59 външните условия на живот е решение. Само да можеха да печелят повече пари, да бъдат в по-добра физическа форма или да имат по-разбран партньор, те биха постигнали щастието. Макар да признаваме, че материалният успех може и да не ни донесе щастие, ние се впускаме в безкрайна борба за постигане на външни цели с надеждата те да подобрят живота ни.
Богатството, общественото положение и властта са в нашата
култура твърде притегателни символи на щастието. Склонни сме да приемаме, че животът на богатите, известните и добре изглеждащите е удовлетворяващ, дори фактите да сочат обратното. Приемаме също, че ако ни се удаде да се сдобием с някои от тези символи, бихме били много по-щастливи.
Ако действително успеем да станем по-богати или по-влиятелни, убедени сме, че животът ни като цяло се е подобрил поне за известно време. Но символите могат да бъдат измамни: те са способни да отвлекат
вниманието встрани от истината, която би трябвало да изразяват. А истината е, че качест- вото на живот не зависи пряко от мнението на другите за нас или от притежанията ни. По-важна е ролята на отношението ни към самите себе си и към онова, което ни се случва. За да подобри живота си, човек трябва да подобри качеството на преживяванията си.
Това не означава, че парите, добрата физическа форма и известността нямат отношение към щастието. Те могат да бъдат истинска благодат, но единствено ако ни помагат да се чувстваме по-добре. Иначе са в най-добрия случай неутрални, а в най-лошия – пречка пред удовлетворяващия живот.
Изследванията върху щастието и удовлетворението от
живота свидетелстват, че в най-общ план съществува умерена корелация между благосъстоянието и благополучието.
44
Хората в по-заможните и по-развити в икономическо отношение държави (сред които и САЩ) обикновено се определят като по- щастливи, отколкото хората в по-бедните страни. Според изследванията на
Ед Дийнър, учен от Илинойския университет, много богатите хора твърдят, че се чувстват щастливи в 77% от времето си, докато средно заможните твърдят, че са щастливи само в 62% от времето си. Тази разлика,
макар и статистически значима, не е много голяма, особено като се има предвид, че групата на „много богатите“ се състои от някои от 400-те най-богати американци. Интересно е също да се отбележи, че нито един от участниците в проучването на Дийнър не е бил убеден, че парите сами по себе си гарантират щастието. Мнозинството от тях обаче били съгласни с твър- дението, че „парите могат да увеличат или намалят щастието, в зависимост от това как се използват“. В едно по-ранно проучване Норман Брадбърн установил, че участниците в групата с
най-високи доходи споменавали, че са
44
Относно изследвания върху отношението между щастие и благосъстояние вж.
Diener, Horwitz, & Emmons (1985),
Bradburn (1969) и
Campbell, Converse, & Rodgers (1976).
60 щастливи, с около 25% по-често от тези в групата с най-ниски доходи. И тук разликата е налице, но отново не е много голяма. Авторите на мащабно проучване, наречено „Качеството на американския живот“ и публикувано преди десетилетие, съобщават, че финансовото положение на човек е един от най-маловажните фактори, влияещи върху общата удовлетвореност от живота.
Предвид
тези данни, вместо да се тревожим как да направим милион или да печелим приятели и да влияем на хората, сякаш е по-разумно да потърсим начин да направим ежедневния си живот по-хармоничен и по- удовлетворяващ и така по пряк път да постигнем онова, което не може да бъде придобито посредством преследването на символични цели.
Сподели с приятели: