Посвещава се на 170-годишнината от създаването на училище "Неофит Рилски"

Изтегляне 0.78 Mb.

страница	4/5
Дата	07.11.2017
Размер	0.78 Mb.
	#34060

1 2 3 4 5

ПЕТКО ПЛАМЕНОВ БОЯДЖИЕВ е роден в град в гр.Сливен на 22.02.1990. Ученик е в IX клас на СОУ “Неофит Рилски”.

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ}

^{РОДЪТ ИЛИ ВЛАСТТА}
^Х^{ората винаги са се опитвали да се издигнат над други-те. Най-прекият път към това е притежаването на власт. Но колко е разумно това? Всяка промяна променя по някакъв начин човека, а властта е един от най-големите стимули за промяна. След получаването на властта, човекът все още е обзет от желанието за доказване на възможностите си пред света, за защитаване на егото си и защитаване на самата власт. В повечето случаи това променя човека към лошо.}^T^{ой забравя от къде е тръгнал, забравя кой му е дал тласък към необятния хоризонт и забравя, че не друг, а именно родът е направил това. Властта сякаш промива човешкия мозък и го контролира. По незнайни пътища тя води човека към грубост-та. Тогава се губи връзката му с рода и човекът остава сам.}

^{Властта не е вечна - както се взема, така и се губи и когато това стане, детронираният властник има нужда от ро-да. И сам човек може да се справи, но истинската тръпка от успеха и падението е споделеността. Дори когато разбереш, че имаш всичко, а нямаш близки и род, би дал цялата си власт за едно “БРАВО, ТИ УСПЯ!” или ”ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ!”}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}
^{СИЛВИЯ ДЕЯНОВА ДИМИТРОВА е родена на 20.03.1991 г. в Сливен. Ученичка е в VІІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{Участвала е в литературния конкурс “ЕВРОПА В УЧИЛИЩЕ” през 2005 г.}

^{В ЛИТЕРАТУРНИЯ АЛМАНАХ ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}
^{СМЕЛОСТТА Е НАЧАЛО НА ПОБЕДАТА}
^В^{еднъж, когато бях изпаднала в трудно положение, един възрастен човек ми каза: “Силно вярвай в себе си и способ-ностите си и ще победиш”. Тогава не обърнах голямо внимание на тези думи, но сега разбирам какво е искал да ми каже той. Всяко едно начинание изисква търпение и смелост. Об-щоизвестно е, че ако силно вярваме в мечтите си ще победим. Ако сами не си помогнем, няма кой друг да го стори вместо нас. Затова се изисква да се заредим с голямо търпение и смелост. Всички знаем, че надеждата умира последна. Без да искаме убиваме и най-малката искрица надежда, че желанието ни да се сбъдне. В живота се иска смелост за поемане на рискове, за това сме на тази земя – да се борим с всички сили за едно достойно бъдеще. За да изградим един такъв живот, който наистина сме заслужили да се живее. Животът е изпълнен с трудности, но това ни прави по-силни и смели. Животът е толкова вълнуващ и прекрасен, колкото сами си изберем. Затова най-доброто решение е борбата и смелостта ни да победим. Победата е най-сладка, когато е постигната с труд и без никаква странична помощ. Тогава наистина можем да кажем: “Аз успях, аз съм човек благодарение на смелостта си и вярвам в себе си!”. Смелостта е качество, което не се ражда заедно с нас, а което трябва да развием и да повярва-ме в него. Всичко е възможно, стига наистина да го искаме. Често наше желание не се е сбъдвало, защото сме нямали достатъчно смелост да кажем: “Аз мога, аз искам и ще направя и невъзможното да сбъдна мечтата си”. Смелостта е един голям риск, който всеки трябва да поеме. Да рискуваш е начинът да постигнеш нещо в живота, пък било то хубаво или лошо. Важното е, че си опитал и после няма да се чудиш как-во би станало ако не си рискувал. Всичко в живота е риск, смелостта е началото на победата. За да може животът ни да бъде пълноценен и самите ние да се чувстваме пълноценни хо-ра, трябва да приемаме с отворени обятия шансовете, които ни е предоставил животът. Защото животът – това сме ние.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ЙОРДАН МИШЕВ ДРАГНЕВ е роден на 05.06.1992 г. в Сливен.Ученик е в VІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{Отличен е с ВТОРА НАГРАДА в литературния конкурс по случай 60-годишнината от края на Втората световна война.}

^{Носител е на ПЪРВА НАГРАДА в конкурса по случай 25-годишнината на СОУ “Й. Йовков” – Сливен.}

^{Редовно участва в литературни конкурси и има публикации във в. “Кандидат-гимназист”.}

^{В АЛМАНАХА ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{РОДНИЯТ ГРАД ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ}
^В^{секи човек иска да живее в един добре развит и моде-рен град. Политиците ежедневно говорят и обещават да влезем скоро в Европейския съюз. Тогава няма да отстъпваме по нищо на другите европейски страни.}

^{Въпреки че живея в малко населено място, аз искам род-ният ми град да не изостава от другите в своето развитие. Както в по–големите градове и тук да се строят хубави и модерни сгради, да навлизат нови технологии, които да улес-няват работата на хората. Искам улиците да са чисти, а не целите покрити в боклуци. Жителите сами да пазят и почист-ват града, а не да изхвърлят отпадъците си безразборно навсякъде.}

^{Така градът ни ще се развива с по–бързи темпове и крачка по крачка можем да вървим напред към Европа.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ПРИКАЗЕН СЪН}
^И^{маше едно малко градче. В него живееше едно от хиля-дите деца на име Влади. Цял ден той игра навън със своите приятели (нали беше ваканция и сега оставаше повече време за игри). Вечерта се прибра вкъщи, седна на фотьойла и взе своята любима книжка с приказки. Зачете се в нея и се пре-несе в един чудноват свят.}

^{Насреща му се зададе едно красиво момиче. Влади го по-пита как се казва. То му отговори, че се казва Алиса и е тръгнала за страната на чудесата. Покани и него, ако иска да я придружи. Момчето прие с голямо желание и двамата тръгнаха. По пътя си срещаха много странни и чудновати неща - огромни зайци, с които пиха чай; карти, които оживяха и играха с тях крикет. Можеха да стават огромни като великани и всичко около тях да им се струва съвсем миниатюрно и об-ратно. Всичко това се стори твърде забавно и интересно за Влади. Той отдавна мечтаеше да може да се променя и сега това беше едно невероятно приключение за него, но трябваше да се сбогува с Алиса и да продължи напред.}

^{Разгърна следващата страница и срещна друго момиче.}

^{- Как се казваш и за къде си тръгнала? – попита Влади.}

^{- Ида. Тази вечер в големия дворец, където има пре-красна градина, ще има бал на цветята. Аз много бих искала да отида на него.}

^{- Но цветята не могат да танцуват! - учуди се Влади.}

^{Решиха да се уверят дали цветята наистина танцуват. Двамата се запътиха към царския дворец на бала. Там на вид-но място бяха седнали двете най-красиви рози - това бяха царят и царицата. Те оглеждаха внимателно всяко пристигащо на бала цвете. Двама придворни ги представяха с тръба и ба-рабани. Навсякъде всичко беше пъстро, красиво. Навред царе-ше веселие и радост.}

^{Когато всички пристигнаха, балът започна. Цветята се понесоха във вихрен танц. Влади и Ида наблюдаваха с огромен интерес танцуващите цветя и не можеха да повярват на очите си.Накрая и те се включиха в това чудно празненство. Никога през живота си Влади не беше танцувал така, краката му като че ли сами го понасяха под звуците на музиката. Но вече на-ближаваше полунощ и реши, че е време да тръгва, за да не безпокои цветята и те да продължат своето тържество.}

^{Разтвори следващата страница и попадна в един друг свят, напълно противоположен на този, от който идваше. Тук беше сиво, мрачно и студено.}

^{В един ъгъл между две къщи видя свито едно дете. Отиде до него и го заговори, но то не му отвърна. Докосна го и усети, че мъничките му ръчички са ледено студени. Взе ги в своите, за да ги стопли. Но малкото момиченце стоеше без-жизнено и Влади видя до него кибрита, с който може би се е топлило. Той притисна силно към себе си слабото телце, като се надяваше да му даде от своята топлина, и се разрида. Ако беше тръгнал по-рано от бала, може би щеше да помогне на това самотно дете. Тази мисъл го разтройваше още повече и той зарида още по-силно, притискайки малкото телце.}

^{- Влади, събуди се! Успокой се, това е само един кошмар!}

^{Влади отвори очи и видя майка си надвесена над него. В ръцете си стискаше книжката с приказки... О, колко много се зарадва, когато разбра, че това е било сън!}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ОБИКНОВЕНОТО И НЕОБИКНОВЕНО ДОБРО}
^Д^{оброта, човечност, състрадателност, всеотдайност – това са нравствени добродетели, неподвластни на времето. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са пример за подражание. Най–често обикновени, на пръв поглед незабележими личности носят подобни качества. Те не се натрапват със своите действия, но доказват, че светът се крепи на истината и добротата.}

^{Какво представлява обикновеното и необикновеното доб-ро? Задавали ли сте си този въпрос, търсили ли сте отговор? Има ли такова и кой би могъл да даде точна дефиниция за не-го? За всеки доброто има различно лице и се явява по раз-лично време.}

^{Какво е за мен доброто? Как бих могъл да отговоря аз – един тийнейджър на тринадесет години, който сега започва да се изкачва по голямата стълба, наречена живот? За някои доброто е в това да са облечени добре, родителите им да задоволяват всички желания и капризи. Мисля, че не това е смисълът на доброто. Може би доброто е да изпиташ състра-дание към някого и да положиш усилия да му помогнеш. За да сториш това е необходимо да ужасяваш себе си и другите, да притежаваш висока нравственост и духовна щедрост. За съжа-ление житейският ми опит често разколебава решимостта ни да правим добро, да помагаме на хората около себе си. Не са малко случаите, когато водени от порива да бъдем добри, ние се сблъскваме с егоизма, безскрупулността и пренебрежението на хората около нас. Така добротата ни всъщност се оказва по – скоро проява на глупост и слабост, отколкото на мило-сърдие.}

^{Да умееш да обичаш другите е най–великото човешко постижение. Доброто винаги побеждава и носи морално удов-летворение, усещане за щастие. Животът ни е пълен с приме-ри, които ни дават надежда да вярваме, че добротата може да бъде велика сила. Само преди няколко месеца голяма част от страната ни бе опустошена от разрушителни наводнения. Едва ли хората, засегнати от тази беда, ще забравят проявената към тях доброта и милосърдие, ще спестят благодарствените си сълзи към онези, които са им протегнали ръка в трагичния момент. Не е ли едно обикновено добро да върнеш вярата на тези изстрадали и отчаяни хора, да проявиш съпричастие към болката им. Да им дариш част от това, което имаш, дори и то да е оскъдно?!}

^{Изобщо – едва ли има по–голямо щастие от това да направиш добро, а когато сам се нуждаеш от подкрепа да усе-тиш силата на приятелско рамо.}

^{В човешкото милосърдие вярват добрите хора и ако то е насочено в правилна посока, не бихме сгрешили да го оценим като велика сила, защото, както е казал големият английски поет Байрон “да се изсуши една сълза се изисква повече доб-лест, отколкото да се пролее море от кръв”.}

^{МОСТЪТ КЪМ ДРУГИТЕ}
^В^{ечен е стремежът на човека и човечеството към пости-гане на светъл житейски идеал – справелив и хуманен свят, подчинен на добротата и красотата. Особено силен е този стремеж в периода на младостта, когато сетивата опознават заобикалящата ни действителност. Това е времето на мечтите и копнежите, на порива към съвършенство, на духовно търсене на личността и мъчителният й път за откриване смисъла на човешкото съществуване и истината за Другите.}

^{В днешния динамичен свят ние сме поставени пред исто-рическата отговорност да се научим да бъдем себе си, да от-стояваме традициите и културата на народа си и заедно с то-ва да бъдем толерантни към останалите страни и народи. Това е и големият ни изпит преди приемането ни в европейското семейство. Достойни ли сме да станем част от това семей-ство, където хората живеят активно и отговорно, знаят свои-те права и зачитат правата на другите, където всеки ясно и категорично може да заяви и защити своята гражданска пози-ция?}

^{Аз мисля, че едни от най-важните качества, които мла-дите хора на България да възпитат у себе си, са уважението и съпричастието към болките и радостите на другите хора. Това е първият мост, който всеки от нас трябва да изгради към отсрещния бряг. А в процеса на градежа се закаляват во-лята, упоритостта, постоянството. Изграждайки своята поло-винка от моста, ние изпитваме същите чувства, които изпит-ват и хората от отсрещния бряг, докато градят своята част на строежа. А постигнатото в труд, не се разваля лесно. Няма по-здрава спойка от общото преодоляване на проблемите. Когато бедата е обща, се забравят всякакви различия между хората – цвят, религия, материално положение. Животът ни дава достатъчно поводи да се замислим върху това. Да вземем за пример предизвикателствата на природата. Летните наводнения в нашата страна за пореден път показаха, че стихията не подбира какъв си – българин, циганин, турчин. Когато животът ти виси на косъм, за теб няма значение от каква религия или етнос е протегнатата за помощ ръка. Защото животът е един и е еднакво скъп за всеки Човек.}

^{Драматични страници от новата ни история показват, че България успешно издържа изпитите по толерантност. Доказа-телство за това е спасяването на българските евреи през Втората световна война.}

^{Всеки човек наследява от дедите си име, религия, кул-тура. Много са нещата, които ни отличават едни от други. Но за да живеем заедно и мирно, трябва да намерим онези някол-ко зрънца, които ни обединяват и ни правят един народ, със-тавен от българи, турци, роми, евреи, арменци. Наша още по-голяма отговорност е днес, пред прага на Обединена Европа, да вървим заедно и да градим спокойното си настояще и по-доброто бъдеще за идните поколения. Това движение към еди-нението на народи и страни минава през опознаването и раз-бирането на Другия. Различията са само нюансите, които пра-вят картината на човешкото ни ежедневие по-пъстра и по-бо-гата.}

^{Ако всеки от нас осъзнае и приеме като вътрешна пот-ребност да проявява уважение към другите, ще допринесе за по-бързото ни приемане в общия европейски дом. Защото ние, българите, има какво да дадем на другите народи. И ако не го направим от това ще загубят всички.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ОБИЧТА – ПЪТ КЪМ ДРУГИЯ}
^Б^{ез любов човешкият живот изглежда мрачен и безсмис-лен, душата прилича на тъжно цвете, неогряно от животвор-ните слънчеви лъчи. Копнежът да обичаш и да бъдеш обичан е благословен от самата природа, защото без него светът на хората не би съществувал. Да умееш да обичаш другите е най-великото човешко постижение. Добротата винаги побеждава и носи морално удовлетворение, усещане за щастие.}

^{Обичта – това е способността да изпитваш състрадание към някого и да положиш усилие да му помогнеш. Едва ли има някой, чието сърце да не се е свивало от мъка пред скитни-ците, седнали в зимната вечер направо на земята и протегна-ли ръка за милостиня. В такива ситуации машинално бъркаш в джоба си и си готов да отделиш част от оскъдните си сред-ства, за да помогнеш за спасението на един човек. Душата ти ще бъде наистина удовлетворена, ако си подал монетата, во-ден от съчувствие към страдащия, а не от съжаление или от желание да изкупиш някакво свое прегрешение.}

^{Още по-голяма обич е ако покажеш на изпаднал в беда човек пътя, който ще му помогне да излезе от затруднение и сам, със собствени усилия да постигне успех. Така не просто си помогнал, но си спасил човешка душа, върнал си един човек към истинския живот.}

^{Обич е нужна в днешния труден ден. Обич, която да сближава хората, обич градивна – даряваща щастие на нещаст-ните, връщаща вярата на невярващите, на тези, които никога не са я имали, или са я изгубили.}

^{Нужна е любов – чисто и съкровено чувство, което по-беждава страха, отчаянието, злото и като истинска магия преобразява човека и превръща живота му във вълшебна при-казка. Думите „Обичам те” рушат омразата, за да разцъфне чудният цвят на доброто и красивото.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{КРИСТИНА ДИНКОВА ЖЕЛЕВА е родена на 01.07.1992 г. в Сливен. Ученичка е в VІІ клас на СОУ “Н. Рилски”.}

^{Отличена е с ПЪРВА НАГРАДА в конкурса “За път душата ми е жадна” на ХГ “Д. Дамянов” – Сливен.}

^{Участва в литературни конкурси и има публикации във в.”Кандидат-гимназист”.}

^{В АЛМАНАХА УЧАСТВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.}
^OБИЧ
^О^{бичам майка, обичам татко.}

^{Обичам моята сестра.}

^{Обичам баба, обичам дядо}

^{и всички хора по света.}
^{Обичам ги, защото зная,}

^{че в труден миг ще са до мен}

^{и аз до тях ще съм до края}

^{и ще помагам всеки ден.}
^{На ближния дарявам обичта си,}

^{дарила бих му даже и кръвта си,}

^{живот човешки да спася}

^{и жизнен път да подаря.}
^{Раздадената обич – толкова голяма}

^{при мен ще се завърне знам.}

^{И после аз със нова сила}

^{готова съм отново да я дам.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}
^{НА ПЪТ}
^З^{а път душата ми жадува –}

^{да тръгна смело по света,}

^{да видя другите народи,}

^{да опозная им бита.}
^{Но мислено пътувам само}

^{и виждам много чудеса.}

^{За път душата ми е жадна –}

^{за път копнея аз сега.}
^{Ако ли път ми се отвори,}

^{ще бродя в чуждите земи,}

^{ще видя техните несгоди,}

^{ще чуя техните мечти.}
^{Но колкото и да пътувам,}

^{даже да пребродя аз света,}

^{уверена съм, зная, че няма}

^{от теб, Родино, по-добра!}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{ПЛАМЕНА ХРИСТОВА СТОЕВА е родена на 07.02.1992 г. в Сливен. Ученичка е в VІІ клас.}

^{В АЛМАНАХА УЧАСТВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ}

^{ПРИКАЗКА ЗА СМЕЛИТЕ}
^К^{азвам се Пламена и ще ви разкажа една приказна исто-рия за момиченце. Смелостта му се превръща в начало на по-бедата.}

^{Всичко започна в галактиката “Ореал” на планетата “По-беда” в “Кралството на Смелостта”. В един зимен ден се роди едно момиченце, за което оракулът предсказа, че ще донесе щастие, вечен мир и победа на кралството си. Детето растеше сред грижливи, смели и любвеобилни хора. Майка й и баща й – кралят и кралицата на Кралството на Смелостта – бяха много доволни от нейното държание и ученолюбивост. Малкото моми-ченце израстна красива и умна принцеса. Тя всеки ден се разхождаше в горите на своето кралство. Там береше билки и цветя за своето семейство, но за разлика от другите принце-си помагаше на селяните и слугите.}

^{Един ден от кралство “Сълза” пристигна вест. В писмо-то, което пратеникът даде на краля, пишеше, че “Сълза” е нападната от необикновени същества. “Кралството на Смелост-та” веднага взе мерки и се въоръжи с най–добрата техника. Селяните, войниците, слугите, дори кралят и кралицата обля-коха доспехите си. Само принцесата отказа да вземе участие в битката, защото изпитваше онова чувство, което кара хора-та да треперят и да се крият. Тя избяга в покоите си, а майка й – с меч в ръка, я последва.}

^{- Скъпото ми момиченце! Защо плачеш? – попита кралица-та и я целуна по челото.}

^{- Ох, кралице! Защо всеки път, когато видя оръжие и чуя думата “война” побягвам? Какво е това чувство, което ме кара цяла да треперя? – попита обляната в сълзи принцеса.}

^{- Това е страхът, дете мое! – отговори кралицата. - До този момент никой в нашето кралство не е изпитвал това чув-ство. Ти си първородната ни дъщеря и на теб е отредено да узнаеш какво е да се страхуваш.}

^{След тези думи кралицата стана и излезе от стаята. На другата сутрин тя отлетя на своя дракон заедно с краля, войниците, селяните и слугите към кралство “Сълза”. Принце-сата остана сама в замъка и в обширните земи на “Кралството на Смелостта”. Всеки ден момичето падаше на колене и се мо-леше всички да се завърнат живи и здрави от битката. След два месеца част от слугите, селяните и войниците се завър-наха. Принцесата ги попита за родителите си.}

^{- Кралят е мъртъв. – отговори един войник и се поклони пред момичето.}

^{- А къде е майка ми? – попита то.}

^{- Скъпата ни кралица се втурна като обезумяла в боя и още първият ден падна обляна в кръв – рече един селянин.}

^{Принцесата заплака и побягна към гората. Когато се из-тощи, тя падна на земята. ”Какво се случи с теб, мамо? Сме-лостта погуби теб и татко. Защо ви трябваше да заминавате, да бъдете смели и добри?” – прошепна си тихо принцесата.}

^{Минаха двадесет години, а принцесата беше вече кралица и управляваше “Кралството на Смелостта” с много обич. Дори след толкова години тя все още изпитваше страх.}

^{Един ден тя отиде в градината на една селянка, за да й помогне с работата. Изведнъж дойде конник от кралство “Сълза”.}

^{- Ваше Величество, Ваше Величество! - викаше той и ка-то се приближи скочи от коня и се поклони. - Нося Ви вест от кралство “Сълза”. Младият крал Ви кани в замъка си по повод честването на 20-годишнината от смъртта на смелите Ви родители. Той лично иска да Ви благодари за отзивчивостта им някога.}

^{- Отиди в замъка ми и кажи на слугите да ми приготвят багажа! А след това нека да те нахранят! - заповяда крали-цата.}

^{На другия ден кралицата, придружена от пратеника на краля и личната си охрана, тръгна към кралство “Сълза”. След три дни път тя пристигна в замъка. Там я посрещна са-мият крал. Той й помогна да слезе от коня, поклони се и я заведе в покоите й. След обяд й показа мястото, където ро-дителите й бяха загинали.}

^{- Ваше Величество, знаете ли, че в битката с необикно-вените същества и моите родители загинаха? – попита кралят.}

^{- Да. Един слуга ме уведоми. Поднасям Ви своите събо-лезнования, принце. Разбрах също, че и Вие сте участвали в битката – рече кралицата.}

^{- Да, така е. Аз бях там и видях всичко. Името на кралството Ви е съвсем заслужено. Прекланям се пред изклю-чителната смелост на Вашите войници, слуги, селяни и на родителите Ви – рече кралят. – Но може ли да попитам защо Вие не дойдохте?}

^{Кралицата се обърна с гръб към краля и му каза, че за разлика от всички в своето кралство, тя е почувствала стра-ха. Кралят нищо не продума.}

^{Изведнъж небето потъмня и черни облаци от прах покриха земята. Страшни същества се свлякоха на земята и започнаха да съсичат всичко по пътя си. Уплашена за живота на подани-ците си, засрамена заради предишния си страх, отговорна пред паметта на родителите си принцесата облече доспехите си и се включи в битката. Охраната я последва. Редом с кра-ля тя отблъсна врага. Тя уби всички същества, които й се изпречиха. Боят продължаваше три дни и през това време кра-лицата помогна на селяните да скрият лицата си и вдъхна смелост на войниците си. Всички, които поглеждаха кралицата по време на битката, виждаха огъня в очите й. Врагът беше отблъснат. Кралство “Сълза” се спаси от поробване, а сме-лостта на кралицата й донесе победата.}

^{Ето как момичето, което знаеше що е страх, разбра що е смелост и изпълни предреченото от оракула – донесе щастие, вечен мир и победа в кралството си.}

^{● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●}

^{Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)

Изтегляне 0.78 Mb.
Сподели с приятели:}

1 2 3 4 5