Последваща оценка на изпълнението на Общинския план за развитие на община Джебел за периода 2007-2013 г
Изтегляне 1.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Оценка на общото въздействие. Промени в социално-икономическата среда в периода на изпълнение на ОПР.
4. Използвана методологияМетодологията за извършване на последваща оценка на ОПР на община Джебел за периода 2007-2013 г. се базира на качествено изследвана - анкетно проучване и съдържателен анализ на документация. Като съпътстващ инструмент са използвани, там където е възможно, определените в ОПР първични индикатори (за резултат), които измерват степента на изпълнение на дейностите. При подготовката на инструментариума за качествено изследване фокусът е ориентиран към проучване на индивидуалните оценки за постигнатия напредък по реализацията на ОПР на местни представители на социално-икономическите партньори, структури на гражданското общество и служители, работещи в общинска администрация. За нуждите на съдържателния анализ на документация са използвани следните вторични източници на информация: Областна стратегия за развитие на област Кърджали, Доклад за резултатите от междинна оценка на Регионалния план за развитие на ЮЦРП, Регионален план за развитие на Южен централен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.; ОПР на община Джебел за периода 2007-2013 г., Годишни доклади за изпълнението на общинския план за развитие, Териториално статистическо бюро - гр. Кърджали, Информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН), Държавен фонд „Земеделие”, РЗИ- Кърджали, РИОСВ- Кърджали. 5. Оценка на общото въздействие. Промени в социално-икономическата среда в периода на изпълнение на ОПР.5.1 Настъпили промени на национално нивоПрез периода 2007-2013 г. социално-икономическото развитие на община Джебел е подчинено на две основни събития, които силно повлияват социално-икономическото развитие на страната като цяло - влизането на България в ЕС през 2007 г. и финансовата криза, чиито първи признаци в световен мащаб започват да се усещат още през 2007 г., като кризата засегна страната ни с известно закъснение. Присъединяването на България към ЕС гарантира устойчива и предсказуема бизнес среда, подпомогната и от провеждащата се последователна данъчна политика, която създава стимули за инвестиции в икономиката. През 2007 г. данъчната ставка на корпоративния данък е намалена от 15% на 10%, с което България се нарежда сред държавите-членки с най-ниски данъци. През 2008 г. е въведен пропорционален режим на облагане на доходите на физическите лица и единна данъчна ставка от 10%, което увеличава разполагаемите доходи на населението. Това е един от благоприятните фактори, рефлектиращи върху инвестиционната привлекателност на страната. В периода преди кризата България се оказа най-предпочитаната страна за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в региона на Централна и Източна Европа. През 2006, 2007 и 2008 г. България водеше класацията убедително с двуцифрени числа за отношението между преки чужди инвестиции и БВП, като кулминацията беше достигната през 2007 г., когато ПЧИ в страната се равняваха на 29,4% от БВП. Фиг. 1 Преки чуждестранни инвестиции в страната (млн.евро)  Източник:БНБ
Отражението на световната икономическа криза върху нашата страна започва да се усеща в края на 2008 г., когато реалният растеж на БВП се забавя. През 2010 и 2011 г., след като външната среда започна да се подобрява, БВП нарасна съответно с 0.4% и 1.8%. Определящият фактор за растежа бе износът, който се увеличи през тези две години съответно с 14.7% и 12.8% в реално изражение. Вътрешното търсене продължи да бъде слабо, като инвестициите спаднаха допълнително с 19.2% и 1.6%, а потреблението се характеризираше с процентни изменения, близки до нулата (съответно +0.5% и -0.3%). Възстановяването в България е бавно и икономиката продължава да функционира значително под потенциала си. След като донякъде се възобнови през 2011 г., икономическият растеж през 2012—2013 г. остана под 1 % и вероятно ще нараства слабо през 2014—2015 г. (прогноза на ЕК, 2014 г.). През 2013 г. разликата между фактическия и потенциалния БВП се увеличи в сравнение с 2011-2012 г.1 Фиг. 2 Брутен вътрешен продукт (реален растеж %)  Източник:НСИ
Кризата се изрази, както в свиването на външното търсене на продукцията на българските износители и спад в международните цени на основни износни стоки, така и в намаляването на кредитната активност на банките и резкия спад на чуждестранните инвестиции в нашата икономика в резултат на нарасналия риск за инвеститорите. Отливът на чуждестранни инвестиции продължи с безпрецедентни темпове и през 2011 г. (3,5% от БВП), водейки след себе си ниска стопанска активност и повишена безработица. Значителният приток на чуждестранни инвестиции преди кризата бе от полза за някои икономически сектори, но е възможно да е довел до увеличаване на фиксираните цени на активите. Оттогава балансът в България между спестяванията и инвестициите се подобри, което спомогна за намаляване на задлъжнялостта. От ключово значение за ускоряване на растежа и сближаването е притокът на чуждестранни капитали да продължи, както и тези капитали да бъдат ефикасно разпределяни. Първоначално пазарът на труда в България реагира сравнително слабо на влошаването на макроикономическите агрегати. От 5.6%2 в края на 2008 г., безработицата се повиши до едва 6.8% през 2009 г. Това до голяма степен може да се обясни с преобладаващите тогава очаквания за по-кратка рецесия и желание за задържане на нивото на заетостта въпреки спадащите приходи, тъй като освобождаването на работници и наемането на други на по-късен етап е свързано с разходи, загуба на квалифициран и опитен персонал, необходимост от провеждане на нови обучения на работното място и пр. След като се оказа, че проблемите на търсенето ще продължат повече от очакването и връщане към наблюдавания преди кризата модел на растеж е малко вероятно, през 2010 и 2011 г. бяха осъществени съществени редукции на заетостта в опит да се оптимизират разходите. По време на кризата свиването на заетостта бе по-рязко от свиването на БВП. От 2008 г. насам безработицата се е увеличила над два пъти, достигайки 13 % през 2013 г.; драстично е нараснал броят на безработните младежи и дълготрайно безработните. Равнището на заетост е ниско, а за голяма част от населението достъпът до пазара на труда е неимоверно труден, което го излага на риск от бедност. Безработицата е основната причина за бедността в България, поради което широкообхватното възстановяване на пазара на труда е особено съществено. Нискоквалифицираните и младите работници бяха най-силно засегнати от съкращаването на работни места. Въпреки относително ниските разходи за заплати, силното повишаване през последните години на минималните социалноосигурителни и трудови възнаграждения крие риск от прекомерно оскъпяване на наемането на най-уязвимите на пазара на труда. Същевременно засега активните политики на пазара на труда и образователната система не са ефикасни по отношение на улесняване на процеса на приспособяване и възпрепятстват натрупването на човешки капитал на широка основа. През програмния период 2007 – 2013 г. България като пълноправен член на ЕС за първи път участва в изпълнението на Кохезионната политика на Съюза. Въпреки че администрацията и бенефициентите имаха опит в изпълнението на предприсъединителните програми, този пръв програмен период предполагаше до голяма степен и „учене в движение“. Поради тази причина механизмите, подходът и процедурите се оптимизираха и адаптираха въз основа на научените уроци в процеса на изпълнение на оперативните програми. Този подход на усъвършенстване вече дава своите положителни резултати както по отношение на системите за управление и контрол, така и по отношение на цялостната институционална и нормативна рамка за изпълнение на Структурните инструменти. Негативните последици от глобалната криза изведоха оперативните програми като водещ инструмент за справяне с новите предизвикателства за по-бързото възстановяване на страната. Като резултат, в периода 2009-2012 г. основна част от инвестициите в областта на заетостта, създаването на нови работни места и инвестициите в базисна инфраструктура се извършват чрез фондовете на Кохезионната политика. Резултатите от интервенциите на Структурните инструменти в България са видими и осезаемо допринасят за подобряване качеството на живот. Отчита се добър физически напредък в изпълнението на отделните програми. Част от заложените в началото на програмния период цели вече са постигнати, а при запазване на текущите темпове на изпълнение на програмите, постигането и на останалите цели до края на 2015 г. може да се оцени като реалистично. Направените инвестиции допринасят за постигане целите на Лисабонската стратегия (почти 60% от ресурса, предназначен за тези цели, вече са договорени), както и за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие със стратегия „Европа 2020“. Институциите, отговорни за управлението и изпълнението на СКФ в България предприеха редица мерки за адресиране на идентифицираните предизвикателства, затрудняващи плавното усвояване на средствата, свързани основно с укрепване на административния капацитет, подобряване на информираността и квалификацията на бенефициентите, приоритизиране на мерките, усъвършенстване на правилата и процедурите за договаряне, подпомагане на бенефициентите за преодоляване на затрудненията, свързани с набавянето на ресурс за осигуряване на собствен принос в проектите, за които кандидатстват. Добрият финансов напредък, реализиран през 2011 и 2012 г. показва, че предприетите мерки за оптимизиране на управлението и изпълнението на програмите дават резултат. На постигнатите резултати се градят и очакванията, че оперативните програми успешно ще бъдат изпълнени към края на програмния период. Каталог: docs -> naredbi naredbi -> Отчет за изпълнението на „бюджет 2013” на община джебел naredbi -> Докладна записка от Бахри Юмер Кмет на община Джебел относно naredbi -> Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на популацията на безстопанстващите кучета naredbi -> Информация за преценяване на необходимостта от овос за инвестиционно предложение: „Многофункционална спортна зала упи VI а, кв. 24, с. Минерални бани, община Минерални, област Хасково” naredbi -> Община джебел, област кърджали naredbi -> Наредба №10 от 30 март 2007 г за условията и реда за съобщаване, регистриране, докладване и предаване на информация за сериозните нежелани реакции и сериозните инциденти и за блокиране, изтегляне и унищожаване на тъканите и клетките naredbi -> Наредба за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти naredbi -> Решение №205/20. 07. 2009 г. Раздел І общи разпоредби naredbi -> Информация за преценяване на необходимостта от овос за инвестиционно предложение Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|