Поток психология на оптималното преживяване
Глава 1. Преосмисляне на понятието за щастие
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 1. Преосмисляне на понятието за щастие Въведение Преди две хиляди и триста години Аристотел заключил, че повече от всичко друго човек желае да е щастлив. И ако щастието преследваме заради самото него, всяка друга цел – здраве, красота, пари или власт – придобива значимост единствено защото се надяваме да ни направи щастливи. Немалко се е променило от времето на Аристотел досега. Неимоверно са нараснали познанията ни за света на звездите и този на атомите. Древногръцките богове са като безпомощни деца в сравнение със съвременния човек и силите, които владее. И въпреки това – колко малък е напредъкът ни през изминалите векове, що се касае до този въпрос от най-голяма важност. Ние не разбираме същността на щастието кой знае колко по-добре от Аристотел, а колкото до умението да постигаме това блажено състояние, може да се каже, че не сме направили и крачка напред. 1 Въпреки че днес сме по-здрави и живеем по-дълго, въпреки че дори и най- несъстоятелните сред нас са обградени с материален лукс, за какъвто не би могло да се мечтае само допреди няколко десетилетия (в двореца на Краля Слънце баните са се брояли на пръсти, столовете са били рядкост дори в най- заможните средновековни домове, а никой римски император не би могъл да включи телевизор, когато го налегнела скуката), и въпреки изумителните научни знания, до които имаме постоянен достъп, хората често имат чувството, че животът им отива нахалост и вместо наситени с щастие, 1 Щастие. Възгледите си за щастието Аристотел развива най-ясно в „Никомахова етика“, книга първа и книга девета, глава девета и десета. Изследвания върху щастието в сферата на психологията и другите социални науки започват да се правят сравнително късно, но напоследък в тази област се забелязва съществен напредък. Един от първите и все още много влиятелни трудове в тази област е The Structure of Psychological Well- Being (Bradburn 1969), в който се изтъква, че щастието и нещастието са независими едно от друго; с други думи, човек може да бъде щастлив и в същото време нещастен. Доктор Ruut Veenhoven от университета „Еразмус“ в Ротердам, Нидерландия, публикува Databook of Happiness, където обобщава 245 проучвания, проведени в 32 страни между 1911 и 1975 г. (Veenhoven 1984); друг негов труд е в процес на издаване. Фондацията „Архимед“ в Торонто, Канада, също си е поставила за цел да следи изследванията върху човешкото щастие и благополучие; нейният първи справочник бе издаден през 1988 г. През 1987 г. излезе The Psychology of Happiness от оксфордския учен Michael Argyle. Друг изчерпателен сборник с идеи и изследователски данни в тази област е този на Strack, Argyle, & Schwartz (1990). 8 годините им преминават в тревожност и отегчение. 2 Може би причината е, че човек е обречен да бъде все неудовлетворен и винаги да жадува за повече, отколкото може да има? А може би това така разпространено безпокойство, често вгорчаващо и най-ценните ни мигове, е следствие от това, че търсим щастието не където трябва? Замисълът на тази книга е с помощта на някои способи на модерната психология да се потърси отговор на вечния въпрос: Кога хората се чувстват най-щастливи? Успеем ли да открием задоволителен отговор, може би впоследствие ще сме способни да наредим живота си така, че щастието да играе по-съществена роля в него. Двайсет и пет години преди да започна работата по тази книга, аз направих едно откритие и оттогава се опитвам да го осмисля. Думата „откритие“ е може би подвеждаща, тъй като става въпрос за нещо познато на хората открай време. И въпреки това е уместна, защото макар и добре известен, въпросният феномен не е бил теоретично описан и обяснен от съответния клон на науката, който в случая е психологията. Ето защо посветих четвърт век на изследването на това убягващо явление. „Откритието“ ми се изразява в това, че щастието не е нещо, което се случва просто така. То не е резултат от добра участ или случаен шанс. Не може да се купи с пари или да се придобие посредством власт. Не зависи от външни събития, а по-скоро от начина, по който ги интерпретираме. Щастието всъщ- ност е състояние, за което всеки трябва да се подготви, а после да култивира и отстоява. Хората, които се научат да контролират вътрешния си опит, ще са в състояние да влияят върху качеството на живота си. А това е най-добро- то, което може да стори всеки от нас, за да се доближи до щастието. Неспособни сме обаче да постигнем щастието, ако съзнателно го търсим. „Запиташ ли се дали си щастлив – казал е Джон Стюарт Мил, – и преставаш да бъдеш такъв.“ Откриваме щастието в пълната ангажираност с всеки детайл от собствения живот, бил той добър или лош, а не като го търсим директно. Австрийският психолог Виктор Франкъл красиво е резюмирал тази идея в предговора към книгата си „Човекът в търсене на смисъл“ 3 : „Не се стремете към успеха – колкото повече се стремите към него и го правите 2 Материален лукс. Още за условията във всекидневния живот през изминалите векове може да се открие в една поредица под редакторството на Philippe Aries и Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|