АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ - ПОНЯТИЕ. АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА

18.АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ - ПОНЯТИЕ. АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНИ ЛИЦА

1. Административно нарушение - законово определение в чл. 6 ЗАНН: Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административното нарушение притежава няколко белега: представлява едно деяние (1), нарушава установения ред на държавното управление (2), вина (3), наказуемо с административно наказание (4), налага се по административен ред (5). Има още един белег - деянието е обществено опасно (6). Всяко едно административно нарушение има своя обективна (1, 2, 4, 5, 6) и субективна страна (вина).

1) Като обективен фактор административното нарушение представлява деяние, което може да бъде изразено с действие или бездействие - конкретна съзнателно определена волева изява. Действието представлява активна волева дейност на съответното лице (в повечето случаи). Бездействието (неизвършването на конкретни нормативно предвидени действия) също може да бъде административно нарушение, когато е предвидено като такова. Административната отговорност е строго лична - деянията трябва да бъдат извършени от физически лица; юридически лица не могат да носят административнонаказателна отговорност.

2) Вторият белег показва спецификата на административното нарушение -целенасочено деяние, срещу реда на държавното управление (насочено срещу нормалното функциониране на изпълнителната власт като цяло или срещу нейни отделни проявления). Редът е установен от административното право - деянието нарушава административноправни норми. Ето защо административното нарушение се разглежда като противоправно деяние (административна противоправност, понеже засяга административноправни норми). Престъплението има по-широк спектър, може да засяга и държавното управление. Има бързо преследване на тези деяния, няма нужда от иск, инициативата е служебна, основно за действия на държавните органи.

3) Самият факт, че се нарушава правно установен ред, крие обществена опасност (сериозни последици в някои случаи - собственост, права). Степента на обществена опасност с определя от различни фактори (мотиви, подбуди, вина, субект, обект). Обществената опасност е в много по-ниска степен, отколкото при престъплението (основна разлика между двете).

4) Административното нарушение изрично е обявено за наказуемо - не може да се предполага, да се тълкува отговорност. Определянето на деяние за наказуемо означава, че то е опасно за определен кръг обществени отношения; установява забрана за определени деяния; определя негативна и репресивна реакция на държавата.

5) Редът за налагане на наказанията е административен, само по изключение може да бъде наложено от съд (изрично предвидено - Указ за борба с дребното хулиганство) - става дума за задържане (по-голяма гаранция).

6) Вината винаги е субективен въпрос. Обективна отговорност не се допуска - без вина няма отговорност. Установените в НК съдържание и същност на двете форми на вина са задължителни за административните нарушения и наказания (чл. 11 ЗАНН). Вината е конкретно психическо отношение на дееца към извършваното от него деяние, при което той, макар и да осъзнава, да разбира свойството и характера му, се стреми към неговото извършване (умисъл) или макар и да не осъзнава, да не разбира свойството и характера му, е бил могъл и е бил длъжен да осъзнае и разбере (непредпазливост). В административното право и двете форми подлежат на наказване. За да не се накаже нарушение, извършено по непредпазливост, е необходима специална разпоредба - чл. 7, ал. 2 ЗАНН (в наказателното право е обратното - чл. 11, ал. 4 НК). Вината е предпоставка за налагане на отговорност. Освен това е и основание за определяне на точния размер на отговорността. Само при наличие на умишлено извършено нарушение може да се отнемат вещи в полза на държавата. Обстоятелства, изключващи вината - при наличието на тези обстоятелства се счита, че няма вина, отпада и отговорността: неизбежна отбрана и крайна необходимост (наказателно право - определени в чл. 12 и 13 НК). Много рядко неизбежната отбрана се прилага в административното право (противоправно нападане). При крайна необходимост нарушението се извършва, за да се запази нещо по-ценно.

2. Има случаи, в които всички елементи са налице, но деянието не е административно нарушение:

1) Неизбежна отбрана и крайна необходимост (чл. 8 ЗАНН) - имат защитен характер. В тези случаи не се носи и гражданска отговорност (чл. 46 ЗЗД).

2) Отсъствие на годен обект за защита.

Малозначителността на деянието (не е обществено опасно или степента на обществена опасност е незначителна - чл. 9, ал. 2 НК) не е основание за отпадането му като административно нарушение (за разлика от наказателното право).

3. Административните нарушения се подразделят на формални и резултатни. Резултатните са тези, с чието извършване се причинява някакъв вредоносен резултат (обективно е налице резултат от административно нарушение). При формалните вредоносен резултат не настъпва, но от гледна точка на правото е налице засягане на правната норма. По отношение на тези две форми може да се обсъди въпросът за приготовлението (чл. 9, ал. 1) и опита (чл. 9, ал. 2) за извършване на административно нарушение.

1) Приготовление - определено в чл. 17, НК: създаване на условия за извършване, преди да е започнало изпълнение. Това е деяние с по-ниска степен на обществена опасност, поради което се възприема идеята, че приготовлението не е наказуемо, въпреки че е ясно, че се подготвя нарушение (според НК е наказуемо в предвидените случаи).

2) Опит - чл. 18, ал. 1 НК: започнато изпълнение - деянието не е довършено; не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици; деянието умишлено. За опита за извършване на административно нарушение при формалните нарушения принцип е, че опитът не се наказва (опитът е самото нарушение, не може да се разграничи). Този проблем възниква при резултатните административни нарушение: нарушението трябва да е резултатно и специалният закон да предвижда възможност за наказание (чл. 9 ЗАНН - митнически и валутни нарушения, ако това се допуска от специалния закон; чл. 218б, ал. 1 НК; чл. 41, ал. 1 ЗОСИ).

4. Субекти на нарушение: Основа за търсене на админинистративнонаказателна отговорност е извършването на административно нарушение. Изхожда се от принципа, че административнонаказателната отговорност е лична (чл. 24, ал. 1). Само едно физическо лице може да прояви психическо отношение към това, което извършва. Юридическото лице може да носи имуществена санкция (глоба) за неизпълнение на административно задължение. Проблемът е разгледан в “Особени разпоредби” (глава IV). Чл. 24, ал. 2 (за нарушения при осъществяване на дейността на предприятия, учреждения, организации отговарят извършилите ги, както и ръководителите, допуснали извършването) - отива се отново към физическото лице. Има изключения за определени физически лица, за които се счита, че не могат да носят отговорност. Могат да носят отговорност лица, които са в състояние да ръководят и контролират постъпките си (вменяемост: физически и психически възможности и определено психическо състояние; предпоставки за определено поведение и преценката му): 1) физически лица, навършили пълнолетие (чл. 26, ал. 1) - състояние на вменяемост (могат да ръководят своите постъпки и да разбират характера им поради навършената възраст - презумпция); 2) физически лица, навършили 16 г. (чл. 26, ал. 2) - вменяемостта не следва от възрастта, наказателното постановление трябва да съдържа констатации за вменяемост Физическите лица в тези хипотези притежават качествата възраст и вменяемост

5. Идеалното положение е, когато едно лице извършва нарушението. Възможни са усложнения, когато повече лица извършват нарушението (субсидиарно от углавното право). Формите на съучастие са съизвършителство, подбудителство, помагачество - посочени в чл. 10 ЗАНН, без съизвършителство. Колективна вина не може да има, всеки носи отговорност за това, което е извършил: 1) съизвършителство - всеки сам е извършил административното нарушение, всеки си носи отговорността; 2) подбудителство - едно лице мотивира друго към извършване на административно нарушение; наказва се, когато специалният закон предвиди това; 3) помагачество - едно лице улеснява извършването на нарушението (средства, съвети, информация); наказва се, ако специалният закон предвиди това.

От формите на съучастие ще се различава укривателството (посочено като съучастие в чл. 10 ЗАНН) - последващо действие на нарушението, друго лице укрива продукта на нарушението (при съучастие действията се свързват с нарушението). В административното право укривателството е само вещно; отговорността трябва да се предвиди в специалния закон.

6. Разликата с престъпленията по НК е обществената опасност. При административните нарушения става дума за виновни деяния, прилага се санкцията с правораздавателен акт (наказателно постановление), при принудителните административни мерки - приложение на диспозицията, индивидуален административен акт.