Поток психология на оптималното преживяване
Комплексността и израстването на Аза
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Комплексността и израстването на Аза След преживяване на поток организацията на Аза е по-комплексна, отколкото е била преди. Би могло да се каже, че ставайки по-комплексен, Азът израства. Комплексността е резултат от два мащабни психологически процеса: диференциация и интеграция. 43 Диференциацията представлява тенденция към уникалност, към обособяване на Аза от другите хора. Интеграцията е обратното: единение с другите, с идеи и същности отвъд Аза. Комплексният Аз успява да съчетае тези две противоположни тенденции. Азът става по-диференциран в резултат на поток, тъй като преодоляването на едно предизвикателство неизменно кара човек да се чувства по-способен, по-умел. Както се бе изразил катерачът: „после мислиш със страхопочитание за своя Аз, за онова, което си постигнал, и просто ти иде да литнеш“. След всяко потоково преживяване човек става все по-неповторим, все по-малко предсказуем, притежател на все по-редки умения. В думата „комплексност“ често се влага отрицателен смисъл, с конотации за трудност и обърканост. Това може да е вярно, но само ако поставим знак за равенство между нея и диференциацията. Но комплексността има и второ измерение – интеграцията на автономните части. Един сложен двигател например не само е съставен от отделни компоненти, всеки с различна функция, но също така демонстрира висока чувствителност, защото всеки от компонентите е във връзка с всички останали. Без интеграция една диференцирана система би представлявала просто объркваща неразбория. 43 Комплексност. Комплексността е функция на добрата диференциация и интеграция на информацията в съзнанието. Комплексен човек е онзи, който има достъп до точна, дискретна информация и въпреки това е способен да създава връзка между различните ѝ части; например човек, чиито желания, емоции, мисли, ценности и действия са силно индивидуализирани и въпреки това не са в противоречие една с друга. Вж. напр. Csikszentmihalyi (1970), Csikszentmihalyi & Csikszentmihalyi (1988) и Csikszentmihalyi & Larson (1984). Идеята за комплексността е използвана тук в същия смисъл, в който я употребяват някои еволюционни биолози (напр. Dobzhansky 1962, 1967), и е повлияна от поетичните произведения на Teilhard de Chardin (1965). По многообещаваща дефиниция на комплексността във физически системи, „термодинамична дълбочина“, работеше Heinz Pagels (1988), преди да почине скоропостижно. Според неговата дефиниция комплексността на една система е разликата между количеството информация, необходимо за описване на системата в нейното настоящо състояние, и количеството, необходимо за описване на всичките състояния, в които тя би могла да бъде в момента, в който е променила последното си предишно състояние. Приложено към психологията на Аза, би могло да се каже, че комплексен човек е онзи, чието пове- дение и идеи не биха могли да бъдат лесно обяснени и чието развитие не е предсказуемо. 57 Поток спомага за интегрирането на Аза, защото в това състояние на дълбока концентрация в съзнанието цари необикновен порядък. Мислите, намеренията, чувствата и всички сетива са фокусирани върху една и съща цел. Преживяването е хармонично. И когато епизодът на поток приключи, човек се чувства по-“обединен“ от преди, не само вътрешно, но с другите хора и света като цяло. Ето какво казва в тази връзка цитираният по-горе катерач: „Няма място, което в по-голяма степен да извлича най-доброто в човешките същества... от планината. Никой не те насилва да подлагаш ума и тялото на този огромен стрес да катериш върха... Другарите ти са с теб, но бездруго всичките се чувствате по един и същи начин, всички сте еднакво потопени в това. На кого в двайсети век можеш да се довериш повече, отколкото на тези хора? Хора с твоята самодисциплина, с твоята дълбока отдаденост... Връзка с другите като тази е сама по себе си екстаз“. Азът, който е само диференциран – не и интегриран, – може да реализира значителни индивидуални постижения, но рискува да попадне в тресавището на егоцентризма. По същия начин човек, чийто Аз е основан изключително на интеграцията, ще бъде единен и сигурен, но ще му липсва автономна индивидуалност. Единствено когато човек инвестира равни количества психична енергия в двата процеса и избягва както егоизма, така и конформизма, ще е възможно Азът му да придобие комплексност. Азът става комплексен в резултат на преживяването на поток. Парадоксално е, но когато изберем едно действие свободно, заради самото него, вместо поради външни мотиви, ние израстваме. Когато сме си поставили цел и работим за постигането ѝ, концентрирани до предела на възможностите си, каквото и да правим, ще ни доставя радост. А вкусили ли сме веднъж от тази радост, с готовност ще удвоим усилията, за да усетим вкуса ѝ отново. По този начин израства Азът. По този начин Рико извличаше толкова много наслада от своята наглед отегчителна работа на поточната линия, а Р. – от поезията. По този начин Е. превъзмогнала болестта си, за да стане влиятелен учен и управител на процъфтяваща компания. Преживяването на поток е важно, защото внася радост в настоящия миг и защото изгражда у нас самоувереност, която ни позволява да развием умения и да дадем значителен принос за човечеството. В останалата част от книгата ще разгледаме в по-голяма дълбочина оптималните преживявания: каква е същността им и при какви условия възникват. Макар да не съществува пряк път към състоянието на поток, възможно е, ако човек разбира механизма му, да трансформира живота си – да внесе в него повече хармония и да освободи онази психична енергия, която иначе би била пропиляна в скука или тревога. |