ДОКАЗВАНЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА В АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕС

1) Доказването в административния процес е валидно за административния процес като цяло (широк смисъл) - както за правораздавателните производства (административен процес в тесен смисъл - чл. 41, ал. 4), така и за обикновените производства, които нямат правораздавателен характер .

2) Доказването става различно - с писмени доказателства, с веществени доказателства и по други способи.

2. Същност на доказването: Цели се да се обезпечи юридически резултат максимално обоснован, обективен, съответстващ напълно на обективните обстоятелства по случая (да изключи субективните решения). Административният процес е процедура по събиране и оценяване на доказателствата, по доказване на необходимите факти, имащи непосредствено значение за приемане на решението. Чрез тази специфична дейност се издирва истината относно релевантните факти за разглеждания случай, става дума за издирване на правнозначими факти. Както посочването, така и представянето, така и събирането, така и обсъждането на доказателствата, е въпрос на правна уредба. Установява се една гаранция, че всичко това ще се извърши законосъобразно, защото обективната истина може да се разкрие само по пътя на законосъобразното доказване. Доказването е правно регламентирано, провежда се в ограничен срок, завършва с решение, което става неотменимо.

3. Предмет на доказване са определени факти и обстоятелства - имат значение за решаване на въпроса, предмет на процеса.

4. Доказателствата са факти и обстоятелства, имащи конкретно значение за решаване на въпроса, предмет на процеса, установени по реда на закона. Доказателствата се установяват само на законова основа по специален ред, т. е. установяват се само чрез предвидените по закон средства - доказателствени средства.

5. Доказателствени средства в административния процес: По принцип в административния процес могат да бъдат използвани всички начини и средства, които не са забранени от закона (АПК чл.39). Освен това доказателствените средства, предвидени както в ГПК, така и в НПК (има специфика - обяснение на обвиняем; на заподозрян няма - само в НПК);

1) Обяснения на страните - може да бъде засегнатият от административния акт, авторите на административните актове. Приличат си със свидетелските показания, но има съществена разлика - обясненията на страните са твърдения на лица, заинтересовани от изхода на процеса, това не може да се каже за свидетелите (трети лица).

2) Писмени доказателства (среща се като писмени документи) - вещи, върху които с писмени знаци е материализирано съответно изявление. Важно е на кого се приписва - произтича от подписалото се лице. Чертеж, снимка нямат качеството на писмено доказателство (веществено доказателство). Такива са административни актове (голяма роля в административния процес), наказателни постановления, предписания, удостоверения, нотариални актове, официално заверен препис (както оригинален документ).

3) Веществени доказателства - предмет, който възпроизвежда някакъв факт от значение за разглеждания случай. Много често са предмети, послужили за извършване на административни нарушения; предмет на самото нарушение; предмети, върху които има следи от нарушение. Вървят с делото, но доколкото е възможно; ако не - запечатват се, описват, съхраняват.

4) Свидетелски показания: Свидетел е това лице, което се призовава да даде показания относно своите възприятия за доказваните факти по конкретното административно дело. С тях могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които имат значение, допринасят за изясняване на обстоятелствата по разглеждания случай. Свидетелските показания се дават от лица, които действително са в състояние да дават такива. Когато поради физически и психически обстоятелства не могат да възприемат фактите, това са лица, които не могат да бъдат свидетели. Съществуват лица, които могат да бъдат свидетели, но имат право да откажат - съпруг, низходящи, възходящи, братя, сестри. Задължение на свидетеля е да се яви, когато е призован, и да каже всичко по делото. При неявяване се налага глоба, следва принудително довеждане. Съществува специален текст за лъжесвидетелство.

5) Вещи лица - лица, които се призовават да дадат своето становище, за което са необходими специални знания, с които решаващият орган не разполага (може да бъде заменен с друг, не и свидетелят).

6) Показания на нарушителите (административнонаказателно производство) - заинтересувани.

7) Пострадали от нарушение - граждански ищци.

Трябва да се прави разлика между доказателствени средства и способите за събиране (разпит, оглед на веществените доказателства, освидетелстване, експертизи) - също на основата на закона.
24. ПРОИЗВОДСТВО ЗА ИЗДАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ-глава 5 АПК
За нормативните административни актове действа ЗНА (за всички нормативни актове). Производството не засяга всички индивидуални административни актове - не влизат вътрешнослужебните актове и някои други. Засяга се проблемът за много важна категория - административни актове с външно действие (засягат адресати, които не са подчинени на органите, издаващи актовете). След като е така, се търсят гаранции - процедурата е законна, може да се осъществява административен, съдебен контрол (упражнява се власт по отношение на лица, които не са подчинени на органа). Въпросът се поставя през 70-те години със ЗАП (едно от основните производства е по издаване на индивидуални административни актове) - отклик на една европейска тенденция. Тогавашната правна фактическа обстановка се характеризира с разпоредби в различни подзаконови нормативни актове (инструкции на различни ведомства): 1) недостатъчна; 2) разпръсната; 3) не създава единен критерий - води до множество незаконни актове.

1. Характеристика:

1) Това производство може да се определи като основна фаза в административния процес.

2) Без нейното съществуване не могат да се развиват последващите фази в административния процес - това е необходима фаза (контролът е евентуална фаза).

3) Тази фаза има превантивно значение с оглед на издаването на законосъобразни индивидуални административни актове - самият факт, че този, който издава административния акт, трябва да се съобразява със закона, го прави внимателен. Така се допринася за издаването на законосъобразни административни актове и няма да се упражняват контролни процедури (незаконосъобразният, неправилният административен акт обуславя необходимостта от контрол).

4) Това е едно безспорно производство - целта е да се издаде административния акт и с това завършва процедурата; спорът евентуално ще дойде след това (между засегнатия и органа, издал акта).

2. Индивидуален административен акт: Това е производство по издаване на индивидуални административни актове. Стои въпросът за понятието за индивидуален административен акт. Това предопределя и приложното поле на процедурата - прилага се, когато става дума за индивидуален административен акт. АПК дава определение, производството се прилага за тези индивидуални административни актове, които той има предвид (законовото понятие не се покрива с теоретичното).

2.1индивидуални административни актове са издаваните от ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони, от други органи на общинската изпълнителна власт, от други овластени за това органи, с които се създават права и задължения, засягат се права и законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите за издаването им. Определението се изгражда на базата на два критерия - субективен и обективен. Акцентът е върху обективния критерий - ясен и изчерпателен. Преди всичко се касае за същността - индивидуалният административен акт и израз на изпълнителната власт, а не за това кой го издава (не само органи на държавното управление). Законодателят отчита тази постановка - първата част е субективен, а втората е предметен критерий.

1) Предметният критерий за определяне на индивидуален административен акт е засягането на права и законни интереси на граждани и организации, неподчинени на органа, издал акта. Съществуват четири нюанса: създават права, създават задължения, засягат права, засягат законни интереси. След като тези актове имат такова значение, трябва да има точен ред за издаване, както и възможност за контрол.

2) Субективният критерий е по-неясен - спомагателен. Не са засегнати всички органи на държавното управление - липсва Министерски съвет (той не се подчинява на тази процедура). На първо място това са ръководителите на ведомства (министри, председатели на комитети, ръководители на агенции). Отчетено е видовото разнообразие на кметствата. На трето място са споменати органите в общинската власт със специална компетентност. Областният управител може да се включи в категорията “други овластени за това органи”; други (държавни) органи също могат да влязат в субектния критерий. Следователно, има яснота и по отношение на този критерий.

В практиката възникват много въпроси - трябва да се прецени дали административният акт е индивидуален административен акт по смисъла на ЗАП.

Законодателят приравнява отказа за издаване на индивидуален административен акт на индивидуален административен акт - дава му същия статут.

2.2.  индивидуалните административни актове се отнасят и решенията за издаване на документи за придобиване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказите - става дума за решението, а не за издадения документ (решение за издаване на удостоверение за наследници). Лицето трябва да се отнесе към съответната администрация, която взима решение да издаде или откаже.

2.3.  включват се и актове на органи на обществени организации. Решението е с оглед на предметния критерий, органът се изяснява според субектния критерий.

2.4. пояснява и представя субектите, чиито индивидуални административни актове не се поставят в зависимост от производството по ЗАП: 1) указите представляват индивидуални административни актове, но се изключват; 2) актове на Министерски съвет; 3) актове по определяне на цени; 4) вътрешнослужебни актове.

3. Участници в производството:

1) Решаващ орган в качеството на субект на процеса. Според субектния критерий е ясно кой може да бъде решаващ орган - в типичния случай органи на държавното управление. ;

2) Страна - носител на материалните права и задължения.

4. Административното производство започва :

1) Служебно - по инициатива на административния орган, който е компетентен да издава съответните административни актове или по инициатива на горестоящия орган. Тук инициативата е на самата администрация - изпълнява закона. Когато производството започва по инициатива на администрацията, тя има задължението да уведоми заинтересованите граждани и организации - да могат да се подготвят, евентуално да реагират, ако счетат, че има незаконосъобразност.

2) Неслужебно - по молба на гражданин или организация (в последствие ще се яви адресат на издадения акт); правнотехническото средство е молба (принципът е писмено, но може да бъде и устно).

По предложение на прокурора - това е държавна институция, която има за цел съблюдаване на законността (налагане на принудителна административна мярка). Действа в изпълнение на надзорната си функция.

5. Когато производството започне по молба или предложение, това е началото на процеса - започва производство преди издаване на индивидуален административен акт. Основно въпросът се свежда до събиране на доказателствения материал (чл. 36 АПК посветени на въпроса за доказването). Тежестта за изясняване на проблема е върху административния орган - ако се допуснат пропуски, той е длъжен да поиска. Трябва да се изяснят фактите и обстоятелствата и това е адресирано към административния орган.

6. Производството по издаването на индивидуалните административни актове приключва с: 1) издаване на административен акт; 2) отказ (действия по издаването на индивидуален административен акт - при всички положения има индивидуален административен акт). Органът трябва да се съобрази с разпоредбата - писмена форма и определено по закона структурно съдържание на административния акт. Говорим за мотивиран отказ (писмен) - ако липсват мотиви, от гледна точка на формата отказът е незоконосъобразен. Другият вид отказ е мълчаливият може да съществува само при издаване на административен акт.

7. Процесуални действия след издаването на акта - съобщаване на всички заинтересовани в 3-дневен срок от издаването. Това не се отнася до мълчаливия отказ - поради липсата на уведомяване при него срокът за обжалване е по-дълъг.

8. Правилата на АПК се прилагат, доколкото няма специални правила - АПК дава общо производство, конкуренцията се решава в полза на специалния закон. Съществуват основни принципи, които имат общо значение: 1) административният акт да се издава от компетентен орган; 2) безпристрастност при решаване (бързина - личи от установените кратки срокове-ЧЛ.57 апк; ако има специален срок, ще се спази-сроковете са изброени в 8 хипотези в зависимост от вида на органа. Като принципа е 14 дневен срок.; 4) предварителна защита в производството - обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации (ако се обжалва административният акт, защитата е последваща);.

25. ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД
Издаденият административен акт, ако е законосъобразен и правилен, което е целта, следва да се изпълни - нормално развитие на нещата. Възможно е обаче да се вкара т. нар. контролна фаза на процеса (преди изпълнението). Това става, ако административният акт е незаконосъобразен или неправилен.

Когато се издава един индивидуален административен акт, получава се стабилен административен акт: 1) издава се на основата на специално производство; 2) създават се права, задължения, засягат се права - следователно той не може да бъде отменен от органа, който го е издал (не е като вътрешнослужебните актове - могат да бъдат отменяни - оперативна самостоятелност). Съществува възможност да се оспори административният акт - става по две линии (административна и съдебна).

1. Производството по оспорване е регламентирано в АПК. Издаденият административен акт не се изпълнява автоматично, освен ако самите засегнати страни не обявят, че няма да го оспорват. Административният акт не се стабилизира, не е станал окончателен. Дава се срок за обжалване, в който не може да се предприема неговото изпълнение. Бранят се интересите на засегнатите лица. Срокът е кратък, в съответствие с един от принципите на административния процес - бързина: 1) 7 дни от момента на съобщението (срокът се отчита съобразно правилата на ГПК); 2) 2 седмици от изтичане на срока на мълчаливия отказ 2. Административни актове, които могат да се оспорват по административен ред-глава шеста АПК: посочва кои индивидуални административни актове не подлежат на обжалване по реда на АПК-чл.82. Може да се добави и члена, в който посочва за кои административни актове АПК не намира приложение (президент, Министерски съвет, вътрешнослужебни, по планиране). В опеделен чл. 82 изключва: 1) актовете на ръководители на ведомства, на областните управители (правото на защита не се засяга, изключва се само обжалването по административен ред); 2) актове, за които се предвижда обжалване направо пред съд или особена юрисдикция.

3. Образуване на производството - подава се жалба или протест от страна на прокурора.

3.1. В закона е възприет терминът обжалване, но става дума и за протести на прокурора (при обжалване се изключва протеста на прокурора). Оспорването обхваща и двете възможности - по-прецизен термин от гледна точка на теорията. Не става дума за молба, иск, предложение.

1) Жалби могат да подават заинтересованите граждани и организации - кръгът е стеснен: това са лица, които ще бъдат пряко засегнати от издадения административен акт (създаване на права, задължения; засягане на техни права и законни интереси). Лицата трябва да се легитимират по този начин (това винаги се проверява). Подаването на жалба е право - въпрос на преценка е дали ще се употреби.

2) Прокурорът не е засегнат от административния акт - протестът е задължение на прокурора. Той осъществява служебна функция за гарантиране на законността. Прокурорът е ограничен - атакува актовете само за законосъобразност (чл. 83 АПК). Не може да се допусне един административен акт, който е незаконосъобразен, затова може да се атакуват и административни актове, които създават права (прокурор).

3.2. Изисквания относно оформянето на жалбата и протеста, за да се ангажира органът: Жалбата се съставя свободно, но трябва да има реквизитите, които законът изисква, за да бъде годно правнотехническо средство за започване на процеса (отнася се и за протеста). Посочва се: административният орган, до който се подава-ЧЛ.83 АЛ.2-непосредствен горестоящ орган; данни за жалбоподателя (очертани са страните - понякога започва кореспонденция); обжалваният акт; авторът (чрез него се подава жалбата); оплакванията и искането на жалбоподателя (съдържание на жалбата).

3.3. Срокът е преклузивен - неговото пропускане се отразява фатално на жалбата или протеста (погасява се правото на оспорване). Законодателят допуска образуване на производство след този срок - при особени непредвидени обстоятелства (това се преценява от администрацията - висшестоящият административен орган). В случай на просрочване жалбата се връща. Може да се иска възстановяване на срока в 7-дневен срок от връщане на жалбата. Ако се уважи особеното непредвидено обстоятелство, се разрешава нов 7-дневен срок (чл. 25) - изпълнението се спира.

3.4. Изпълнение преди изтичане на срока се допуска при: 1) отказ от обжалване; 2) изрично посочване на незабавно изпълнение. Жалбата спира изпълнението - суспензивен ефект до решението. Изключение има само при чл. 16. Жалбата има: 1) сезиращ; 2) суспензивен ефект.

3.5. Подаването на жалбата, оформянето й трябва да бъдат съобразени с изискванията на закона, за да може да произведе действие. При дефект може да се даде възможност за поправка - оставяне за известно време без ход. При оставянето без ход дефектът може да се поправи. Непосочването на жалбоподателя (не може да се оформи правоотношението) или пропускането на срока водят до оставяне без разглеждане.

4. Производство пред висшестоящия административен орган:

1) Подаването на жалбата или протеста става чрез органа, издал акта. Тук говорим за право на отзив (няма го на друго място, макар да има привидна прилика) - свързано с органа, издал акта. Законът (рационално решение) дава право в 7-дневен срок (при колективен орган 14 дни) административният орган да преразгледа въпроса. Налице е самоконтрол - правото на отзив е право на самоконтрол. Органът не е длъжен да преразгледа въпроса, това е само възможност.

А) Органът може: 1) да оттегли обжалвания административен акт (няма да се предизвикат правните последици, жалбоподателят е удовлетворен); 2) да измени административния акт (може жалбоподателят това да иска); 3) да издаде административния акт или документ (когато жалбата е срещу отказ). Тази възможност е реализация на принципа на процесуална икономия. При изменение на акта новият административен акт подлежи на общо основание на оспорване.

Б) Възможно е административният орган да прецени, че актът е законосъобразен и правилен, но това не прекратява процедурата - има процесуалното задължение да препрати жалбата или протеста до висшестоящия орган (поначало той е адресат на жалбата или протеста): Законодателят брани това право - възможност за изпращане на препис или уведомяване на по-горестоящия орган, който изисква преписката. Важно е преписката да бъде получена.

2)  към жалбата се прилагат писмени доказателства (винаги стои въпросът за доказателствените средства), но има и текст, според който висшестоящият административен орган може да събере и нови доказателства (няма ограничение) - веществени доказателства, нови писмени доказателства, вещи лица, свидетелски показания (няма ограничения и в доказателствените средства). Административният орган може сам да поеме инициативата.

3) Висшестоящ административен орган: Над един административен орган може да има няколко други. Има ограничение, поставено от закона - непосредствено висшестоящият административен орган (не може да се прескачат инстанции): компетентен да разгледа жалбата орган. Има условия - подчинение по хоризонтал и по вертикала: (по хоризонтал - актове на специализирани органи на общината; по вертикала - кметове на райони и кметства - няма орган по хоризонтал). Общинските съвети са органи на местно самоуправление - по хоризонтал при кмета не може да се приложи. Административните актове на кметовете на общини се обжалват пред областния управител (по хоризонтал е само общинския съвет). Произнасянето на горестоящ орган , който е събрал доказателствата се урежда в чл.97 АПК.

4) За висшестоящия административен орган има срок за произнасяне. Моментът на сезиране е моментът на получаване на преписката. Непроизнасянето не е мълчалив отказ (има само в производството по издаване) - възможност за обжалване пред съда.

5) Органът се произнася с мотивирано решение - действа като контролно-отменителна инстанция или решава въпроса по същество. Като контролно-отменителна инстанция действа, когато 1) отменя акта, 2) отхвърля жалбата или протеста; 3) отменя незаконен отказ и връща; при отмяна отново има връщане. Допуска се и решаване по същество - изключение (случаят е ясен от фактическа страна).

6) Висшестоящият административен орган има процесуалното задължение в 3-дневен срок да уведоми за своето решение - възниква възможност за отнасяне пред съда, освен ако се връща.

1. Става дума за законосъобразност, използва се общото понятие административен акт (става въпрос за индивидуалните административни актове по АПК). Всяко оспорване пред съда се основава на тази разпоредба. Специалната клауза е специално овластяване, т. е. на основата на специален закон може да се оспорва определен административен акт или определени административни актове.

2. Няма задължителна последователност при осъществяване на едната или другата фаза - никой не е длъжен да премине през административния контрол, за да стигне до съдебната фаза. Административната фаза не играе ролята на абсолютна процесуална предпоставка за съдебния контрол (така беше) - проблем на лицето е коя фаза да използва. Съдебният контрол също представлява една евентуална фаза на процеса - не винаги ще се стигне до неговото осъществяване.

3. Орган: Съдебният контрол протича пред съда - окръжен съд или Върховен административен съд. ЗАНН също предвижда контролна фаза - пред РС (предимно). По АПК няма оспорване пред ОС и после пред ВАС. Като първа инстанция действа или единият, или другият - зависи от автора на акта. Ако актът е издаден от ръководител на ведомство или централен орган на неправителствена организация (ако има такива правомощия), областен управител, компетентният съдебен орган ще бъде ВАС. Във всички останали случаи компетентен е ОС (за кмета на Столична община - СГС). Общата клауза се свързва с ВАС и ОС, особени юрисдикции тук не работят.

4. Съдебната фаза на основата на АПК се характеризира с това, че контролът е само за законосъобразност. Тъй като става дума за оспорване на административен акт, това производство също ще има спорен характер.

5. Изключения: Законът очертава ситуации, в които той няма да има приложение - изключение от общата клауза:

1) Непосредствено свързаните с отбраната и сигурността на страната административни актове - не се отнася за всички, само за непосредствено свързаните (въпросът трябва да се преценява и от съда). 2) Индивидуални административни актове на основата на ЗСВЦВК.

3) Административни актове, обявени в специалния закон, че не подлежат на обжалване - специалният закон предвижда специален ред за обжалване пред съд или особена юрисдикция (конкуренция между специален и общ закон).

6. Субекти, срокове, правно-технически средства: И тук говорим за оспорване - правно-техническите средства, чрез които се започва производството, са две.

6.1. Субекти: -153 АПК 1) засегнати граждани или организации; 2) прокурор. Нещата са аналогични - административният акт трябва да засяга пряко интересите на жалбоподателя; прокурорът се интересува дали е нарушена законността.

6.2. Срокове:-ЧЛ.149 АПК

1) И тук сроковете са кратки - 14 дни от момента на уведомяване за контролното административно решение; 2) от изтичането на срока за произнасяне, ако контролният административен орган не се е произнесъл изобщо (не е мълчалив отказ); 3) от изтичане на срока за административното оспорване (7 дни от съобщението за издаване или отказ за издаване на административен акт, 14 дни от изтичане на срока за произнасяне) - да се предотврати едновременното обжалване. Искане за обявяване на нищожност може да се предяви без ограничение във времето

2) Срокът е преклузивен.

3) И тук важи правилото за възстановяване на срока: при просрочване жалбата се връща, но ако лицето докаже в 7-дневен срок, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства (молбата за възстановяване заедно с жалбата и преписката се изпращат на съда -), съдът може да реши образуване на производство. Може и да не се допусне продължаване на срока - няма законов критерий, така че преценката е само на съда. Съдът издава определение, което не подлежи на обжалване). Прокурорът не може да иска възстановяване на срока (функцията е служебна, протестира институцията прокуратура, а не конкретното лице).

6.3. Правно-технически средства: 1) жалба; 2) протест 1) Жалбата и протестът трябва да са оформени писмено. Не е указано какво трябва да съдържа жалбата - прилагаме по аналогия изискванията при административното обжалване (изясняване на страните, искането и т. н.). Същото важи и за протеста на прокурора.

2) Жалбата и протестът имат суспензивен ефект - освен сезирането имат за последица спирането на изпълнението. Съдът може да блокира този ефект по негова преценка. Ако се поиска прекратяване на предварителното изпълнение, съдът може да издаде съответно определение).

7. Производство пред съда: Вече производството е двуинстанционно.

7.1. Ангажирането на първата инстанция е косвено - чрез органа, издал акта, се подава жалбата (протестът). Прилагат се преписи за органа и за заинтересованите и писмени доказателства.

1) Административният орган няма право на отзив - администрацията е вече страна, съдебен орган решава въпроса. Самата администрация, когато издава административния акт, действа законосъобразно; дава се шанс втори път да се произнесе. Счита се, че тя окончателно си е казала думата, затова при съдебното оспорване няма право на отзив.

2) В тридневен срок от получаването (когато актът не е подлежал на обжалване по административен ред - от изтичане на срока жалбата трябва да се изпрати на съда заедно с писмени доказателства (обжалвания административен акт и всички документи, които доказват тезата на оспорващия) - преписка

3) Ако не се спази срокът за изпращане на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата (прокурорът - от протеста) до съда, който изисква преписката служебно

7.2. Съд:

1) Съдът не е обвързан със срок за произнасяне.

2) Делата са публични.

3) Съдът заседава в 3-членен състав (3 щатни съдии). Прокурор задължително присъства.

4) Съдът събира всички допустими доказателства 5) Разглежда изцяло законовия статут на административния акт, не е обвързан от основанието, посочено в жалбата- то е само повод да бъде надлежно сезиран. Тъй като това е един държавен, властнически акт, общественият интерес изисква той да бъде законосъобразен, затова съдът проверява всичките 5 условия служебно.

8. Съдът постановява съдебно решение: -ЧЛ.72,73 АПК

8.1. Съдът може да бъде контролно-отменителна инстанция, но решението може да бъде и по същество (намеса в изпълнителната власт). Всяка намеса на една власт в друга трябва да бъде по изключение, изрично посочена в закон.

1) Като контролно-отменителна инстанция съдът действа, когато 1) отмени акта (изцяло или частично) - счита жалбата или протеста за основателни; 2) отхвърли жалбата или протеста като неоснователни; При отмяна на акта връща на съответния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (важи и за незаконния отказ, но без указания за съдържанието му).

2) Решение по същество) - само когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган (само в случаите, когато администрацията е трябвало да решава в условията на обвързана компетентност): съдът решава въпроса за материалните права и задължения (измества администрацията).

8.2. Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо - допуска се касационна инстанция (втора редовна инстанция); решението подлежи и на отмяна, когато е влязло в сила.

чл.178 АПК урежда споразумението на страните по спора пред съда но съдът трябва да го потвърди изрично.

2. Що се касае до особените юрисдикции, те винаги работят на основата на елементарни правила - специалният закон определя елементарно