Ранг в царството Намирах се на нивото "Спасение", заобиколен от ангели, които служеха на ранените воини. Минавайки покрай тях, забелязах, че ми се поклоняха и ми засвидетелстваха огромно уважение. Осмелих се да попитам един от тях защо правеха това. Та нали и най-малкият от тях бе много по- могъщ от мен."Заради мантията", отговори ангелът. "Тя е най-високият ранг в Царството". "Но това е само една обикновена мантия", изразих не- съгласие аз. "Не е вярно! Ти си облечен в Божията благодат. Няма по-велика сила от нея!", беше отговорът. "Но има хиляди, които са облечени с нея. Как тогава би могла да изразява позиция или ранг?" "Всеки, който е облечен с нея, е един от великите победители, син или дъщеря на нашия Цар. Той носеше същата мантия, когато живя на тази земя. Докато си облечен с нея, никоя небесна или земна сила, не може да ти противостои. Всеки на небето и в ада познава тази мантия. Ние наистина сме Негови служители, но във вас Той обитава вечно и ви е облякъл в Своята благодат". По някакъв начин знаех, че ако не бях облечен с мантията и великолепното ми оръжие се виждаше, думите на ангелите и тяхното поведение спрямо мен наистина щяха да подхранят гордостта ми. Беше просто невъзможно да се държиш горделиво или арогантно, когато носиш такава невзрачна и обикновена мантия. В същото време обаче увереността ми в нея непрекъснато растеше. Трета част ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОРЛИТЕ На хоризонта видях голям бял облак, който се приближаваше. Надежда се надигна в мен просто като го гледах. Скоро той изпълни атмосферата с надежда, точно както слънчевите лъчи прогонват тъмнината. Докато този облак приближаваше, аз разпознах големите бели орли, които бяха излетели от Дървото на Живота. Те започнаха да кацат на планината, заставайки на всяко ниво до воините. Аз внимателно се приближих до орела, който кацна близо до мен, защото неговото присъствие беше величествено. Когато той ме погледна с пронизващия си поглед, разбрах че не мога да скрия нищо от него. Очите Му бяха толкова строги и непоколебимите ме полазиха тръпки и потреперих. Преди дори да го попитам, той ми отговори: "Ти искаш да знаеш кои сме. Ние сме скритите пророци, които са били пазени за този час. Ние сме очите на онези, на които са дадени божествено силните оръжия. На нас е показано всичко, което Господ прави, и всичко, което врагът планува против вас. Ние прегледахме земята и заедно знаем всичко, което трябва да се знае за битката. "Не видяхте ли битката, която току-що свърши?", попитах аз със зле прикрито раздразнение."Не можахте ли да помогнете на онези воини, които току-що бяха заловени?" "Да. Ние видяхме всичко и можехме да помогнем, ако бяха поискали нашата
24 помощ. Ние щяхме да им помогнем като ги задържим, щяхме да им кажем да спрат и да изчакат, но ние можем да се бием само в битките, за които Отец ни заповяда, и можем да помогнем единствено на тези които вярват в нас. Само, които ни приемат такива, каквито сме - пророци, могат да получат награда на пророк или да се възползват от нашата служба. Нападнатите от засада нямаха мантията която ти си облякъл, а тези, които не я носят, не могат да разберат кои сме. Всички се нуждаем един от друг, включително и ранените тук и много други, които ти все още не познаваш.
