Поток психология на оптималното преживяване


Ясни цели и обратна информация



Pdf просмотр
страница35/132
Дата10.01.2024
Размер2.24 Mb.
#119879
ТипОбзор
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   132
Поток - Михай Чиксентмихай - 4eti.me
Ясни цели и обратна информация
Описаната пълна отдаденост при потоковото преживяване е възможна, защото целите обикновено са ясни, а обратната информация – незабавна.
Тенисистът винаги знае какво трябва да направи: да върне топката в полето на противника. И след всеки удар той е наясно дали го е направил добре или не. Целта на шахматиста е също очевидна: да матира царя на противника, преди той да е матирал неговия. След всеки свой ход той може да прецени дали се е доближил до нея. Катерачът, който бавно напредва по отвесната скална стена, има в съзнанието си една много проста цел: да завърши изкачването, без да падне. Всяка секунда, час след час, той получава информация, че осъществява успешно тази основна цел.
Разбира се, ако човек си избере банална цел, успешното ѝ постигане няма да му достави радост. Ако аз си поставя за цел да оцелея, седейки на канапето във всекидневната, в продължение на дни ще получавам, подобно на катерача, информацията, че я осъществявам, но това няма да ме направи особено щастлив. Докато същата информация прави вълнуващо опасно изкачване на катерача.
Изпълнението на определени дейности изисква дълго време и въпреки това тези два компонента – целите и обратната информация – са изключително важни за тях. Пример за това ми даде една шейсет и две годишна жена, живееща в Италианските Алпи, която каза, че най-радостното преживяване за нея било да се грижи за кравите и овощната си градина: „Намирам особено


72 удовлетворение в грижата за растенията: харесва ми да ги виждам как ден след ден растат. Много е красиво“. Макар да е необходимо известно време търпеливо да чакаш, израстването на растенията, за които се грижиш, осигурява красноречива обратна информация дори за обитателите на апартаментите в американските градове.
Друг пример е соловото прекосяване на океана, при което мореплавателят може да се носи на малката си лодка в продължение на седмици, без да зърне земя. Джим Макбет, който извърши изследване върху поток при презокеанско плаване, разказва за въодушевлението, което мореплавателят чувства, когато след дни на тревожно взиране в безбрежните водни пространства забелязва как очертанията на острова, към който е плавал, започват да се надигат над хоризонта. Един от легендарните мореплаватели описва това усещане по следния начин: „Аз... преживях чувство на удовлетворение, съчетано с известно удивление, поради факта, че моите наб- людения на тъй далечното слънце от една нестабилна платформа и използването на няколко прости таблици... спомогнаха за сигурното намиране на малък остров след прекосяване на океана“. Ето думите и на друг мореплавател: „Всеки път аз чувствам една и съща смесица от изумление, обич и гордост при достигането на нова земя, която сякаш е била създадена за мен и от мен“.
Целите на една дейност не са винаги така ясни както при тениса, а обратната информация е често по-двусмислена от простото „Аз не падам“ в ума на катерача. Композиторът например може да е наясно с желанието си да напише песен или концерт за флейта, но общо взето целите му са обикно- вено доста смътни. А как той узнава дали нотите, които пише, са „правилни“ или „грешни“? Същото е положението при рисуването на картина и изобщо при всички дейности, които са по същността си творчески или с отворен край.
55
Но това са все изключения, потвърждаващи правилото: ако човек не се научи да си поставя цели и да разпознава и оценя обратната информация в подобни дейности, той няма да изпитва наслада от тях.
В някои творчески дейности, при които целите не са ясно определени
55
Рисуване. Разликата между оригиналните и нетолкова оригиналните художници е, че първите започват да рисуват с обща и често неясна идея какво желаят да нарисуват, докато вторите още в началото имат ясна визия за картината си. Така оригиналният художник в процеса на рисуване разбира какво всъщност прави и използва обратната информация при развитието на творбата, за да променя подхода си. Нетолкова оригиналният художник рисува картината първо във въображението си и не ѝ дава шанса да се развие. Но за да постигне успех в този процес с отворен край – творчеството, – оригиналният художник трябва да разполага с интернализирани критерии за разпознаване на качественото изкуство, посредством които да отсява правилните елементи в развиващата се творба (Getzels & Csikszentmihalyi 1976).


73 предварително, човек трябва да развие силен личен усет, касаещ онова, което възнамерява да направи. Художникът може да не си е изградил визуален образ на завършената картина, която желае да нарисува, но напредне ли рисуването до определен етап, той вече трябва да знае дали картината отговаря на онова, което е искал да постигне или не. А художник, който се наслаждава на рисуването, трябва да е интернализирал критерии за „добро“ или „недобро“, за да е способен след всяка мазка с четката да си каже: „Да, това става; не, това не става“. Без подобни вътрешни стандарти е невъзможно да се преживее поток.
Понякога целите и регулиращите дейността правила биват създадени или уточнени в момента. Тийнейджърите например извличат наслада от импровизирани взаимодействия, в които те се опитват да се „затапят“ един друг, разказват си дълги истории или взимат учителите си на подбив. Целта на подобни забавления се формира посредством проба и грешка и рядко се формулира открито; тя често остава под прага на съзнанието на участниците.
И все пак е несъмнено, че тези занимания се сдобиват със собствени правила и че участниците в тях имат ясна представа в какво се състои успешният
„ход“ и кой се представя добре. В много отношения това е моделът, който следва всяка добра джаз формация или импровизационна група. Подобно удовлетворение получават учените или дебатиращите, когато „ходовете“ в аргументацията им преливат гладко един в друг и произвеждат желания резултат.
Онова, което съставлява обратната информация, варира значително при различните дейности. Някои хора са безразлични към неща, на които други не могат да се наситят. Например хирурзите,
56
които обичат работата си, твърдят, че не биха се занимавали с вътрешна медицина, дори за десеток- ратно по-високо възнаграждение, тъй като един интернист никога не знае точно колко добре се справя. В една операция, от друга страна, състоянието на пациента е почти винаги ясно: щом в разреза няма кръв например, конкретната хирургична процедура е успешна. Когато болният орган бъде изрязан, задачата на хирурга е изпълнена; шевът е съпроводен с удов- летворение от добре свършената работа. А психиатрията хирургът ненавижда дори повече от вътрешната медицина: биха могли да минат десет години, преди психиатърът да разбере дали помага на пациента си.
И все пак психиатърът, който се наслаждава на заниманието си, също получава постоянна обратна информация: държанието на пациента, изражението му, колебанието в гласа му, материалът, който той разкрива в терапевтичната сесия – всичко това е важна информация, по която
56
Интервютата с хирурзи са проведени от Dr. Jean Hamilton и записани от нея и I.


Сподели с приятели:
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   132




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница