Практически занятия по обща медицина
За какъв синдром се касае при описания по-долу казус?
Изтегляне 0.49 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпроси към казуса
| За какъв синдром се касае при описания по-долу казус?
Касае се за 40 годишна жена, фамилно необременена, лекувана неколкократно по повод прояви на възбуда, параноидно-халюцинаторни изживявания, нелепо поведение. Хоспитализирана в психиатрична болница, където с цел седиране и овладяване на психотичната продукция е била третирана с високи дози невролептици (халоперидол – амп. До 30 мг. и хлоразин). След около 3 дена възбудата се овладяла, но болната продължавала да получава същщата терапия в продължение на месец. Близките й забелязали, че станала потисната, отчаяна, безинициативна, вяла и отпусната. Прокрадвали се бисли за безперспективност и суицидни помисли. Въпреки покачване дозите на невролептиците тези прояви се задълбочили. Гледала втренчено в една точка, затворила с, не искала да излиза от стаята, не вярвала че ще оздравее и че някога ще напусне болницата. Започнала да плаче, всичко й изглеждало безразлично и безмислено. Въпреки, че гласовете и параноидните налудности изчезнали болната и близките й не се успокоили. Нещо повече – струвало им се, че се влошава и изгубили вяра, че ще се оправи. По своя инициатива те посетили друг психиатър. Той започнал постепенно да намалява дозите на невролептицити и включил антидепресант (амитриптилин). Постепенно болната станала по-оживена, започнала да се включва в трудотерапия, започнала да разговаря с останалите болни, влизала в залата за културтерапия, пожелала да си отиде в домашен отпуск. Масковидния фациес изчезнал, започнала да се усмихва, а по време на домашния отпуск била много по-адекватна и спокойна. Започнала да проявява интерес към детето си, приготвила му любимия кекс и отишла с него на куклен театър.
Казус: ММ е чаровна девойка на 17 години от езикова гимназия. Отгледана в семейство на интелектуалци и е единствено дете в семейството. Имала подчертана дарба към езика, справяла се отлично и била винаги за пример. В края на 10 клас започнало да й се струва, че отделя специфична неприятна миризма, ат което много се притеснила. Била отчаяна. Винаги сутрин преди излизане се къпела с няколко вида силно ароматизирани шампоани с цел да подтисне неприятната миризма, която отделяла от себе си. Въпреки, че родителите я убеждавали, че не отделя неприятна миризма, тя не им вярвала и твърдяла, че те са искали да я успокояват. Заради тази неприятна миризма сутрин, когато отивала на училище минавала по най-безлюдните улици. Въпреки престъпността по това време в големия град, заявявала, че е по-добре да бъде убита от престъпник, отколкото да продължава да живее с тази отвратителна миризма на мърша. По време на прегледа бе потисната, дори се разплакваше и заявяваше, че повече не може да продължи по същия начин да живее. Искало й се да умре, но сама не можела да го направи, защото любимите ей хора щели много да се разочароват и страдат за нея. В клас предпочитала да седи сама на чина, в дъното на класната стая за да не безпокои останалите деца с миризмата си. Запитана дали съучениците й са загатнали за тази миризма отговаря: „Разбира се, че я усещат и знаят, но те са много възпитани и деликатни деца и не желаят да ме нараняват. Затова често някои от тях идват и сядат при мене, принудени да понасят неприятната миризма”. През същата година се обявил конкурс за Канада, където най-добрите ученици по френски можели да заминат на обменни начала в някое семейство. Тя спечелила конкурса и заминала. По време на психиатричния преглед девойката бе спокойна, адекватна, запазена ауто и алопсихична ориентация. Не разкрива налудна продукция и сетивни измами, освен „че отделя неприятна миризма от тялото си”. Липсват разстройства по отношение мисловният процес, но единствената тема, която я занимава е свързана с неприятната миризма. Емоционално – леко потисната. Памет и интелект – запазени. При болната се проведе лечение с малки дози хлорпротиксен. Тя замина за Канада и след 1 година се завърна. През първия месец редовно е вземала лекарството и била добре. След това спряла да го приема и отново започнала да изпитва неприятната миризма. След като се завърна в България на контролния преглед сподели, че докато вземала лекарството нямала миризма. Сподели, че членовете на семейството, в което била настанена е били много симпатични и тактични и с нищо не показали, че се отвращавали от неприятната миризма. Посъветвана отново да продължи лечението, като вместо хлорпротиксен е препоръчан антидепресант (амитриптилин) заради доминиране на депресивните изживявания слеед започване на новата учебна година. От него също добре се повлияла. Кажете за какво се касае? Детска шизофрения; Депресия в ДЮВ; Неврастения; Дисморфофобия; Изолиран синдром; Изтегляне 0.49 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||