Поток психология на оптималното преживяване
Обзор на съдържанието на книгата
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Обзор на съдържанието на книгата Излизат множество статии и книги за поток, предназначени за специалисти, но настоящото издание е първото, което представя на широката читателска аудитория изследванията върху оптималното преживяване и въздействието му върху живота на отделния човек. То не е ръководство от типа „как да“. Буквално хиляди са книгите по рафтовете в книжарниците – и в процес на печат, – в които се обяснява как да забогатеем, да придобием власт, да спечелим обичта на другите или да отслабнем. Подобно на готварските книги те съдържат напътствия за постигането на конкретна, ограничена цел, които малцина следват докрай. Но дори тези съвети да действаха, какво ли би последвало, ако по някакво чудо читателят се преобрази в строен, обичан от всички, влиятелен милионер? Най-вероятно би се озовал в изходното положение, с нови желания, неудовлетворен колкото и преди. Човек би постигнал истинско удовлетворение не ако стане строен или богат, а ако започне да харесва живота си. Що се касае до щастието, половинчатите решения са безполезни. Дори да са написани с най-добри намерения, книгите не могат да дадат рецепта как да бъдем щастливи. Тъй като оптималното преживяване зависи от способността за контрол на случващото се в съзнанието във всеки един момент, всеки човек трябва да го постигне със собствените си сили и наход- чивост. Онова, което може да стори една книга обаче – и това е целта на настоящата, – е да представи примери как човек може да направи живота си по-радостен и уреден посредством една теория. А читателите да поразмишляват и да направят своите заключения. Вместо като списък с това какво трябва и какво не трябва да се прави, тази книга е замислена като пътешествие из пространствата на ума, осъществено по ориентирите на науката. Подобно на всяко приключение, което си струва да се преживее, и това няма да е леко. Без готовността да положи известни интелектуални усилия и да размишлява задълбочено върху собствения опит, читателят няма да извлече кой знае колко от съдържанието ѝ. „Поток“ ще изследва процеса на постигане на щастието посредством 13 контрол върху вътрешния живот. За начало ще разгледаме как функционира съзнанието и как бива контролирано (Глава 2), защото само ако разберем как се формират субективните състояния, можем да ги овладеем. Всичко, което преживяваме – радост или болка, интерес или отегчение, – бива представено в ума като информация. Способни ли сме да контролираме тази информация, в състояние сме да решим какъв да бъде животът ни. Оптималното състояние на вътрешния опит е онова, при което съществува порядък в съзнанието. То е възможно, когато психичната енергия – или вниманието – бива влагана в реалистични цели и когато уменията съответ- стват на възможностите за действие. Реализирането на една цел въвежда по- рядък в съзнанието, тъй като човек трябва да концентрира вниманието си върху дадената задача и за известно време да забрави за всичко останало. Именно тези периоди на борба с предизвикателствата хората определят като най-радостните мигове в живота си (Глава 3). Човек, който е постигнал контрол върху психичната си енергия и я влага в съзнателно избрани цели, неизменно израства, превръща се в по-комплексно същество. Развивайки уменията си, полагайки усилия да се справя с все по-големи предизви- кателства, той се превръща във все по-необикновена личност. 6 За да разберем защо някои от дейностите, които извършваме, ни носят повече наслада от други, ще разгледаме условията за потоковото преживяване (Глава 4). „Поток“ е думата, с която хората назовават душевното си състояние, когато в съзнанието им цари хармоничен порядък и желаят да вършат избраната дейност заради самата нея. В прегледа на някои от активностите, които най-често пораждат поток – като спортовете, игрите, изкуствата и хобитата, – може по-лесно да се открои онова, което прави хората щастливи. 6 Цели. Най-ранните интерпретации на човешкото поведение – чието начало поставя Аристотел – се опират на допускането, че човешките действия са мотивирани от цели. Модерната психология обаче доказа, че до голяма степен човешкото поведение може да бъде обяснено доста по-пестеливо с по-прости, често несъзнавани причини. В резултат на това важността на целите за насочването на поведението беше до голяма степен дискредитирана. Изключения от тази тенденция са Алфред Адлер (1956), който бил убеден, че хората си изграждат йерархии от цели, въз основа на които взимат своите решения в живота; и американските психолози Гордън Олпорт (1955) и Ейбрахам Маслоу (1968), които вярвали, че бъдат ли задоволени базисните потребности, целите започват да оказват влияние в управлението на действията. Правдоподобност на теорията за целите придаде и когнитивната психология, след като изследователи като Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|