Последната Битка

27
"Откъде знаеш това? Тук ли беше тогава ?"
"Дори и да не съм бил тук, пак щях да зная, понеже причината да не се забележи вратата е една и съща всеки път. Но аз бях тук в образа на войник, когото ти набързо подмина."
Едва сега разпознах в орела чертите на човек, когото бях срещнал непосредствено след спасението си. Познавах го бегло от няколкото кратки разговора.
Той продължи: "Толкова много желаех да прекарам повече време с теб тогава. Бях стоял на едно и също ниво толкова дълго, че имах нужда от промяна. Но просто не можех да обърна гръб на всички онези изгубени души които отчаяно се опитваха да стъпят на планината. Когато най-после се реших да следвам Божията воля, където и да ме заведе, Мъдростта ми се яви и ми показа тази врата. Тя каза, че това е най- краткият път към върха. Ето как успях да стигна там преди теб и да се превърна в орел".
Едва сега си спомних, че бях виждал подобни врати на няколко нива. Дори надникнах през една от тях и бях много изненадан от това, което видях. Не се осмелих да вляза по-навътре понеже бях заинтересован от развоя на битката и как по-бързо да се изкача до върха. "Ако бях поел пътя, който те ми сочеха, щях ли да се изкача направо на върха?", попитах аз.
"Не е чак толкова лесно, колкото си мислиш",отбеляза орелът, сякаш леко раздразнен."Зад всяка врата има пътища, един от които води до върха". Предугаждайки следващия ми въпрос, той продължи: "Останалите пътища водят до различни нива на планината. Отец предостави тази възможност, за да може всеки да е свободен да избере пътя, който отговаря на съответното му ниво на зрялост".
"Забележително! Как е могъл да осъществи това?", помислих си аз. Орелът отново прочете мислите ми.
"Много просто!", продължи той, сякаш бях изговорил мислите си на глас.
"Духовната зрялост се определя от готовността на всеки да пожертва собствените си желания за интересите на Царството или на тези на околните хора. Вратата, която изисква най-голяма жертва за да влезеш през нея, извежда до най-високото ниво."
Опитвах се да запомня всичко, което орелът ми казваше. Дълбоко в себе си знаех, че трябва да вляза през вратата пред мен и че ще постъпя мъдро, ако се поуча от някой, който е бил там преди мен. Още повече, че този човек бе избрал пътя, водещ до върха".
"Държа да отбележа", продължи орелът, "че не стигнах веднага до върха, нито пък познавам някой друг, който е направил това. Но във всеки случай бях там много по-рано, отколкото много други. Това се дължеше на знанието за саможертвата, което придобих по време на битката за отстояване на това ниво. Показах ти тази врата, понеже си облечен с мантията и така или иначе щеше да я видиш. Аз съм тук, за да ти помогна по-бързо да достигнеш духовна зрялост, но нямаме много време. На всяко ниво има по една врата и те водят към неизказани съкровища. Те не могат да бъдат придобити с човешки усилия, но всяко, до което докоснеш ръцете си, ще остане в сърцето ти. Още от самото начало Бог е определил сърцето на човека да бъде
Господната съкровищница. Докато стигнеш отново върха, то вече ще е побрало повече и по-ценни съкровища отколкото има по целия свят. Те никога не ще бъдат отнети от теб, а ще останат в сърцето ти за вечността. Побързай да тръгнеш, понеже небето потъмнява от облаци и още една велика битка наближава".
"Ще ме придружиш ли?", попитах умолително.
"Не", отговори орелът. "Моето място е тук и от мен се иска да помогна на всички, които бяха ранени. Но ние пак ще се срещнем на това място. Преди да се върнеш ще се срещнеш с много от моите братя и сестри, които също са орли. Те ще ти окажат по-добра помощ там, където ги намериш".

28

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: