Посвещава се на 170-годишнината от създаването на училище "Неофит Рилски"

Изтегляне 0.78 Mb.

страница	3/5
Дата	07.11.2017
Размер	0.78 Mb.
	#34060

1 2 3 4 5

РАДОСТ ТОДОРОВА ЖАБОВА е родена на 08.03.1989 г. в Сливен. Участвала е в класа по литературно творчество на Евгения Генова към Школата по изкуствата “Мишо Тодоров” гр. Сливен.

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ВТОРИ ПЪТ.}

^{НА КРЪСТОПЪТ}
^С^{тоя на кръстопът безличен,}

^{облечена във дрипи и елече.}

^{Светът около мене е призрачен -}

^{нуждая се да бягам надалече.}
^{За детството отминало тъгувам}

^{и тази стара болка ме повежда}

^{на път да тръгна – обич да жадувам.}

^{Сърцето ми е пълно със надежда.}
^{По пътя дълъг как ли ще поема?}

^{Коя е всъщност вярната посока?}

^{Страхувам се, че могат да отнемат}

^{доброто в мен с ръка жестока.}
^{Но нека тук това да приключи,}

^{лошият спомен само остана.}

^{Сърцето ми всичко зло да изключи,}

^{тогава в живота ще вляза засмяна.}
^{Сълзите от мъка с замах ще изтрия,}

^{със вяра ще тръгна на път по света}

^{и знам, че все някой ден ще открия}

^{вълшебния извор на любовта.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}
^{МОЕТО СПАСЕНИЕ - ЛЮБОВ}
^В^{ървя към тебе падайки в калта}

^{и болката пронизва ми сърцето!}

^{Ще видиш ли в очите ми скръбта}

^{и кървавите сълзи по лицето!}
^{Животът е красив - това го зная,}

^{но хората се питам аз какви са?}

^{Душата си на Дявола ще дам,}

^{защото Господ май ме е отписал.}
^{Нуждая се от тебе аз отчаяно,}

^{стоя пред пропастта зловеща}

^{и сълзи роня все така окаяно,}

^{че нямам никого насреща!}
^{Къде е моето спасение? - Любов}

^{или ще е агония последна}

^{отправям с болка аз последен зов}

^{в очите любовта копнея да погледна!}
^{Животът ми с лъчи да се огрей!}

^{Душата ми от радост да сияе!}

^{И всичко в мен отново да се смей!}

^{Сърцето ми отново да мечтае!}
^{Любов-Живот – това си ти,}

^{и няма нищо по-прекрасно!}

^{Живот-любов и куп мечти}

^{и бъдещето в него виждам ясно!}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ЗЛАТКА ИВАНОВА КОСТОВА е родена на 19.08.1989 г. в Сливен. Ученичка е в Х клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{С ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА В АЛМАНАХА УЧАСТВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{ПАРИТЕ И ЧОВЕШКИТЕ СТРАСТИ}
^П^{арите развихрят човешките страсти – отрицателните качества и емоции, които носим у себе си. В случая също се уговаряме за тази характеристика на нравствеността.}

^{За пари хората са готови на нечовешки издевателства - убийства, обири и престъпления от всякакъв род. Парите днес управляват света. Но те сами по себе си не означават нищо. Ако се замислим ще разберем, че с пари се живее добре, но щастие, здраве и уважение с пари не можеш да купиш. Всеки ден средствата за масово осведомяване ни заливат с информа-ция за злоупотреби със служебното положение, обири, дори убийства в името на великите ПАРИ. Но всеки ден чуваме и за родители, молещи за парична помощ за операция или лечение на децата си. За такава цел парите не трябва да се жалят или броят.}

^{Парите са особено нещо. Уж са необходими, осмислят жи-вота ни, развиват въображението ни, тренират емоциите ни, а не са достатъчни за най-обикновените и истински неща в на-шия живот. Те не стоплят самотните ни вечери.}

^{С тях можеш да си купиш развлечения, удоволствия, но не можеш да ги размениш за чувствата на обичан човек. Не можеш да накараш някой да те обича, защото си богат. Вре-менно да, но истински - не. Със свършването на парите свършва и любовта.}

^{Не трябва да поставяме чувствата и човещината над па-рите. Те трявва да са в помощ на човека, а не да ръководят мислите и да контролират страстите му.}
^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ЕВГЕНИ МЕТОДИЕВ МЕТОДИЕВ е роден на 07.01.1989 г. в Сливен. Ученик е в Х клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{Проявява интерес към природо-математическите дисциплинии и съдейства за техническото оформление на двете издания на АЛМАНАХА.}

^{ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}
^{ПАРИТЕ И ЧОВЕШКИТЕ СТРАСТИ}
^М^{оралните устои са “свещените слонове”, върху които се е развила човешката цивилизация. В един период от разви-тието си човекът измисля парите като разменна монета. И преди, и сега с пари може да се купи почти всичко. Пазарът определя живота ни. Всичко се плаща, всичко има определена цена - дори човешкият живот. Днес се търгува с всичко}^{- земя, сгради, услуги, хора. Има ли морал в тази търговия? А може ли печеленето на пари да е морално? Може би, но и Юда е получил 30 сребърника за своето предателство. Съвместими ли са моралът и парите? На пръв поглед - може би. Цялото ни съществуване се състои в това - да спечелим повече пари, за да живеем по-добре. Увлечени във всекидневното правене на пари, някак си забравяме, че има и нещо друго. Постепенно започваме да се отказваме от принципите си, правим компро-миси, несъвместими с вътрешната ни нагласа, предаваме пред-ставите си за света, купуваме индулгенции и се залъгваме, че това е почтено, понеже сме го направили с добри намере-ния. Пробният камък за човека са парите и властта. А парите дават власт. И ако човек не е възпитан да понесе тежестта на парите, ако моралните му устои поддадат на тази тежест, той е загубен за себе си и за другите. Парите са погубили не един човешки живот. Трудно е да бъдеш богат и почтен. Трудно е да бъдеш беден и почтен. Достойнство, честност, дълг, вярност - качества, върху които човечеството е изгра-дило законите си, за да може да организира живота си. Тези достойнства до голяма степен са изместени от лъжа, алчност и безскрупулност.}

^{Парите са важни, без тях не може. Но е страшно колко престъпления се вършат в името на печалбата. Още по-страшно е, че хората намират разумно обяснение на тези престъпле-ния. Ако парите са средство, а не цел, то тогава можем да ги приемем като неизбежното зло. Ако парите са цел в човеш-кия живот, тогава духовното остава на заден план, остава само блeд фон, върху който тържествува материалното. Ако парите са цел, към която се върви с всички средства, тогава са нарушени механизмите за самоконтрол у човека.}

^{Ако един ден парите изчезнат, хората няма да знаят как да се справят с живота си, защото ще им липсва мярката за сравнение. Тогава ще трябва да се преоткриват ценностите, които ни отличават от животните. И дано тези нови ценности не се използват за търговия със смърт. Само редките изклю-чения дават надежда, че хората имат шанс да се справят със собственото си творение.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{МАРИЯНА ЕНЧЕВА ПЕТКОВА е ученичка в ІХ клас на СОУ “Н. Рилски”.Родена е на 27.02.1990 г. в Сливен.}

^{Участва в Националния конкурс за млади таланти организиран от къща музей “Петя Дубарова” гр. Бургас и Министерство на културата.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}
^{ВЛАСТ И ОТГОВОРНОСТ В “АНТИГОНА” ОТ СОФОКЪЛ}
^В^{идеята на творбата “Антигона” от Софокъл са поста-вени два основни проблема – властта и отговорността. Герои-те се противопоставят не относно каузата, която защитават, а начинът, по който действат.}

^{В трагедията Креон – царят на Тива, е най-ревностният защитник на общественото право, пазител на законите и като такъв е изразител на разбирането, че отечеството е над вси-чко. Негова цел е да възроди държавата си като въведе ред в нея. Креон държи всички да спазват законите, независимо да-ли са негови поданици или част от семейството му. Законите са закони и те трябва да бъдат почитани.}

^{В началото на творбата Софокъл ни представя царя на Тива като мъдър държавник, загрижен за народа си, който поставя над всичко справедливостта. В името на народа пре-небрегва семейстово си и застава срещу любимите си хора. Почита законите, създадени от него и нищо не може да го убеди да ги наруши. Но в края на трагедията Креон се проме-ня. Запознаваме се с един съвсем различен герой – основен нарушител на законите. В стремежа си да се изтъкне като властник, остава сам. Това определя основната позиция на Софокъл за отговорността и съзнанието, че законите са изразители на народната обществена воля.}

^{Трагизмът му е разделен в два основни плана – личен и обществен. Личен, че спазва законите, за да не даде лош пример на народа си и въпреки това той му се противопоста-вя. Трагизмът на Креон е представен и в личен план, защото най-близките му хора не са сред живите. Чрез тяхната смърт той е наказан да изкупи греха си, че е престъпил неписаните закони, за да създаде свои. Със смъртта на семейството му умира и частица от него.}

^{В “Антигона” има и друг герой, който защитава отговор-ността и властта. Това е Хемон – синът на царя на Тива. Според него по-важно е да си направиш изводи за законите, които си създал, и чак тогава да решиш дали този, който трябва да се накаже е виновен или не. За Хемон царят има дадена позиция и той трябва да я почита.}

^{В трагедията на Софокъл срещаме и два женски образа, защитаващи различни каузи – Исмена и Антигона. Исмена е смирена, не се противопоставя на царските закони, въпреки че смята закона на Креон за грешен. Отказва да помогне на сестра си Антигона за погребването на Полиник, тъй като се бои да бъде наказана. Въпреки че не получава помощ от сес-тра си, Антигона е твърдо решена да наруши закона. Тя защи-тава неписаните закони, които управляват света, основаващи се на привързаността към рода, семейството и близките. Спо-ред тях всеки трябва да бъде погребан независимо от делата, които е извършил.}

^{За Исмена отговорността е пред властта, а за Антигона властта трябва да носи отговорността. Трагичната героиня не се променя, тя е праволинейна. Според нея само отговорните хора могат да изградят семейство. Антигона не живее със съзнанието, че е съгрешила пред рода. Тя принадлежи на рода на Лабдакидите, онези, които носят родовото проклятие. Ге-роинята е жертва на инцест и заради това приема съдбата си трагично. Антигона не съжалява за постъпката си, даже по-казва на останалите, че неписаните закони са всъщност преди всички писани.}

^{От трагедията “Антигона” на Софокъл разбираме, че е по-важни са семейството, близките хора, родът, а не властта.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{СВЯТ МЕЖДУ ЧЕТИРИ СТЕНИ}
^С^{лънцето изгря и скучното ежедневие отново взе да раз-казва своите истории. Трябваше да отивам на училище, но тъ-гата в мен не ми позволяваше.}

^{Как да започна деня, след като преживях една от най- мрачните си вечери? Осъзнах колко е трудно да се пребориш с мъката и болката, таящи се в душата ти, да прикриеш сълзи-те, бликащи като река от зачервените ти очи и да накараш сърцето си да забрави всичко. Лесно е да даваш съвети на страдащия, но трудно е да се справиш с проблемите, щом оп-рат до теб.}

^{Сега стоя на пода, опряла гръб на почти замръзналата стена, мъчеща се да открия смисъла на своя живот, смисъла на така внезапно сполетялото ме нещастие:}

^{...Наоколо имаше смях, шеги, приятели, лудост. В миг – прорязващата болка в осакатения ми крак, мракът в очите, викът за помощ. Факт! Не мисля повече. Не мога! Боли, ах как ужасно боли! Сякаш светът престава да съществува, сякаш с някаква черна, ужасно грозна и нагорещена фуния изливат в отвора на крака ми огън. Сама съм в света на болката. Така съм уплашена, объркана, засрамена от голите си нозе. Така съм сама...}

^{И сега се чувствам така. Живея в свят между четири стени, прикована като Прометей към скалата, но не скала ка-то част от природата, а скалата на моята самота и отчужде-ност.}

^{Трябва да спра да се самосъжалявам. Аз съм силна! Трябва да съм...}

^{Излизам от къщи и поемам по познатите улици към учили-ще. Слънцето грее приятно и се усмихва на забързаните ми-нувачи. Защо единствено аз не усещам прекрасното чувство, че е настъпила пролетта и животът се пробужда. Защо само в мен мъката забива толкова жестоко ножовете си?!}

^{Вървя по пътя и срещам безбройните очи, вкопчили се в мен като пипала на октопод, стискащ жертвата си, за да я умъртви. Раната в душата ми се отваря още повече от осъз-наването на факта, че не мога да получа разбиране и състра-дание дори от най-близките си хора. Явно трябва сама да се справям с появилите се пред мен проблеми. Мечтата за помощ е само част от приказка, а тя не винаги става реалност. През повечето време се луташ из пустите улици на самотата и търсиш светлина за душата си. Дали ще преживея някога упла-хата? Дали ще се освободя от кошмара на самотата и самосъ-жалението си? Надявам се.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ПОСПРИ!}
^П^{оспри за миг! Не бързай толкова! Поеми си глътка въздух и му се наслади, защото утре може да го няма. По-любувай се на изгрева и залеза! Нима те не са толкова прекрасни, колкото може да е една любов? Вдъхни от аромата на току-що цъфналите цветя и послушай омайващите песни на живота край себе си. Разходи се по морския плаж, докосни пясъка и погледай вълните, разбиващи се в сребристите ска-ли. Изкачи най-високата планина, просто така, за удоволс-твие. Отвори широко ръце и извикай с всички сили ”Обичам!”. Нима това не е така? Нима не обичаш живота и самия себе си?}

^{Колкото и да го прикриваш, от теб блика жаждата за живот, неописуемата тръпка пред риска и най-вече мечтата да преоткриеш неизвестното.}

^{Поспри и ми отговори. Нима там, закъдето си се запъ-тил, ще получиш всичко, което предлага животът? Навярно не, но продължаваш да вървиш към онова, което те изкушава, въп-реки че то е просто имитация на това, което трябва да изжи-вееш.}

^{Поспри, умолявам те, поспри, защото утре може да не съществува! Утре може да се срещнеш с нещастното стечение на обстоятелствата, с болката, със смъртта. И само тогава, когато усетиш колко крехък е животът, как случайно и безжа-лостно пред нас застава смъртта и страданието, ще разбереш смисъла на думите ми. Спри! Спри, за да те бъде в живота!}

^{ПЕТЪР ПЛАМЕНОВ СТОЯНОВ е роден на 10.12..1990 г.в Сливен.}

^{Ученик е в ІХ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{Награден е за участие в конкурса “ЕВРОПА ПРЕЗ ДЕТСКИТЕ ОЧИ” организиран от Министерство на външните работи и Регионална библиотека “Сава Доброплодни” гр. Сливен.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ВТОРИ ПЪТ.}
^{ВЛАСТ И ОТГОВОРНОСТ В ТРАГЕДИЯТА “АНТИГОНА” НА СОФОКЪЛ}
^В^{трагедията “Антигона” се интерпретира проблемът за противопоставянето и сливането в едно на властта и отговор-ността.}

^{Принадлежаща на прокълнатия род на Лабдакидите, Анти-гона умира, отказваща да се подчини на властта на царя на Тива. Антигона почита неписаните закони, тя е отговорна пред себе си и пред целия тивански народ, но не и пред един човек. Тя е символ на противопоставянето на царската власт и остава такава до края. Антигона нито за миг не се разко-лебава, нито за миг не потръпва, освен за живота на сестра си. Героинята не се смята за нарушител, защото за нея да погребеш близък човек, дори и враг, не е престъпление. Тя отказва да понесе отговорността заради това свое деяние. За нея законите, които управляват рода, трябва да управляват и обществото, а не обратно, както налага Креон. Тя не се про-тивопоставя на отговорността, готова е да я понесе, ако се чувства виновна. За нея само отговорните хора могат да съз-дадат семейство и да отгледат деца.}

^{При сблъсъка между двете сестри Антигона се опитва да убеди Исмена, че властта трябва да носи отговорността. Исмена е сред героите, които не са праволинейни от началото до края на трагедията. Въпреки че в началото Исмена е про-тив решението на Антигона, сестринската обич надделява и тя се присъединява към повика на кръвта.}

^{Царят на Тива Креон и Антигона са две противополож-ности. За Креон на първо място стои отговорността към на-рода, семейството и законите, управляващи обществото. Той е пазител на закона и като такъв е изразител на разбирането, че отечеството е над всичко. За Креон е задължение да се накажат предателите, които заплашват трона му и целия ти-вански народ. Царят не разграничава понятията власт и отго-ворност и това го прави виновник за смъртта на сина му и жена му. Креон е заслепен от желанието си да накаже винов-ниците и не чува гласа на народа, на сина и на обвиняемата. Той е суров и непреклонен, но не докрай. Въпреки че поста-вя преди всичко справедливостта, неволно я потъпква. Така чрез любовта си към народа и изпълнeнието стриктно на всич-ки закони, Креон се превръща от законодател в закононару-шител. Заради гордостта си той погубва и едно от най-скъ-пите си неща – семейството. В желанието си да погуби възлю-бената на сина си, той убива него. Дори и синът му Хемон не е в състояние да спре заслепения си баща. За Хемон по-важ-но е мнението на обществото пред мнението на баща му. Той също е герой, който остава “себе си” докрай. Макар че обича баща, си той гледа реално на нещата и когато разбира, че не е прав, застава срещу него.}

^{Основната идея на Софокъл е да противопостави две горди и силни личности – опълчващата се на властта Антигона и Креон - отстъпващият пред силния характер на една бранеща родовата си чест жена владетел. Победителка в морален и всякакъв друг аспект си остава неподвластната на нищо Антигона.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{МОНИКА ПЕТРОВА ХРИСТОВА е родена на 06.12.1990 г. в Сливен.Ученичка е в ІХ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{СМЕЛОСТТА – НАЧАЛО НА ПОБЕДАТА}
^C^{мелостта е нещо, което не всеки днес притежава. Да си смел не значи да си само смел физически, а и умствено, да можеш да оборваш противника, да побеждаваш врага. Да си смел означава да пазиш не само собственото си достойнство, но и честта на близките си, на рода. В трагедияна “Електра” на Софокъл например е показана смелостта на девойката и на Орест. Заедно двамата успяват да се преборят с неправдата, с алчността и човешката низост и не се подчиняват на мъката и родовото проклятие.}

^{И за днешния човек смелостта има много значения, но едно от най-важните е, че с нея се поставя началото на нещо ново и различно. Тя е и в най-дребните препятствия по пътя ни, дори в общуването ни с другите, в умението ни да изра-зим открито своето мнение и отношение.}

^{Смелостта не е качество, с което се раждаме. На сме-лост се възпитаваме цял живот. Нужно е да направим първата стъпка, за да усетим сладостта на противопоставянето – сре-щу злото и несправедливостта. А неправдите не свършват. Те вървят ръка за ръка с доброто и човешката същност е така устроена, че съчетава крайностите. Опознаването на себе си и другите тръгва по пътя, на който сме направили първата крачка – пътят на смелостта, доблестта и любовта.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{МЛАДЕН СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ е роден на 01.01.1990 г. в Сливен. Ученик е в ІХ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{С ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА В АЛМАНАХА УЧАСТВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{СМЕЛОСТТА – НАЧАЛО НА ПОБЕДАТА}
^З^{а да победи в живота, човекът трябва да притежава силна воля, вяра в себе си и най-вече смелост. Смелост, с която да се изправи пред всички трудности, които предшест-ват триумфа. Понякога, колкото и да е трудно, трябва да се изправим лице в лице срещу всички и най-вече срещу себе си, а победата над себе си е много по-трудна, отколкото победа-та над другите. Да се пребориш със страховете си и да се противопоставиш на другите е най-безапелационният израз на смелостта, а тя е качество, което се крие във всеки от нас. Страхът и смелостта вървят ръка за ръка и когато преодолеем страховете си, можем да сме сигурни, че сме излезли на пра-вия път и се устремяваме към победата. Много често победата е извоювана с цената на саможертвата, но днес някои хора постигат успеха с нечестни средства. Това е най-лесният път към собственото благополучие, но не и най-сигурният. Щом човек не е уверен във възможностите си и прибегне до изма-мата, за да победи, той трябва да знае, че лаврите са неза-служени и рано или късно ще се почувства зле. Само тези, които вярват в себе си, могат да се нарекат истински побе-дители.}

^{Най-доброто качество на човешкия стремеж е, че всеки знае границите му – смелостта е началото, а победата – кра-ят. Свързващата нишка на тези понятия се нарича желание да се утвърждаваш, да се самоусъвършенстваш, да се научиш на самоуважение – с други думи – да се научиш да бъдеш човек.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{НЕЛА ЙОРДАНОВА КИСЬОВА е родена на 10.11.1990 г. в Сливен. Ученичка е в ІХ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{СМЕЛОСТТА – НАЧАЛО НА ПОБЕДАТА}
^З^{а да премине през препятствията и трудностите, пред които го поставя животът, човек трябва да има много силна воля и смелост, защото точно те са в началото на една побе-да. Смелостта е тази, която помага на хората да опознаят себе си, околния свят и да разследват причините и послед-ствията от всяко направено или ненаправено нещо. Да се ви-диш през очите на другите е умение, което изисква смелост, помагаща ни да разберем какво сме постигнали в живота.}

^{Има хора, които си мислят, че за да си смел, непремен-но трябва да си физически силен. Според мен истинската смелост идва не от мускулите, а от сърцето и душата на чо-века.}

^{Всяко ново начало се крепи на смелостта. Тя ни дава възможност да реализираме мечтите и целите си, да изпитаме силата на волята си, да разберем истинските си способности и умения. Смелостта ни помага да се изправим срещу всички пречки, поставя ни пред необходимостта да обмислим трудните решения и да вземем най-правилното в дадения момент, на да-деното място.}

^{Динамиката на съвременния живот ни предизвиква да бъ-дем смели, за да се справим с всички предизвикателства, с всички трудности по пътя на живота.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)

Изтегляне 0.78 Mb.
Сподели с приятели:}

1 2 3 4 5