Посвещава се на 170-годишнината от създаването на училище "Неофит Рилски"



страница2/5
Дата07.11.2017
Размер0.78 Mb.
#34060
1   2   3   4   5

Вървя по лунната пътека

и търся радостна искра.

Къде ли е последната утеха,

Едничко щастие преди смъртта?
“За път душата ми е жадна...”,

но път без мъки и сълзи.

Животът всичко ми открадна,

Самó сърцето ми остана да кърви.
Без цел живях на този свят самотна

и борих се да се спася,

от злите мисли, от плътта греховна,

убиващи човека в слепота.
Коя съм аз? – Една душа бездомна,

потънала в пустиня от лъжи,

за щастие душата ми е жадна,

сърцето ми задъхано тупти.
Последната надежда не угасва

и празнична камбана в мен звъни,

искра от радост там – пред мене – блесна

и лунната пътека озари.
Душата ми над бездната надвесена

се луташе в безкрайна самота,

не знаех за какво съм се родила

и молех се да ме спаси смъртта.
Но мога вече да вървя спокойна,

почувствала приятелска ръка

към мен протегната в тъмата непрогледна,

даряваща искрица доброта.

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●


СВОБОДА
Как искам да докосна светлината

и като птица над света да полетя,

като Спасителя да ходя по водата

и като него да лекувам завистта.
Мечтая да позная свободата,

да бъда вечно истинска жена,

която ражда и дарява добротата,

извираща от нейната душа.
Но този свят е пълен със измама,

обричаща човека в самота

и той надвесен е над тъмна яма,

незнаейки какво е свобода.
А колко трудно е да си спасиш душата

от мисли зли, от вечната лъжа,

съпътстващи човека по Земята –

безумен грешник, търсещ любовта?
По-лесно е да вярвам, че Съдбата

е отредила да живеем все така –

слепци с очи, приемащи лъжата

и влачещи се вечно във калта.
Напразно молих се и търсих свободата,

крещях безсилна в глухата тълпа,

бленувах да почувствам добротата,

но срещнах само болка и тъга.
Защо животът пълен е с отрова,

чийто лек намираме в смъртта,

защо не мога да съм винаги готова

да взема болката от твоята душа?
● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●

ИЗЛЪГАНА ДУША
Стоях сама във стаята позната

и чаках да се върнеш пак при мене,

но все така заключена, вратата

оставаше си ден след ден.


Мечтаех да те видя аз отново,

да бъда твоя спътница до край,

но твоето сърце – сковано от олово –

не искаше за мен дори да знай.


Не знаех в що за звяр си се превърнал

и колко зло си причинил,

на любовта с обида си отвърнал

стрела отровна във душата си забил.


Сега си тук, но вече няма смисъл,

не мога да преглътна гордостта.

Върви си! Стига пак си се заричал,

че няма друга на света


Аз зная, че душата ти е празна,

сърцето ти сковано е от лед,

и сам изправен си над тъмна бездна,

и бавно ще пропадаш занапред.


Не ще намериш никъде утеха

и вечно ще се мъчиш в самота,

ще бродиш сам по трънена пътека

и ще проклинаш своята съдба.


Такава участ заслужава,

опустошената ти, ледена душа,

която безпощадно наранява

и моли прошка след това.


Ти мислеше, че вечно ще остана

пленена от фалшивата ти красота

и все така, затворена, ще чакам

да чукнеш пак на моята врата.


Но ето виждаш – всичко се променя,

не можеш вечно да играеш с любовта.

От днес за винаги залоствам аз вратата

и никому не ще да дам ключа.



ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА МИТЕВА е родена на 14.07.1988 г. в Стара Загора.Ученичка е в ХІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.

Участвала е в литературни конкурси и олимпиади. В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ВТОРИ ПЪТ.



ЛЮБОВТА - ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ОПОРА И ПЪТ КЪМ САМОПОЗНАНИЕ ЗА ЙОВКОВИТЕ ГЕРОИ
Нравствената категория прекрасно е сложна за обясне-ние, тъй като е прекалено абстрактна и предполага различно тълкуване от всеки човек. Едни го откриват във физическата красота, други – в духовната. Но едно е ясно – прекрасното винаги се свързва с положителното и доброто.

В Йовковото творчество тази нравствена категория е представена посредством образи, въплъщаващи мъжката и жен-ската красота от една страна, красотата като ценност на ду-ха и красотата, която е в състояние да изкупва грехове. Прекрасното е пряко свързано с доброто.

Култът на Йовков към красотата се чувства в цялото му творчество. Хубостта е извисена като надетична категория – тя стои над привичното битие, над доброто и злото. Мотивът за красотата преминава през цялото творчество на писателя и навсякъде той е вплетен в сюжета на произведенията. Йовков изпитва морален и художествен пиетет към човешката красота, въздига я на пиедестал, а при жените – едва ли не в задъл-жителна естетическа норма, склонен е да й придаде възвиша-ващо-облагородяваща власт. Мъжката хубост в творчеството на Йовков е изразена чрез образите на Шибил, Индже, Василчо от разказа „Божура”, Марин от „Постолови воденици”, Нягул от „Албена”. Всички те са млади, напети и хубавци. Те са горди мъже и юначни българи.

Йовковите герои не са първични, те са природно одаре-ни; всяко качество на човека е природен дар и разпалва пи-сателското въображение. За автора силата на красотата е из-ключителна, почти метафизична. Тя е в състояние да предиз-вика невидими реакции у човека. Такава е красотата на жен-ските образи – омагьосваща, обаятелна и неповторима, красо-та, която вкарва в грях, но в същото време е и катализатор на нравственото прераждане на героите. Различни по темпера-мент, битие и поведение, жените в прозата на Йовков винаги са красиви. Всяка от тях има своя собствен колорит, който я прави още по-обаятелна личност. В многообразната галерия от женски образи има основно два типа героини: жените блян, утешителките, които са по-близо до майчиното начало. Те са руси, светлооки – като Вяра от разказа „Мечтател”, като Дойна от „Кошута”. Другият тип са жените съблазнителки, които са мургави и чернокоси. Такива са Божура, Сарандови-ца, Албена, Женда. Общото между всички тях е красотата, която в творбите на Йовков е поставена на пиедестал. Според авторовите разбирания красотата и доброто са две неразделни понятия, които напълно се припокриват.

В разнообразните си изяви за Йовков красотата крие известна константност – тя облагородява с висшия нравствен порив. В този смисъл можем да открием другото измерение на красотата според Йовков – като вътрешно състояние на духа. Тълковател на етичното, авторът навлиза в сложните завои, в богатството на човешката душа. Герои като Серафим и Люцкан ни потапят в дълбоките дебри на нравствеността. Историята на Люцкан е художественообразно въплъщение на хуманис-тичните авторови прозрения. Чудаци и несретници като него, изоставени от съдбата, забележими единствено със страннос-тите си, крият в душите си повече чистота, доброта и топло-та, отколкото всеки друг. Докато Люцкан ни учи да възприе-маме красивото, то Серафим се отказва от него в полза на хората. Силно алтруистичен тип и двамата герои притежават богата душевност, която ги прави истински хора, личности.

Но освен като физическо и духовно, прекрасното в творбите на Йовков има и друго измерение – нравствено пре-чистване. Показателни в това отношение са образите на Ин-дже, Шибил, Божура, Иван Белин. Общото между тях е осъзна-тата грешка и последвалото разкаяние. Нравствената пробле-матика – пробудената съвест на индивида, разочарованието, осъзнатата собствена вина, възмездието – това са проблеми, характерни за Йовковото творчество. В „Индже” наблюдаваме метаморфозата на кърджалийския главатар, който става покро-вител и застъпник на хората. Духовното прераждане е потвър-ждение на идеята за възвисяващата красота. Шибил - героят, който престъпва хайдушката клетва и напуска пространството на планината – място за горди мъже и юначни българи – пoна-ся наказанието си. Шибил умира в името на любовта, за да се издигне до висотата на прекрасното и да изкупи разбойничес-кото си минало. Героят се пречиства душевно чрез силата на любовта, която го извисява и го пренася във вечността.

В творчеството си Йовков създава един нравствено кра-сив и хармоничен свят. Творец на хармония и красота, в сво-ите разкази писателят създава образи, общочовешки характе-ри, нравствено-етични и естетически представи за човека и света.

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●

ЛИЧНОСТИТЕ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА

(есе)
Продукти на едно ново време, ние често забравяме кои сме всъщност и живеем с мисълта, че сме “откриватели на света“. Истината е, че и преди нас е имало не само умни хора, нещо повече – имало е велики гении, които са работили неуморно, доказвали са научни теории, правили са географски открития, изобретявали са технически съоръжения, техните схващания са предизвиквали революции. Повечето от тях са заплатили с живота си заради тези си схващания, защото и обществото, и общественият елит не са били дораснали, за да приемат нещо различно от вече установеното. И въпреки всич-ки трудности те не са се отказвали, нито пък са търсили лична изгода – правили са всичко за хората, за нас. Днес ние не оценяваме това, нито пък се замисляме, че ако тези хора не ги е имало, животът ни щеше да бъде толкова разли-чен. Това са хората, променили света; хора, които макар и живели преди хилядолетия, стотици или десетки години, оказ-ват влияние и на живота днес.

Според мен едни от личностите, оказали най–голямо вли-яние върху света, са Христос, Мохамед и Буда. Като предста-вители на трите най-масови световни религии, те са промени-ли света, в който живеем, но дори и днес влиянието им е все още толкова силно. Религията е една необятна и сложна мате-рия. Всеки има правото да избира религията си. Много хора са дълбоко религиозни, много хора са атеисти. Религията е онова, към което се обръщаме в повратните моменти от живота ни, когато ни се случи нещасте или пък когато сме щастливи. Много хора са зависими от религията, защото тя им дава въз-можност да изразят себе си. Ето защо мисля, че Христос, Мо-хамед и Буда са личности, които коренно са променили света. Преди съществуването на тези три най – масови религии – християнство, мюсюлманство и будизъм, хората са вярвали в различни племенни символи, в небесни тела, в митологични божества или пък в народностни религии (т.е. религия, из-повядвана само от един народ). На Земята са съществували различни вярвания и хората не са били сплотени. Всяка от тези три личности поотделно е дала своя принос в обединя-ването на хората по света. Това е повлияло на развитието на нов стадий в човешките отношения – стадий, в който хиляди, милиони хора от целия свят, хора с различни професии и социално положение, хора, възприемащи света по различен начин, са обединени от един единствен общ признак – вярата им.

Разбира се по света в момента съществуват и множество други религии, но нито една от тях не е успяла да привлече към идеите си толкова много хора. И можем да кажем, че всичко това се дължи на тези три световноизвестни личности – Христос, Мохамед и Буда.

Но религията и религиозността не са единствената област, в която са оставили имената си бележити хора. В сферата на науката и техниката също работят хора, които с откритията или теориите си са променили света. Всеизвестни са имена като Джон Атанасов, Аликзандър Бел, Гулиелмо Мар-кони и Майкъл Фарадей. Всеки ден използваме техните изобре-тения (разбира се осъвременените варианти) и до такава сте-пен сме зависими от тях, че ако ни бъдат отнети дори и за един ден, то това би било равносилно на катастрофа за нас. Всеки един от тези учени едва ли е съзнавал важността на творението си, но днес е факт, че точно изобретенията на тези учени са дали тласък в развитието на науката и техни-ката.

Ние живеем във века на електричеството. Постоянно използваме електрически уреди. Всъщност може да се каже, че никое друго техническо постижение не е проникнало така дълбоко и всеобхватно в съвременния свят, както електри-чеството. “Виновникът“ за това е Майкъл Фарадей, който с откритието си не само че предизвиква революция в науката, той гради основите на съвременния свят. Свят, в който дума-та “електричество” до голяма степен е равносилна на думата “живот”. Майкъл Фарадей работи и в областта на химията, и на физиката, но безспорно изобретяването на електричеството е това, което променя живота на милиони хора по света.

Телефонът - едно от най-масово използваните технически съоръжения, е изобретен преди повече от век. За това време създателят му – Аликзандър Грейъм Бел е придобил световна известност благодарение именно на това си изобретение. Малко са откритията, така широко навлезли в бита ни и ока-зали такова огромно въздействие върху него както телефо-нът. Ето защо смятам, че Аликзандър Бел е човек променил света и направил животът на хората по–лесен.

Но не по–малко значение за света има и радиото, чийто създател е Гулиелмо Маркони. Радиовръзката не само улеснява комуникацията между хората, в много случаи тя е по–незаме-нима дори и от телефона.

И макар значението на радиото и на телефона да е все-признато, все пак има открите, което няма аналог в светов-ната история преди това – компютърът. Първият прототип на съвременния компютър е изобретен от Джон Атанасов, за кого-то е всеизвестно, че е от български произход. Създаването на изкуствен интелект не само че променя света, а поражда и много спорове. Може ли компютърът да замени човека? И ако следваме тази логика - кои личности са по-велики – духовни-те водачи или учените? За мен и едните, и другите заемат изключително важно място в историята на света, защото всички те са дали своя принос за развитието на живота. Всички те са променили света.

БИЛЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА е родена на 01.05.1987 г. в Сливен. Ученичка е в ХІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.

Носител е на ВТОРА НАГРАДА в литературния конкурс “Щастието – безкраен път” на ХГ “Д. Дамянов” Сливен.

В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ВТОРИ ПЪТ.

МЕЧТИТЕ И РЕАЛНОСТТА
Мечтите са онзи вълшебен прашец, който ни позволява да сънуваме наяве: за нас няма ограничения, можем да отидем където пожелаем - всичко е възможно. Благодарение на тях ние се чувстваме по-силни. Надеждата ни крепи, въпреки ограниченията на земното. Ограниченията и препятствията по-някога са толкова много, че човек започва да се лута сам в тъмното, без да знае по кой път да поеме. Мечтите и стреме-жите са точно тази светлина, която ми позволява да намеря правилния път. Те са онази светлина в лабиринта на живота, която дава не само сила, но и живот!

Всеки човек мечтае. Мечтите на всички хора са раз-лични. Аз например имам силно желание да посетя далечни страни, да се запозная с други хора, с техните нрави и оби-чаи. Но факт е, че много от нас нямат достатъчно средства и това става трудно изпълнимо в днешно време. Все пак тези наши блянове придават повече смисъл и аромат на жаждата за нещо по-различно. Повечето ни желания са неосъществими, защото земните възможности са ограничени. Само мисълта за тях ни дава сила, търпение, вяра, че може все някога някоя наша мечта да се реализира. Нищо не се знае. Защото животът ни поднася много изненади - някои добри, други не. Понякога бленуваме за далечни земи, за непознати места, искаме да видим различното. Представяме си как яздим камила в пусти-нята, летим в Космоса и виждаме колко малка е Земята или че сме видели Париж от Айфеловата кула и още, и още. Но и ограниченията ни - било то липса на парични средства, на информация - са фактор, водещ до безизходност и обезверява-не.

Някои хора смятат, че след като умрем, душата ни се преселва в друг свят, много по-добър, свят на възможности-те. Кой не би желал това да е така? Аз лично си представям един свят, в който мога да направя всичко онова, което не съм могла приживе... Нищо не се знае... И смятам, че точно тази несигурност ни дава сила и воля да преодолеем всичко. Но осъществяването на мечтите ни не означава да поемем по лош път, т.е. да нарушаваме своите принципи, законите. На-пример проституцията. Смятам, че това да продаваш тялото си за пари, не е решение на възникналите проблеми и въобще не е път за реализиране на мечтите. Може материално да се под-сигуриш, но така губиш своята душа, която се лута в тъмни-ната без да усеща светлината. Не трябва да се поддаваме на земните съблазни, оправдавайки се, че само това е начинът да реализираме своите мечти! Да не забравяме, че „животът не е в това да живееш, а в това да чувстваш, че живееш!"

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●


ПАВЛИНА МАРКОВА КОЕВА е родена на 18.06.1987 г. в Сливен. Ученичка е в ХІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.

В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.

ЛЮБОВТА - ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ОПОРА И ПЪТ КЪМ САМОПОЗНАНИЕ ЗА ЙОВКОВИТЕ ГЕРОИ
Йовковото творчество, създадено през 20-те и 30-те години на 20 век, е свят на възвишена нравственост, на мъд-рост и хуманност, на красота и хармония. Неговите герои достигат до прозрението за себе си и света и това ги изви-сява духовно, прави ги истински красиви. Те осъзнават, че добротворството, толерантността към другия, любовта са единствената цел, единственият смисъл на всяко човешко уси-лие. Йовков винаги е склонен да вярва на хората, да търси и вижда у тях преди всичко доброто. Последовател е на идеята, че “красотата ще спаси света”, за това героите му са въ-плъщение на прекрасното и хармоничното, съхранили са човеш-кото в себе си, благодарение на любовта. Чрез любовта Йов-ков утвърждава прекрасното в човешките взаимоотношения. Тя е висша ценност – най-искрено и съкровено преживяване, чув-ство, дълг, готовност да се понесе жертвата. Тя е самосъз-нание и национална принадлежност, но и вярност към първата обич до последния час на живота. Любовта между двама души може да промени коренно възгледите, мислите, целия им живот (“Шибил”, “Индже”). Тя осмисля човешкото съществуване. Лю-бовта е начин на живот, пречистваща сила. Любовта е без граници - това разкрива модернистичното мислене на Йовков (“Божура”).

Писателят показва силата на любовта в широки граници - доброта, нравственост, истина, красота. Тя е една плете-ница, от която никога не знаеш какъв ще е крайният изход. Любовта е кълбо от противоречия, от съдбовни решения. Тя е единственият път, който помага на човека да достигне само-познаването си. Любовта променя изцяло живота на хората - мисли, чувства, разбирания, обноски, характер. Тя присъства във всичко красиво и добро, което се докосва до душевността на човека. Любовта е екзистенциална опора, неделима от същ-ността на човека; поддържаща сила, която помага на Йовкови-те герои да се борят, да осъзнават грешките си, да са съ-причастни към страданието на любимите си, но и да бъдат готови да се жертват за тях. Такива са героите от разказите “Шибил” и “През чумавото”. Авторът обича, цени и уважава обикновения човек. Естетът Йовков търси красотата навсякъде в нещата, които заобикалят човека - природата - и в самия човек. Светът на героите му е наситен с образи, озарени от хубост и очарование. В Йовковите разкази женската красота пробужда любовта, променя коренно живота на мъжете. Тя е магия, която омайва, обезоръжава и покорява. Но и чрез нея героите живеят.

В цикъла “Старопланински легенди” основен мотив е любовта. “Йовков дава място на една екзистенция на любовта” (Светлозар Игов). Разкривайки преживяванията, мислите и търсенията на героите писателят внушава своите представи за нравствените добродетели на българина. Поклонник на красо-тата - духовна и физическа - авторът вярва в прераждащата й сила. Главният герой от разказа “Шибил” - “страшният хайду-тин”, когото всички търсят, слиза от планината, за да се предаде. Защото силата на любовта му към Рада го е промени-ла. Нейната красота го пленява - бяло лице, стройна снага. Самият той не си обяснява промяната: “Всичко онова, което се случи Шибил сам не успя да разбере”. Той се усамотява и от коравосърдечен разбойниик става замислен. Отказва се от скитническия живот и от дадената клетва, от мъжкато друга-руване и от спечелване на нови богатства, за да бъде с лю-бимата жена. Защото любовта, която изпитва, е опората и смисълът, поддържащи неговия живот и благодарение на тях той променя живота си.

Селянката Женда от “Постолови воденици” е посестрима на Рада. И двете пленяват с физическата си красота, но за разлика от Рада, Женда привлича повече мъже. Женда се пре-връща във фаталната жена. Нейното присъствие кара мъжете да се отдават на безумство, да губят своята устойчивост.

В разказа “Божура” основополагащ е мотивът за любовта и греха. Любовта на Божура към Василчо осмисля съществу-ването й. Без нея животът й няма смисъл. Героинята не е в състояние да извърши нравствено усилие - да живее заради детето си, да постигне духовно възраждане. Нейната екзис-тенциална опора вече е изгубена и тя не може да се справи сама. Затова потъва във вира, превръща го в идеално огледа-ло на взаимността (защото във вира открива образа на своя любим), неземна проекция на космическия цикъл, в който лю-бовта и животът имат само едно измерение - вечността. Божу-ра не притежава упоритостта и стремежа за живот на Ралица от едноименната поема на Славейков, която въпреки смъртта на любимия си продължава да живее заради детето.

Жената изкусителка и грешница от разказа “През чумаво-то” - Тиха - носи Бога в себе си. Тя единствена се осмелява да се доближи до любимия Велико - болен от чума в момент, когато всички бягат от него. Страхуват се, дори и майка му го оставя сам, без да го докосне. Силната любов на Тиха е единственото, което й дава смелост да остане до Велико и да го прегърне, да жертва живота си заради силното желание да бъде с него. Любовта я променя и й дава сили и смелост да вземе това решение. Разказът “През чумавото” утвърждава идеята за правото на човешкото сърце да живее в хармония, да тържествува над всичко. А любовта на двамата млади, въпреки отчуждението на другите от тях, е подкрепена от бог, “...който ги гледаше и вдигаше десницата си”. Потъм-нялата икона е свидетел на истинските чувства на героите, на силната любов, осмисляща живота им.

Сали Яшар от разказа “Песента на колелетата” е разбрал цената на щастието. Влагайки в своя труд и много любов, той сътворява прекрасни каруци, които са посланици на вярта и спасението. Работата му го прави щастлив - тя е неговата екзистенциална опора, смисъл на живта му. Всяка от неговите каруци, създадена с много чувство, е необикновена, един-ствена, неповторима - “напета и гиздава като невеста”. Чрез силата на това чувство, той опознава напълно себе си – стремленията му, свързани с търсенето на “себап”, му пома-гат да осъзнае, че може да се бори за любовта.

Героинята Албена от едноименния разказ е много красива жена, която извършва грях - помага на любовника си да убият съпруга й. Но тя успява да преобърне общественото мнение. Хората искат Албена да плати за стореното от нея, но съще-временно не искат да загубят тази красота - “Какво би било селото без Албена”. В нейния случай любовта променя коренно съдбата. Заради силата на чувството, жената извършва грях, но е готова да се жертва в негово име. Произведенията на Йовков са израз на гореща любов към хората, на вярата в доброто у тях - те са послания за утвърждаване на нравстве-ност, на хармония у човека и живота. Основното чувство, поддържащо човешкия живот, даващо смелост на героите да се борят с трудностите и да преодоляват препятствията е любов-та. Тя разкрива истинския облик на човека, стремленията му, преобразява начина му на съществуване. Благодарение на ней-ната сила героите се прераждат, а творчеството на Йовков остава ненадминато и неповторимо, вечно, запомнящо се от всички, докоснали се до него и до силата на любовта.

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●


Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница