Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника”

Територията на зоната не се припокрива със защитени природни територии и площи по Корине биотопи.

4. 
   ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ/ ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА.
   

За изясняване на въздействието на инвестиционното предложение върху структурните елементи на Защитена зона „Попинци”, ще дадем кратка характеристика и описание на биологичното разнообразие в района.

Той попада в Среднобългарския биогеографски район, подрайон Горнотракийска низина /Груев, Кузманов, 1994/, характеризиращ се с предимно равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизация.

Подрайонът до голяма степен се припокрива с Горнотракийски биогеографски район от Балканската биогеографска провинция по Асенов /2006/.

Биогеографското райониране се различава незначително от физикогеографското, но при всички случаи предопределя до голяма степен бедно по състав и обилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на предпланиските възвишения и местата с екотонен ефект – равнинни гори и реки, какъвто е и разглеждания случай.

Почвите са предимно канелени горски, чернозем-смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни.

Средиземноморското влияние навлиза по долината на река Марица. Равнинният район е характерен с разпръснати малки комплекси гори сред работните земи. Характерните горски съобщества са сравнително малко и са съставени от цер (Quercus ceris), благун (Quercus frainetto) и келяв габър (Carpinus orientalis). Срещат се вторични съобщества от драка (Paliurus spina-christi), хрищел /храстовиден смин/ (Jasminum fruticans) и други преходносредиземноморски видове. На места растат мезофитни гори от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), виргилиев дъб (Quercus virgiliana) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa), както и халофитни формации /Тракийска горскорастителна област/.

От южноевксинските видове са характерни навлезлите от към Черноморския басейн битински синчец (Scilla bythynica), форскалева какула (Salvia forskahlei), златно секирче (Lathyrus), кримско зарасличе (Symphytum tauricum), полски ясен (Fraxinus oxycarpa).

От азиатските форми можем да споменем ресничест гарвански лук (Ornithogalum fimbriatum), скрипка (Smilax excelsa), теснолистно клинавче (Astragalus angustifolius), паче гнездо (Alkanna tinctori), прангос (Prangos ferulacea), прав звездан (Lotus strictus) и др. Ендемитите в подрайона са представени от няколко вида, най-известни от които са блестящото (Tulipa splendens) и златисто лале (Tulipa aureolina), гръцката ведрица (Fritillaria graeca) и черноморската ведрица (Fritillaria pontica).

Фауната е богата на южни топлолюбиви видове. Безгръбначните са представени от множество субмедитерански и източносредиземноморски, както и предноазиатски видове. Гръбначните включват комплекс от европейски, евросибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях, са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходно-средиземноморски, предноазиатски и степни форми. Характерни за подрайона са големият брой топлолюбиви и широко разпространени в Южна България земноводни, влечуги, птици и обитаващи откритите низини, ровещи и други бозайници.

Между тях е гюнтеровата полевка (Microtus guentheri). Единственият ендемит от гръбначните животни е маришката бабушка (Rutilus rutilus mariza).

Флорните елементи в окръга също са разнообразни. Най-многобройни са балканските ендемити от групата на македоно-тракийските флорни елементи (48 от всичко около 80 флорни елемента).

От тях 10 вида са български ендемити – четинеста звъника (Hypericum setiferum), фривалдскиево плюскавиче (Chamaecytisus frivaldskyanus), понтийска мотовилка (Valerianella pontica), хилядолетен воден морач (Oenanthe millefolia), късна самодивска трева (Peucedanum vitijugum), грудеста метличина (Centaurea napulifera ssp. thirkei), манганетова метличина (C. mannagettae), родопска люцерна (Medicago rhodopaea), тракийско омразниче (Onosma thracica), румелийска чубрица (Satureja rumelica), родопско еньовче (Galium rhodopaeum).

Като балкански ендемити са определено 38 вида– шкорпилова ведрица (Fritillaria scorpilii), черноморска ведрица (F. pontica), стрибърнова ведрица (F.stribrnyi), гръцка поревка (Moenchia graeca), гигантско плюскавиче (Silene gigantea), фривалскиево плюскавиче (S. frivaldskyana), шкорпилово плюскавиче (S. scorpilii), тасоска звъника (Hypericum thasium), румелийска жълтуга (Genista rumelica), родопски коротамнус (Corothamnus agnipilus), спрунерово клинавче (Astragalus spruneri), далматинска детелина (Trifolium dalmaticum), тракийски лен (Linum thracicum), веленовскиева млечка (Euphorbia velenovskyi), родопска телчарка (Polygala rhodopaea), малинов ранилист (Stachys milanii), черно шекерче (Nonea atra), яйцевиднолистен лопен (Verbascum ovalifolium), крилата козя брада (Tragopogon pterodes), критски ветрогон (Eryngium creticum), балкански ранилист (Stachys balcanica), алпийски ранилист (S.alpina ssp. bulgarica), атикска мащерка (Thymus atticus), теофрастиево вечерниче (Hesperis theophrastii), дегенова еспарзета (Onobrychis degenii), бледо шекерче (Nonea palens), пирамидално кукувиче грозде (Muscari armeniacum), ароматна перуника (Iris suaveolens) и др.

Групата на илирийските балкански ендемити е малка (10 вида) – родопска мишовка (Minuartia rhodopaea), нежен карамил (Dianthus gracilis), дегенова звъника (Hypericum degenii), сенниковидна звъника (H. umbellatum), румелийска звъника (H. rumeliacum), липицензов пореч (Roripa lippizensis), балканска детелина (Trifolium trichopterum), сръбски водоволец (Orobanche serbica), елхов лопен (Verbascum abietinum), благбъзова самодивска трева (Peucedanum aegopodioides). Сравнително голяма е групата на степните флорни елементи – брандзов житняк (Agropyron brandzae), руско вълмо (Salsola ruthenica), пиротензов очиболец (Potentilla pirotensis), драка (Paliurus spina-christi), източна превара (Scutellaria orientalis), висока превара (S. altissima), бодлива руница (Phlomis herba-ventis ssp. pungens), теснолистен ранилист (Stachys angustifolia), пиротензов очиболец (Jurinea albicaulis ssp. kilaea), петтичинкова ракитовица (Tamarix ramosissima), лъжливо великденче (Veronica spuria), източна метличина (Centaurea orienthalis) и пясъчна самодивска трева (Peucedanum arenarium). Само четири видът са средиземноморски елементи – медовична оризовка (Piptatherum holciforme), балкански шпорец (Delphinium halteratum), южен мак (Papaver apulum) бондева люцерна (Medicago bondevii), и три видът са евксински флорни елементи – коленесто диво жито (Aegilops geniculata), низинен дъб (Quercus longipes) и еруколистен дъб (Q. erucifolia).

Надморската височина в района е около 340 м.

Изследванитe имоти и район са антропогенизирани в резултат на селскостопанско усвояване и това определя вторичния характер на съществуващите фитоценози и формирани екосистеми върху обработваемите площи и запустели терени. Фирмата, собственик на земите, ги е отдавала под наем и периодично са били засявани със зърнени култури. В този цикъл е имало и периоди на необработка. В последствие при отдаването под аренда част от терените запустяват и се използват и за интензивна паша на селскостопански животни предвид близостта на селото, места за водопой /микроиязовири/, почивка и пладнуване - дървесна широколистна растителност по дерето, югозападно от имотите, северно и югоизточно.

Обработваемите земи в близките околности са заети с житни и технически култури, лозя...

И трите имота граничат и с общински площи с начин на трайно ползване „пасище, мера”, от които са навлезли представители на редица характерни за нископланинските пасища таксони - Brachypodium, Bromus, Medicago... От обработваемите земи пък са навлези много рудерални елементи.

Малка част от имот 010029 е заета от лавандулоно насаждение, отразено в издадената скица като индустриална култура на площ 18.221 дка. Приблизително толкова заема и площта, засята с картофи.

В имотите липсва дървесна растителност, с изключение на една самонастанила се джанка.

Храстите са ограничени до единични екземпляри обикновена шипка (Rosa canina) по перваза и два екземпляра червен глог (Crataegus monogyna) и десетина от драка (Paliurus spinna-christi ) североизточния ъгъл на имот 010029.

В имот № 010030 сме отбелязари до десетина екземпляра обикновена шипка (Rosa canina), френска шипка (Rosa gallica ), червен глог (Crataegus monogyna) и трънка (Prunus spinosa).

В имот № 010031 се забелязва обилно развитие на подраст от обикновена шипка (Rosa canina), с участие на останалите храстови видове - френска шипка (Rosa gallica ), червен глог (Crataegus monogyna) и трънка (Prunus spinosa).

Тревни фитоценози в необработваема част от имотите са сравнително бедни както по състав, така и като обилие на видовете. Резултат са на вторична сукцесия върху бедна почва – земята е ІХ категория.

Установеният от нас състав на висшата тревна растителност в трите имота, представяме в следната таблица: