Според възможността за отклоняване от предписаното поведение(разграничение, характерно за частноправните отрасли):
Императивни – няма такава възможност;
Чл. 18 ЗЗД – Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Чл. 38, ал. 2 ЗЗД – Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът – да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
Диспозитивни – страните могат да се отклонят от правилото; правилото се прилага, доколкото страните не са уговорили друго.
Чл. 99, ал. 2 ЗЗД – Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
4. Основни видове правни норми (13)
Според степента на определеност на дължимото поведение:
Абсолютно определени– дължимото поведение е очертано по завършен начин и е готово за реализация;
Чл. 14, ал. 1 АПК – Производствата по този кодекс се водят на български език.
Относително определени– към момента на реализация дължимото поведение следва да бъде определено допълнително.
Чл. 302, ал. 1 АПК – Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв.
