Посвещава се на 170-годишнината от създаването на училище "Неофит Рилски"

Изтегляне 0.78 Mb.

страница	5/5
Дата	07.11.2017
Размер	0.78 Mb.
	#34060

1 2 3 4 5

^{ДУШАТА НА МОМИЧЕТО}
^Ч^{уйте историята, която ще ви разкажа. Тя започва в миналото, продължава в настоящето и върви към бъдещето, защото и тя като пътя е вечна.}

^{Това е миналото на едно дете. И то като всички деца се веселеше, страдаше и мечтаеше. Настоящето му беше пълно с болка и страдание, а бъдещето му - забулено от мрачната тъмнина на злото. Ден и нощ момичето се измъчваше от ми-сълта за смъртта, за това коя е и на кой свят принадлежи. Тя върви по пътя на смъртта, сълзите и кръвта, защото е изгнаница, затворена в света на смъртните. Тя е наполовина човек, наполовина загадъчно същество, за което никой не знае. Идва от раса велика, славна. Душата на детето жадува да се върне при своята майка. Всеки миг обречената се пита кога нейната душа ще се прероди и ще тръгне по пътя на светлината. Този път – осеян с добро, радост, вечно щастие! В него няма болка, сълзи и мъка. В края му душата ще открие вечен покой и ще заеме мястото си до своя господар.}

^{Този път щеше да поеме момичето, ако беше опазило меч-тите си. Но нейните братя я изпратиха на вечно изгнание. И тя тръгна по друг път – мрачен, злокобен, пълен със смърт. В него всички красиви мечти се разрушават. Там любовта не може да оцелее, а доброто да победи.}

^{- О, грешнице! Ти захвърли доброто и избра злото. За-това ще гниеш в адските огньове! Ще мине много време, дока-то душата ти поеме пътя на светлината!}

^{Това бяха думите на майка й, когато я изпращаше вечно да броди по земята.}

^{Сега душата на момичето скита, мъчи се и копнее след смъртта да се върне обратно, но вече е късно за покаяние. Момичето е изпълнено с любов, но душата й пътува към безд-ната на мрака. Тя не желае съжалението на смъртните и от-казва помощ от тях. И душата й продължава да пътува по пътя на мрака. До вечността.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ЖЕНЯ ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА е родена на 11.04.1992 г. в Сливен. Ученичка е в VІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{Носител е на ПЪРВА НАГРАДА в литературния конкурс “ЕВРОПА ПРЕЗ ДЕТСКИТЕ ОЧИ” организиран от Министерство на външните работи и Регионална библиотека “Сава Доброплодни” гр. Сливен.}

^{Отличена е с ТРЕТА НАГРАДА в конкурса “ЕВРОПА В УЧИЛИЩЕ” през 2005 г.}

^{Има публикации във в. “Кандидат-гимназист”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ВТОРИ ПЪТ.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ПРИЯТЕЛСТВОТО}
^К^{олко е важно в днешния ден да знаеш, че не си сам, че има на кого да разчиташ в мигове на радост и болка! Да усещаш близостта на човек, който няма да те предаде, няма да се подиграе с чувствата ти, човек, на когото можеш да вярваш, както вярваш на себе си...}^{За някои от нас този добър ближен е човек от семейството, за други - приятелят, за трети - съседът. На моите близо 14 години е трудно да кажа от какъв ближен имам най-голяма нужда. В различни ситуации чувствам необходимост от различни хора. Общуването с тях ми дава сили да превъзмогна колебанията и съмненията си, да атакувам нови върхове, да успокоя емоцията.}

^{Често пъти освен кръга на познатите се налага да се доверим на чужди хора и да получим от тях подкрепа. Подобни случаи ни помагат да проумеем, че всички хора сме свързани с една велика обич.}

^{Ако внезапно ни се случи нещастие, силна болка ни прониже далече от дома, търсим спасение и помощ от този, който е най-близо до нас. Страданието поставя на изпитание както силата на нашия характер, така и състрадателността на другите. Оказването на помощ на непознат, на човек в беда е въпрос на човешко достойнство. Нерядко подобни случайни събития дават начало на трайно приятелство, по-здраво и от кръвното родство.}

^{А колко пъти на млад човек като мен му се иска да сподели някоя своя тайна с друг на неговата възраст. И кой по-добре би ме разбрал от искрената приятелка? Няма нищо по-хубаво от това да говориш до насита за своите мечти, да се смееш от сърце и да знаеш, че споделеното няма да те предаде.}

^{Сигурна съм, че след време ще намеря и истински прия-тел, момчето, което не самo ще ме разбира, но ще ме закри-ля и ще споделя с мен живота си. Защото пълна и истинска е радостта само когато е споделена от двама.}

^{Живеем в напрегнато и динамично време. Цивилизацията прави живота на хората по-лесен. Но трябва да спасим душите си. А най-прекият път към това е да приемем другия като ра-вен на себе си.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ПЪТУВАНЕ В РОДИНАТА}
^З^{а път душата ми е жадна –}

^{за път в родината ни славна.}

^{На път да тръгна аз жадувам –}

^{на красоти да се любувам.}
^{Когато мина през полето}

^{и видя изгрева в небето,}

^{и чуя вятъра в Балкана,}

^{в душата ми по-леко става.}
^{България е пълна с младост.}

^{Пътувайте и вие с радост!}

^{Обичай своята родина,}

^{защото в нея всичко има!}

^{МАРИЕЛА ПЕНЧЕВА ПЕТКОВА е родена на 17.11.1992 г. в Сливен. Ученичка е в VІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{Участва в литературни конкурси и има публикации във в. “Кандидат-гимназист”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ВТОРИ ПЪТ}

^{НЕКА СЕКНАТ ПЪТУВАЩИТЕ КЕРВАНИ!}
^Т^{върдица е малък, красив и спокоен град. Величието на планината, красотата на природата го правят привлекатален както за много гости на града, така и за местните жители. Но това не е достатъчно.}

^{С всеки изминал месец Твърдица обезлюдява. Цели семей-ства заминават за по–големите градове, за чужбина, зами-нават, за да работят и да печелят повече. Напускат и много ученици – всеки с желание да се реализира в големия град, който предлага много възможности.}

^{Тъжно е настоящето в Твърдица, но още по–тъжно ще бъде бъдещето. Всеки човек ясно преценява, че тук нараства само броят на ромите и след време те ще бъдат основните жители на града. Би било недопустимо един град, чиито корени са от преди векове, да се превърне в селище със затихващи функ-ции. Някога твърдичани са спирали набезите на византийците. Ще допуснем ли днешните твърдичани да изневерят на корена си и да тръгнат към неизвестното и непознатото, загърбили уютни домове и търсещи работа? Няма народ в света, който да е толерирал номадския начин на живот. Нека секнат пътуващи-те кервани! Само ако запазим родовия си корен, ще бъдем подобаващо приети в Европа. И нека не забравяме: душевното спокойствие, досегът с близки хора ще ни спаси от болестта на модерното време – самотата. Нека не рушим построеното с много любов, защото историята няма да ни прости.}

^{Мрачни са моите мисли пред празника на града, но празник не значи да бягаш от действителността, а да се опиташ да я промениш към по–добро.}
^МЕЧТА
^М^{ечтая да пътувам, да се любувам}

^{на хиляди държави, градове.}

^{За нови срещи аз жадувам –}

^{срещи с интересни светове.}
^{Всяко пътуване е приключение,}

^{изпълващо душата ми с вълнение.}

^{Да видя хиляди държави, градове}

^{и толкова различни светове.}
^{Да срещна хора най-различни,}

^{приятели - добри и артистични.}

^{Светът - безкраен и огромен,}

^{да събера в сърцето мое като спомен.}
^{И да пътувам, да пътувам още –}

^{това мечтая във безсънни нощи,}

^{за този ден, когато ще замина}

^{далече някъде в примамлива чужбина.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ЗВЕЗДЕЛИНА СЛАВЯНОВА СЛАВОВА е родена на 17.12.1992 г. в Сливен. Ученичка е в VІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{В АЛМАНАХА УЧАСТВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{ЩАСТЛИВИЯТ ШАНС ПРЕД МОЯ ГРАД}
^Н^{е съм опознала още големия свят, но мисля, че няма сила, която да заличи спомена ми от първия досег с живота, с хората, от първите човешки трепети при срещата с доброто и злото. Тук е моят “малък свят” - семейството, децата от квартала, старите жени, натрупали огромен опит, на които с уважение казвам “Добър ден”.}

^{Моят роден град е един райски кът, сгушен в подножието на Балкана. Протегнал снага от южните склонове на Стара планина, той сякаш пресяга да докосне полите на Средна гора и да издигне каменна арка - пазител на неговите жители. Но тази живописна природа като че ли остава забравена, а и са-мотна в екзотичната си привлекателност. Нейната красота не се е превърнала в печеливш бизнес за местното население. А как ми се иска улиците на града да са изпълнени с туристи - минали за кратко или дошли за няколко дни да разредят напрежението от големия град и да се заредят с положителна енергия. В мечтите си виждам старите къщи, реставрирани и заживели нов живот, в полза на други хора, но преди всичко пълни с човешки говор.}

^{Мечтая парковете и градините да се напълнят с детски колички и усмихнати лица на млади майки. Увеселителните програми да не са само за първи юни, а през цялата година, през всеки слънчев ден.}

^{Бих искала да срещам младите хора на тренировки на стадиона или на репетиция в читалището, вместо в кафенета-та.}

^{Мисля, че благоприятната екологична среда на града позволява да бъде използвана за санаториално лечение. Меч-тая да видя в поликлиниката съвременна медицинска техника за профилактика и лечение на различни заболявания.}

^{Мило родно градче, дано имаш щастливия шанс мечтите ми - поне мъничко - да се сбъднат, за да можеш да просъщес-твуваш и в бъдеще; да престанат младите хора, родени тук, да се мислят за временно пребиваващи. Дано!}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ИВАН ИВАНОВ МИНЧЕВ е роден на 24.02.1995г. в гр.Сливен. Ученик е в IV клас на СОУ “Неофит Рислки”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{ЗВЕЗДЕН ГОСТ У ДОМА}
^Т^{ази вечер небето беше ясно и изпъстрено със звезди. Аспарух стоеше на прозореца и се взираше. Изведнъж видя не-що, което падаше с голяма сила. Той взе бинокъла си и пог-ледна. Имаше пожар. Любопитството му надделя и Аспарух тръгна натам. Момчето видя нещо, което приличаше на авто-мобил, но нямаше колела. Имаше две големи турбини като на самолет. Люкът се отвори и от чудатия самолетобил се показа странно същество. То бе златисто на цвят, носеше метални дрехи и имаше оранжеви очи. От страх Аспарух дори не по-мръдна, но след малко се опомни и каза:}

^{- Ти какво си?}

^{Чу се странно свистене и извънземното каза с човешки глас:}

^{- Аз съм Т-110 от галактиката ”Фрозен” от планетата “Орк”. А ти кой си?}

^{- Аз съм Аспарух. Живея в град Твърдица и съм на 11 години. Ти как попадна тук и мога ли да те наричам Тето?}

^{Извънземното размърда антенки и заговори:}

^{- Моята планета бе превзета от нашественици и аз бях изпратен да намеря нов дом.}

^{Аспарух видя страданието в очите на извънземното. Искаше да му помогне, но бе длъжен да му обясни, че тази планета е на хората. Момчето помисли и реши да разкаже на извънземното колко много обича родната си земя.}

^{- Тето, моята родина е България. Тя е най-красивата страна на тази планета. В нея има синьо море, високи плани-ни с вековни гори, зелени равнини, долини и буйни реки. България има славно минало. За свободата на моя народ са загинали много знайни и незнайни герои. Аз се гордея с под-вига на тези българи. Градчето, в което живея, е най-свид-ното място да мен, защото в него съм се родил и израснал. Над него се издига величествената Стара планина. Нашето училище има 170-годишна история. Аз много обичам да ходя на училище, защото там научавм нови неща и откривам нови све-тове. Учителката ни е добра и грижовна като майка. В учи-лище имам много приятели, на които разчитам. С тях много обичаме да играем в междучасието.}

^{Аспарух каза всичко това сякаш на един дъх. Тето слу-шаше. Само антенките на главата му помръдваха. Извънземното разбра колко много любов има в сърцето на момчето. Помисли си, че галактиката е безкрайна и другаде ще открие дом за своя народ.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{СТЕЛА КОЛЕВА ПЕХЛИВАНОВА е родена на 19.04.1995г. в гр.София. Ученичка е в 4.клас на СОУ “Неофит Рилски”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{РОДИНА__О'>РОДИНА}
^О^{бичам моята родина.}

^{България се тя нарича.}

^{Изпълва с радост всички тя}

^{живее в детските ни сърчица.}
^{От нейните гори, поля}

^{ухае свежест, красота.}

^{Сезоните й като пъстро цвете,}

^{откъснато от детските ръце}

^{цъфтят в прелест и разкош.}
^{Ще я помним ний навеки}

^{със борби за свобода,}

^{със смели опълченци}

^{с народ юначен и добър.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{MАРИЯ ТОДОРОВА АЗМАНОВА е родена на 27.01.1995г. в гр.Стара Загора. Ученичка е в IV клас.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}
^РОДИНА
^Р^{одино, колко хубава си ти!}

^{Със планини и със реки,}

^{със незнайни красоти!}
^{Колко мъки ти си преживяла?}

^{Колко загуби си претърпяла?}

^{Левски, Ботев, Караджата -}

^{били се за твойта свобода.}
^{Това е моята родина!}

^{България се казва тя.}

^{Това е мойта скъпа, родна}

^{българска страна!}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{АЛЕКСАНДРА ПЕНЧЕВА СТАНЕВА е родена на 2.10.1995г. в гр.Сливен. Ученичка е в IV клас.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{МОЯТА УЧИТЕЛКА}
^В^{секи ден при нея ний растем.}

^{Всеки ден с нея пишем, учим и четем.}

^{Коя е тя?}

^{Да, това е най-добрата госпожа!}
^{Тя от малки ни поведе}

^{на азбуката ни научи.}

^{Със своя мил и нежен глас}

^{ни възпитава всеки ден и час.}
^{Помага ни дори в беда}

^{и никага не ни предава.}

^{Това е тя!}

^{Нашата учителка добра!}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{СТЕФАН ДИМИТРОВ КОСТОВ е роден на 11.06.1997г. в гр.Сливен. Ученик е във II клас.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{МОЯ БЪЛГАРИЯ}
^Т^{олкова си малка, а колко много радост ми даряваш! Има ли по-хубави гори от твоите, по-бистри езера, по-горди планини? Другаде по света има ли красота като твоята през чудните четири сезона?}

^{Не зная всички отговори, но ще ги открия. В сърцето си!}

^{Как ли биха искали да са на моето място децата от южните страни, не видели никога през живота си сняг, не познали моята радост от лудешки спускания с шейни и от първото разцъфтяло кокиче?}

^{А децата на северните страни могат само да мечтаят за моето слънчево лято и прекрасните есенни дни.}

^{Колко си малка, България, а ми даряваш толкова радост!}

^{Спокойно вървя по моята улица към училище и срещам усмихнати хора, поздравявам ги и говоря с тях без притес-нение, без страх. Аз съм тук, в моя малък град и се чув-ствам свободен. Играя и уча, забавлявам се с приятели, споря с мама и бързам да порасна...}

^{Време е за музика. Разучавам поредната народна песен, а звуците от гъдулката в моите ръце изпълват сърцето ми със странно чувство. Няма по света друга такава музика - тя е само наша, българска - част от моята родина и от мен.}

^{Погледът ми се отправя към картата на света върху стената. Виждам очертанията на малката страна до Черно мо-ре. И кой знае защо започвам да си тананикам прекрасната песен “Моя страна, моя България”. И вълнението ме изпълва с радост и гордост.}

^{Ти си едно малко чудо, България! Благодаря, че те има!}
^{ПЕТЯ ДЕНЧЕВА БАЛКАНСКА е родена на 24.12.1995г. в гр.Сливен. Ученичка е в IV клас на СОУ "Неофит Рилски".}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{МОЯТА УЧИТЕЛКА}
^П^{ървият учебен ден}

^{беше хубав ден за мен.}

^{Във училището ново}

^{срещнах най-добрата госпожа.}
^{Тя ни учи всеки ден}

^{да се трудим, пишем и четем,}

^{да раборим и добри да порастем.}
^{Скоро ще се разделим}

^{с нашта първа госпожа.}

^{Само спомен ще остане}

^{първият учебен ден.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{РАДОСВЕТА ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА е родена на 27.04.1997г. в гр.Сливен. Ученичка във II клас на СОУ “Неофит Рилски”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{МОЯТА УЧИТЕЛКА}
^И^{маме си ний една}

