Последната Битка
Изтегляне 0.63 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
- Навигация на страницата:
- Вятърът на Духа
| Сърцето на орела Докато разговарях с орела, започнах да мисля като него. След този кратък разговор можех да видя сърцето му и можех да го познавам, както той ме познаваше. Орелът разбра това. "Ти имаш някои от нашите дарби", отбеляза той, "обаче те не са много добре развити. Ти си ги използвал малко. Аз съм тук, за да разпаля тези дарби в теб и в много други като теб и ще те науча как да ги използваш. По този начин нашата връзка ще бъде сигурна. Това е необходимо, защото в противен случай всички ще претърпим много ненужни загуби, да не говорим за немалкото пропуснати възможности за победа". "Откъде идваш сега?" попитах аз. "Ние ядем змии" отговори орелът. "Врагът е хляб за нас. Нашата храна идва от вършенето волята на Отец, а тя е да разрушим делата на дявола. Всяка змия, която изяждаме, ни помага да увеличим зрението си. Всяка крепост на врага, която събаряме, ни подкрепя, така че да можем да се извисяваме по-високо и да оставаме във въздуха по-дълго. Сега се връщаме от пир, където поглъщахме змиите на Срама, вързали много от твоите братя и сестри. Те скоро ще бъдат тук. Идват с орлите, които останаха, за да им помогнат да намерят пътя и да ги закрилят от контраатаките на врага". Тези орли бяха много самоуверени, но не горди и надменни. Те знаеха кои са и какво са призвани да извършат. Притежаваха пълно знание за нас и за бъдещето. Увереността им ми вдъхна нови сили, а подейства още по-силно на ранените воини, лежащи наоколо. Онези от воините, които малко преди това лежаха безпомощни и изтощени, сега седяха и слушаха разговора ми с орела. Те го гледаха като изгубени деца, които току-що са били намерени от родителите си. Вятърът на Духа Когато погледът на орела се спря върху ранените воини, изражението му коренно се промени. Строгата решителност, пред която преди тръпнех, отстъпи място на умиление и състрадание. Орелът разтвори крилете си и започна леко да ги размахва. Поток от хладен, освежаващ ветрец подухна върху ранените. Този вятър беше много особен. С всяко следващо подухване силата ми нарастваше, а умът ми се проясняваше. Не след дълго ранените вече можеха да стоят на краката си. Те хвалеха Бог с такава искреност, че очите ми се напълниха със сълзи. Отново бях обхванат от дълбок срам за презрението си към тези мои братя и сестри. В очите на всички нас, които се изкачихме на върха, тези воини изглеждаха толкова слаби и глупави, но всъщност те бяха издържали много по-жестоки битки и бяха останали верни. Бог ги бе опазил и те Го обичаха с огромна любов. Погледнах нагоре към планината. Орлите нежно размахваха криле. Всички воини, които бяха на планината, се освежиха от вятъра и започнаха да хвалят Господа. Отначало имаше известно разногласие между хваленията от различните нива, но скоро 25 се сляха в една съвършенна хармония. На земята никога не бях чувал нещо толкова красиво. Скоро разпознах, че това е същото хваление от Божията градина с тази разлика, че сега звукът бе много по-богат и съвършен. Това се дължеше на факта, че се покланяхме на Бога в присъствието на враговете си, всред тъмнината и злото, които окръжаваха планината. Не зная колко време продължи хваленето, но орлите спряха да размахват крила и тогава хвалението спря. "Защо спряхте?", попитах орела до мен. "Защото изцелението на воините вече е съвършено", отговори той, като посочи ранените, които сега стояха прави и изглеждаха много добре. "Истинското хваление е в състояние да изцели всяка рана", добави още. "Моля, направете същото отново", помолих аз. "Разбира се ще го правим и то многократно. Но не сме ние, които решаваме кога. Ветрецът който усети, беше Святият Дух. Не ние управляваме Него, но Той нас. Святият Дух изцели ранените и започна да работи за обединяването, което е толкова необходимо за предстоящите битки. Истинското хваление също така излива скъпоценно миро върху главата, която е Исус, и от Него се спуска надолу по цялото тяло и ни прави едно с Исус и един с друг. Никой, който се съедини с Исус, няма да остане не изцелен или нечист. Исусовата кръв носи в себе си непокварен живот и тече през нас, когато сме едно с Него. Когато сме едно с Него, ние сме съединени и с цялото тяло, така че кръвта да протича навсякъде. Не изцелявате ли и вие, човеците, по същия начин? Вие затваряте раната, за да може кръвта да протича през нараненото място и да го възстанови. Когато част от Исусовото тяло е наранена, всички ние трябва единодушно да работим и да съдействаме за пълното й възстановяване. Всички сме едно с Него". Тъй като еуфорията от хвалението все още не бе преминала, това кратко поучение ми прозвуча почти тайнствено, въпреки че всъщност знаех важността му. Под въздействието на Святия Дух всяка наглед проста дума се изпълваше с живот. Почувствах толкова много любов, че ми се прииска да прегърна всички, включително и строгите орли. Изведнъж си спомних за мощните воини, които бяха взети в плен. През тялото ми премина студена вълна. Орелът усети какво стана но не каза нищо. Просто ме наблюдаваше внимателно. Най-сетне аз казах: "Възможно ли е по някакъв начин да освободим пленниците?" Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|