позове и на съществено нарушение на закона - не само чл. 231 ГПК, но и съществено нарушение на едно от петте условия за законосъобразност.

4. Сроковете са същите: 3 м. след узнаване на обстоятелството или на решението по 5) и 6). Срокът не може да бъде по-дълъг от 1 г. от възникване на отменителното основание.

5. При положение, че има нов административен акт (измененият административен акт е нов), той може да се обжалва по реда на АПКможе да се стигне и до този извънреден способ).

6. Когато от акта не са придобити права, въпросът може да се разглежда от административния орган и без да са налице основанията.

30. ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ – ЧЛ.33 ДО ЧЛ.46 ЗАНН

Чл. 31 и 32 са общи по отношение на раздел I и II.

Първата фаза е по установяване на извършването на административно нарушение. Тази фаза, макар и условно, може да се нарече безспорна. Установяването на факта на извършване на административно нарушение е задължителна процесуална предпоставка за производството в следващите фази.

Установяването става със специален констативен акт - без него не се образува административнонаказателна преписка, освен когато производството е прекратено от съда или прокурора и се изпраща на административно наказващия орган. Не е необходимо и в случаите (чл. 78а във връзка с чл. 456 и 460 НПК) на трансформиране на наказанията в НК в административни наказания по ЗАНН. Във всички останали случаи е необходимо съставянето на акт. Административнонаказателна отговорност за извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН се реализира въз основата на констативен акт. Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, в хипотезите на чл. 34 ЗАНН (укази на Държавния съвет - по смисъла на чл. 54 от Конституцията от 1971 г.). Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт (няма значение причината) в срок от 3 м. от откриване на нарушителя (не може да се състави акт за неизвестен нарушител) или ако е изтекла 1 г. от извършване на нарушението; за определени случаи срокът е 2 г. В същата насока са разпоредбите на ал. 2 и 3 (ал. 2 - завишена санкционна последица, само за нарушение на нормативен акт; още в общия закон се въвеждат специални изисквания).

Административнонаказателното производство започва с акт на длъжностни лица по смисъла на чл. 37 (актосъставителите са определени с нормативен акт; определени от лица, които прилагат или контролират прилагането на нормативните актове); актове могат да се съставят от обществеността (предвидено в нормативен акт).

ЗАНН определя маловажните случаи - общият режим за съставянето на акт се редуцира до налагане на наказание на място. Органите по чл. 37 налагат срещу квитанция (анонимна) глоба до 1 000 лв. - явно маловажни случаи. Глоба до 5 000 лв. с фиш (данни за самоличността на контролния орган и нарушителя, място, време на нарушението, нарушени разпоредби, размер на глобата); първо се подписва контролния орган; фишът се изпраща на финансовия орган на общинската администрация (финансовите органи не са в системата на общинската администрация); ако нарушителят откаже да плати, се съставя акт..

Във всички случаи актът за установяване на нарушението се съставя в присъствието на свидетели (установяват нарушението или поне съставянето на акта)., нарушителя (възможно е да отсъства, но може да се индивидуализира) - чл. 40, ал. 2 (бързина и процесуална икономия, законност, обективна истина).

Ал. 1 - свидетели-очевидци и свидетели-очевидци на установяването на нарушението.

Ал. 3 - други свидетели (удостоверяват деня - от значение за отчитане на сроковете по чл. 34). Когато свидетелите са от категорията “други”, това се отбелязва в акта.

Ал. 4 - когато актът се съставя въз основа на официални документи, няма нужда от свидетели (счетоводни, валутни нарушения).

Чл. 41 осигурява прилагането на чл. 20 и 21.

Реквизити на констативния акт - чл. 42. Основна част от акта представляват възраженията. Констативният акт играе роля и при един бъдещ граждански иск (трябва да бъдат възпроизведени данните на пострадалото лице). Важен е подробният опис на иззетите вещи.

1. Органи - материалноправен характер (чл. 47): както при актосъставителите йерархия и служебно подреждане (органи на изпълнителната власт с ръководни функции, овластени със закон или указ; органи в съдебната власт).

1) Допуска се известна делегация (чл. 47, ал. 2).

2) Административнонаказателната подсъдност е определена в чл. 48: 1) органът в района на нарушението; 2) когато не може да се определи местоизвършването - органът според местожителството на нарушителя или органът, в района на който е образувано производството.

3) Чл. 49 урежда препращането по компетентност.

4) Споровете за компетентност се решават от ръководителите на ведомства (чл. 50).

5) В чл. 51 се урежда възможността за отвод (органът е предубеден).

2. Административно наказващият орган действа като правораздавателен орган (особена юрисдикция). Дейността е правораздавателна и се изразява в издаването на наказателно постановление, което представлява правораздавателен акт, с който по повод на сезирането с констативен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено производство се решава със сила на пресъдено нещо административноправен спор и се налага административно наказание за извършено административно нарушение.

3. Административно наказващият орган е длъжен да се произнесе в срок 1 м. от получаване на преписката. Възможно е срокът да се удължи, ако органът установи: 1) непредявяване на акта на нарушителя; 2) непълнота на събраните доказателства; 3) допълнително разследване на спорните обстоятелства. При спорни обстоятелства разследването може да бъде възложено на други органи от ведомството (чл. 52, ал. 4).

4. При условията на чл. 53: 1) нарушителят е извършил деянието; 2) извършил го е виновно; 3) няма основание да бъде определено като маловажен случай; 4) не е извършено от малолетно лице, органът издава наказателно постановление. То е правораздавателен акт, конститутивен. Наказателно постановление може да се издава и при нередовност в акта, ако не засяга: 1) обективната страна на нарушението; 2) субективната страна на нарушението; 3) самоличността на нарушителя.

5. При липса на предпоставките органът прекратява преписката. Връщат се иззетите вещи с изключение на забранените. За нетрайните вещи се определя обезщетение.

6. Органът се произнася и по искането за обезщетение (чл. 55). Това става само при иск. При вреди на субекти, при които основната собственост е държавна или общинска, произнасянето е ex oficio. Вещи лица, когато няма установен ред за определяне на размера на обезщетението.

7. Реквизити на наказателното постановление; преписи за пострадалите лица, поискали обезщетение.

Решение на ВС от 1970 г. за функциите на констативния акт: 1) сезираща; 2) доказателствена; 3) обвинителна. В теорията се смята, че административно наказващият орган трябва сам да осигури повече гаранции.

32. ОСПОРВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
1. Установена е обща клауза за атакуването на актовете на администрацията пред съда. Това общо овластяване се установява в чл. 59, ал. 1 ЗАНН. И тук има изключения от общата клауза за определени категории наказателни постановления (ал. 3): 1) глоби до 5 000 лв. (има извънреден контрол, по линия на който може да се провери и такова наказателно постановление); 2) отнемане на вещи на стойност до 5 000 лв.; 3) обезщетение за причинени вреди до 5 000 лв.

2. Симеон Ангелов през 1922 г. предлага схемата: наказване от администрацията - оспорване пред съда. Наказателното постановление е акт на администрацията, но с правораздавателен характер, и по тази причина органът действа в качеството на особена юрисдикция. След като имаме юрисдикционен орган, органът, който ще упражнява контрол, също е юрисдикция. Това е РС; по ЗАНН ВАС няма никакви ангажименти. За нарушения, извършени в чужбина, действа СРС. РС действа като втора първа инстанция - втора юрисдикция, първа инстанция в съдебната система (първи съдебен орган, който се ангажира със случая). Това вече не е единствената съдебна инстанция, има и касация.

3. Субекти, правно-технически средства, срокове.

3.1. Субекти, които могат да образуват производството: 1) нарушител; 2) граждански ищец; 3) прокурор.

3.2. Атакуването става по две линии - жалба и протест.

3.3. Сроковете са кратки:

1) За жалбоподателя 7 дни от връчването на преписа (задължение на наказващия орган; ако не може да бъде връчен, това се отбелязва върху него). Срокът не може да се възстановява, така че пропускането е фатално.

2) Срокът за прокурора е 14 дни, но от момента на издаването (прокуратурата има функция да следи за законността в държавното управление). Прокуратурата трудно следи всички наказателни постановления във всички области на държавно управление. Прокуратурата може да действа в полза на нарушителя, може и в полза на администрацията.

4. Производство пред съда:

1.1. Пътят е чрез наказващия орган. Няма право на отзив - спорът е изяснен, фактите са установени. Органът се запознава с факта на оспорването, възможно е да се подготви за явяване пред съда.

1.2. Няма срок за произнасяне. Заседанията са публични.

1) Призовават се: 1) нарушителят; 2) гражданският ищец; 3) не се призовава административно наказващият орган, а учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление; 4) свидетели, посочени и допуснати от съда.

2) Не е задължително участието на прокурор.

3) Съдът действа еднолично, ЗАНН не предвижда съдебни заседатели (урежда въпроса по друг начин).

