Настъпили промени на регионално ниво

5.3.3. Общо състояние по тип предприятия и по икономически отрасли

Присъединяването на България към ЕС гарантира устойчива и предсказуема бизнес среда, подпомогната и от провеждащата се последователна данъчна политика, която създава стимули за инвестиции в икономиката. През 2007 г. данъчната ставка на корпоративния данък е намалена от 15% на 10%, с което България се нарежда сред държавите-членки с най-ниски данъци. През 2008 г. е въведен пропорционален режим на облагане на доходите на физическите лица и единна данъчна ставка от 10%, което увеличава разполагаемите доходи на населението. Това е един от благоприятните фактори, рефлектиращи върху инвестиционната привлекателност на страната. В периода преди кризата България се оказа най-предпочитаната страна за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в региона на Централна и Източна Европа.

Отражението на световната икономическа криза върху нашата страна започва да се усеща в края на 2008 г., когато реалният растеж на БВП се забавя. Кризата се изразява, както в свиването на външното търсене на продукцията на българските износители, спада в международните цени на основни износни стоки, така и в намаляването на кредитната активност на банките и резкия спад на чуждестранните инвестиции в нашата икономика в резултат на нарасналия риск за инвеститорите. Отливът на чуждестранни инвестиции продължава с безпрецедентни темпове и през 2011 г. и 2012 г., водейки след себе си ниска стопанска активност и повишена безработица.

Своеобразно отражение на икономическите процеси в страната в периода 2007-2012 се регистрира и на територията на община Джебел, като най-силно изразени са промените, настъпили в резултат на финансовата криза.

Друг показател за степента на инвестиционна активност на територията на община Джебел са извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА). Колебливото движение на общите разходи за ДМА в периода 2007-2012 г. може да се дължи на комплекс от общи и специфични причини, чийто обстоен анализ обаче изисква неразполагаеми от екипа допълнителни данни. Би могло да се посочи един от общите фактори, които оказват пряко влияние върху придобиването на ДМА от нефинансовите предприятия - това е достъпът до външно финансиране и банково кредитиране, който през годините от разглеждания период е с непостоянни характеристики (условия, лихви и т.н). И докато големите компании по принцип прибягват до финансовите пазари, за да генерират инвестиции, малките предприятия имат достъп до финансиране само чрез ограничени ресурси. Въпреки колебливото движение на разходите за придобиване на ДМА, през 2012 г. се забелязва ръст от 86,0% спрямо базовата 2007 г., но този ръст се дължи по-скоро на ниската база през 2007 г. По-долу данните за общото състояние на икономиката на община Джебел по тип предприятия ще разкрият преобладаващ дял на микро - (до 10 заети лица) и малките търговски дружества (до 50 заети лица) от общия брой регистрирани предприятия. Практиката в страната показва, че информацията за възможности за външна финансова подкрепа на малки предприятия много често не достига до целевия контингент и това е една от причините за слабата конкурентоспособност на МСП.

Обемът на произведената продукция на стоки и услуги на територията на община Джебел също разкрива колебливи стойности, но в края на периода нараства значително с повече от 76 %. Подобна динамика се наблюдава и при размера на общите нетни приходи от продажби, които през 2012 г. нарастват с 59.8 % спрямо 2007 г., а средногодишният им темп на изменение бележи ръст от 10.6 %.

Положителен ръст, макар и неравномерен има за всички показатели, въпреки несигурността и неблагоприятните последствия от финансовата криза. Коментираните показатели от таблица 2 разкриват положителна промяна в стопанското развитие на община Джебел за периода 2007-2012 г. Налице е своеобразна икономическа стабилност, нарушена в малка степен от неблагоприятните последици на финансовата криза, но в края на периода икономиката бележи значителен ръст по всички показатели.

В периода 2007-2012 г. броят на нефинансовите предприятия, регистрирани на територията на общината се увеличава с 28% и достига 192 в края на 2012 г. В община Джебел са съсредоточени 11,3% от нефинансовите предприятия в областта. Преобладават микропредприятията, което е тенденция и в национален мащаб за местните икономики на селски общини. Микропредприятията обаче не могат да предоставят задоволително решение на проблема с безработицата, докато такова решение се търси в лицето на МСП, характеризирани като основни двигатели за заетостта.

По отношение структурата на местната икономиката на община Джебел също не се регистрират драстични промени, като тя продължава да бъде доминирана от сектора на преработващата промишленост. Таблица 4 дава илюстрация на структуроопределящите сектори, които формират над 90% от произведената продукция на територията на общината.

По обем произведена продукция лидер в секторната йерархия е преработваща промишленост.

5.3.4. Аграрен сектор

Земеделската земя в общината по данни на ОС „Земеделие и гори“- Джебел е 76 486 дка или една трета от общата площ на общината. По начин на трайно ползване 45,5% са ниви, 41,5% - ливади, пасища и мери, 8,3% - трайни насаждения. Основният поминък на населението от община Джебел е свързан с тютюнопроизводството. Основното за производството на висококачествения тютюн си остава специфичната почва на Източните Родопи и изцяло ръчният труд.

Динамиката в броя на земеделските имоти и размерът на ИЗП през определен интервал от време са ключови показатели за развитието на селското стопанство на дадена територия. Преобладаващият дял на малките пар­цели земя определено спъват конкурентоспособността на от­расъла.

Традициите в животновъдството са вече в миналото, поради неприложимост в контекста на ниски изкупни цени за продукцията и липса на разнообразни и конкурентни пазарни механизми за реализация. Налице е значителен спад на отглежданите животни в резултат на намаляването на поголовието и на намалената продуктивност на животните. Животновъдство е слабо развито на територията, като преобладават животните в личните стопанства.

Проблемите, пред които е изправено животновъдството са:

• 
  липса на фуражна обезпеченост при наличие на благоприятни почвено-климатични условия;
  
• 
  висока цена на концентрираните фуражни смески и ниски изкупни цени на животинската продукция;
  
• 
  липса на система на защита на интересите на производителите.
  

На територията на община Джебел през разглеждания период не се развива биологично земеделие, въпреки съществуващите благоприятни предпоставки. Възможност за общинското земеделие представлява и развитието на биологично пчеларство. С оглед на благоприятните почвено-климатични условия, използването на метода на биологично производство следва да бъде предпочитан и стимулиран, за да може да се развива поликултурно, икономически целесъобразно, земеделие на територията. Биологичното производство в България е в начален стадий на своето развитие, но потенциалните възможностите пред него са много големи. Българските биологично произведени продукти имат добра реализация и са конкурентни на европейския пазар, докато пазарът на биопродукти в България може да се определи по-скоро като зараждащ се. Това налага конструктивни мерки за насърчаване биологичното отглеждане на подходящи за територията култури.

Горският фонд в община Джебел се стопанисва от Държавно горско стопанство Момчилград, Горско-стопански участък „Джебел”. Естествените гори в участъка са издънкови – от зимен дъб, блатун, космат дъб, келяв габър и др. По изкуствен път са създадени големи комплекси от иглолистни култури – главно от черен и бял бор. По поречието на Джебелска река са създадени и тополови култури.

Горските площи на територията на община Джебел са от помощ за развитие на животновъдството чрез разрешената за паша площ от горския фонд. Добивът от горски плодове, билки и диворастящи гъби осигурява допълнителни приходи за местното население.

5.3.5 Социални програми, услуги и дейности

Равният достъп до качествени и ефективни услуги за уязвимите групи е решаващ за тяхното ефективно социално включване и участие в живота на обществото. Утвърждаването на модела на регионално планиране на услугите ще гарантира разкриването на социални услуги, отговарящи на конкретните потребности на хората от целевите групи. Друго важно предизвикателство е премахването на институционалния модел на грижа.

С приетата Общинска стратегия за развитие на социалните услуги от февруари 2011 г. се откри Център за обществена подкрепа (ЦОП) за деца и техните семейства, който е на подчинение на общината. ЦОП дава допълнителна възможност предоставяне на социални услуги на деца и техните семейства.

По план потребителите на центъра бяха 20 бр. като бройката е запълнена и с всичките са сключени договори за пакет услуги. Желаещите са много повече и затова общината планира обслужването на 25 потребители. Важна част от дейността на центъра е превантивната работа с учениците в общината, чрез провеждане беседи и тренинги по важни теми. Предоставят се услуги и чрез мобилна работа. Поддържа се постоянна връзка между институциите, работещи с деца.

Осъществява се и друг проект “Подкрепа за достоен живот“ финансиран по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, който предоставя услугата “Личен асистент”. Потребителите по проекта са лица с трайни увреждания, с невъзможност за самообслужване, нуждаещи се от постоянна грижа/обслужване, в т.ч. деца с трайни увреждания, които да отговарят на едно от следните изисквания:

• 
  лица с 90 на сто и над 90 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с определена чужда помощ;
  
• 
  лица с 90 на сто и над 90 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, без чужда помощ, както и лица с по-нисък процент - с установена невъзможност за самостоятелно обслужване към момента на оценка на потребностите;
  
• 
  деца на възраст до 16 години с 50 на сто и над 50 на сто вид и степен на увреждане или деца на възраст от 16 до 18 години с 50 на сто и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност, които се нуждаят от обслужване.
  

Във втория етап право за подаване на документи за включване в проекта са имали право и лицата, ползващи услугата “личен асистент” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” - фаза втора към момента на подаване на документи по Проект “Подкрепа за достоен живот”. Броят на подалите документи за втори етап на проекта е 49. Общо за двата етапа на кандидатстване броят на кандидатите е 70, като за двата етапа бяха обхванати 44 потребители и 12 бяха в списъка на чакащите.

През месец декември 2012 г. е осъществен трети етап от проект „Подкрепа за достоен живот”. Приети и одобрени за ползване на социалната услуга са 47 потребители. Също така са включени и чакащите от втория етап на проекта 12 потребители.

Дирекция “Социално подпомагане” на община Джебел предоставя и социалната услуга “личен асистент”, насочена към хора в затруднено положение, но при тази програма условията са кандидатите да отговарят на условията на чл.9 от ППЗСП, което прави достъпа към програмата ограничен - потребителите по програмата са 4.

5.3.6 Здравеопазване

През 2011 г. броят на починалите на 1000 души от населението е 12,2 ‰ при 12,7‰ за областта и 15‰ за страната (виж Фиг.11).

• 
  Задълбочаващото се застаряване на населението;
  
• 
  Нарастване на смъртността в активна възраст от социално‐значими заболявания;
  
• 
  Рискови фактори, свързани с начина на живот на населението: нерационално хранене, тютюнопушене, хиподинамия и стрес;
  
• 
  Социално‐икономически и екологични фактори на средата.
  

За периода 2007-2012 г. не настъпват съществени промени в сферата на здравеопазването на територията на община Джебел. Населението на общината се обслужва от 2 Амбулатории за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) и 5 Амбулатории за индивидуална практика за първична дентална помощ (АИПДП).

При анализа на здравните показатели за последните години се вижда, че населението получава здравна помощ предимно в амбулаторно-поликлиничните заведения. Като приоритет на здравната помощ в областта и респективно в общината е амбулаторно-поликлиничното обслужване на населението по следните направления: спешна помощ, укрепване на женските консултации с осигуряване на ендокринологично, гинекологична, андрогенна помощ, генетична помощ за запазване на всяка желана бременност и завършването и с нормално раждане . Поради застаряване на населението е необходимо да се развива и разширява терапевтичната помощ.

Проб­лем е навременното осигуряване на спешна здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за голяма група от лица без здравно осигуряване, особено в селата, където голяма част от на­селението не е здравно осигурено.

Основен приоритет в доболничната медицинска помощ е структуриране на общите медицински практики и специализирани практики; сключване на договори с Районната здравно осигурителна каса; оборудване на кабинетите с необходимата апаратура и консумативи; необходимост от квалификация на част от лекарите като общо практикуващи лекари със специалност обща медицина; последваща приватизация на дейности в доболничната дейност.

5.3.7 Образование

По данни на НСИ за 2011 г. образователната структура на населението на община Джебел е значително по-неблагоприятна за развитието на територията в сравнение с образователната структура за областта, като по този начин се явява неконкурентна от гледна точка на квалифицирани човешки ресурси.

По официални данни на НСИ от последното преброяване (представени в т.1.3.1 Демография) делът на населението на община Джебел с висше образование е 7.0%, значително по-ниски от средните стойност за страната. Висок е делът на хората, които никога не са посещавали училище – 4% и тези с незавършено начално образование – 6%.

Образователната система в общината дава възможност за получаване на основно и средно общо образование. Професионалното образование не е представено в община Джебел. Част от учениците се обучават в професионални и профилирани гимназии извън общината (най-често в гр. Кърджали).

• 
  1 Обединено детско заведение (ОДЗ);
  
• 
  4 Целодневни детски градини (ЦДГ);
  
• 
  1 Полудневна детска градина (ПДГ).
  

Това са ОДЗ „Щастливо детство” гр.Джебел, ЦДГ „Изгрев” гр.Джебел, ЦДГ „Песнопой” с.Припек, ЦДГ „Пролет” с.Мишевско и ЦДГ „Щастие” с.Ридино с филиали ЦДГ „Рай” с.Рогозче. Полудневната детска градина е към училище ОУ „Васил Левски” с.Устрен и функционира в с. Ген.Гешево. Общия брой на децата в детските градини е 323. Детските градини са основен фактор за осигуряване на висококачествено и икономически достъпно образование и грижи в ранна детска възраст. Повишаването на качеството на предучилищното образование ще бъде солидна основа за по-нататъшно учене и ще допринесе за превенцията на отпадането от училище и за увеличаване на ползите при завършване и достигане общото ниво на овладени умения.

През 2013 г. преструктурирани училища няма. Броят на учениците в общинските училища е намалял и през учебната 2013/2014 година броят им е 558. Най-голямото общинско училище в Джебел СОУ „Хр.Ботев” работи по няколко проекта. СОУ „Хр.Ботев” гр. Джебел и ОУ „Хр.Смирненски” с. Рогозче участват и в различните модули и мерки на Националните програми.

От двете таблице по-горе се вижда, че в периода 2007-2013 г. броят на учащите и учителите намалява. Запазва се единствено броят на учащите в начален етап.

5.3.8. Култура

На територията на общината има 6 действащи читалища, както следва:

През 2013 г. НЧ „Хр.Смирненски 1924” гр.Джебел, НЧ „Димитър Благоев 1963” с. Припек, НЧ „Родопска искра 1936” с. Мишевско и НЧ ”Прогрес 1955” с. Рогозче продължават да работят по програмата „Глобални библиотеки”. Всички са оборудвани с компютърна техника и мултимедия. Това дава възможност на тези читалища да имат интернет връзка и бъдат в полза на местното население. Най-голямото читалище”Хр.Смирненски” активно участва в мероприятията на града и общината. Към него са изградени самодейни групи – една група –за турски песни и танци, една група за български песни и танци, и една коледарска група.

Към читалището има и кръжок „Сръчни ръчички”. НЧ „Димитър Благоев 1963” с. Припек е активен участник във фестивали и надпявания с женската си група за автентичен български фолклор, която през 2013 г. получи грамота на фестивала в Приморско. НЧ „Дружба 1971” с. Устрен , НЧ „Прогрес 1955” с. Рогозче и НЧ „Родопска искра” с. Мишевско работят съвместно с училищата в посочените села и имат изяви на селски и общински мероприятия.

9. Спорт, отдих и младежки дейности

С реализацията на проекта през 2014 г. стадионът ще бъде обновен, ще се подобрят условията за спорт и отдих на населението, което е съществен принос в изграждането на жизнена среда покриваща националните стандарти и осигуряваща привлекателност за населението, насочена към потребностите на младите хора и осигуряваща привлекателност за бизнеса.