Правни норми и правни принципи (1)

6. Правни норми и правни принципи (1) 

• Поставяне на въпроса в българската правна наука:
• Ж. Сталев – ръководни правни норми;
• В. Таджер – част от правосъзнанието, от правните възгледи;
• М. Михайлова – правните принципи са ценности (което според нея не означава, че са извън дължимото);
• Е. Мосинов – има разлика между правен принцип (ненормативна даденост) и принцип на правото (нормативна даденост);
• Р. Ташев – обяснява правния принцип чрез валидността – правният принцип притежава фактическа и юридическа (оперативна и аргументативна) валидност.

6. Правни норми и правни принципи (2) 

• Три основни групи аргументи у авторите, които правят силно разграничение между правен принцип и правна норма:
• Принципите имат по-висока ценностна значимост от ПН;
• Принципите се отнасят до по-голям брой случаи, отколкото ПН;
• Правно-логически аргументи.
• Позицията на Роналд Дуоркин (Ronald Dworkin) – най-системно изложени правно-логически аргументи:
• Критика на Харт – в правото има не само норми (правила), а също и принципи, политики и други стандарти (принципи в широк смисъл);
• Принципът се различава от нормата по:
• ПН действат по all-or-nothing-fashion, а принципите не;
• ПН установяват конкретни права и задължения, а принципите не;
• Принципите имат измерение в “тежест и значение”, а ПН не.

6. Правни норми и правни принципи (3) 

• Тезата на Янаки Стоилов (Правните принципи: теория и приложение, 2018)
• Принципът се различава от нормата по:
• Това как се проявяват и как въздействат върху поведението на правните субекти – правилата са предписания за поведение, докато принципите са насоки за поведение;
• Това как се прилагат и за какво служи тяхното прилагане – правилата служат за установяване на съответствие между дължимо и фактическо поведение, докато принципите – за установяване на съответствие между ефекта от поведението и желаното идеално положение;
• Това как се държат при конкуренция – приложението на едно правило изключва приложението на друго по отношение на определен казус, докато при принципите това не е задължително (Дуоркин);
• Начина, по който участват в процеса на правна аргументация – правилата са определящи аргументи, докато принципите са ориентиращи аргументи;
• Начина на въвеждането им в правната система – правилата са изрично и официално изразени, докато принципите „навлизат по различни пътища” (т.е. може да са, а може и да не са официално изразени).
• Три форми – принципи-декларации, принципи-максими и принципи-права