4) Съдът не е обвързан от наказателното постановление, разглежда изцяло въпроса (по същество).

5) Актът е съдебно решение; производството може да се прекрати с определение (напр. при смърт).

5. Решението може да има контролно-отменителен характер, но и да бъде решение по същество. Съдът може да потвърди наказателното постановление, да го измени, да го отмени - това са правомощията на съда.

1) Потвърждава - отхвърля жалбата или протеста като неоснователни.

2) Отменя - потвърждава жалбата или протеста. Не се намесва в акта - контролно-отменителен характер.

3) Изменя - ново наказателно постановление. Решението е по същество. Възможността за изменение е и в двете посоки - намалява и увеличава. Принципът е, че не може да се утежнява положението на жалбоподателя - идва от наказателния процес, но важи и тук, т. е. само при изключителни обстоятелства може да се увеличи наказанието - при протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанието.

6. Решението на РС подлежи на касационно обжалване пред ОС по реда на Закон за Върховния административен съд. Окръжният прокурор протестира решението.

7. Влизането в сила на съдебното решение е като при АПК.

1.съществено нарушение на материалния закон

2.съществено нарушение на процесуални закон

3.необоснованост на съдебното решение.

Ако е налице едно от тези три условия съдът преразглежда решението на долния съд и се произнася по същество. Възобновяване на административно наказателното произвоство при член 70 на ЗАНН-те са четири на брой: 1.акта се установи неистинност на документ или доказателства върху които е издадено наказателно постановление; 2.ако се установи престъпление извършено от съда или от наказващ орган; 3.когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда.;4.ако се установи, че деянието за което е наложено административно наказание е престъпление.

СРОКОВЕ: за наказателното производство са 14 дни от узнаването на съдебното решение

-при възобновяването 3 месеца от узнаване на обстоятелството но максимум 1 година от възникването. По отношение на наказателното производство разпоредбите, които го уреждаха в ЗАНН са отменени и в момента уредбата на касационните основания и на сроковете се намира в АПК.
34.ПРОИЗВОДСТВО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА РЕШЕНИЯТА НА СЪДИЛИЩАТА И ПРОИЗВОДСТВО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ И РЕШЕНИЯТА НА СЪДИЛИЩАТА
Изпълнението на административните наказания се извършва след като влезе в сила наказателното постановление или съдебното решение. ЗАНН урежда изпълнението за наказанията от чл.74 до 82.

1.наказанието обществено порицание се изпълнява като се изпраща наказателно постановление по месторабота и местоживеене и се обявява.

2.наказателните постановления и решения на съда с които са присъдени парични обезщетения в полза на държавни предприятия, кооперации или други обществени организации или на граждани се изпълняват по реда, предвиден в ГПК.

3.наказателните постановления и решения на съда с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в поза на държавата се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.

4.Временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност – работодателят освобождава лицето до изтичане на наказанието.

Производство по изпълнение на индивидуалните актове – принципно се изпълняват доброволно, но може и по принудителен ред- Уреден в дял пети АПК от 267 до 301 чл.

Как се изпълнява-започва служебно по инициатива на органа, издал акта или на горестоящия орган. Отправя се покана за доброволно изпълнение след което се пристъпва към принудително изпълнение на АА. Давността е пет годишна чл.285 АПК но ако не се извърши през тези 5 години изпълнението на акта отпада.

35.ТЪЛКУВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА ВАС
АПК за първи път урежда този въпрос за тълкувателната дейност на ВАС. ВАС издава тълкувателни решение и тълкувателни постановления. Тълкувателно решение се налага когато различни състави на съда се произнасят различно по еднакви казуси. Тогава общото събрание на колегията обсъжда въпроса като се канят и експерти и след като се обсъдят всички възможни варианти с общо гласуване се избира един и това всъщност е тълкувателното решение. Постановлението се издава когато е налице противоречива съдебна практика. Но тук се свиква обощото събрание на всички съдии на ВАС и то вече е задължително за съдилищата. Лицата, които могат да поискат тълкувателно постановление са изброени в чл.261 АПК-това са главния прокурор, омбудсмана на страната, председател на административния съд, председателят на висшия адвокатски съвет, страните по делата, когато има противоречиви решения.

Предложения и сигнали по АПК-АПК отмени специалния закон за ЗПСЖМГ и включва в себе си начини за подаване на подобни предложения и сигнали по чл.117 и 118 от АПК. Предложенията и сигналите на граждани са неформални предложения на граждани и организации по определени въпроси за дейността на администрацията.