Поток психология на оптималното преживяване

279 много други. Това алтруистично генерализиране на разрешенията е типично за негентропичните жизнени теми; то внася хармония в живота на мнозина.
Историята на Готфрид, друг от интервюираните от екипа ни в Чикагския университет, е илюстрация на същото. Като дете той бил много близък с майка си и спомените му от ранните години са слънчеви и топли. Но преди да навърши десет години, майка му заболява от рак и си отива в силни болки.
В този момент момчето би могло да потъне в самосъжаление и депресия или да възприеме цинизма като защита. Готфрид обаче нарочил болестта за свой личен враг и се заклел да я победи. С времето придобил медицинско образование и се отдал на изследователска дейност в областта на онколо- гията и неговият принос там несъмнено ще помогне рано или късно човечеството да се избави от тази напаст. Историята на Готфрид е още един пример за това как човек може да трансформира личната трагедия в преодолимо предизвикателство. И нещо повече, как развивайки необходимите за преодоляването му умения, може да подобри живота на другите.
От времето на Фройд психолозите се опитват да обяснят как травмите в ранното детство водят до психични дисфункции в зрелостта. Причинно- следствената връзка в този случай не е трудна за установяване. По-труден за обяснение, а и по-интересен е противоположният развой, тоест, когато вследствие на страданието човек става велик артист, мъдър държавник или учен. Ако приемем, че единствено външните събития определят психичните последствия, то логично е да заключим, че невротичната реакция към страданието е нормата, а градивната реакция е „защита“ или „сублимация“.
Но ако допуснем, че човек има избор как да отговори на външните събития и какъв смисъл да придаде на страданието, тогава градивният отговор може да се тълкува като нормален, а невротичният – като неуспех в преодоляването на предизвикателството и срив на способността за постигане на поток.
Кое прави някои хора способни да си формулират единна цел, докато други, въпреки усилията си, водят празен и безсмислен живот? Прост отговор на този въпрос, разбира се, не може да се даде, защото дали човек ще открие хармонична жизнена тема в очевидния хаос на опита, зависи от ред фактори – както вътрешни, така и външни. Лесно е да се усъмниш в смислеността на живота, ако си се родил недъгав, беден и социално онеправдан. Но дори в подобна ситуация подобно заключение е несъстоятелно: Антонио Грамши
223
, философът на хуманния социализъм, оставил дълбока следа в съвременната европейска мисъл, е роден с гърбица,
223
Най-добрата англоезична биография на Антонио Грамши е написана от Giuseppe
Fiore (1973).

280 в мизерен селски коптор. Докато бил дете, баща му бил изпратен в затвора с многогодишна присъда
(несправедлива, както било установено впоследствие), а семейството едва свързвало двата края. Малкият Антонио бил толкова болнав, че всяка вечер, говори се, в продължение на години майка му го обличала в най-хубавите му дрехи и го слагала да спи в ковчег, тъй като очаквала да го завари мъртъв на сутринта. Общо взето не твърде обещаващ старт в живота. Но напук на всичките трудности, Грамши се преборил за оцеляването си и дори успял да се сдобие с образование.
Постигнал сравнителна сигурност, започвайки работа като учител, но не спрял дотам, защото онова, което наистина желаел да прави в живота си, било да се бори със социалните условия, които разбили здравето на майка му и съсипали честта на баща му. Впоследствие станал университетски преподавател, депутат в парламента и един от най-безстрашните противници на фашизма. До самата си смърт в един от затворите на Мусолини той пишел красиви есета за прекрасния свят, в който бихме могли да живеем, ако преодолеем страха и алчността си.
Толкова много са примерите за хора с този тип личност, че твърдението за пряка връзка между външния безпорядък в детството и вътрешната липса на смисъл по-късно в живота става недоказуемо: Томас Едисън също бил болнаво дете от бедно семейство, което учителят му смятал за умствено изос- танало; Елинор Рузвелт била саможиво, невротично момиче; ранните години от живота на Алберт Айнщайн били изпълнени с тревоги и разочарования – но въпреки това всички тези хора съумели да направят живота си полезен и удовлетворяващ.
224
Стратегията, която тези и много други хора са използвали, за да наситят със смисъл съществуването си, е толкова проста и очевидна, че чак е неловко да я споменаваме. Но тъй като бива така често пренебрегвана, особено в днешно време, все пак ще е от полза да я разгледаме. Стратегията се изразява в това от постигнатия от предходните поколения порядък да се почерпят структури, които биха помогнали за елиминирането на безпорядъка в собствения ум. На свое разположение имаме много знание – или добре подредена информация, – съхранено в културата, готово за употреба.
Великата музика, архитектура, изкуства, поезия, драма, танц, философия и религия са достъпни за всекиго като примери как хаосът може да бъде приведен в хармония. И въпреки това много хора ги пренебрегват, надявайки се да осмислят живота си със собствени сили.
Това е все едно всяко ново поколение да се опитва да създаде сегашната материална култура от нулата. Кой здравомислещ човек би искал да открива
224
Goertzel & Goertzel (1962) съдържа подробност и от ранния живот на над 300 изтъкнати мъже и жени и свидетелства колко непредсказуема е връзката между условията, в които децата растат, и по-късните им постижения.

281 наново колелото, огъня, електричеството и милионите вещи и технологии, които днес взимаме за даденост, за част от жизнената си среда? Ние се учим да възпроизвеждаме всичко това благодарение на организираната информация, която получаваме от учители, книги и образци. Така извличаме полза от вече придобитото знание, а впоследствие дори го надграждаме. Да загърбваме насъбраната с толкова труд от дедите ни жизненоважна ин- формация или да очакваме сами да открием изпълними цели би било проява на невежествена дързост. Шансът да успеем в това се равнява на шанса човек да направи електронен микроскоп без физични познания и необходимото оборудване.
Често хората, които в зрелостта формират кохерентни жизнени теми, си спомнят, че в детството родителите са им разказвали приказки и чели книги.
225
Представени от любящ възрастен, комуто детето се доверява, приказките, библейските притчи, героичните дела от историята и ярките семейни събития създават у младия човек представа за смисления порядък, който би могъл да извлече от опита на миналото. В проучванията си установихме и обратното: че хората, които никога не се фокусират върху някаква цел или безрезервно приемат целите, подсказвани от обществото, не си спомнят в детството родителите да са им разказвали приказки. Съботните детски телевизионни предавания, с безсмислената възбуда, която предизвикват, не могат да постигнат това.
Но независимо как е било отгледано едно дете, по-късно в живота то ще разполага с още много възможности да почерпи смисъл от миналото.
Повечето хора, които откриват комплексни жизнени теми, си спомнят, че в ранните години са се възхищавали на възрастен от обкръжението си или на историческа личност, които са им служили като пример. Или пък, че са прочели книга, която им е разкрила нови възможности за действие.
Например един изтъкнат представител на социалните науки, навред уважаван заради почтеността си, сподели, че в ранното юношество прочел
„Повест за два града“ и бил така впечатлен от описания от Дикенс социален и политически хаос – отразяващ суматохата, която родителите му преживели в Европа след Първата световна война, – че на момента решил да посвети живота си на задачата да разбере защо хората си вгорчават взаимно живота.
Друг мъж, израснал в суровите условия на сиропиталище, си спомня, че след като случайно прочел разказ на Хорейшо Алджър, в който беден и самотен като него младеж си проправил път в живота посредством усърдна работа, си помислил: „Щом той е успял, защо да не успея и аз?“. Този мъж днес е банкер в пенсия, прочут с филантропията си. Други разказват, че са били
225
Книгите като социализиращ фактор. Относно изследвания на ефекта на четенето на книги и приказки в детството върху жизнените теми по-късно в живота вж.
Csikszentmihalyi & Beattie (1979) и Beattie & Csikszentmihalyi (1981).

282 завинаги променени от рационалния порядък на Платоновите диалози или храбрите дела на героите в някоя научнофантастична творба.
В най-добрите си проявления литературата съдържа организирана информация, касаеща човешкото поведение, примери за целенасочен и смислен живот. Мнозина, сблъскали се с капризите на битието, са намирали надежда във факта, че и други преди тях са се борили с подобни проблеми и са ги надмогвали. А освен литературата, имаме на разположение музиката, живописта, философията, религията.
От време на време провеждам с мениджъри беседи на тема справяне с кризата на средната възраст. Много от тези успешни хора, които, издигайки се до най-високите постове в своите компании, често хвърлят частния си и семеен живот в безпорядък, приветстват възможността да поразмишляват върху това какво желаят да направят в близко бъдеще. За да водя тези беседи, от години се опирам на най-качествените теории и изследвания в психологията на развитието. Винаги съм бил доволен от начина, по който протичат, а участниците обикновено смятат, че са научили нещо полезно от тях. Смущаваше ме обаче усещането, че материята като че ли не е достатъчно понятна.
В крайна сметка ми хрумна да опитам нещо необичайно. Започнах да поставям начало на беседите с кратко представяне на „Божествена комедия“ на Данте. Написана преди повече от шестстотин години, тази творба е най- ранното (познато на мен) описание на кризата на средната възраст и нейното разрешение. „На попрището жизнено в средата – гласят първите стихове на тази изключително дълга и съдържателна поема – намерих се в лес тъмен

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: