Поток психология на оптималното преживяване

270
Деятелността спомага за създаването на вътрешен ред, но има своите недостатъци. Дълбоко отдаденият на постигането на прагматични цели човек може да елиминира вътрешните конфликти, но цената за това често е крайното ограничаване на възможностите. Младият инженер, чиято цел е да стане директор на завод до четирийсет и пет годишна възраст, канализира цялата си енергия в осъществяването на тази цел и няколко години може да работи с успех и без колебания. Рано или късно обаче отложените алтернативи ще се завърнат под формата на непоносими съмнения и съжаления. Заслужаваше ли си да жертвам здравето си за това повишение?
Какво се случи с прекрасните ми деца, които изведнъж се превърнаха в мрачни юноши? Сега, след като имам положение и финансова сигурност, какво да правя с тях? С други думи, оказва се, че целите, които са поддържали деятелността в определен период, са неспособни да придадат смисъл на целия живот.
Ето че нишката на разсъжденията ни доведе до вероятното предимство на съзерцателния живот. Отдавна съществува мнението, че отстраненият размисъл върху опита, реалистичното претегляне на възможностите и техните последствия са най-добрият път към качествения живот. Дали на психоаналитичната кушетка (където потиснатите желания биват пос- ледователно реинтегрирани с останалото съдържание на съзнанието), или посредством йезуитското методично изпитание на съвестта
215
(чрез оценка на собствените действия веднъж или неколкократно всеки ден), самопознанието може да се осъществява по безброй начини, всеки от които може да има за резултат подобряването на вътрешната хармония.
Най-добре е деятелността и умозрителността взаимно да се допълват и подкрепят. Сама по себе си деятелността е сляпа, а умозрението – безсилно.
Преди да насочим огромна част от енергията си към една цел, заслужава си да си зададем два фундаментални въпроса: Действително ли искам да правя това? Доставя ли ми то наслада? Дали ще продължавам да изпитвам наслада от това в обозримото бъдеще? Ще си заслужава ли в крайна сметка цената, която аз – и другите – ще трябва да заплатя? Ще запазя ли самоуважението си, ако постигна това?
На тези привидно лесни въпроси е почти невъзможно да отговори човек, който е изгубил контакта със собствения си опит. Ако не си е направил труда да разбере какво желае, ако вниманието му е дотам обсебено от външни цели, че не забелязва собствените си чувства, човек не може да планира смислено действията си. От друга страна, ако има добре развит навик за рефлексия, не е нужно да се взира твърде дълго в себе си, за да реши дали дадена линия на
215
Относно това как йезуитските правила спомагат за създаването на порядък в съзнанието на следващите ги вж. Isabella Csikszentmihalyi (1986, 1988) и Marco Toscano
(1986).

271 поведение е ентропична, или не е. Той ще разбере, почти интуитивно, че повишението в службата не си заслужава стреса, който ще трябва да понесе, или че дадено приятелство, колкото и привлекателно да му се струва, ще предизвика нежелано напрежение в брачните му отношения.
Относително лесно е да се внесе порядък в ума за кратък период от време; всяка реалистична цел може да допринесе за това. Една добра игра, спешна задача в работата, щастливо събитие у дома са способни да фокусират вниманието и да предизвикат хармонично потоково преживяване. По- трудното е да останем в това състояние през целия си живот. Защото е необходимо да канализираме енергията си в реализирането на цели, които са толкова убедителни, че оправдават полаганите усилия дори когато ресурсите ни са изчерпани, а безмилостната съдба ни лишава от шанса за комфортен живот. Ако сме отсели добре целите си и имаме куража да се придържаме към тях въпреки трудностите, ще сме така концентрирани върху действията си и събитията около себе си, че няма да имаме време да се почувстваме нещастни. Тогава ще имаме чувството за порядък в самата основа на живота, което ще обединява всичките ни мисли и емоции в хармонична цялост.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: