Глава 10. Създаване на смисъл .................................................................... 257

5


На Изабела, Марк и Кристофър


Предисловие
Тази книга обобщава десетилетни изследвания върху положителните страни на човешкия опит – радостта, съзидателността, процеса на пълно потапяне в живота, който аз наричам поток. Написах я за широката чита- телска аудитория. Подобна крачка крие доста рискове, защото изоставиш ли стилизираните рамки на академичната проза, лесно е да проявиш небрежност или прекален ентусиазъм към тема от този род. Книгата обаче не е и популярно четиво със съвети „от кухнята“ как да се постигне щастието. А и това поначало е невъзможно, тъй като щастливият живот е винаги лично творение, което не може да бъде възпроизвеждано по рецепта. Опитал съм се по-скоро да представя общите принципи ведно с конкретни примери за хора, които са използвали тези принципи, за да трансформират скучния си и безсмислен живот, да го изпълнят с радост. На страниците ѝ няма обещания за лесни пътища. Но заинтересуваните читатели ще открият достатъчно информация, за да осъществят прехода от теорията към практиката.
За да направя книгата възможно най-достъпна и удобна за ползване, съм избягвал бележките под линия, отпратките и другите средства, които учените обикновено използват в академичните си трудове. Опитал съм се да предста- вя резултатите от психологическите изследвания и идеите, до които съм достигнал при интерпретирането им, така, че всеки образован читател да може да ги разбере и приложи в живота си, независимо дали има познания в тази специализирана област.
(Въпреки това бележките са сложени под линия за
по-голямо удобство в електронния формат на книгата – бел.
http://4eti.me
)

А за онези, които проявяват интерес към научните източници, на които са основани заключенията ми, съм включил пространни бележки в края на книгата. Те не са свързани с конкретна отпратка в текста, а се отнасят към главата, където е разгледана съответната тема. Например още на първите страници се споменава щастието. Читателят, любопитен да узнае на кои трудове базирам твърденията си, може да отгърне на раздела с обяснителните бележки и да открие там кратки сведения за възгледите на
Аристотел за щастието, както и препратки към съвременни изследвания в тази област, съпроводени с подходящи цитати. Бележките могат да бъдат четени като втора, силно компресирана и по-специализирана версия на основния текст.
Редно е в началото на всяка книга да бъдат споменати заслугите на онези,

6 които са допринесли за нейното създаване. В случая това е невъзможно, тъй като списъкът с имената им би бил почти толкова дълъг, колкото самата книга. И все пак на неколцина съм особено признателен и бих желал да из- ползвам възможността да им благодаря. Най-напред на Изабела, моя съпруга и приятелка, която обогатява живота ми вече над двайсет и пет години и чиито редакторски напътствия спомогнаха книгата да придобие сегашния си вид. На нашите синове Марк и Кристофър, от които съм научил вероятно толкова, колкото те са научили от мен. На Джейкъб Гетцелс, мой отколешен и бъдещ наставник. Сред приятелите и колегите бих желал да откроя Доналд
Кембъл, Хауърд Гарднър, Джийн Хамилтън, Филип Хефнър, Хироаки
Имамура, Дейвид Кипър, Дъг Клайбър, Джордж Клайн, Фаусто Масимини,
Елизабет Ноел-Нойман, Джероум Сингър, Джеймс Стиглър и Брайън Сътън-
Смит, които, по един или друг начин, великодушно ми помагаха, вдъхновя- ваха и насърчаваха.
От моите бивши студенти и сътрудници Роналд Граеф, Робърт Кюби, Рийд
Ларсън, Джийн Накамура, Кевин Ратунде, Рик Робинсън, Икуя Сато, Сам
Уейлън и Мария Уонг са с най-голям принос в изследванията, залегнали в основата на представените на следващите страници идеи. Джон Брокман и
Ричард П. Коз ми оказваха веща професионална подкрепа от началото до края. И накрая желая да спомена от каква огромна полза беше щедрото финансиране на фондацията „Спенсър“ за събирането и анализа на изследователските данни. Особено благодарен съм на бившия председател на фондацията X. Томас Джеймс, на настоящия председател Лорънс А.
Кремин, както и на заместник-председателката Марион Фалдет. Разбира се, никой от споменатите не е отговорен за недостатъците на книгата – заслугата за тях е изключително моя.
Чикаго,
март 1990 г.

7

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: