Практически занятия по обща медицина
Изтегляне 0.49 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Задача: Прочетете внимателно следващия казус и преценете
| Факти:
Терминът „Психосоматично разстройство” обяснява телесното заболяване, което може да се причини или отключи от психотравми. Понякога соматичното и психичното до такава степен си взаимодействат, че е трудно да се каже кое е първичното. Все още остава неразрешен въпросът дали дългогодишната тревожност у индивида е довела до соматични проблеми или дискретните хормонални и ензимни промени са изпращали дискретни сигнали до тяхното подсъзнание, което ги прави тревожни години преди първите прояви на болестта. Патофизиологичният път водещ до стресови реакции включва: мозъчна кора – лимбична система – хипоталамус – сърцевина на надбъбрека – парасимпатикусовата нервна система. Различните стресови фактори водят до сриване на: имунната система; сърдечно-съдовата система (стенокардия, хипертония, инфаркт на миокарда); автономната система (главоболие, язва, дискинезия, колит, др.). Още през 1965 г. О. Блойлер твърди, че психичният фактор играе важна роля за възникването на редица психосоматични заболявания. Функционалните психосоматични разстройства се наблюдават от 30 до 50% от болните в поликлиниката. За възникването на психиатрични проблеми от значение са личностните особености на болния. Това е от особено значение при сърдечно съдовите заболявания; Задача: Прочетете внимателно следващия казус и преценете: Касае се за 30 годишен мъж, фамилно необременен, с правилно преморбидно развитие. Завършил земеделски техникум. В момента е безработен. За първи път на 18 годишна възраст, след тежък побой получил ЧМТ с краткотрайна загуба на съзнанието. Данни за ЕЕГ промени при периодичното проследяване на биоелектричната мозъчна активност. Лекуван амбулаторно с тегретол в продължение на година. Подобрил се и за две години бил в добро състояние, след което през пролетта станал потиснат, тревожен, напрегнат, не можел да спи, бил отчаян. След амбулаторен прием на психофорин, лудиомил и хидифен за около 8 месеца се подобрил. От м. март на 2006 г. започнал да се чувствува напрегнат, депресивен, нямал желание за нищо, страхувал се от живота, не можел да започне работа, защото се чувствал несигурен, трудно се концентрирал. Консултиран с психиатър и по негова препоръка започнал да взема еглонил, феварин, хидифен и транксен по схема. Състоянието му не се подобрило. Продължавал да е напрегнат, неспокоен, на моменти ставал агресивен и конфликтен, бил мнителен, а когато приемал в малки дози алкохол му се струвало че от полицията го следяли. Нощем не можел да спи. По време на прегледа е потиснат със суицидни помисли на периоди, безразличие към всичко, не му се живеело, бил отчаян. Изпитвал неопределен страх. Емоционално е тревожно-депресивен. Волево – хипобуличен. Критичен по отношение на болестните си изживявания. Памет и интелект - запазени.
Изтегляне 0.49 Mb. Сподели с приятели:
|