^{много мила госпожа.}

^{Тя ни учи и обича,}

^{със усмивка ни привлича.}
^{Тя пристигне ли във клас,}

^{всеки млъква и започва час.}

^{Гледаме я с интерес,}

^{всичко да запомним днес.}
^{Тъй минава всеки ден.}

^{Ний се трудим и растем.}

^{Тя ни учи на добро}

^{тя е нашта мила госпожа.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{КАТРИН КОЙЧЕВА СТОЯНОВА е родена на 4.04.1997г. в гр.Кюстендил. Ученичка е във втори клас.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{МОЯТ РОДЕН ГРАД}
^Т^{ам някъде, далеч всред планините,}

^{се намира моят роден град.}

^{Него ветровете го обичат,}

^{той Твърдица се нарича.}

^{По улиците гордо крача,}

^{спирам вятъра с лице.}

^{Мой роден град,}

^{през пролет, лято, есен, зима}

^{ти си тъй красив.}

^{Искам да съм твърда като камък}

^{и твърдичанка да се наричам.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ПОСЛЕСЛОВ}
^{170-годишшен юбилей на училището в един малък град – това е респектиращ и радващ факт в живота на всички ни. В наситения с изяви месец преди кулминацията на тържествата всеки ученик имаше с какво и в какво да се изяви. Далеч от шумотевицата на игрището и компютърната зала своя дар за празника редиха творците на художественото слово от нашето училище. Най-доброто от своите литературни опити те събраха във второто издание на училищния “Алманах”. Неговите още миришещи на мастило страници са пред Вас – нашите читатели и съдници. Съставителите на “Алманах”-а подбраха най-доброто от ученическите тетрадки. Макар че никак не е лесно да избереш измежду толкова искрени и красиво звучащи творби. Нека тези, които не успяха да влязат в неговите страници, не се обиждат – те просто имат още какво да научат, но сигурни сме, че любовта им към словото няма да спре дотук.}

^{Нашите млади автори са на различна възраст, с различни интереси и потенциал, но безспорно са повлияни от атмос-ферата на родното училище, в която се усеща безплътното присъствие на стара слава и духовни ценности. Училищната скамейка събра тези млади хора в изключително важен момент от живота им – детството и младостта, когато любопитството се разкъсва между високите стремежи и дневното лице на видимия живот, когато преоткриват света, изживяват първите успехи, стават личности. Прочитайки поместените творби откриваме, че романтичната атмосфера на града, духът на патрона на училището са овладели съзнанието на начеващите творци. Техният престой в СОУ “Н. Рилски” е самосъхранение и подготовка за големите предизвикателства на голямото творчество, където, уверени сме, те ще заявят себе си. Тук се е формирало чувството им за мярка и самовзиране – в себе си и в живота.}

^{За някой от авторите в “Алманах”-а това е последна учебна година. Те вече са направили своя избор и само след малко повече от месец ще премерят сили със свои връстници. Може би за някои от тях литературата ще стане призвание, професия. За други тя ще остане удоволствие от съприкос-новението със света на прекрасното. Но сигурни сме, че те завинаги ще останат пленници на КРАСОТАТА. Благодарим на Радостина Георгиева, Десислава Митева, Биляна Димитрова, Павлина Коева. От все сърце им желаем успех и нека не забравят, че страниците на “Алманах”-а ще останат отворени за творческите им хрумвания.}

^{Много свежест и настроение струи от творбите на най-малките. Впечатлява чистотата на изказа им, ясно заявените ценности – обич към родното във всичките му аспекти – родно училище, учителка, близки. А това носи много надежда за бъдещето им.}

^{Дълбоко впечатляващи са размислите на авторите от 13 до 17 години. Повечето от тях са почерпили идеи от литера-турен материал, но са достигнали до собствени изводи, до оригинални тълкувания. Голяма част от тези юноши и девойки имат мнение по актуални обществени въпроси, дават интересни идеи за бъдещето на града, училището и страната ни. Някои експериментират в различни жанрове, търсят себе си. Но литературата е неспирно търсене и ние им вярваме.}

^{Училищният “Алманах” е в ръцете на своите читители. Уверени сме, че той ще има своя успех. Ние вярваме в таланта на нашите възпитаници. И нека нашата вяра им бъде опора в годините напред...}
^{ОТ СЪСТАВИТЕЛИТЕ}

Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)

Изтегляне 0.78 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5