при което човек е така потопен в заниманието си, че сякаш нищо друго

11 хиляди хора с различни професии. Тези проучвания разкриха, че мъже и жени, млади и стари описват оптималните си преживявания по един и същи начин, независимо от културните си различия. Преживяването на поток не беше свойствено единствено за заможните, индустриализирани държави. За него разказваха с общо взето еднакви думи старици в Корея, зрели хора в
Тайланд и Индия, юноши в Токио, пастири от племето навахо, земеделци в
Италианските Алпи и работници на поточна линия в Чикаго.
В началото събирахме данни посредством интервюта и въпросници. За да постигнем по-голяма прецизност, с времето разработихме нов метод за оценка на качеството на субективното преживяване и го нарекохме Метод за анализ на преживяванията (Experience Sampling Method). При него участ- ниците в проучването в продължение на седмица носят електронен пейджър и всеки път, когато той сигнализира, записват как се чувстват и какво си мислят. Пейджърът бива активиран от радиопредавател около осем пъти на ден, през произволни интервали. В края на седмицата всеки участник ни предава нещо като дневник, кратък писмен филм за своя живот, състоящ се от представителни моменти. Досега сме събрали над 100 000 подобни профила на преживяванията на хора от различни краища на света.
Заключенията, представени в настоящата книга, са направени въз основа на този масив от данни.
Изследванията на поток, които навремето започнах в Чикагския университет, вече се провеждат из целия свят. Подеха ги изследователи в
Канада, Германия, Италия, Япония и Австралия. Понастоящем след Чикаго данни се събират най-интензивно в Института по психология към медицин- ския факултет на Миланския университет, Италия. От концепцията за поток се възползват психолози, изследващи щастието, удовлетвореността от живота и вътрешната мотивация; социолози, които съзират в това състояние противоположност на аномията и алиенацията; антрополози, интересуващи се от феномените на колективната ефервесценция
5
и ритуалите. Някои учени използваха теорията за поток, за да разберат по-добре еволюцията на човечеството, а други – за да хвърлят светлина върху религиозния опит.
Но темата за поток не е обект единствено на академичен интерес. Само няколко години след първоначалното си публикуване теорията за поток намери редица практически приложения. Става ли въпрос за подобряване на качеството на живота, тя определено има какво да предложи. На нейна
5
Понятието е въведено от социолога Емил Дюркем. Колективна ефервесценция той нарича онези моменти, когато дадено общество се събира, за да изпълни религиозен ритуал. Тогава членовете му споделят едни и същи мисли, изпълняват едни и същи действия и това ги сплотява. При този близък контакт между тях възниква „електри- чество", което ги довежда до състояние на силна емоционална възбуда или делириум. В съвременния контекст понятието често се използва без религиозния елемент. – Б. пр.

12 основа се създават експериментални учебни програми и бизнес тренинги, различни продукти и услуги в развлекателната сфера. Разработват се нови практики в клиничната психотерапия, работата с малолетни престъпници, организацията на дейностите в домовете за стари хора, подредбата на музей- ни експозиции и трудовата терапия за хора в неравностойно положение. И всичко това в рамките само на десетина години след като първите материали за поток се появиха по страниците на научните журнали. А по всичко личи, че влиянието на теорията ще се засилва в идните години.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: