Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| по зла чест, че правий път бях сбъркал в тъмнината.“ 226 Онова, което следва, е завладяващ и в много отношения актуален и днес разказ за труд- ностите, с които човек се сблъсква в средната възраст. Най-напред, скитайки из мрачната гора, Данте разбира, че три кръвожадни звяра го дебнат и се облизват с настървение. Те са пантера, лъв и вълчица и символизират, освен всичко друго, славолюбието, сладострастието и алчността. Както за героя в един бестселър на Том Улф от 1988 г. – „Кладата на суетата“, нюйоркчанин на средна възраст, който търгува с облигации, порокът на Данте очевидно е желанието за власт, секс и пари. За да не бъде погубен от трите звяра, той се опитва да изкачи един хълм. Но зверовете го настигат и в отчаянието си той отправя зов за помощ към небето. На зова му отвръща духът на Вергилий – поет, живял повече от хиляда години преди Данте, когото той смятал за свой наставник заради мъдрата му и възвишена поезия. Вергилий се опитва да вдъхне увереност на Данте: разкрива му, че има път навън от тъмната гора. Ала лошата вест е, че този път минава през 226 Превод Константин Величков. – Б. пр. 283 ада. И те поемат през ада, ставайки свидетели на страданията на тези, които никога не са избирали цел, и на дори по-страшните мъки на онези, чиято цел в живота била да увеличават ентропията – така наречените „грешници“. В началото бях доста несигурен как угрижените мениджъри ще възприемат тази вековна притча. Страхувах се да не решат, че с нея само губя ценното им време. Но опасенията ми се оказаха неоснователни. Тя пораждаше открита и сериозна дискусия за клопките на средната възраст и възможностите, които този период дава за обогатяване на живота, каквато по-рано не бе възможна. Впоследствие участници в беседите ми споделяха в частен разговор, че идеята с обсъждането на „Божествена комедия“ е била чудесна. Нейната фабула открояваше проблемите така ясно, че за присъстващите ставаше много по-лесно да размишляват и разговарят за тях. Данте може да ни служи за пример и поради друга причина. Макар поемата му да е основана на дълбоко религиозна етика, за всеки читател е пределно ясно, че християнството при Данте не е възприета, а открита вяра. С други думи, религиозната жизнена тема на Данте е съчетание от най-добрите прозрения на християнството и най-добрите идеи в древногръцката и ислямската философия, проникнали по онова време в Европа. В същото време неговият „Ад“ е пренаселен с папи, кардинали и свещеници, осъдени на вечни мъки. Дори първият му водач – Вергилий, не е християнски светец, а езически поет. Данте е осъзнавал, че бъде ли една духовна система включена в състава на светска структура, каквато е организираната църква, започва да страда от ентропия. Ето защо, за да извлече смисъл от една верска система, човек трябва първо да сравни информацията, която тя съдържа, със собствения си опит, след което да усвои ценното, а останалото да отхвърли. В днешно време все още се срещат хора, чийто живот свидетелства за вътрешен порядък, основан на духовните прозрения на някоя от най- значимите в миналото религии. 227 Въпреки всичко, което всекидневно четем за безнравствеността на стоковия пазар, корумпираността на производителите на системи за защита и безпринципността на политиците, съществуват примери и за противното. Има успешни бизнесмени, които прекарват време с умиращи пациенти в болниците, защото са убедени, че помощта за страдащите е необходима част от смисления живот. Много хора продължават да извличат сила и спокойствие от молитвата, хора, за които смислената в личен план верска система осигурява цели и правила за интензивни потокови преживявания. 227 Вж. напр. едно от ранните есета на Георг Фридрих Хегел, написано през 1798 г., но публикувано 110 години по-късно: Der Geist der Christentums und sein Schiksal („Духът на християнството и неговата съдба“), където той размишлява върху материализацията, която учението на Христос претърпява, след като на основата им бива създадена Църквата. 284 Но очевидно е, че все по-нарастващо е числото на хората, които не откриват помощ в традиционните религии и вероизповедания. Мнозина са неспособни да разграничат в старите доктрини истината от отживелиците и наслоените с времето изопачения и понеже не могат да приемат грешното, отхвърлят и истината. Други така отчаяно се стремят да постигнат някакъв порядък, че се вкопчват в първата идея, която им попадне – възприемайки я с всичките ѝ недостатъци, – и стават фундаменталисти в християнството, исляма или комунизма. Възможно ли е да се зароди някаква нова система от цели и средства, която да осмисли живота на децата ни в новия век? Има такива, които са убедени, че възвърне ли предишния си блясък, християнството би задоволило тази потребност. Други все още вярват, че комунизмът е способен да разреши проблема с хаоса в човешкото битие и че неговият порядък рано или късно ще се разпространи навсякъде по света. Понастоящем никоя от тези възможности не изглежда вероятна. За да завладее въображението ни, една нова религия трябва да предлага рационално обяснение за всичко, което знаем и чувстваме, на което се надяваме и от което се страхуваме. Трябва да представлява система от вярвания, която би насочвала психичната ни енергия към смислени цели, система, която би ни осигурила правила за живот, способни да ни осигуряват поток. Трудно е да си представим, че подобна верска система няма да е основана, поне в известна степен, на придобитите чрез науката познания за човечеството и вселената. Без една такава основа съзнанието ни ще си остане разкъсвано между вярата и знанието. Но ако желаем науката действително да ни е от помощ, ще трябва да я трансформираме. В добавка към всичките специализирани дисциплини, които имат за цел описването и контрола на изолирани страни на реалността, трябва да се разработи цялостно обяснение на всичко познато и то да се съотнесе с човечеството и съдбата му. Един от възможните начини да се осъществи това е посредством концепцията за еволюцията. 228 Всичките важни за нас въпроси – като: 228 Огромен брой учени и изследователи в най-различни области са изразявали убеждението, че едно научно разбиране за еволюцията, при което се взимат предвид целите на човешките същества и законите на вселената, би могло да стане основа на една нова система от смисли. Вж. напр. Burhoe (1976), Campbell (1965, 1975, 1976), Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|