Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника”



страница2/8
Дата27.08.2016
Размер1.2 Mb.
#7496
1   2   3   4   5   6   7   8

Увод


Докладът за Оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „ за «Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника» с предмета и целите на опазване на Защитена зона попинци”, определена с идентификационен код  BG0001039, се изготвя по задание на възложителя на основание на основание чл.2, ал.1, т.3 и във връзка с чл.39, ал.5 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73/2007 г.).

С Решение № 013 ОС/ 2012 г. компетентният орган – РИОСВ Пазарджик е определил необходимостта от разработване на Доклад за оценка на съвместимостта при спазване на изискванията на чл. 23, ал. 2 на Наредбата за обхват и съдържание на Доклада.

Докладът е разработен в обхвата на изискванията на чл.23, ал.2 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и в съответствие с чл. 9, ал. 1 на Наредбата.

При изготвяне на настоящия Доклад от страна на Възложителя бяха представени още:



  • Актуални скици на имотите;

  • Договори за аренда на имотите;

  • Технологичен проект за насажденията;

  • Уведомления за инвестиционно намерение до:

- РИОСВ Пазарджик;

  • Уведомяване на обществеността чрез обява във вестник;

  • Решения за достъп до обществена информация на РИОСВ Пловдив и Пазарджик със Списък на процедираните по реда на ЗБР/ЗООС инвестиционни предложения, попадащи в защитена зона "попинци" (BG0001039).




  1. АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Предложението предвижда създаването на трайно насаждение от лавандула (Lavandula vera), в имоти №010029, №010030, №010031 по картата на възстановената собственост на село Блатница, община Стрелча, област Пазарджик.

Отстоят на около 15 км от общинския център – град Стрелча и на около 20 км от областния – град Пазарджик. Достъпът до имотите се осъществява чрез полски пътища до четвъртокласния местен асфалтов път № 8003, от където се прави връзката с Републиканската пътна мрежа.

Местоположението на имотите е следното:



Координатите на граничните точки от външния контур на имотите в координатна система 1970 г. са:





Х (м)

У (м)

имот № 010029

1

4569946.85

8588593.34

2

4570097.88

8588663.69

3

4570123.20

8588670.22

4

4570178.52

8588661.51

5

4570323.82

8588683.41

6

4570342.28

8588632.53

7

4570375.20

8588636.70

8

4570357.28

8588381.67

9

4569761.32

8588154.15

10

4569611.78

8588345.16

имот № 010030

1

4570154.91

8589572.77

2

4570252.98

8589455.70

3

4570278.16

8589369.26

4

4570377.43

8589208.40

5

4570333.41

8589169.71

6

4570188.77

8589098.42

7

4570040.22

8589170.61

8

4569951.73

8589271.80

9

4569930.44

8589344.94

10

4570063.00

8589510.91

имот № 010031

1

4570451.08

8589164.80

2

4570635.30

8589185.78

3

4570754.25

8589204.43

4

4570520.98

8589679.35

5

4570491.70

8589509.13

6

4570372.80

8589460.69

Имотите са собственост на „Ветрен-комерс” ЕООД, град Ветрен. За ползването им Възложителят е сключил договори за аренда от 19.09.2011 г. за имот 010030 и от 13.02.2012 г. за имоти 010029 и 010031.

Съгласно издадените актуални скици от поддържащата фирма ЕТ „Геоинженеринг – Николай Киров” град Пазарджик, заверени от Общинска служба „Земеделие” град Стрелча, поземлените имоти имат следните характеристики:


имот



Площ

(дка)

Начин на трайно ползване

категория

граници и съседи

Имот №

НТП

собственост

010029

230.540

нива – 212.283

ІХ

010014

пасище, мера

Община Стрелча

инд. к-ла - 18.221










010030

123.50

нива

ІХ

000011

полски път

Община Стрелча

010014

пасище, мера

Община Стрелча

010031

98.140

нива

ІХ

010014

пасище, мера

Община Стрелча

Проектът предвижда създаването на трайно насаждение от перспективни и високодобивни сортове лавандула (основно Севтополис), която е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Устоцветни (Lamiaceae). В България се отглеждат сортове, които принадлежат към вида обикновенна (теснолистна) лавандула (Lavandula vera L.) - Степная 197, Хемус, Карлово, Казанлък, Свежест, Дружба, Севтополис, Юбилейна, Рая и Хебър. Лавандулата произхожда от Средиземноморския район - южните части на Европа и Северна Африка. Като културно растение се отглежда във Франция, Италия, Испания, България, Молдова, Русия, Украйна, Таджикистан, Грузия. Разпространнието й у нас води началото си от К. Малков, който през 1907 г. я внася от Франция.

Избраната технология се определя от биологичните особености на вида. Кореновата система е съставена от силно развити адвентивни корени, някои от които достигат до 3-4 m дълбочина и един – 1.40 м в страни. Основната маса от корените е разположена в почвения слой от 30 до 50 см. Надземната част представлява многогодишна полусферична туфа (храстче) с височина 40-80 cm. Изградена е от многогодишни вдървесинени, покрити с корк, заоблени и едногодишни тревисто зелени, четиристенни и покрити с власинки разклонения. През пролетта от върховете на младите разклонения се развиват съцветия с височина 15-30 cm.

Листата са с линейно ланцетна форма с целокрайна и завита надолу периферия. Листните петури са от 2 до 5 cm дълги и от 0,2 до 0,8 cm широки, покрити с власинки, сивозелени на цвят. Нови листа се формират два пъти годишно - през пролетта и есента. Поради тази особеност растенията са вечно зелени.

Цветовете са разположени в класовидни съцветия съставени от 4 до 10 прешлена (пръстена). На всеки прешлен има по 8-15 цветчета. Цветовете са двуполови и имат следното устройство: чашката е тръбовидна, петзъба с надлъжни ребра (в жлебовете, на които се намират етеричномаслените вместилища), неокапваща; венчето е двуустно фуниевидно (бяло, бледорозово до виолетово оцветено); тичинките са четири, а плодникът е горен и четиригнезден.



Плодове са кутийка с по 4 сухи продълговато овални, гладки с тъмнокафява до черна лъскава обвивка едносеменни орехчета. Масата на 1000 броя е около 1 g.

Биологичните изисквания към средата могат да бъдат представени слематично така:

  • Изисквания към топлина. Лавандулата изисква значително количество топлина. През вегетационния период, който продължава средно 240-245 дни е необходима температурна сума около 3600°С. В същото време тя е студоустойчиво растение. Многогодишните разклонения издържат до минус 33°С. Поникването на семената започва при 12-14°С, а разлистването на растенията при температура 8-9°С.

През вегетацията изискванията на лавандулата към топлината се повишават. От започване на вегетацията до началото на цъфтежа необходимата температурна сума е 1000-1100°С, при средна дневна температура 14-15°С, която при нашите условия се набира за 70-80 дни. По време на цъфтежа по-високите температури способстват за натрупването на повече етерично масло в цветовете.

  • Изисквания към светлина. Лавандулата е светлолюбиво растение. Тя се развива най-добре на южните и югозападни склонове добре огрявани от слънцето. При засенчване растенията остават слаби, съцветията - дребни с по-малко цветове и по- ниско съдържание на етерично масло. Влошава се и качеството на маслото поради намаляване на основната му съставка линалилацетат.

  • Изисквания към влага. Лавандулата е сухоустойчиво растение. За това й качество спомагат силно развитите корени, които черпят влага от дълбоките почвени слоеве, както и овласяването на растенията. Не понася плитките подпочвени води и излишък на влага. При тези условия кореновата система се развива слабо, растенията се нападат от гъбни болести, измръзват...

Валежите от началото на вегетацията до цъфтежа спомагат за по-доброто развитие на растенията, а по време на самия цъфтеж при тихо, сухо и слънчево време се повишава количеството на етерично масло. Нуждае от 50 % ППВ и 60 % въздушна влажност.

  • Изисквания към почва. Лавандулата се засажда на карбонатни, песъчливи и каменисти почви, които са силно аерирани с алкална или неутрална реакция на предпланински и планински склонове. Добре се развива на кафяви горски, сиви горски и канелени почви, също на алувиални и алувиално-делувиални почви. Те обаче трябва да бъдат добре обработени и наторени. Киселите, тежките и глинестите почви не са подходящи за отглеждане на лавандула.

Ежегодно по време на вегетацията растенията преминават през няколко фенологични фази:

  • Разлистване. През пролетта при трайно задържане на средната дневна температура над 7-80С започва развитието на нови листа и образуването на леторасти. Календарно тази фаза настъпва през първата десетдневка на април за местата с по-ниска надморска височина, а в по-високите през втората половина на месеца. На всеки летораст се оформят по 5 до 10 чифта нови листа, които играят важна роля при изхранването на репродуктивните органи.

  • Бутонизация. При благоприятни почвено-климатични условия и след преминаването на светлинния стадий от вегетационния връх на летораста се развива бутон (пъпка), от който се формира цветоносното стъбло, съцветието и цветните органи. През тази фаза, която продължава 40-45 дни се удължават междувъзлията на леторастите и на самото съцветие, при което то се изнася високо и се огрява по-добре от слънцето.

  • Цъфтеж. Започва с разтварянето на първите венечни листа, разположени на най-долните цветни прешлени на съцветието. Тази фаза продължава от 22 до 40 дни (средно 30) и зависи от климатичните условия и особеностите на сорта. От началото на цъфтежа до масовия цъфтеж преминават 14-20 дни, а от масовия цъфтеж (над 50 %) до прецъфтяване 11-13 дни. Цъфтежът във съцветието протича от долу нагоре, като разцъфтяват най-напред централните, а след това другите цветчета. Жътвата на лавандуловия цвят се извършва в масов цъфтеж, защото през тази фаза спира нарастването на репродуктивните органи и натрупването на етерично масло в тях.




  • Узряване. През тази фаза протичат оплождането, прецъфтяването, окапването на венечните листенца, образуването на семената и узряването им. Продължителността на фазата е около 30-45 дни, като в края й цветоносните стъбла загрубяват, а чашките изсъхват. Семената не узряват едновременно, поради което са възможни загуби при оронването им.

  • Разклоняване. Започва след прибиране на реколтата (съцветия или семена) от пъпките разположени в пазвите на листата се образуват къси разклонения (нови леторасти). Благоприятните климатични условия, оптимална влажност и своевременни обработки на почвата спомагат за по-доброто развитие на втория прираст, който играе важна роля за формирането на добива през следващата година. 

Предвид на така описаните особености на вида и културата и съвременните тенденции, земеделският производител има намерение да създаде и отглежда като „биологично” насаждение от общо 450 дка, което ще се ще се сертифицира по утвърдения начин и ще е адекватно на изискванията на Наредба № 22/04.07.2001 г. за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (обн., ДВ 68/3.8.2001 г.). С приемането й, както и с въвеждането на изменения в Закона за защита на растенията (обн., ДВ 91/10.10.1997 г., последно изм., ДВ 18/5.3.2004 г.) се положиха основите за развитие на биологичното земеделие, което отговаря напълно на изискванията за устойчиво развитие на селското стопанство и неговия принос за опазване на биологичното разнообразие, въведени в страните от ЕС.

Лавандулата като многогодишно растение може да се отглежда на едно място над 25-30 години. Тази особеност предопределя важността на избора и предварителната подготовка на площа. Избраната агротехника включва:



  • Почвоподготовка. Започва с премахване на едри камъни и самонастанила се храстова растителност, отводняване, ако е нужно и подравняване. Една година преди засаждането площта се оставя на черна угар за провеждане на мерките за борба с плевелите и за създаване на добре подготвен орен почвен пласт. Преди засаждането на насаждението се извършва риголване на дълбочина от 40-50 см, подравняване, дисковане, браздене и маркиране на площите. През август-септември отново се преорава на 20-25 cm и заравнява площа.

До засаждането площите се поддържат чисти от плевели чрез обработки с дискови брани или чизел-култиватори.


  • Торене. Лавандулата извлича от почвата около 1 kg азот, 0,3 kg фосфор и 0,8 kg калий за получаване на 100 kg съцветия. При органичното производство плодородието и биологичната активност на почвата се поддържат и повишават чрез бобови растения, зелено торене или растения с дълбоки корени в рамките на подходящо сеитбообръщение или използване на оборска тор, получена от стопанства с биологично земеделие. В случая ще се използва само оборски или птичи тор, който се внася преди риголването - запасяващо торене с 3-5т/ дка и при нужда подхранване чрез листна биологична тор, включена в списъка по Приложение 1 към Наредба 22.

  • Размножаване. Лавандулата може да се размножава семенно и вегетативно чрез резници, отводи, отчесване, разделяне на туфите... Основния начин за размножаване и създаване на изравнени насаждения е чрез вкореняване на резници, които се получават от маточно насаждение, за което се полагат големи грижи с цел получаване на мощни едногодишни разклонения. Стандартните резници са дълги 8-10 cm и дебели 2 mm. В случая ще се използва сертифициран посадъчен материал, отговарящ на принципите на биологичното земеделие, закурен от лицензиран производител.

  • Засаждане. Утвърдена практика е есенното засаждане. Тогава растенията не страдат от изтегляне, презимуват добре, напролет се развиват по-рано, използват влагата от зимните валежи и прихващането е по-добро около 80-90 %). Стандартните вкоренени резници, коитко ще бъдат използване, ще са с дължина над 15 cm на надземната си част, дължина на кореновата система и подземната част не по-малка от 8-10 cm и дебелина на кореновата шийка 5-6 mm.

При механизираното разсаждане разсадопосадачна машина /хидробур/ междуредовото разстояние е 140 cm и вътре в реда 35-37 cm при избрана плътност до 2200 растения на декар. Добър добив може да се получи при осигуряване на хранителна площ от 0,42 до 0,52 м2 за всяко растение. Дневната производителност на машината е около 16 дка, а прихваналите се растения са 95 %. При механизираното засаждане се осигуряват еднакви междуредови растояния (± 6 cm отклонение) и висока производителност на труда. Непосредствено след засаждането растенията се загърлят/притъпкват и почистват/.От съществено значение за доброто прихващане е заравянето на растенията до нивото на първите разклонения и утъпкването на почвата след това. Сгъстяването на растенията в реда след третата година ги прави плътни и непрекъснати, което улеснява машинното прибиране на цветовете. Редовете трябва да са прави, което е необходимо за улесняване на механизираните обработки.

  • Грижи през вегетацията. При наличие на неприхванатите (изсъхнали и пострадали) растения се извършва се попълване на празните места. Основните грижи за лавандуловите растения през вегетацията се състоят в резитба, торене, обработка на почвата, подмладяване, борба с плевели, болести и неприятели.

Резитба. Лавандулата има способност да цъфти още като разсад и през първата година от засаждането, а това се отразява неблагоприятно върху нарастването и формирането на туфата. За да се избегне преждевременният цъфтеж се извършва неколкократна резитба на зачатъците на бутоните през месеците юни, юли и август. При механизираната резитба се използват косачки, жътварки и други машини, които се нагласяват да работят на съответната височина.

Обработки на почвата. През първата година в младото насаждение се извършват механизирани 4-5 междуредови и ръчни 2-3 вътрередови обработки на почвата за разрохкването й и унищожаване на плевелите. Междуредовите обработки се извършват на дълбочина не повече от 15 см и при защитна зона 20-25 cm за предпазване на кореновата система от разкъсване. При цветодаващите насаждения се извършва разрохкване и окопаване, като броят им се определя в зависимост от състоянието на почвата и наличието на плевелна растителност.

Подмладяване. Това агротехническо мероприятие се извършва на 8-10 година от засаждането и се състои в изрязване на цялата надземна част на растенията на височина 4-6 cm от повърхността на почвата. От спящите пъпки в кореновата шийка се развиват нови разклонения, като по този начин се подмладява насаждението. Подмладените растения се наторяват с азот 10-15 kg/дкa и фосфор 10-15 kg/дкa, а почвата се обработва дълбоко. На следващата година след подмладяването растенията дават до 60 % от нормалния добив, но през следващите години добивът рязко се увеличава.

Борба с плевелите. При биологичното производство тя е механична като законодателят е допуснал само в случай на непосредствена опасност за насажденията, че е допустимо да се използват продуктите за растителна защита, посочени в Приложение 2 към Наредба 22. Растенията ще се подхранват само с листна биологична тор, включена в списъка по Приложение 1 към Наредбата

  • Прибиране на продукцията. Жътвата на лавандуловите съцветия се извършва във фаза масов цъфтеж - 50 - 100%. Прибирането ще се извършва в сухо, тихо и слънчево време, в горещите часове на деня – периодът с най-високо съдържанието на етерично масло в цветовете

Съцветията се жънат заедно с цветните дръжки на височина 10-15 cm механизирано с лавандулови жътварки или ръчно със сърп. Продължителността на жътвата е 15-20 дни. Извозването и преработката на цвета ще се извършва с контейнери за недопускане загуба на лавандулово масло до дестилериите., където чрез парна дестилация се получава етерично масло, а чрез екстракция конкрет.

Изварената лавандула може да се използва за фураж, мулчиране и торене.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница