Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника”

От разред Твърдокрили (COLEOPTERA) в предмета на опазване са включени 4 вида. Местобитанията на двата представителя на семейство Сечковци (Cerambycidae) са свързани с горски терени – на обикновен сечко (Cerambyx cerdo) с дъбови гори, а ларвите на буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета. Типично горски са и бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) от семейство Бръмбари бегачи (Carabidae), като ларвите им се развиват също съответно в дъбови и букови гори. И за четирите вида твърдокрили няма подходящи условия за развитие в имотите. Евентуални техни местообитания могат да бъдат само малките по площ горички, разпръснати в землището, две от които описахме подробно по-горе. Това е малко вероятно тъй като насажденията са млади и там липсват стари и изгнили дървета. Падналата маса се извлича незабавно от жителите на селото. Тези особености както и пространствената отдалеченост изключва възможността да бъдат засегнати техните популации при предвидените дейности.

Пеперудата Dioszeghyana schmidtii също е обитател на зоната на дъбовите гори и не се очаква никакво въздействие върху нейните популации и местообитания.

Тигрова пеперуда (тигров молец на Джърси) (Callimorpha quadripunctaria) обитава засолени терени, силно повлияни от панонския климат с високи температури и засушаване през лятото. Въпреки че, за района са характерни терени с ниско РН, имотите не предлагат екологични ниши за вида.

В предмета на опазване на зоната са включени два вида земноводни.

Възможно е някакво присъствие на двата вида бумки около деретата и микроязовирите, предвид установените им близки находища. Те не се засягат от реализацията на инвестиционното предложение.

Имотите са пространствено отдалечени от водни обекти и не са част от миграционни коридори, които могат да бъдат нарушени пно някъкв начин.

Двата вида сухоземни костенурки-шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca) имат сходна биология. Обитават открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостеблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините и в разредени широколистни гори, както и в полустепни пространства с рядка храстова растителност.

Те са дневни видове, като активността е най-висока през пролетта. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Хранят се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове -джанки, круши... В менюто попадат и дребни безгръбначни животни. За зимуване се заравят в почвата обикновено на южни склонове.

Двата вида сухоземни костенурки не се срещат в имотите, тъй като липсват места, където се развива рядка ксерофитна дървесна и храстова растителност с необходимата плътност и вегетация. В околностите петната с такава растителност са силно фрагментирани и малки по площ, а обработваемата част от землището на север от селото също е голяма. Присъствието на хора и хищници е голямо и това е оказало отрицателно въздействие и отдръпване на север на популациите на костенурките. Силно открития и гол характер на площите, предназначени за лавандулови насаждения, не ги приобщава към миграционните коридори на сухоземните костенурки. Не се очаква въздействие върху популациите им в защитената зона.

Данните за видовете от херпетофауната са цитирани по Бисерков, В. (Редактор), 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани.

Представеният картен материал за разпространението им в страната е по Наумов, Б., М. Станчев. 2010. Земноводни и влечуги в България и Балканския полуостров. Електронно издание на Българското херпетологично дружество. Интернет адрес: www.herpetology.hit.bg/.

Територията не предлага местообитания и за включените в предмета на опазване бозайници.

Европейски вълк (Canis lupus) не се среща в района и избягва открити терени в близост до места с висока концентрация на селища. Поради големите растояния, изминавани при миграции, е възможно да доближи имотите само при изключително тежки зими, но в тоя период на изследваната територия не се извършват дейности.

Лалугерът (Spermophilus citellus) е световно застрашен вид, но се среща повсеместно в цялата страна, която е южна граница на ареала му. Разпространението му е петнисто, с най-голяма плътност до 500 м н.в. Обитава открити необработени места с ниска тревиста растителност, с предпочитания към черноземни почви. Установен е в традиционно използваните пасища и мери в земите под селото, които не се засягат от реализацията на инвестиционното предложение. Песъчливо-глиненистите терени на имотите са неподходящи за вида. При извършените огледи не сме отбелязали характерните за колониите на вида дупки.

Видрата (Lutra lutra) е малко вероятна за района поради липсата на водоеми с подходяща хранителна база от риби. Имотите не свързват такива биотопи и не се очаква да се засегне вида и при миграции.

Пъстрият пор (Vormela peregusna) от разред хищници (Carnivora) предпочита открити степни терени, ниви, лозя и храсталаци. Обитава изолирани места в Източна България, главно Добруджа. Предпочита местности, обитавани от от лалугера и хомяците, които са и главната му храна. Понякога използва и техните леговища, като разширява дупките им. Няма сведения за установени негови локалитети в района.

Кафявата мечка (Ursus arctos) е най-едрият хищник в страната и обитава горски местности, избягвайки близостта на човека, освен в районите с много висока плътност на популацията. Разглежданият район е абсолютно неподходящ за вида и реализацията на проекта няма да окаже никакво въздействие върху него.

Прилепната фауна е с 4 включени в предмета на опазване вида.

Живее поединично, по двойки или на колонии до 40 екземпляра. През зимата не образува колонии, както останалите подковоноси. Излита веднага след залез слънце, но понякога има и дневна активност. Спи зимен сън от септември – октомври, при температура 6 – 9°C. Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата. Води уседнал начин на живот - прелита най-много 10 км между летните и зимните убежища.

Летните колонии са компактни и плътни и често са съвместни с подковоноси или с пещерния дългокрил и дългопръстия нощник. Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии – поединично или на малки групи при температура 5-10 градуса. Сравнително уседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40 км. Най-дългата установена у нас миграция е около 100 км. Известни са колонии в Източни Родопи.

Всички цитирани видове прилепи са малко вероятни за имотите, но опазването им е с важно значение за поддържане стабилността на техните популации в защитената зона и в ареалите им.

В предмета на опазване на Защитена зона „попници” не са включени растения и птици.

При експлоатацията на насаждениятя от лавандула може да се очаква положително въздействие върху всички видове, предмет на опазване в защитена зона „попинци” , тъй като тя е свързана с по-малко обработки на почвата в сравнение с житните и традиционните за района култури и ще липсва изцяло химическа борба с болести и неприятели и минерално торене. Създават се укрития за дребни видове бозайници

2. 
   Описание и анализ на въздействието на план, програма и проект/ инвестиционно предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) по време на реализация на инвестиционното предложение.
   
   1. 
      Въздействие върху структурата на защитената зона.
      

Това въздействие е свързано с минимални промени в реалното съотношение на класовете земно покритие, установени в зоната.

Не се засягат пряко и косвено крайречни, водни или сухоземни местообитания, подлежащи на опазване. Въздействието е временно в рамките на период от около 25 години и напълно обратимо. Очаква се макар и минимално положително въздействие в резултат на реализацията му както по отношение на околната среда, така и по отношение на защитената зона в частност.

Няма да се нарушат други баланси, характеризиращи нейната структура.

Предвид изложеното не може да се очакват нарушения в структурата на защитената зона.

5.2.2. Въздействие върху функциите и природозащитните цели на защитената зона.

Реално не се отнемат площи от зоната, а временно и продължително се сменя вида на селскостопанското ползване на нивите. Това въздействие е локално и при спазване на изяснените в т.6 препоръки няма да доведе до орицателно въздействие върху някои от видовете, предмет на опазване. То е временно и обратимо. Като цяло постигането на целите – създаване на трайно насаждение с лавандулови храсти, ще доведе и до по-добро състояние на защитената зона като цяло.

В този смисъл не могат да бъдат очаквани отрицателни трайни въздействия върху функциите и природозащитните цели за обявяване на зоната.

Не се очакват загуба на местообитания и фрагментация на популациите на видовете, предмет на опазване и влошаване на структурата им.

Може да се очаква минимално безпокоене при обработките на почвата и при отглеждането и прибирането на реколтата, но то е съществувало в продължение на десетилетия. Избраната и описана технология не предизвиква значими промени в геоложката основа и не засяга подземни води. Няма значими за околната среда и живите организми емисии на химически вещества във въздуха, водите и почвите.

Реализацията на добивните дейности няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до промяна на видовия състав на фауната или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки, климатични или други промени.

Няма да бъдат засегнати по никакъв начин ключовите елементи и отнети местообитания на видове, предмет на опазване в Защитена зона „попинци”.

Може да се очаква, че антропогенния натиск ще се задържи в рамките на емкоста на формираните екосистеми и на популациите на видовете.

Очакваното въздействие има временен характер и не противоречи на поставените цели с обявяването на зоната, а именно:

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения, за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата;
  
• 
  Възстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.