Поток психология на оптималното преживяване
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Jean Piaget (1952) обявил, че една от сензомоторните фази във физическото развитие на детето се характеризира с „удоволствие да бъдеш причината“. В Съединените щати Murphy (1947) постулирал съществуването на сензорни и дейностни нагони, които обясняват удоволствието, което зрението, слухът или мускулните усещания понякога доставят. Тези прозрения са включени в една теория за оптималната стимулация или оптималната възбуда, разработена най-вече от Hebb (1955) и Berlyne (1960), които прие- мали, че удоволствието е последица от оптималния баланс между входящата стимулация и способността на нервната система да я асимилира. Разширение на тези предимно неврологични обяснения на удоволствието от действието е работата на White (1959), deCharms (1968) и Deci & Ryan (1985), които разглеждат същия феномен, но от гледна точка на Аза, или съзнателния организъм. Тяхното обяснение се опира на факта, че действието осигурява удоволствие, тъй като поражда чувство за компетентност, ефикасност или автономия. 63 вратата и с едва сдържано раздразнение ѝ казал: „Не, не, сеньора, съжалявам, но не мога да ви продам тези ангели“. Не спирал да повтаря на сащисаната жена: „Не мога да правя бизнес с вас. Разбирате ли?“. Успокоил се едва след като туристката най-сетне си тръгнала. После ми обясни: „Ако умирах от глад, щях да взема парите ѝ. Но тъй като не съм в това положение, защо да сключвам сделка, която не ми е никак забавна? Радва ме сблъсъкът на умове в пазаренето, опитите на двама души да се надхитрят с красноречие. А тя дори не трепна. Не ѝ дойде наум да направи нищо друго, освен да плати. Не ми оказа уважението да предположи, че ще се опитам да я преметна. Ако бях ѝ продал ангелчетата на тази нелепа цена, щях да се чувствам измамен“. Малцина са онези в Южна Италия или където и да било другаде, които имат тази чудата нагласа към сделките. Но подозирам, че дори те не се наслаждават на работата си толкова, колкото сеньор Орсини. Без наслада животът може да бъде поносим, дори приятен. Но това зависи от късмета и благоприятността на външната среда. За да придобие контрол върху качеството на преживяванията си обаче, човек трябва да се научи как да втъкава насладата в своето ежедневие. Остатъкът от настоящата глава представлява преглед на онова, което внася наслада в преживяванията ни. Той се основава на дълги интервюта, въпросници и данни, събирани от няколко хиляди участници в нашите проучвания в продължение на десет години. 47 Първоначално интервюирахме само хора, които посвещаваха голяма част от времето и усилията си на дейности, които са трудни, но не осигуряват очевидни награди, като пари или престиж: катерачи, композитори, шахматисти, любители спортисти. По- късните ни проучвания включват интервюта с обикновени хора, водещи обикновен живот; искахме от тях да ни опишат моментите, когато животът им е бил най-пълноценен, когато избраните занимания са им носили най- голяма наслада. Сред тези хора имаше американци от градовете – преподаватели, хирурзи, чиновници, работници на поточна линия, млади майки, пенсионери и юноши. Имаше също корейци, японци, тайландци, ав- стралийци, представители на различни европейски култури и обитатели на резервата „Навахо“. Благодарение на тези интервюта сега можем да откроим онова, което доставя наслада в едно преживяване, и да приведем примери, от които всички можем да се възползваме, за да повишим качеството на живота си. 47 Интервюта. Повечето от цитираните тук интервюта са събрани в хода на изследванията, отразени в Csikszentmihalyi (1975) и Csikszentmihalyi & Csikszentmihalyi (1988). Над 600-те допълнителни интервюта са събрани от професор Фаусто Масимини и сътрудниците му в Европа, Азия и Югозападните Съединени щати. |