Казус: Прочетете внимателно следната анамнеза и преценете за какво психично разстройство се касае?
Касае се за жена на средна връзраст, фамилно необременена, омъжена с 2 деца, с правилно преморбидно развитие. За първи път на 33 годишна възраст, след операция по повод струма нодоза, развила депресия. Станала потисната, имала суицидни мисли и по време на лечение е искала да скочи от прозореца, била отчаяна, плачело й се, имала упорито безсъние в продължение на 3 месеца. Лекувана в психодиспансера със седиращи медикаменти, от които е спяла дълбоко, друго не си спомня за този период. Била на ривотрил и лексотан. В продължение на 10 години е била стабилизирана, не е имала пристъпи. Приемала подържащо лечение с ривотрил и анафранил или лудиомил. През пролетта на тази година (била на 44 години) на периоди ставала приповдигната, емоционално лабилна или пък й се плачело, била тревожна и напрегната, много неспокойна, ръцете й треперели и след вземане на 3-4 мг. ривотрил се успокоявала. По препоръка на психиатъра е преминала на сероквел до 400 мг. дневно, но гореописаните прояви персистирали и тя продължавала да бъде приповдигната. Обективно – емоционално е лабилна, тревожна, съобщава за смесени състояния – на приповдигнатост и потиснатост. Волево е хипобулична. Памет и интелект – запазена. Насочена към дневен стационар с оглед уточняване на дозировката на сероквел. Болната категорично отказвала да й се отнеме ривотрил, въпреки убедеността й, че й вреди.
