Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Удоволствие и наслада Замислят ли се кое прави живота по-добър, повечето хора най-напред решават, че щастието се изразява в преживяването на удоволствия: добра храна, добър секс и всичките удобства, които могат да бъдат купени с пари. Смятаме, че ще сме доволни, ако пътуваме до екзотични места, ако се заобиколим с интересна компания и скъпи джаджи. А ако не можем да си позволим тези цели, към които изкусителните реклами не спират да ни напомнят да се стремим, вечер с охота се отпускаме с чаша алкохол пред телевизора. Удоволствието е чувство на доволство, което човек постига, когато информацията в съзнанието му свидетелства, че потребностите, зададени от биологичните програми или социалното обуславяне, са удовлетворени. 45 Когато сме гладни, вкусът на храната е приятен, защото тя премахва физиологичния дисбаланс. Приятна е релаксацията, която постигаме вечер, отпускайки се и пасивно поемайки информацията от медиите, притъпили с алкохол или наркотици свръхвъзбудения си от напрежението на работното място ум. Пътуването до Акапулко е приятно, защото стимулиращата новост възстановява притъпения ни от ежедневната рутина вкус към живота и защото знаем, че „красивите хора“ прекарват по същия начин времето си. Удоволствието е важен компонент на качеството на живота, но само по себе си не носи щастие. Сънят, почивката, храната и сексът осигуряват възстановителните хомеостатични преживявания, които връщат съзнанието в порядък, след като телесните потребности са нахлули там и са предизвика- ли психична ентропия. Но те не водят до психологическо израстване. Не 45 Удоволствие и наслада. Цялата Аристотелова „Никомахова етика“ се занимава с този въпрос, особено книга трета, глава единайсета, и книга седма. Вж. също Csikszentmihalyi & Csikszentmihalyi (1988, рр. 24-25). 61 допринасят за комплексността на Аза. Удоволствието спомага за поддържане на порядъка, но само по себе си не може да създаде нов порядък в съзнанието. А продължат ли да размишляват какво прави живота удовлетворяващ, хората са склонни да преминат границата на приятните спомени и да започнат да си припомнят други събития, други преживявания, които се припокриват с приятните, но притежават и една друга характеристика, която заслужава отделно внимание: насладата. Събитията предизвикват наслада, когато човек не само е осъществил някакви предишни очаквания, задоволил е потребност или желание, но е отишъл отвъд онова, за което е бил програмиран, и е постигнал нещо неочаквано, нещо, което може би дори не си е представял. Насладата се характеризира именно с това движение напред: с чувството за новост, за постижение. Играта на тенис с труден противник, която поставя на изпитание възможностите ни, носи наслада подобно четенето на книга, представяща нова гледна точка, и подобно разговора, който ни стимулира да изразяваме идеи, които не сме подозирали, че имаме. Сключването на изгоден бизнес договор след оспорван конкурс, както и всяка добре свършена работа носи наслада. Никое от тези събития не е особено приятно в момента, когато се случва, но след това си казваме „Това беше наистина забавно“ и желаем да се случи отново. След подобно събитие знаем, че сме се променили, че Азът ни е израснал: в определено отношение благодарение на него сме станали по-комплексни. Преживяванията, които доставят удоволствие, могат да доставят и наслада, но двете усещания са съвсем различни. Например на всеки му доставя удоволствие да се храни. Да изпиташ наслада от храненето обаче е по- трудно. Гастрономът изпитва наслада от храненето подобно на всеки, който обръща достатъчно внимание на храната и разграничава различните усещания, които тя носи. Както подсказва разгледаният пример, можем да преживеем удоволствие, без да влагаме психична енергия, докато насладата е резултат от необикновено влагане на внимание. Човек може да почувства удоволствие без каквото и да било усилие, ако подходящите центрове в мозъка му бъдат стимулирани с електричество или химични вещества. Но е невъзможно да се наслади на тенис мач, на книга или на разговор, ако вниманието му не е изцяло съсредоточено върху това занимание. Поради тази причина удоволствието е така мимолетно и Азът не израства вследствие на просто приятните преживявания. Комплексността изисква влагане на психична енергия в цели, които са нови и относително трудни. Лесно е да се наблюдава този процес при децата: през първите няколко години от живота си всяко дете е малка „учеща машина“, която всекидневно изпробва нови движения и думи. Интензивната съсредоточеност, изписана 62 по лицето на детето, докато усвоява ново умение, е добър признак за наслада. А когато ученето е съпроводено с наслада, то допринася за нарастването на комплексността на развиващия се детски Аз. 46 За жалост тази естествена връзка между израстването и насладата обикновено се губи с времето. Вероятно поради факта, че след постъпването в училище „ученето“ вече става по външна принуда, първоначалното въодушевление при овладяването на нови умения постепенно отшумява. Твърде лесно е човек да се установи в тесните граници на развития през юношеството Аз. Но ако стане твърде безучастен, приемайки, че влаганата в нови посоки психична енергия е пропиляна, освен ако не получава външни награди за това, той може да изгуби способността да се наслаждава на живота и тогава удоволствието ще се превърне за него в единствения източник на положителни преживявания. От друга страна, много хора продължават да полагат големи усилия да съхранят насладата в онова, което правят. Познавах един старец, който обитаваше порутените неаполски покрайнини и изкарваше несигурната си прехрана в разнебитен антикварен магазин, собственост на семейството му от поколения. Той ми разказа как една сутрин наглед заможна американка влязла в магазина и след като бегло огледала, попитала за цената на двойка барокови дървени пути (putti), онези дундести херувимчета, така любими на неаполитанските майстори отпреди няколко века, а и на техните съвременни имитатори. Сеньор Орсини, собственикът, ѝ казал някаква безумна цена. Но жената извадила кочан с чекове, готова да плати за съмнителните произведения на изкуството. На това място от разказа аз затаих дъх, радостен заради неочаквания удар на моя приятел. Но явно все още не познавах сеньор Орсини достатъчно добре. Почервенял, той изпроводил клиентката си до 46 Удоволствие от дейността при децата. Ранните немски психолози установили съществуването на Funktionlust, или удоволствието от използването на собственото тяло при активности като тичане, удряне, люлеене и т. н. (Groos 1901, Buhler 1930). По-късно Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|