Оформяне на смисъла в жизнени теми

276 жизнените теми могат да се разделят на открити (когато човек сам създава сценария за действията си въз основа на личния си опит и със съзнание за свобода на избора) и възприети (когато просто приема предопределена роля в сценарий, създаден преди време от други).
И двата вида жизнени теми спомагат за осмисляне на живота, но всеки от тях си има недостатъци. Възприетата жизнена тема върши добра работа, ако социалната система е разумна; в противен случай вкарва човек в клопката на извратени цели. За Адолф Айхман
220
, нациста, спокойно изпратил десетки хиляди в газовите камери, бюрократичните правила били свещени. Той вероятно е преживявал поток, преглеждайки разписанията на ешелоните, уверявайки се, че никъде не липсват вагони и депортацията се осъществява с възможно най-ниски разходи. Изглежда, този човек никога не се е запитвал дали онова, което му нареждали да прави, е редно или нередно. Изпълнявал ли нарежданията, съзнанието му било в хармония. Смисълът на живота му бил да е част от силна, организирана институция; нищо друго нямало значение. В мирни, добре устроени времена човек като Адолф Айхман би могъл да бъде уважаван стожер на общността си. Но уязвимостта на жизнената му тема би излязла наяве, ако безскрупулни и умопомрачени хора завземат контрола над обществото; тогава добросъвестният гражданин става съучастник в злодействата, без да променя целите си и без дори да осъзнава безчовечността на делата си.
Откритата жизнена тема е уязвима по друга причина: поради факта, че е резултат от личните усилия за изнамиране на жизнена цел, нейната социална легитимност е поначало по-ниска; тъй като е често нова и необичайна, тя бива възприемана от другите като налудничава или деструктивна. Някои от най-впечатляващите открити жизнени теми се основават на отколешни човешки цели, преоткрити и свободно избрани от индивида. Малкълм Екс
221
, който в младостта си следвал поведенческия сценарий за младите обитатели на гетата – побоища и разпространение на наркотици, – в затвора открил, посредством четене и рефлексия, различен набор от цели, чрез които да постигне чувство за личностна стойност и самоуважение. По същество той си изградил изцяло нова идентичност, макар и сътворена от отделни по- раншни човешки достижения. Вместо да продължава да играе играта на мошениците и сводниците, той си изнамерил по-комплексна цел, която впоследствие помага на много други маргинали, чернокожи или бели, да внесат порядък в собствения си живот.
Историята на един участник в наше проучване, когото ще наречем Е., е
220
Хана Аренд е написала авторитетен анализ на живота на Адолф Айхман („Айхман в Йерусалим – репортаж за баналността на злото“, Сиела, 2004).
221
Автобиографията на Малкълм X (Malcolm X, 1977) е класически пример за развитието на жизнена тема.

277 друг пример за това как за основа на откритата жизнена тема може да служи много стара цел. Е. се родил в началото на века и израснал в бедно имигрантско семейство. Родителите му знаели само няколко думи на английски език и били почти неграмотни. Били ужасени от темпото на жи- вота в Ню Йорк, но уважавали държавата САЩ и властите, които я представлявали. За седмия рожден ден на Е. те похарчили огромна част от спестяванията си, за да му купят подарък велосипед. Няколко дни по-късно, докато момчето го карало из квартала, било блъснато от автомобил, чийто шофьор пренебрегнал знака „Стоп“. Е. получил сериозни рани, а велосипедът му бил потрошен. Шофьорът, заможен лекар, откарал момчето в болница и го помолил да не разказва за случилото се, обещавайки в замяна да заплати всички разноски по лечението и да му купи нов велосипед. Е. и родителите му приели споразумението. За жалост лекарят повече не се веснал и бащата на Е. трябвало да вземе пари назаем, за да заплати скъпото болнично лечение; а момчето така и не получило друг велосипед.
Тази случка би могла да се превърне в травма, която да остави завинаги белега си върху Е. и да го превърне в циник, загрижен единствено за собствените си интереси. Но Е. си извлякъл необикновен урок от преживяването. Въз основа на него си създал жизнена тема, която не само придала смисъл на неговия живот, но помогнала за намаляване на ентропията в жизнения опит на много други. В продължение на много години след инцидента Е. и родителите му изпитвали огорчение и хранели подозрение към намеренията на непознатите. Бащата, решавайки, че е неудачник, се пропил и станал мрачен и затворен човек. Сякаш бедността и безпомощността оказвали своя очакван ефект. Но когато бил на четиринайсет или петнайсет години, за домашна задача от училище Е. тряб- вало да прочете Конституцията и Закона за правата на САЩ. Той съзрял връзката между принципите в тези документи и своето преживяване.
Постепенно се убедил, че бедността и отчуждението на семейството му били резултат от това, че то не знаело правата си, не познавало правилата на играта и нямало ефективни представители сред властимащите.
Е. решил да стане адвокат не само за да подобри своя живот, но и да се погрижи подобни несправедливости вече да не се случват така лесно на други в неговото положение. И заработил с непоколебима решимост за реализирането на тази цел. Кандидатствал в юридически колеж, после постъпил на работа като секретар на известен съдия и сам станал съдия, а в разцвета на кариерата си години наред участвал в президентския кабинет, помагайки в разработването на по-ефективни политики и закони в сферата на човешките права, които да са в полза на онеправданите. В залеза на живота му неговите мисли, дела и чувства бяха все още обединени от темата, която си избрал като юноша. Всичко, което правеше в края на дните си, бе част от

278 една голяма игра, чиито правила той сам бе избрал да следва. Е. чувстваше, че животът му е смислен, и изпитваше наслада от борбата с предизвикателс- твата по пътя към своята цел.
Примерът с Е. илюстрира няколко общи черти на начините, по които хората създават своите открити жизнени теми. Най-напред темата е в много случаи реакция към тежка травма, преживяна рано в живота – осиротяване, изоставяне, несправедливо отношение. Но значение има не самата травма; външното събитие никога не определя каква ще е жизнената тема. Важна е интерпретацията на страданието. Децата на алкохолизиран и жесток баща биха могли да си обяснят ситуацията по няколко начина: той е кучи син, който заслужава да умре; човек е, а всички хора са слаби и жестоки; причина за порока и буйствала му е бедността и единственият начин да ги преодолее е, като забогатее; до голяма степен поведението му се дължи на безпомощност и необразованост. Но само последното от тези еднакво вероятни обяснения би тласнало децата да развият жизнена тема, подобна на тази, която Е. си създал.
И така, следващият въпрос е какъв род тълкувания на собственото страдание отвежда до формирането на негентропични жизнени теми?
222
Ако малтретирано от жестокия си баща дете заключи, че това поведение е присъщо на човешката природа, че всички мъже са слаби и жестоки, то не може да стори много за подобряване на ситуацията си. Как би могло едно дете да промени човешката природа? За да открие цел в страданието, човек трябва да го интерпретира като възможно предизвикателство. В описания по-горе случай, отдавайки проблема си на безпомощността или зависимостта на малцинствата, а не на недостатъците на бащата, Е. се мотивирал да

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: