оправомощаващи норми (power-conferring rules) – установяват условията, при наличието на които едно лице може да създаде валидна обща или индивидуална правна норма (в т.ч. и норми за юрисдикция);
чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията: “Конституционният съд:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията”.
колизионни норми – норми за разрешаване на конфликти между норми; норми, които при конкуренция на повече от една правна норма (от една и съща или от различни правни системи), която може да бъде приложена към определена правна ситуация, дават предпочитание на една от нормите.
чл. 51 КМЧП: “Правоспособността и дееспособността, придобити въз основа на отечественото право, не се засягат от промяната на гражданството.”
Чл. 5, ал. 1 от Конституцията: “Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.”
4. Основни видове правни норми (10)
норми с правнотехнически функции:
декларативни норми – норми, които извеждат общозначими начала в рамките на цяла група правни норми;
чл. 1, ал. 1 от Конституцията: “България е република с парламентарно управление.”
Чл. 96 от Конституцията: “Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.”
бланкетни норми – също препращат към други правни норми, но без да посочват конкретните разпоредби, които ги установяват; две възможни задачи – да се реализира правна икономия или/и да се създаде правно основание и да се определи видът на акта, с който да се даде по-подробна регулация на определена правна ситуация.
чл. 56а, ал. 8 ЗКрИнст. Обхватът, редът и сроковете на подаване на информация от банките в системата, както и за получаване на информация от системата от съответните оправомощени институции и лица се определят с наредба на БНБ.
