Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Изковаване на решимост Целта дава насока на усилията, но не прави живота непременно по-лек. Целите могат да породят какви ли не проблеми и често ние се изкушаваме да ги изоставим и да потърсим друг, по-лесноосъществим начин за организиране на действията си. Тази промяна на целите обаче си има цена: макар по този начин да постигаме по-приятен и комфортен живот, твърде вероятно е този живот да се окаже безсъдържателен и лишен от смисъл. Пилигримите, първите заселници в Америка, решили, че свободата да почитат Бог, както им повелявала собствената съвест, била необходима за поддържането на целокупността на техния Аз. Те вярвали, че нищо не било по-важно от контрола на взаимоотношенията им с Бог. Техният избор на висша цел не бил новост – преди тях са го правили много други. Пилигримите се отличават с това, че – подобно на юдеите самоубийци от Масада, християнските мъченици и катарите в Южна Франция през Късното средновековие – те не позволили гоненията и трудностите да разколебаят решимостта им. Вместо това следвали логиката на убежденията си, където и да отвеждала тя, и се държали сякаш заради тези ценности си струвало да се откажат от комфорта и дори живота си. Именно защото се държали по този начин, целите им придобивали значимост, независимо дали имали стойност преди това. И придобивайки стойност посредством посветеността, целите придавали смисъл на съществуването на пилигримите. Никоя цел не може да окаже кой знае какъв ефект, ако не бъде приета сериозно. Всяка цел предполага определени последствия и ако човек не е подготвен да ги понесе, целта става безсмислена. Планинарят, решил да изкачи труден връх, знае, че през по-голямата част от изкачването ще бъде на ръба на силите си и застрашен от редица опасности. Но ако се откаже твърде лесно, начинанието му няма да има голяма стойност. Същото важи за всички потокови преживявания: съществува взаимовръзка между целите и усилията, които те изискват. Целите оправдават необходимите в началото усилия, но после усилията стават оправдание за целите. Човек сключва брак, защото смята, че избраникът му заслужава да сподели живота си с него, но ако впоследствие не се държи сякаш това е вярно, с времето брачната връзка ще изгуби стойността си. Предвид всичко казано дотук, не може да се твърди, че на човечеството му е липсвал кураж да устоява убежденията си. Милиарди родители, на всякаква възраст и от всевъзможни култури, са се жертвали заради децата си и така са осмисляли живота си. Вероятно също толкова хора са посвещавали цялата си енергия, за да съхранят нивите и стадата си. Милиони други са се отказвали от всичко заради своята религия, страна или изкуство. Тези, които 268 са го правили въпреки болката и пораженията, са имали шанса да превърнат живота си в нескончаем потоков епизод: фокусирана, концентрирана, вът- решно съгласувана, логически свързана поредица от преживявания, която поради вътрешния си порядък е носела смисъл и наслада. Но с непрестанно нарастващата комплексност на културата става по- трудно да се постигне тази степен на тотална решимост. Просто има твърде много конкуриращи се цели, кой би могъл да каже на коя от тях си струва човек да посвети живота си? Само преди няколко десетилетия е било съвсем оправдано жената да постави благополучието на семейството над всичките си останали цели. Отчасти това се дължало на факта, че жените не разполагали с кой знае какъв избор. Днес, когато жената може да стане бизнес дама, учен, артист или дори военнослужещ, вече не е така „очевидно“, че ролята на съпруга и майка трябва да е най-важният ѝ приоритет. Всички сме изправени пред същото объркващо разнообразие от възможности за избор. Мобилността ни освободи от обвързаността с родното място: вече няма причина да се посвещаваме на родовата общност, да се идентифицираме с местожителството си. Ако тревата ни се стори по-зелена отвъд оградата на дома, просто се прехвърляме от другата страна – защо да не отворя малък ресторант в Австралия? Стилът на живот и вероизповеданието се сменят лесно. В миналото ловецът си оставал ловец до смъртта, а ковачът цял живот усъвършенствал занаята си. Сега можем да се освободим от професионалната си идентичност когато пожелаем: никой не е длъжен да остане счетоводител завинаги. Благодарение на изобилието на възможностите, с които разполагаме днес, личната свобода е нараснала до степен, немислима само допреди стотина години. Но неизбежната последица от това изобилие е несигурността на жизнената цел; несигурността подрива решимостта, а липсата на решимост от своя страна девалвира избора. Ето защо свободата невинаги е гаранция за смисленост на живота – тъкмо напротив. Ако правилата на една игра станат твърде гъвкави, концентрацията на играещите спада и потоковото преживяване става по-труднопостижимо. Ангажирането с една цел и пра- вилата, които тя налага, става много по-лесно, когато възможностите за избор са малобройни и ясни. Това не означава, че е за предпочитане да се върнем към строгите ценности и ограничения избор на миналото – дори да беше възможно. Комплексността и свободата, които сме получили даром и които предците ни са постигнали така трудно, са предизвикателство, с което трябва да намерим начин да се справим. Ако го сторим, животът на нашите наследници ще бъде несравнимо по-богат от живота на бездетните поколения, населявали тази планета. Не съумеем ли да го сторим, рискуваме да прахосаме енергията си в преследване на противоречиви, безсмислени цели. 269 Но междувременно как да разберем къде си заслужава да влагаме психичната си енергия? Няма кой да ни каже: „Ето ви една цел, на която си струва да посветите живота си“. Тъй абсолютната сигурност е невъзможна, всеки трябва да открие сам своята висша цел. Посредством проба и грешка и непрестанно самоусъвършенстване можем да разнищим плетеницата от противоречиви цели и да изберем онази, която би придала цел на действията ни. Самопознанието – отколешен лек, чиято благотворност лесно забравяме – е онзи процес, посредством който човек може да организира противо- речивите възможности. „Познай себе си“ навремето било изсечено на входа на храма на Делфийския оракул и оттогава безброй устни възхваляват достойнствата на този съвет. Причината е, че той има ефект. Необходимо е обаче всяко ново поколение и всеки отделен човек да преоткриват значението на тези думи. За тази цел е полезно да изразим това поучение с езика на съвременното знание и да изнамерим съвременен способ за прилагането му. Вътрешният конфликт е резултат от конкуриращи се за вниманието ни стимули. Твърде много желания, твърде много несъвместими цели се опитват да обсебят психичната ни енергия. Ето защо единственият начин да уталожим конфликта е, като отсеем най-важните цели и ги подредим в йерархия по приоритетност. Съществуват общо взето два начина да се направи това: така нареченият от древните vita activa, или деен живот, и vita Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|